МОТИВИ
към решение № 345 от 12.09.2018 г. по а.н.д. № 969
по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.Д.И. с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, с налагане
на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Редовно призована за съдебно заседание,
Районна прокуратура – Добрич не се представлява.
В съдебно заседание обв. И.Д.И. лично и
чрез защитника си заявява, че признава изцяло фактическата обстановка, изложена
в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с предложението
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба.
Защитникът на обв. И. пледира
последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер.
По пренията обв. И. заявява, че се
придържа към казаното от защитника си.
На дадената му последна дума обвиняемият
заявява, че съжалява.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 31.10.2016 г.
И.Д.И. извършил административни нарушения по Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, за които му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 2210/31.10.2016 г., серия Г, бланков № 395540. С АУАН било
иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № *********,
издадено на 17.01.2013 г. На същия ден, 31.10.2016 г. е била издадена и Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 16-0851-000758 от 31.10.2016
г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с която СУМПС
било временно отнето до заплащане на дължимата от водача И.Д.И. глоба.
Около 22:15 часа
на 29.05.2018 г. полицейските служители при Първо РУ на МВР - Добрич –
свидетелите Й.С.К. и М.К. И. спрели за проверка движещ се по бул. „Русия” в гр.
Добрич, в посока Градски парк, в района на автогарата, лек автомобил „Ауди”,
модел „А3” с рег. № ***. При последвалата проверка на документите се
установило, че автомобилът се управлява от обв. И.Д.И., който не представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон към
него. След извършена справка чрез оперативния дежурен при ОД на МВР – Добрич,
полицейските служители установили, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство на обвиняемия е било отнето със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 16-0851-000758 от 31.10.2016 г.,
издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич.
Дежурният служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич – свидетелят
К.Г.К.съставил на И.Д.И. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бланков № 0700022, серия Д, за нарушение по чл. 150 от ЗДвП –
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
След
привличането му в качеството на обвиняем, в обясненията си, дадени в
присъствието на защитник, И. заявил, че му е известно обстоятелството, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било отнето със
ЗППАМ № 16-0851-000758 от 31.10.2016 г., издадена от началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Добрич, която заповед му е била връчена лично на
19.10.2017 г.
Описаната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието
на обвиняемия И.Д.И. под формата на признаване на вина и на фактическата
обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните
доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по
досъдебното производство свидетели, както и от останалите приложени по
досъдебно производство № 598/2018 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР -
Добрич писмени доказателства: АУАН
от 29.05.2018 г.; Заповед за прилагане на ПАМ № 16-0851-000758/31.10.2016г.;
Справка за нарушител; Справка за съдимост №
1772/2018г.; Характеристични данни за лице; Протокол за разпит на свидетеля К.; Протокол за разпит на свидетеля М.
И.; Протокол за разпит на свидетеля К.; Препис от НП №
16-0851-002210/30.11.2016г.; Препис от
АУАН № 2210/31.10.2016г.; Препис от
НП № 16-0851-002188/01.12.2016г.; Препис от АУАН № 2188/01.11.2016г.,
приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК
към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият
И.Д.И. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава,
предвиден и наказуем по чл. 343в, ал. 3 във вр.
с ал. 1 от НК, тъй като на 29.05.2018 г., около 22:15 ч. в град Добрич,
по бул. „Русия”, пред автогарата, в посока Градски парк, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег. № ***, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му с
влязла в сила на 05.11.2017 г. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0851-000758 от 31.10.2016 г. на началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно обвиняемият И.Д.И.
е автор на инкриминираното деяние – управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с рег. № ***. Обективираните в АУАН,
серия Д, бланков № 0700022 от 29.05.2018 г. данни, както и гласните
доказателства сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние.
Както вече бе
посочено, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0851-000758 от 31.10.2016 г., издадена от началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Добрич, СУМПС на обв. И. е било временно отнето до
заплащане на дължимата от него глоба. Деянието, предмет на настоящото
производство е извършено на 29.05.2018 г., т.е. в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, до заплащане на дължимата глоба”, наложена
му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0851-000758 от 31.10.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Добрич.
