Р Е Ш
Е Н И
Е № 14
гр. Силистра,
13.03.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд
Силистра, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
МАРГАРИТА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Румяна Пенева с участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр. Силистра –
Стефка Ганчева, разгледа докладваното от
съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 9 / 2023 г. по описа на Административен съд
гр.Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство
е образувано по жалба на санкционираното лице М.Х.С., чрез адв. М., против
решение № 2 / 05.01.2022 г. по АНД № 23 от 2021 г. по описа на Районен съд гр.
Дулово, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 38-0002375 от
22.12.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр. Русе, с което е била ангажирана административнонаказателна отговорност на
касатора.
Чрез изменителното решение
глобата от 2000.00 лв. е намалена до 100.00 лева, като решаващият състав е
съобразил друга правна норма и правна квалификация, а именно: вместо
приложената норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 съдът е приложил тази по чл. 93, ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Чрез касационната жалба се
твърди нарушение на материалния закон, извлича се твърдение за липса на
комплексно и пълно обсъждане на доказателствата по делото. Решаващият състав не
е имал правомощие да подменя правната квалификация, възприета от
административнонаказващия орган, защото се нарушавало правото на защита на
уличеното лице. Моли се за отмяна на изменителното решение и за присъждане на
разноски по делото.
Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция "Автомобилна администрация ”- гр.
Русе, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Силистра, поддържа
заключение за законосъобразност на решението.
Силистренският
административен съд в настоящия касационен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН за валидност, допустимост и
съответствие на оспорения акт с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо
правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
В изпълнение
на разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационната инстанция следи за приложението
на материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд. За да
постанови изменение на процесното НП, районният съд е съобразил като относима и
установена следната фактическа обстановка:
На 17.11.2020 г. около 11:20 часа в гр. Дулово контролните органи на РД
“Автомобилна администрация“ Русе извършили проверка на М.Х.С. - водач на
товарен автомобил с peг. № ***, от категория N 2, извършващ
превоз за собствена сметка на мляко, с поставена табела „превоз за собствена
сметка“ от млекопреработвателно предприятие „Интер ЕС 2000“ ЕООД. Моторното
превозно средство, управлявано от М.С., е било оборудвано с аналогов тахограф.
Констатирало се е, че водачът М.С. извършва този превоз за собствена сметка, но
при проверка не представя заверено копие на трудовия договор, с който е
назначен или заверено извлечение от него, съдържащо името на работодателя,
името на водача, датата на сключване на договора и срокът, за който е сключен .
За да измени наказателното постановление, решаващият състав е приел, че
извършеното от жалбоподателя административно нарушение се изразява в нарушаване
на задължението за носене на определени документи и съответно трябва да се
вземе предвид обстоятелството, че трудовият договор е представен след
проверката, поради което е приложима санкцията по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, която
именно урежда наказанието при нарушаване на задължение за носене на определени документи.
Коментирал е, че ако в момента на проверката едно лице не представи документи,
това не означава автоматично пълната им липса, т.е, че лицето изобщо няма
такива документи. Съдът е ценил нормите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 42 от ЗАНН като
е счел, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материални отправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. Изложеното словесно описание на
обвинението предполагало правната квалификация по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр,
която е значително облегчена спрямо тази по чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон.
Приложил е чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, съобразно
който „при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът
представя при поискване от контролните органи следните документи: заверено
копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него,
което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и
срока, за който е сключен договорът, и/или заверено копие на договор, с който
водачът е предоставен на разположение на лицето по чл. 9“.Отчитайки , че при
издаване на процесното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно-наказателното производство, е
изменил НП, намаляйки глобата от 2000 лева на 100 лева на основание чл. 93, ал.
2 от ЗАвтПр..
Така постановеното решение е правилно.
Не е достоверно твърдението, че решаващият състав не е обсъдил комплексно
и пълно доказателствата по делото. В мотивите се съдържат обосновани и
логически издържани връзки между всички поискани и допуснати доказателства –
гласни и писмени.
Решаващият състав е имал
правомощие да промени правната квалификация възприета от
административнонаказващия орган, защото правото на защита на уличеното лице не
е нарушено. В обвинителния акт, който в случая е актът за установяване на
административно нарушение, текстово се съдържа пълно описание на възприетите
факти. Това обстоятелство дава възможност на уличеното лице да възприеме
адекватно констатациите, които имат отношение към преценката за извършено
нарушение. Правната квалификация по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр не утежнява
правното положение на уличеното лице спрямо тази по чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр. При това положение въззивната инстанция има правомощие да промени
правната квалификация на процесната простъпка.
По отношение на мотивите за приложението на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр
касационната инстанция препраща към мотивите на въззивното решение на основание
чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Обобщавайки
гореизложеното, касационната инстанция намира, че оспореното решение следва да
се остави в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. 1
във връзка с чл.
222, ал. 1 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2
от 05.01.2022 година на Районен съд - гр. Дулово, постановено по НАХД № 23 /
2021 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на касатора за
присъждане на разноски
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..………. ЧЛЕНОВЕ: 1………… 2………............