РЕШЕНИЕ
№ 3358
Велико Търново, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - X състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ГРУДЕВА |
При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА административно дело № 20257060700563 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Я. Д. Я. от [населено място], дом № 313 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1644861 / 18.06.2025г., издадена от инспектор при Районно управление на МВР Велико Търново, с която временно е спряно от движение моторно превозно средство за срок от 3 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е нищожен като издаден в нарушение на чл.10 от АПК – едно и също лице е актосъставител и издател на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В условията на евентуалност се претендира и за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени нарушения – липса на посочване на акта за установяване на административно нарушение и на автомобила, който е спрян от движение. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна не изразява становище по същество на спора.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1644861 / 18.06.2025г., издадена от инспектор при Районно управление на МВР Велико Търново, с която временно е спряно от движение моторно превозно средство за срок от 3 месеца.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Я. Д. Я. управлява собствения си лек автомобил БМВ с рег. № [рег. номер] в центъра на [населено място] като превърта задните движещи колела на автомобила и поднася задната му част, която описва кръг.
На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение № 3711762 / 18.06.2025г. за това, че управлява автомобила като ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен с тяхното предназначение и е наложена процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП.
В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган.
От ответника са представени доказателства за надлежно оправомощаване на инспектора в районно управление на МВР Велико Търново. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради нарушение на принципа за безпристрастност, изразяващо се в издаване от едно и също лице на акта за установяване на административно нарушение и заповедта за налагане на принудителна административна мярка. От една страна производствата по налагане на административно наказание и принудителна административна мярка се развиват по различни правила – съответно ЗАНН и АПК – поради което и липсва пречка едно и също лице да участва и в двете производства. От друга страна липсва изрична законова забрана едно и също лице да издава акт за установяване на административно нарушение и заповед за налагане на принудителна административна мярка, както такава забрана е налице по отношение на издателя на наказателното постановление. По аргумент за противното след като не е изрично забранено, то е допустимо смесването на двете качества – актосъставител и издател на административен акт. От трета страна в конкретния случай не се установява инспектор Елисейски да е заинтересован от издаването на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Само фактът, че той е служителя, съставил акта за установяване на административно нарушение, не е достатъчно да се приеме личната му заинтересованост. Не са налице доказателства за получаване на имуществени или нематериални облаги от издаване на заповедта за налагане на ПАМ, поощрения, награди или други признания. Доколкото при издаването на принудителната административна мярка органът действа незабавно и в условията на обвързана компетентност, то спазването на закона не може да бъде прието за нарушение на принципа за безпристрастност.
Административният акт е издаден и в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.171, т.2, б.“м“ на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Между страните няма спор, че Я. Д. Я. е собственик на автомобил с рег. № [рег. номер], следователно правилно същия е адресат на оспорената заповед.
Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на закона, изразяващо се в липсата на индивидуализиране на превозното средство, обект на принудителната административна мярка. Предвид вида на принудителната административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство – то индивидуализацията на конкретното превозно средство, което следва да бъде спряно е част от фактическия състав при налагане на мярката. Без индивидуализация на превозното средство фактически липсва наложена принудителна мярка. Още повече, че едно физическо лице може да притежава повече от едно пътно превозно средство, поради което и само посочването на субекта на принудителната административна мярка без конкретизиране и на превозното средство, което следва да бъде спряно от движение, представлява нарушение на закона. Това нарушение на материалния закон не може да бъде санирано от съда, а води до отмяна на незаконосъобразния административен акт.
По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон, поради което и същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски от ответника при наличието на доказателства за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1644861 / 18.06.2025г., издадена от инспектор при Районно управление на МВР Велико Търново, с която временно е спряно от движение моторно превозно средство за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Я. Д. Я. с [ЕГН] от [населено място], дом № 313 сумата от 810лв. /осемстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
| Съдия: | |