Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Царево,
17.03.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Мария Москова
При секретаря С. Илиева
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 24/2019г. по описа за
на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. за делба на недвижим имот, във втора фаза – по извършване на делбата.
С Решение № 104 от 28.11.2019г. по гр.д.№24/2019г. на
РС-Царево, влязло в сила на 23.01.2020г., е допусната съдебна делба между П.К.П.
с ЕГН ********** ***, И.Д.Д. с ЕГН ********** *** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, следния
съсобствен между тях недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***по КККР на
гр.Царево с площ от 196 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 96 кв.м., при
съседи на поземления имот: ***, съгласно представените по делото скица на поземлен имот № ***и скица на сграда №***. на
СГКК-Бургас, който недвижим имот
представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***с площ от 196 кв.м., в
кв.13 по РЗП на град Царево, ведно с построената в него масивна двуетажна
жилищна сграда, състояща се от мазе с три складови помещения - югозападно с
площ от 20 кв.м., средно-югоизточно с площ от 19.50 кв. м. и крайно югоизточно
с площ от 16.00 кв. м., първи етаж със застроена площ от 96.30 кв.м., състоящ
се от три помещения със самостоятелни входове, стая и санитарен възел със
самостоятелен вход, втори етаж със застроена площ 110.80 кв.м., състоящ се от
кухня - трапезария, четири стаи, коридор
и санитарен възел, при граници на имота по нотариален акт: северозапад - парцел
IX-208, североизток- парцел VII-210, югоизток и югозапад – улици, при квоти на
собственост: 1/4 ид.ч. за ищцата П.К.П.,
1/4 ид.част за ответницата И.Д.Д. и 1/2 ид.част за ответника Д.Д..
В първото с.з.,
проведено след допускане на делбата на дата 11.08.2020г.,
са приети за съвместно разглеждане предявените от страните претенции
по сметки, както следва:
1.Претенцията на ищцата
за заплащане на основание чл.30, ал. 3 от ЗС
на обезщетение за неполучен наем от трите магазина на първия етаж:
- по отношение на
първия ответник И.Д. на сумата общо от 4000 лева за периода от 01.06.2016 година до 30.10.2019 година,
ведно със законната лихва, която сума е изчислена както следва: по 100 лева
месечно за 40 месеца, ,
- по отношения на
втория ответник Д. Д. – за заплащане на сумата в размер на 12000 лева за
периода от 01.06.2016 година до 30.10.2019 година, ведно със законната лихва,
която сума е изчислена както следва: по 300
лева месечно за 40 месеца.
2. Претенцията на
ищцата за заплащане на основание чл.31
ал.1 от ЗС обезщетение за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата:
- по отношение на първия ответник И.Д. - на сумата общо от 760 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година, ведно
със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на задължението, която
сума е изчислена по 40 лева месечно за 19 месеца.
- по отношение на
втория ответник Д. Д. – на сумата общо
1140 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година, ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до
окончателното плащане на задължението, която сума е изчислена по 140 лева за 19
месеца.
3. Претенцията на
ответниците И.Д. и Д.Д. за заплащане на извършени подобрения с цел съхраняване
на жилищната сграда с магазинната й част,
детайлно описани по видове в нарочната молба, на обща стойност 45 000 лева, като
съобразно дела на ищцата – същите са на стойност 11 250 лева.
4. Искането на
ответниците за възлагане в общ дял на
втория жилищен етаж от сградата, както и магазин №1 с площ от 21.10 кв.м. и
магазин №2 с площ от 19.20 кв.м., алтернативно – искането на ответниците
делбените имоти да бъдат разпределени между съделителите съобразно
притежаваните от тях идеални части и всеки съделител да получи реално
обект от делбения имот.
5. Претенцията на ищцата за
заплащане на основание чл.344 ал.2 от ГПК на месечен наем в размер на 500 лева, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на молбата –
08.09.2021г. до приключването на делото за делба, порази лишаване от правото й
да ползва имота.
Ответниците правят възражение за неоснователност и недоказаност на
предявените от ищцата претенции по сметки.
Ищцата прави възражение,
че претенцията на ответниците за подобрения е погасена
по давност, както и възражение, че не са налице условията за
поставянето на жилищния етаж в общ дял на ответниците. Счита, че имотът,
който е допуснат
до делба следвва да бъде изнесен на
публична продан поради липса на представен инвестиционен проект.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно становището
на гл.архитект на Община Царево /л.346/ и заключението на в.лице Б.К. /л.219-л.221/
поземления имот с идентификатор ***по КККР на гр.Царево с площ от 196 кв.м.,
бивш УПИ III-29 в кв.13 на гр.Царево е неподеляем, тъй като не
отговаря на минимално определените изисквания за площ на имот, определени в
чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ.
От заключението на в.лице Б.К. /л.219-л.221/ се установява, че построената
в имота двуетажна жилищна сграда със сутерен с идентификатор ***по КККР на
гр.Царево със ЗП от 96 кв.м. е поделяема, като на първия етаж трите помещевия,
които реално са магазини, могат да бъдат обособени в три самостоятелни обекта,
а втория жилищен етаж на сградата отговаря
на изискванията за самостоятелно жилище и може да бъде обособен в
самостоятелен обект. Вещото лице Б.К. /л.219-л.221/ е предложило 4 варианта на
делба - в първите 3 варианта са три дяла
съобразно квотите на съделителите, а в четвъртия вариант са два дяла, като и при 4-те варианта на делбата са необходими
известни преустройства, състоящи се в обособяване на самостоятелна стълбищна
клетка в обема на първия и на втория етаж, за да се осигури достъп до мазетата
и до тавана, както и преустройства, касаещи санитарния възел на първия
етаж, доколкото същият е разположен в стая, достъпът до която е само
от коридора и входа, който е за жилищната част, а магазините на първия етаж
ползват общ санитарен възел, изграден в дворното място.
Съгласно становището на гл.архитект
на Община Царево /л.359/ построената в имота двуетажна жилищна сграда със
сутерен с идентификатор ***по КККР на гр.Царево със ЗП от 96 кв.м. е поделяема –
сградата може да се раздели на четири самостоятелни обекта в сграда.
В тази насока е и представеното от
страните удостоверение №25-284923/11.11.2020г. за приемане на изменение на КК и
КР за ПИ 48619.502.209.1, издадено от СГКК-гр.Бургас, съгласно което по искане на страните СГКК-гр.Бургас е
предоставила проектни идентификатори за четири самостоятелни обекта в сградата.
Доколкото ответниците са изразили желание за
реално поделяне на двуетажна жилищна сграда със сутерен с идентификатор ***********то
съдът им е указал задължението по чл.203 от ЗУТ да представят на съда инвестиционен
проект за разделяне на съсобствената сграда на четири самостоятелни обекта в
сградата, който инвестиционен проект да бъде изпратен от съда за одобрение на
главния архитект на Община Царево, като им е предоставил шестмесечен срок ,
считано от с.з. на 08.09.2021г. В
последствие този срок е бил многократно удължаван от съда, като съдът е давал и
множеството указания със съответната конкретика за съдържанието на
инвестиционния проект и процедурата по чл.203 от ЗУТ, както и многократно е отлагал делото с цел на
страните да се даде възможност за реалното поделяне на сградата, но въпреки
това нито една от страните не е представила на съда инвестиционен проект, нито пък е представила доказателства
за предприети действия в тази насока нито до последното по делото с.з. от
28.11.2022г., нито пък до постановяването
на настоящето решение. Това
мотивира съда да приеме, че въпреки многократните указания и дадените на
съделителите възможности, те не са предприели всички необходими и зависещи от
тях действия за приключване на процедурата по чл.203 от ЗУТ, като очевидно след
определен момент са се дезинтересирали от последващото й движение. Същевременно
в Решение № 20 от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК е
прието, че ако съдът е дал конкретни указания за необходимостта от извършване
на следващото по ред действие от процеса по одобряване на инвестиционния
проект, за съделителите съществува задължение да представят доказателства, че
такива действия са били извършени, а в противен случай съдът може да приеме
наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод за недоказаност на
възможността за реално поделяне на имота. Настоящият случай е точно такъв, като
съдът е дал конкретни указания на съделителите, а така също и достатъчно време,
за да ги изпълнят. Въпреки това не са представени доказателства, че указанията
са изпълнени, поради което по делото
остава недоказана възможността за реално поделяне на жилищната сграда,
построена в дворното място, което само по себе си е неподеляемо според квотите
на съделителите и минимално определените изисквания за площ на имот, определени
в чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ, следователно целият делбен имот /дворно място и
жилищна сграда/ е неподеляем. Имайки предвид това, както и че в срока по
чл.349, ал.4 от ГПК, е направено искане за възлагането му в полза на
ответниците по делото, съдът намира че искането следва да бъде разгледано по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК,
когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява той да бъде изнесен на публична продан с право на всеки от
съделителите да го изкупи, при условията
на чл.354, ал.1, във вр. с чл.505, ал.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл.349 ГПК за приключване на делбата чрез
възлагане по реда на чл.349 ГПК. С разпоредбата са уредени две различни
хипотези, при които ако неподеляемият имот е жилище може да бъде поставен в
един от дяловете по искане на съделителя, ако са налице и останалите
предпоставки на двете различни хипотези уредени с ал.1 и ал.2 на чл.349 ГПК.
Хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК не е
налице, което изключва възлагане по този
ред. В хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК,
когато неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване
на наследството е живял в това жилище и не притежава друго, може да поиска да
бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват
с друг имот или пари. В конкретния
случай неподеляемият имот представлява
дворно място с построена в него жилищна сграда, състояща се от търговски първи
етаж и жилищен втори етаж, като
съделителите по делото не са придобили собствеността си в делбения имот въз
основа на наследствено правоприемство, а въз основа на договори за дарение,
поради което е недопустимо поставяне на имота в общ дял на двамата съделители-
ответници по делото, така както е заявено искането им за поставяне на имота в техен
общ дял, с парично уравнение дела само на съсобственика – ищца по делото. Съгласно
константната съдебна практика по начало не е допустимо неподеляемото жилище да
бъде поставено в общ дял на двама или повече съделители, т.к. по този начин не
се постига целта на делбата, а именно: да бъде ликвидирана съсобствеността на
имота -предмет на делбата. По изключение би могло двама или повече съделители
да искат неподеляемото жилище да бъде поставено в техен общ дял само, ако е
установено, че в жилищно отношение тези съделители действително образуват едно
семейство, нуждите на които от жилище са общи, какъвто не е настоящия случай,
доколкото построената в дворното място двуетажна жилищна сграда се състои от
първи търговски етаж и втори жилищен етаж.
В предвид изложените съображения и при липсата на основание за възлагане на
делбения имот, възлагателната претенция следва да бъде оставена без
уважение/същата не съставлява самостоятелен иск, поради което съдът не държи
изрично произнасяне по претенцията в диспозитива на съдебния акт.
В настоящия случай предмет на
делбата е дворно място ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
сутерен, състояща се от първи етаж, на който са разположени търговски помещения,
и втори жилищен етаж, като процедурата
по чл.203 от ЗУТ не е изпълнена - съделителите не представят инвестиционен
проект за разделянето на сградата на четири самостоятелни обекта и обособяване
на четири реални дяла, поради което делбения имот е неподеляем. Не е налице
съгласие между съсобствениците за поставяне в дял на имота на един от тях срещу
парично уравнение на дела. От това следва, че делбата не може да се извърши
чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий, тъй като
един от съделителите би получил само имота, а всички други – само пари, което е
недопустимо освен в изрично предвидените от закона случаи: чл. 349 ГПК или при
съдебна спогодба, които хипотези не са налице в случая. Предвид
изложените съображения и като взе предвид неподеляемостта на делбения имот,
съдът намира, че единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността
по настоящото производство по съдебна делба е чрез изнасяне на имота /дворно
място и жилищна сграда/ на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, при която
могат да участват и самите съделители, като след осребряването на стойността
му, получената сума се разпредели между страните съобразно квотите им – за
ищцата 1/4, за ответницата – 1/4 и за
ответника 1/2.
Пазарната стойност на целия имот /дворното място и жилищната
сграда/ е в размер на 207 680 лева, съобразно допълнителното
заключение на в.л. Р. по съдебно-техническата експертиза /л.107-л.116/, прието
в съдебно заседание от 30.10.2019г., което не е оспорено от страните, прието е
от съда и се кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно. С решението, с което се
постановява изнасяне на имота на публична продан, се формира сила на присъдено
нещо досежно способа, чрез който се извършва делбата, но не и досежно пазарната
цена на имота /в този смисъл Определение № 460 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 2427/ 2016 г. на I г.о./, като пазарната цена, при която ще се реализира публичната
продан на имота, се определя от съдия-изпълнителя при описа на имота.
По отношение
претенциите по сметките между съделителите:
Ответниците са предявили претенция
по чл.346 от ГПК, за заплащане от ищцата
на направени подобрения в жилищната
сграда с магазинната й част с цел
съхраняване на сградата, детайлно описани по видове в нарочната молба, на обща стойност 45 000 лева, като
съобразно дела на ищцата – същите са на стойност 11 250 лева.