Престъплението
по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК
е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само
при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване
от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението, а именно - това, че свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е било временно отнето, до заплащане на дължимата глоба със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0851-000758 от
31.10.2016 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Добрич, както и че управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване
на принудителната административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, до заплащане на дължимата глоба”. Т.е.,
за да е съставомерно деянието по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК е необходимо знание, че деецът
управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителната
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. Липсата на знание за които и да е от тези обективни
признаци на състава на престъплението изключва умисъла за извършването му
поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК.
От
доказателствата по делото – справка за нарушител/водач и АУАН № 2210 от
31.10.2016 г., серия Г, бланков № 395540 се установява, че на 31.10.2016 г. за
извършени от И.Д.И. нарушения на правилата за движение по пътищата му е бил
съставен цитираният АУАН, като със същия акт, свидетелството му за управление
на моторно превозно средство № ********* е било иззето. На същия ден,
31.10.2016 г. е била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № 16-0851-000758 от 31.10.2016 г. от началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с която СУМПС било временно
отнето до заплащане на дължимата от водача И.Д.И. глоба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП, в редакцията, действала към
датата на извършване на деянието, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, временно се
отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В
текста на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. В случая законодателят,
отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движението по
пътищата, сам е предвидил предварително изпълнение на принудителната
административна мярка и е допуснал такова изпълнение по силата на самия закон,
без да е предвидил възможността това изпълнение да бъде спряно от съда.
Както вече бе
посочено, с АУАН № 2210 от 31.10.2016 г., серия Г, бланков № 395540,
свидетелството за управление на моторно превозно средство на обв. И. е било
иззето, но не само като доказателство по делото, но и с оглед изпълнение на
целите по чл. 171 от ЗДвП, като на 31.10.2016 г. е била издадена и заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка. ЗППАМ е била връчена на
обвиняемия И. лично на 19.10.2017 г., удостоверено с подписа му и която заповед
не е била обжалвана от него, като е влязла в сила на 05.11.2017 г. Т.е., в
случая е налице знание на дееца, че спрямо него е била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП – „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на
дължимата глоба”, както и че същата не е преустановила действието си, с оглед
незаплащане на дължимата глоба и въпреки това е управлявал моторно превозно
средство.
Ето защо, от
субективна страна съдът намира, че обвиняемият И.Д.И. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл.
Деянието е извършено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия
И.И. обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, проявеното критично
отношение към извършеното, добрите характеристични данни по местоживеене, както
и липсата на образувани други наказателни производства срещу него.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете наличието на други нарушения на правилата за
движение по пътищата, за които обвиняемият е бил наказван по административен
ред.
В санкцията на правната норма на
чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Обвиняемият
И.И. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел IV от Глава осма от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед
наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът намери, че следва да освободи обвиняемия И.Д.И. от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1000 лв., което
наказание би изпълнило целите на административнонаказателната репресия,
визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на
самия извършител е невисока, както и съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна
противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало
ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание “глоба”.
В настоящия
случай, съдът не следва да извършва преценка относно приложението на чл. 78а,
ал. 4 от НК, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4
от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно
наказание лишаване от право да упражнява определена професия или дейност за
срок до три години, ако лишаването от такова право е предвидено за съответното
престъпление. По отношение вида и размера на наказанието, чл. 343в, ал. 3
препраща към алинея първа на същата разпоредба, която предвижда наказание
лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Т.е. в
разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на престъпления по чл.
343в, ал. 3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои престъпления съдът постановява
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като
сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК.
Волята на законодателя да не се налага наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство на извършителите на престъпления по чл.
343в, ал. 3 от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в обратния
смисъл, с оглед препращането на самата разпоредба в санкционната й част към
първата алинея.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен
съдия:
/Данчо Димитров/