Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 09.05.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3489 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
250 ГПК.
Образувано
е по молба, подадена от ищеца „Д.-Е.Г.“ ООД, с която се иска от съда да допълни
решение от **.11.2016 г., постановено по настоящото дело, като се произнесе по направеното
в исковата молба искане за присъждане на законна лихва върху сумата от 270 316, 80 лв.,
представляваща присъдено на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от
06.06.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й
плащане.
Софийски градски съд, след като съобрази
изложените от молителя доводи, намира следното:
Молбата за допълване на
решението е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Решението е непълно, когато с
него липсва формирана воля на съда по целия спорен предмет на делото.
В конкретния случай спорното
право, така както е очертано от ищеца в подадената искова молба, обхваща
произнасяне на съда по предявените два обективно съединени иска, както следва:
иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД за заплащане на сумата от 270 316, 80 лв.
– дължимо възнаграждение за извършена работа по сключен договор за изработка,
както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
112 888, 72 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
12.06.2009 г. до 06.06.2014 г., по които съдът се е произнесъл с изричен
диспозитив.
В исковата молба ищецът е
направил и искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, като съдът се е произнесъл по него в диспозитива на съдебния
акт като е присъдил законна лихва върху сумата от 270 316, 80 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа по сключен договор за
изработка.
Искането за присъждане на законна лихва за периода след
датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на определена сума, не
представлява самостоятелен иск, а законова последица от уважаване на предявен в
процеса главен паричен иск, какъвто в случая е този за осъждане на ответника да
заплати възнаграждение за извършена работа по сключен между страните договор за
изработка. Доколкото, обаче, дължимостта на законната лихва върху паричното
задължение, когато се претендира за периода след завеждане на делото до
окончателното плащане, произтича от законовата норма на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то
тя по своята същност представлява последица от забавата на длъжника, и има
характер на лихва за забава. Ето защо и тогава, когато наред с главния иск, е
предявен и акцесорен иск за заплащане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
неплтената в срок главница за периода от забавата до датата на сезиране на съда,
имаща същия характер кати лихвата, претендирана като законна последица от уважаване
на иска, то последната може да се присъди само върху главното задължение, а не
и върху акцесорното такова, тъй като в противен случай би се стигнало до олихвяване
на изтекли лихви, което законът забранява. Олихвяването на изтекли лихви
съобразно императивната норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съгласно наредбите на
БНБ, което означава, че то е допустимо само доколкото нормативен акт изрично го
позволява и по ред и условия, определени в него. Възможността за начисляване на
лихва върху лихва не е предвидена в нормативен акт в случаите на забавено
плащане на възнаграждение по договор за изработка, като изрична уговорка за
начислява на лихва върху лихва в случаите на допусната забава при изпълнение на
това задължение липсва и в сделката, сключена между страните, които имат
качеството на търговци, поради което не е налице хипотезата на чл. 294, ал. 2 ТЗ. Ето защо и в случая е недопустимо да се присъжда законна лихва за забава
върху вземане на ищеца за получаване на сумата от 112 425, 05 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 270 316, 80
лв., в размер на законната лихва, начислено за периода от 17.06.2009 г. до
06.06.2014 г. В този смисъл е практиката на ВКС и САС - Решение № 275/
15.09.2014 г., постановено по гр.д. № 3783/2013 г. по описа на ВКС, I гр.о., Решение № 2504/ 17.12.2015
г., постановено по гр.д. № 193/2015 г. по описа на САС.
Доколкото, както беше посочено искането за присъждане на
законна лихва, не представлява отделен иск, а законна последица от уважаването
на предявен такъв, то съдът се произнася по него в диспозитива на съдебния акт
само, когато искът е уважен и искането е основателно. Съдът не се произнася с
отделен диспозитив по такова искане в случаите на отхвърляне на главния иск,
както и тогава, когато счете, че законна лихва върху дадено парично вземане не
се дължи, тъй като не е поискано нейното присъждане от ищеца или то е недопустимо,
тъй като ще се стигне до олихвяване на вече изтекла лихва. С оглед на това и
доколкото в случая съдът достига до извод, че искането за присъждане на законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, е
неоснователно поради нарушаване на забраната за анатоцизъм, то не се дължи
произнасяне по него в диспозитива на поставеното в производството съдебно
решение. Това прави молбата за допълване по чл. 250 ГПК неоснователна и като
такава следва да се отхвърли.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата,
подадена от „Д.-Е.Г.“ ООД за допълване на основание чл. 250 ГПК на решение от **.11.2016
г., постановено по т.д. № 3489/ 2014 г. по описа на СГС, ТО, VI - 17 състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: