№ 282
гр. Плевен, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430104092 по описа за 2024 година
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от Л. В. С. с ЕГН
********** от гр.*** №92, представлявана от ЕАД Е. И. Булстат ********,
със съдебен адрес П***** №3 срещу С.К. ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр.С**** №29, представлявано от НП. Ищецът твърди, че
сключил с ответното дружество „С.К. Договор за кредит
№888623/30.06.2022г., по силата на който му била предоставена сума в размер
на 2500 лева при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР 49,63%. Твърди, че
договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл.9 ал.2 ОУ, а в случай на
неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в
размер на 2751,06 лева, която дължи разсрочено с погасителните вноски.
Посочва, че за да заобиколят разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, при бързите
кредити кредитодателите въвели изисквания, които кредитополучателите не
могат да изпълнят, а това води до дължими неустойки, осигуряващи
допълнителни печалби на дружествата. Ищцата посочва, че преценката за
действителността на клаузата за неустойка и за нейния размер, следва да бъде
извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението. Посочва, че в т.3
от ТР на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/09 е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
отношения. Твърди, че преценката за нищожност следва да се прави за всеки
1
отделен случай към момента на сключване на договора. Сочи, че по силата на
чл.92 ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение
за вредите от неизпълнение и обезпечава изпълнението на договора, а в
правната доктрина се приема, че тя може да има и санкционна функция.
Навежда доводи, че в случая опредЕ.та неустойка е загубила присъщата си
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от
самостоятелни несигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили само при настъпване на
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
кредита да бъдат събрани от неговото имущество принудително. Твърди, че
уговорената неустойка е загубила присъщата обезщетителна функция, тъй
като е равна на размера на получения кредит. Така уговорено обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнението на задължението за погасяване на
главница и лихва, а за неизпълнение на условие за отпускане на кредита.
Кумулирането и с погасителните вноски оскъпява кредита и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
потребителя, което противоречи на принципа на добрите нрави.
Така уговорената неустойка излиза извън нейната обезпечителна
функция. Посочва, че всъщност кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй
като е поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване
на поръчители. Освен това задължение на кредитодателя е да направи оценка
на платежоспособността на потребителя.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
нищожна каузата на чл.11 от договора за паричен заем. Прави доказателствени
искания.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответното
дружество оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че уговорената
неустойка не представлява нищожна клауза. Твърди, че ищецът е завел
множество дела, с еднакъв предмет по различни договори, което представлява
злоупотреба с право. Прави искане да бъдат обединени. Навежда доводи, че
ищецът е погасил изцяло задълженията си, поради което няма правен интерес
от водене на настоящето производство.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответното
дружество оспорва исковите претенции. Навежда доводи, че уговорената
неустойка не представлява нищожна клауза. Твърди, че ищецът е завел
множество дела, с еднакъв предмет по различни договори, което представлява
злоупотреба с право. Прави искане да бъдат обединени.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не е спорно между страните, че на 30.06.2023г. ищецът подал искане до ответното
дружество за сключване на договор за кредит, приложено на лист 84 от делото. На същата
дата му е предоставен Стандартен европейски формуляр, приложен на лист 81 и страните
2
сключили договор за кредит № 888623 /30.06.2023г. по искане № 922844 (лист 6), по
силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 2500 лева с уговорен лихвен
процент 40,05% и ГПР 49,63 %. В договора страните уговорили дата на първо плащане
14.07.2023г, като общата сума за плащане възлизала в размер на 3002,94 лева.
Видно от чл.4 от договора, същият служи като разписка за получаване на
предоставената в заем сума.
Видно от договора, в чл.5 страните уговорили обезпечение на кредита с едно от
посочените обезпечения, а именно : Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6
месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход
следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. Да
не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и е кредитора. Да не е/са
кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните са се споразумели, видно от чл.5 ал.2 от договора, че
кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок
до 3 дни от сключване на договора.
