Решение по дело №388/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2020 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20207240700388
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

406                                        21.12.2020 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                        МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №388  по описа  за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Петраците 1992“ООД, представлявано от управителя М.В.П., чрез пълномощника си по делото адв. В.Ц. против Решение №260072 от 06.10.2020 год., постановено по АНД №310/2020 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-002652/09.01.2020 год., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Съдът не е взел в предвид че много преди датата на проверката отношенията между дружеството и посоченото в наказателното постановление лице са били уредени като гражданско правни, чрез сключен между тях договор за изработка, но съдът не го е приел, въпреки че такъв е бил представен по делото. Приел е, че същият е антидатиран. Решаващият съд неправилно е отхвърлил този довод, поради факта, че разпитаната като свидетел Р.Д., дава обратни показания, според които такъв трудов договор не е бил сключван. Моли се съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесното наказателното постановление и да му се присъдят направените по делото разноски, в условия на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно призован не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалбата на „Петраците 1992“ЕООД, представлявано от управителя М.В.П. против Наказателно постановление №24-002652/09.01.2020 год., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000.00 /четири хиляда/ лева на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.61, ал.1 от закона. От фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.11.2019 год. в 09.36 часа на обект „цех за месопреработка“, находящ се в гр. Стара Загора, бул.“Никола Петков“№10, стопанисван от „Петраците 1992“ООД и по представени документи на 09.12.2019 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора, се установи, че „Петраците 1992“ЕООД, ЕИК ********* в качеството си на работодател, приема на работа към момента на проверката – 27.11.2019 год. в 09.36 часа лицето Р.М.Д., ЕГН **********, на горепосоченият обект, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор, с което е нарушил чл.61, ал.1 от КТ.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв.. Приел, е че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното наказание е установено по безспорен начин, а обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН за съдържание. Наложената имуществена санкция е определена при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН..

Решението на районния съд е правилно.

              Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин.

              От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява по безспорен начин, че от 10.11.2019 год. до датата на проверката, не е налице сключен трудов договор между Р.Д. и касатора, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от попълнената декларация от страна на лицето Р.М.Д., попълнена собственоръчно от нея в деня на проверката, същата е полагала труд по трудов договор. По делото е представен трудов договор от 27.11.2019 год., в който като дата на постъпване на работа е посочена датата 28.11.2019 год., а от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е видно че уведомлението е подадено в 21.47 часа а 27.11.2019 год.

До датата на проверката, според касатора и представените документи, отношенията между  него и Д. са били уредени като граждански договор №3/08.11.2019 год., който е представен и по делото. От друга страна, видно от съдържанието на този договор, може да се направи обоснован извод, че става въпрос за прикрит трудов договор, тъй като възложителят осигурява необходимите материали и достъп до работното място. Едностранното определяне на мястото на изработка на уговорената услуга не предполага белезите на граждански договор. Неясно е и защо в края на договора е посочено, че същият се сключва на основание чл.258 – 262 от ЗЗД /договор за изработка/ и чл.280 – 292 от ЗЗД /договор за поръчка/. Напълно неясно е кои разпоредби са приложими в случая – на договор за изработка или на договор за поръчка, които са различни по своя предмет.

Що се отнася до касационното оплакване, че неправилно районният съд  е кредитирал показанията на свидетелката Д., дадени в открито съдебно заседание, а е игнорирал попълнената от нейна страна декларация при извършената проверка на 27.11.2019 год., настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Както декларацията, така и дадените свидетелски показания е попълнена, съответно дадени под страх от наказателна отговорност. Разликата е, че при свидетелските показания е налице непосредственост на възприемането им от решаващият съд от една страна, а от друга същите са логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Нещо повече, в съдебно заседание е дадено обяснения, как и по каква причина е попълнена декларацията с такова съдържание. Ето защо, како е кредитирал показанията пред декларацията, съдът не е допуснал процесуално нарушение, още повече от категорията на съществените такива. Напротив, единствено и само от съдът зависи кое да кредитира, като е необходимо същото да съответства и на останалите събрани по делото доказателства. Безспорно е, че към момента на проверката не е имало сключен трудов договор, а с оглед на частния характер на гражданския договор, то същият не може да се приеме, че е с достоверна дата от една страна. Дори повече, налице е изрично изявление, от страна на Д., че гражданският договор е съставен след проверката.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно, поставено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Всичко това обуславя неоснователност на подаденета касационна жалба. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на касатора, което при този изход на делото е очевидно неоснователен. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“  Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260072/06.10.2020 год., постановено по НАХД №310/2020 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА „Петраците 1992“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.В.П. и със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Никола Петков“№10 да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, представлявана от Директора К.И.М.сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляващи направените пред касационната инстанция разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

  

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                           2.