№ 10914
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря А. Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110116433 по описа за 2023 година
Ищецът Д. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ............, твърди, че бил назначен на
длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“, при уговорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., съгласно трудов договор №
296/16.02.2022 г. при ответника „...........“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. София, ................, като трудовото правоотношение било прекратено на
23.01.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие на страните. Твърди, че
положил извънреден труд в рамките на 50 часа за времето от 02.06.2022 г. до 04.01.2023 г.,
както следва: 02.06.2022 г. – 0,53 ч., 03.06.2022 г. – 1,42 ч., 07.06.2022 г. – 1,22 ч., 08.06.2022
г. – 1,41 ч., 15.06.2022 г. – 0,53 ч., 17.06.2022 г. – 2,32 ч., 20.06.2022 г. – 0,33 ч., 27.06.2022 г.
– 1 ч., 28.06.2022 г. – 0,29 ч., 29.06.2022 г. – 3,51 ч., 01.07.2022 г. – 2 ч., 04.07.2022 г. – 3 ч.,
05.07.2022 г. – 3,44 ч., 12.07.2022 г. – 0,56 ч., 14.07.2022 г. – 2,29 ч., 04.10.2022 г. – 4,34,
05.10.2022 г. – 3 ч., 13.10.2022 г. – 3,19 ч., 17.10.2022 г. – 2,48 ч., 18.10.2022 г. – 0,52 ч.,
19.10.2022 г. – 3,55 ч., 20.10.2022 г. – 2,13 ч., 31.10.2022 г. – 0,40 ч., 10.11.2022 г. – 2 ч.,
13.11.2022 г. – 2,47 ч., 16.11.2022 г. – 2,34 ч., 19.11.2022 г. – 2,37 ч., 23.11.2022 г. – 0,33 ч.,
25.11.2022 г. – 0,38 ч., 30.11.2022 г. – 0,57 ч., 01.12.2022 г. – 1,40 ч., 06.12.2022 г. – 1,20 ч.,
07.12.2020 г. – 1,29 ч., 09.12.2022 г. – 1,43 ч., 20.12.2022 г. – 2,07 ч., 21.12.2022 г. – 2,27 ч.,
22.12.2022 г. – 1,52 ч., 23.12.2022 г. – 2 ч., 26.12.2022 г. – 2 ч., 27.12.2022 г. – 2,26 ч.,
30.12.2022 г. – 5 ч., 04.01.2023 г. – 2,29 ч., който не му бил заплатен, за което претендира
възнаграждение в размер на 1000 лв. Претендира и обещани, но неплатени от работодателя
бонуси, както следва 200 евро /391,17 лв./ - новогодишен бонус за 2022 г., 70 евро /136,91
лв./ - бонус за месец юни, дължим за работници, полагали труд повече от три месеца при
работодателя, 230 евро /449,84 лв./ - бонус за м. януари 2023 г. Моли да се осъди ответникът
да му плати дължимите възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
исковата молба /30.03.2023 г./ до изплащането им, както и разноските по делото.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди, че ищецът не е полагал извънреден труд, тъй като при изпълнение на
служебните задължения на работниците се спазвало стриктно европейското законодателство
относно полагането на труд и ползването на почивки при извършването на международни
превози. Твърди, че в трудовия договор липсват уговорки за бонуси, поради което
претенциите за суми, които не са уговорени в предвидената писмена форма за
действителност, са неоснователни. Поддържа и че изплащането на бонуси е по преценка на
работодателя и ако работникът отговаря на определени условия, което ищецът не е доказал.
Оспорва приложимостта на сочения КТД, тъй като не е страна по договора, нито ищецът е
доказал да е член на синдикална организация, която го е подписала. Твърди, че е изпълнил
задълженията си за плащане на дължимите трудови възнаграждения на ищеца и няма
задължения към него. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 150 КТ и чл. 128, т. 2
КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 296/16.02.2022 г. Съгласно договора, ищецът заел длъжността
„шофьор на товарен автомобил /международни превози/“, при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв., платимо до десето число на следващия месец, и
работно време от осем часа на ден. Предвидено е допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, какъвто ищецът нямал към момента на
сключване на договора. Ищецът подписал декларация, че е запознат с разпоредбите на ЗАП,
ЗДвП и европейското законодателство в областта на автомобилния транспорт.