От заключението на в.л.К. по СТЕ се установява, че в жилищната сграда са
направени от ответниците следните СМР- ремонтно-възстановителни дейности на
база представени по делото разходни документи за строителни материали: в сутерен и магазини- СМР относно укрепване
на носещата конструкция-изкопно-насипни работи, кофраж, бетон и армировка на
носещи колони, единични фундаменти, площадка от стоманобетон, греди при плоча;
СМР покрив -ремонт на покрива - разкриване, монтаж изолация, обшивка около
комини и улами, частична смяна на олуци и водосточни тръби; покриване с нова
ламарина и керемиди на тавански етаж; СМР на първи етаж -подмяна на ел.инсталация
в магазините и монтаж на подотчетни ел. табла, окачен таван от гипсокартон в магазини-монтаж
и доставка, подмяна на стара дървена
дограма в маг. № 1 и № 2-триплекс стъкла; обособяване на санитарни възли в маг.
№ 1 и № 2 с настилки-теракот и облицовки, подова настилка от теракот и гранитогрес
в маг. № 1 и № 2, монтаж на тенти пред магазините; СМР на Втори
етаж: подмяна на стара дървена дограма с ПВЦ и входна жилищна /апартаментна/ врата;
подмяна на ел. инсталация в жилището /апартамента/; на обща стойност 44 750 лева. Така също от заключението на вещото лице К.,
от показанията на св.Д. Д. и св.Д. Д. и
приложените по делото разходни документи /касови бонове, експедиционни бележки и др. /се установява,
че ответниците са извършили тези ремонтно-възстановителни дейности въз основа
на Инвестиционен проект, част: СК за укрепване на северна фасада и строително
разрешение № 157/2009 г. за укрепване на
съществуваща жилищна сграда, като св.Д. Д. и св.Д. Д. са категорични, че СМР-тата са били извършвани
поетапно през годините в периода от 2009г. до 2018г.
Показанията на двамата свидетели Д. Д. и Д. Д. относно периода на
извършване на СМР-тата -от 2009г. до 2018г., кореспондират на представените от
ответниците и приложени по делото писмени доказателства за закупувани през
посочения период материали, поради което съдът кредитира изцяло показанията им
като истински и верни. Самата ищца сочи
в обстоятелствената част на ИМ, че след смъртта на баба й през 2008г., тя и
ответниците са постигнали съгласие част от имота да се отдава под наем, като с
приходите от наема да се стопанисва имота и да се правят редица подобрения,
т.е. самата ищца признава, че началния период на подобренията е започнал след 2008 г., което
кореспондира напълно на датата на строителните книжа -проекта и строителното
разрешение са от 2009г.
Извършените строително-ремонтни дейности са констатирани и при извършения
оглед на имота от вещото лице, изготвило заключението на първоначалната и
допълнителна СТЕ, поради и което съдът приема, че описаните в молбата по чл.346
от ГПК строително-ремонтни дейности и подобрения в делбения имот са извършени
от ответниците поетапно през периода от 2009 до 2018г.
При така установения период на извършване на СМР-тата по сградата от 2009 до 2018г., се налага извода, че
възражението на ищцата за изтекла в нейна полза погасителна давност по
отношение на извършенте подобрения е неоснователно, тъй като от периода на
завършването им през 2018г. до датата на
образуването на делото -16.01.2019г., не е изтекла 5- годишната погасителна
давност.
В настоящия случай подобренията в
имота, които са били необходими за целостта и функциите на имота, несъмнено са били извършени от ответниците
със знанието и съгласието на ищцата, съгласно заявеното от нея в
обстоятелствената част на ИМ – „част от
имота след 2008 година се даваше под наем, като наема се ползваше за да се
стопанисва имота, както и да се правят
редица подобрения. Така по принцип
се бяхме разбрали с майка ми и брат ми.“, както и с оглед на строително
разрешение за основния ремонт, издаденото на името на ищцата и на ответниците. След
като ответниците са извършили подобренията на имота с цел запазването му и със знанието
и съгласието на ищцата, то в случая е
приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, съгласно
която всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно на частта си.