В чл.11 от същия, страните договорили в случай, че не предостави
договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването
му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
настоящия договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 2751,06 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за
установено от правна страна, че страните са били в облигационни отношения
възникнали от сключения между тях договор за кредит. Основното
задължение на длъжника по договора за кредит е : 1. да върне предоставената
в заем сума, 2. да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и 3.
съответно реалните разходи по събирането на задължението.
По отношение на иска за прогласяване за нищожна клаузата на
чл.11 от Договор за кредит, съдът приема, че същата е нищожна и не е
породила правни последици, както с оглед разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП,
така и с оглед разпоредбата на чл.26 ЗЗД.
Безспорно е, че в случая договорът е сключен при Общи, а не при
индивидуални условия, а ищецът има качеството на потребител, поради което
сключеният договор за кредит следва да отговаря на изискванията на ЗЗП,
който закон защитава правата на потребителите. Процесната неустойка е
предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на
3
кредита чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително
кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3- дневен от получаване на
заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да
отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения кредит. В случая е видно, че неустойката не съответства на
въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция при
неизпълнение на договорните задължения. На кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 2500 лв., а уговорената и начислена неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на
2751,06 лева, т. е. в размер надвишаващ главницата по кредита.
Неустойката се начислява еднократно, за неизпълнение на непарично
задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за
забава за неизпълнение на вноските по кредита и се дължи и дори без да са
настъпили вреди за кредитора. Тази неустойка би се дължала и при редовно,
точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски, което е основното задължение на длъжника по договора за кредит - да
върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението. С така уговорената неустойка възстановяване на тези вреди
не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.
В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде
надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл.16 и сл. ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора. Тези утежнени изисквания към поръчителите е невъзможно да
бъдат изпълнени в предвидения 3- дневен срок от усвояване на сумата на
договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това създава предпоставки
за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е
включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
4
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка противоречи и на чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
С оглед на така изложеното, съдът стига до извод, че разпоредбата
на чл.11 от Договор за потребителски кредит № 888623/ 30.06.2023г. се
явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните
по заемното правоотношение, а това прави основателен предявения иск.
По разноските : Ищцата е освободена от държавна такса в размер на
100 лева и разноски за експертиза в размер на 250 лева, като с оглед изхода на
делото ответникът следва да заплати тези суми по сметка на ПлРС.
На основание чл.38 ЗА, ищецът е направил искане за заплащане на адв.
възнаграждение по предявения иск в размер на 684 лева. С оглед актуалната
практика на СЕС съдът има право да определи размера на адвокатското
възнаграждение и без да съобразява посочената наредба за размера на
минималните адвокатски възнаграждения, като прецени фактическата и
правна сложност на делото. В конкретния случай се касае за производство без
съществена правна и фактическа сложност, проведено в две открити съдебни
заседания, в които заседания процесуалният представител на ищцата и
адвокат с право на възнаграждение по чл.38 ЗА не се е явил. Същият е
извършил опредЕ. работа по делото, свързана с исковата молба и с искането за
освобождаване на ищцата от внасянето на държавна такса и разноски по
производството. Предвид гореизложеното възнаграждението следва да се
определи в размер на 300 лева или 360 лв заедно с ДДС. Съдът счита, че се
касае за възнаграждение за адвокат, регистриран по ДДС като е без значение
факта дали възнаграждението е договорено или е определено по чл.38 ЗА.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ищцата е била
освободена от внасянето на такси и разноски по производството като
материално затруднено лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 вр. чл.5 от
Договор за потребителски кредит № 888623/30.06.2023г. по искане №
9226844, с която се начислява неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение на кредита по чл.5 от Договора сключен между Л. В. С. с ЕГН
5
********** от гр.*** №92 и „С.К.“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление в гр.*****, ул.*** №29, ет.7, представлявано от Н.П., на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.143 ЗЗП.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.*****, ул.*** №29, ет.7, представлявано от Н.П., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Плевен, разноски в размер на 350 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление в гр.*****, ул.*** №29, ет.7, представлявано от Н.П. да заплати на
ЕАД Е. И., булстат ********, съдебен адрес гр.**** №3 адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 360 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6