Трудовият договор е прекратен на 23.1.2023 г. по взаимно съгласие на страните.
От приложеното извлечение по банковата сметка на ищеца е видно, че за последния пълен
отработен месец е получил БТВ в размер на 5510.43 лв.
Приложената към исковата молба разпечатка от електронна кореспонденция съдът не
обсъжда, тъй като ответникът я е оспорил и ищецът не е изпълнил указанията на съда,
дадени с протоколно определение от 25.10.2023 г., да я представи на електронен носител с
оглед извършване на проверка по реда на чл. 184 ГПК.
Не следва да се обсъжда и представеният Отраслов колективен трудов догово, тъй като
ищецът не установи да е приложим спрямо него, защото не доказа работодателят да е член
на работодателските организации, страна по договора, нито той да е член на синдикатите,
страна по договора /чл. 3 КТД/.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че данните от картата на
водача съответстват на данните от картата на тахографа. Няма манипулация на
устройствата. Според разясненията в съдебно заседание, дадени от вещото лице, има дни,
които ги има на картата, но ги няма на тахографа, защото тогава е шофирал друг шофьор и
2
данните са на неговата карта.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е дало варианти
на заключение при 8 и 9 часов работен ден и при уговорки според договора и според КТД,
последните от които съдът не обсъжда поради гореизложените съображения за
неприложимостта му. При проверката в ответното дружество вещото лице е установило, че
не е въведено от работодателя сумарно работно време и не е изравнявано работно време на
четири месеца, поради което е работило при месечна норма на работното време. В
работното време вещото лице е включило времето на шофиране и на „друга работа“,
съобразно данните от съдебно-техническата експертиза, отчетено е и времето на
разположение, каквото има само в един ден от процесния период. При съобразяване на
уговореното 8-часово работно време, вещото лице е дало заключение за положен извънреден
труд на стойност 875.97 лв., а при 9-часов работен ден – на стойност 395.36 лв., който не е
заплатен. Според разясненията в съдебно заседание, при прилагане на база от 48-часова
работна седмица, превишение има единствено в месец декември 2022 г., за който няма как
да се приложи изискването за компенсиране поради прекратяване на трудовия договор.
При така установените факти, се установи възникването и съществуването на трудово
правоотношение между страните през исковия период.
Положеният от работника/служителя труд подлежи на заплащане, което е насрещната
престация на работодатеят за използваната работна сила. Положеният извън установеното
работно време труд е извънреден - съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, работата по трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното по
правоотношението работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието
на определени лица в предприятието, е извънреден труд. За положения извънреден труд от
работника или служителя, който е съпроводен с изразходването на работна сила извън
установеното работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят
съгласно чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 262 от КТ, дължи възнаграждение в увеличен размер -
според уговореното, а ако липсва уговорка, се прилагат минималните установени в закона
размери, като то се дължи независимо дали при полагането на извънредния труд са спазени
законоустановените изисквания.
Следователно, за да възникне парично вземане за извънреден труд за работника или
служителя, необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки:
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането
на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят
не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на
извънреден труд и мълчаливото му допускане, и работникът/служителят ефективно да е
престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
Установяването на посочените обстоятелства е в тежест на ищеца, а в тежест на
работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е
положен.
Предвид заеманата от ищеца длъжност, за преценка основателността на претенцията следва
3
да бъде взета предвид и приложимата за изпълняваната дейност нормативна уредба в
областта на автомобилния транспорт. Организацията на работното време и почивките на
лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, е уредена със
специални императивни норми в Наредбата за организация на работното време на лицата,
които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, издадена на основание
чл. 154а КТ. Според чл. 4 от Наредбата, средната продължителност на седмичното работно
време не може да надвишава 48 часа. Работодателят може да удължава работното време до
60 часа седмично, но е длъжен да го компенсира в рамките на 4-месечен период, за който не
следва да се надвишава средната продължителност на седмичното работно време. Съгласно
чл. 7, ал. 1 от Наредбата, продължителността на работното време включва времето, през
което работникът е на работното място, извършва своите функции или дейности и е на
разположение на работодателя. В работното време и във времето на разположение не се
включват почивките през време на работа и почивките, през които работникът не е задължен
да е на работното си място (чл. 7, ал. 4 от Наредбата, както и чл. 151, ал. 2 КТ). С Наредбата
са въведени разпоредбите на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в
автомобилния транспорт. Приложими са и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,
установяващи максималното време на управление /чл. 6 и чл.7/, като част от работното
време.
При съобразяване на така дадената нормативна уредба и съобразно дадените разяснения в
Решение № 76 от 17.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 5104/2017 г., III ГО, извънредният труд е
положеният труд извън установената продължителност на работното време (чл. 143, ал. 1
КТ), т. е. всички отработени часове над 60 часа седмично. Извънреден е и трудът, когато при
прекратяване на трудовото правоотношение, удълженото работно време не е било
компенсирано (чл. 136а, ал. 5 КТ). В случая, това е времето на отработени часове над 40 часа
(уговорената в трудовия договор седмична продължителност) до 60 часа седмично, които не
са компенсирани. Неприложима е твърдяната от ответника норма от 48 часа седмично, тъй
като това е предвидената нормативно максимална продължителност на работното време на
седмична база, но доколкото между страните е уговорено 8 часово работно време, то следва
да се вземе предвид. Отделно от това се установи, че работодателят не е отчитал и
компенсирал работното време на работниците съгласно изикванията на Наредбата. При това
положение следва да се възприеме първи вариант от заключението на вещото лице за
положен извънреден труд за перода м.6.22 г.-м.1.23 г. на стойност 875.97 лв., тъй като това е
труд над установената 40-часова работна седмица, който не е компенсиран. Дори да се
приложи изискването за компенсиране в рамките на 4-месечен отчетен период /за месеците
юни, юли, октомври и ноември/, пак е налице превишение, тъй като във всеки от месеците е
положен труд извън установеното работно време, така че няма с какво да се компенсира.
Предявеният иск по чл. 262 КТ следва да се уважи за установения размер от 875.97 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и отхвърли за разликата
4
до претендираните 1000 лв.
Относно претенцията за неплатени бонуси: Касае се до допълнителни трудови
възнаграждения по чл. 13, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Тези възнаграждения не са с постоянен характер и се дължат при реализиране на
предвидените условия за това. Условията за изплащане зависят от уговорките на страните
или във вътрешнита правила на работодателя.
По делото не се установи да е било определено изплащането на друго допълнително
трудово възнаграждение освен това за придобит трудов стаж и професионален опит. При
това положение за работодателя не е възникнало задължение за плащане на претенидраните
вемания и искът в тази част следва да се отхвърли изцяло като неосноватален.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от ГПК, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетения за работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. На това
основание следва да се допусне предварително изпълнение относно присъденото трудово
възнаграждение за извънреден труд.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, следва
да му се присъдят 177.15 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, право на разноски има и ответникът. Ищецът е релевирал въцражение за
прекомерноскт на претендираното адвокатско възнаграждение от 2890 лв., което съдът счете
за основателно. При преценка на минималния размер предвид цената на исковете и броя на
съдебните заседания – 997.80 лв., и правната и фактическа сложност на делото, съдът
намира, че следва да определи възнаграждението на 1500 лв. с ДДС, от което и от платения
депозит за експертиза 250 лв., на ответника съразмерно се дължат 974.97 лв. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 50
лв. за държавна такса и 701.96 лв. за депозити за вещи лица /от общо 1585 лв. и съразмерно с
уважената част от исковете/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София,
................, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ............, на
основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 150 КТ, сумата 875.97 лв. възнаграждение за извънреден
труд, положен в периода м.6.2022 г. - м. 1.2023 г., ведно със законната лихва от 29.03.2023 г.
до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен раземр
от 1000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ............, срещу
„...........“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София, ................, иск с
правно основание 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, за заплащане на бонуси, както следва: 200 евро /391.17 лв./ -
5
новогодишен бонус за 2022 г., 70 евро /136.91 лв./ - бонус за месец юни, дължим за
работници, полагали труд повече от три месеца при работодателя, 230 евро /449.84 лв./ -
бонус за м. януари 2023 г.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София,
................, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ............, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 177.15 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. З. П., ЕГН **********, с адрес гр. Хасково, ............, ДА ЗАПЛАТИ на „...........“
ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София, ................, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 974.97 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „...........“ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. София,
................, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата 50.00 лв.
държавна такса и сумата 701.96 лв. разноски за експертизи.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно присъденото
възнаграждение за извънреден труд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните. В частта за предварителното изпълнение решението има
характера на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6