Стойността на
извършените от ответниците необходими подобрения в делбения имот с цел
запазване целостта и функциите на имота бяха
доказани до размера от 44 750 лева, като на основание чл.30 ал.3 от ЗС ищцата
следва да участва в извършените разходи за необходимите подобрения съразмерно
частта си на собственост от 1/4 със
сумата от 11 187.50 лева, до
който размер претенцията на ответниците за заплащане на подобренията се явява
основателна и доказана.
Твърденията на ищцата, че също е участвала в извършването ремонтни дейности
по покрива на сградата, чрез доставка на
материали дъски, греди и др. през 1998г.,
когато частично бил ремонтиран покрива на сградата, са неоснователни и
недоказани, тъй като към онзи момент Д.
И. и П. И. -дарителите на имота, които са били запазили са себе си правото на
ползване на имота, са били живи и като ползватели на имота върху тях е била тежестта
за стопанисването и поддръжката на имота.
По претенцията за сметки, предявени от ищцата:
С определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело №1773/2014г., съдът е
допуснал касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният момент на
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на искането за
постановяването й или моментът на влизане в сила на съдебния акт за
постановяването й, на осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е,
че съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка
може да бъде постановена само занапред във времето т.е. от момента на влизане
на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до
окончателното приключване на делбеното производство. От друга страна,
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал.
2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от
време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за
делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК
(включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата).
Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е
допустимо да бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във
втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за
делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на
обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и
обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от
време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане
на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция по
сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика
заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред
до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане
за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един
съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на
делбата, както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време
по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове,
съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно
посочените императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки -
най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на
определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, като в него съдът не необходимо да сочи периода, за който се
постановяват привременните мерки), а по материалноправната претенция за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК
(аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия
период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и
противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се
отстранят чрез даване на указания от съда за уточняването им.
В случая ищцата претендира заплащане
на обезщетение за неполучен наем от трите магазина на първия етаж в размер общо
на 16 000 лева за периода от
01.06.2016 година до 30.10.2019 година / по отношение на ответницата –
4 000 лева, а по отношение на ответника – 12 000 лева/. Така
заявената претенция обхваща минал период от време е следва да бъде разгледана
като самостоятелен иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
По същия ред следва да се разгледа и искането на ищцата за заплащане на основание чл.31
ал.1 от ЗС на обезщетение за лишаване от правото да ползва 1/4 от жилището на втория етаж за периода от 16.01.2019г. /дата на ИМ/ до 11.08.2020г. - по отношение на ответницата – сумата общо в размер на 760
лева, а по отношение на ответника – сумата общо в размер на 1140 лева.
По реда на чл.344 ал.2 от ГПК следва да бъде разгледано искането на ищцата
за заплащане на месечен наем в размер на 500 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаването на молбата – 08.09.2021г. до
приключването на делото за делба, порази лишаване от правото й да ползва имота.
По претенцията за неполучен наем от магазините, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
По делото не е спорно между страните, че в периода от 01.06.2016 година до 16.01.2019
година / датата на ИМ/, трите магазинни помещения на първия етаж са били
отдавани под наем от ответниците, както и че наемите са били получавани от
ответниците.
От заключението на вещото лице в.л.Ст.Р. по назначената СТЕ, основно
/л.51-59/ и допълнително такова /л.107-л.116/ се установява, че средния месечния пазарен наем общо за трите магазина №1, №2 и №3 е в размер на 1 150.00
лева.
Съобразно квотите на собственост,
ищцата има право да получава 1/4 от средния месечния пазарен наем на магазините
или това е сумата в размер на 287.50
лева месечно.
По делото обаче се установи, че между
съделителите е имало уговорка, съгласно която със сумите от наемите да бъде
стопанисван имота и да се правят подобрения в имота, в какъвто смисъл е
изричното признание на ищцата, направено в обстоятелствената част на ИМ– „част
от имота след 2008 година се даваше под наем, като наема се ползваше за да се
стопанисва имота, както и да се правят редица подобрения. Така по принцип се бяхме разбрали с майка ми и брат
ми.“
Ето защо след като до завеждането на делото ищцата по своя воля е
предоставила на ответниците да ползват прихода от полагащия й се за дела й наем на
магазините за да се стопанисва имота и да се правят редица подобрения, то
искането й да й бъде присъдено обезщетение за неполучен наем за периода от
01.06.2016 година до 16.01.2019г. / датата на завеждането на делото за делба/
се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Претенцията за неполучен наем следва да бъде
уважена частично за периода от 16.01.2019г.
/ датата на ИМ/ до 17.09.2019г. /датата на получаването на ключовете от
магазин № 3 и правото да получава наемната цена по сключения за него договор за
наем/, или на ищцата се следва обезщетение за неполучен наем за 8 месеца по
287.50 лева, което прави сумата в 2300 лева, която следва да й бъде заплатена
от ответниците съобразно квотите им на собственост, както следва: от
ответницата –сумата 766.67 лева, а от ответника – 1533.33 лева.
По претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от правото да ползва
1/4 от жилището на втория етаж за
периода от 16.01.2019г. /датата на
ИМ/ до 11.08.2020г. :
По делото ищцата не успя да докаже, че след завеждането на делото
ответниците не я допускат да ползва жилищния етаж на сградата. Водените от ищцата свидетели Д. и Г. сочат в
показанията си, че ищцата живее постоянно в град Нова Загора и всяка година
през лятото идвала на почивка в град Царево, където отсядала със съпруга си в
жилището, като ползвали – т.нар.
„ъглова“ стая. От показанията на свидетеля Д. се установява, че ищцата
разполагала с ключ за къщата и свободно влизала и излизала от процесния имот до
2018г., включително, след което през 2019г. вече престанала да отсяда в процесния имот,
тъй като се чувствала нежелана в него, защото другите стаи се заключвали,
следяло се кой какво вземал от хладилника и т.н., а при престоя си в Царево гостувала на дъщеря си св.Г..
От своя страна св.Г. също сочи в
показанията си, че майка й отсядала всяко лято в процесната къща, като имала
своя стая, за последно била отседнала в процесната къща през лятото
на 2018г., като този път е била за по-кратко време, а именно: на два пъти по за
една –две седмици. Св.Г. сочи, че майка й имала ключ от къщата и влизала и
излизала, когато пожелае, но отношенията между майка й /ищца по делото/ и баба
й и вуйчо й /ответници по делото/ се влошили от около две години. От показанията на св.Г. се установява, че през
лятото на 2019г. майка й отново била в град Царево, но изобщо не е ходила до процесното жилище, не е тропала или викала,
а отседнала при нея.
От показанията на св.Ж. се установява, че същият от 2017г. е наемател на
сезонен обект, разположен в процесния имот, като е виждал ищцата през лятото
спокойно и необезпокоявано да влиза и излиза от процесния имот. През лятото на
2019г. св.Ж. не е виждал ищцата да влиза в имота и на свидетеля не му е
известно ищцата да е имала някакви пререкания с майка си.
От показанията на св.Д. се установява, че ищцата заедно с мъжа си редовно
всяко лято са идвали в град Царево, като са отсядали в процесното жилище, в което са имали тяхна стая – т.нар.“ъгъл“, разполагали са с
ключ за стаята и спокойно са влизали и излизали от къщата до лятото на 2018г.,
включително, като не е имало никакви проблеми между страните. Св.Д. посочва, че
след това отношенията между страните се влошили, тъй като ищцата предявила
претенции към магазините и поискала делба, като през лятото на 2019г. ищцата не
е идвала в жилището.
Преценени в съвкупност, свидетелските показания сочат, че ищцата живее
постоянно в друг град и само през летните сезони е пристигала и почивала в
самостоятелна стая в процесната къща, като е имала ключ, свободно е влизала и излиза от
процесния имот до 2018г., включително, след което, след като завела делото на 16.01.2019г., през лятото на 2019г. не отишла в процесния имот, тъй като се
чувствала нежелана в него, а отседнала в дома на дъщеря си св.Г.. Ищцата не
успя да докаже, че ответниците с лични действия не са я допускали до имота , а
напротив – от показанията на дъщеря й св.Г. се установи, че ищцата изобщо не е
ходила до къщата, нито е правила опити да влиза и да отсяда, макар че разполага
с ключ от къщата. При така установената фактическа обстановка, се налага
извода, че след завеждането на иска за делба ищцата по собствено желание и по
своя воля е престанала да посещава процесното
жилище и да отсяда в него, макар да има в него своя стая – т.нар. „ъглова“ стая
и вещи в нея, като липсват каквито и да е било доказателства ответниците да не
са допускали ищцата да ползва жилището съобразно притежаваната от нея квота на
собственост.
Двете свидетелки Д. и Г. твърдят, че на 14.09.2018г. ищцата пренощувала в
хотел, а не в процесната къща, тъй като ответниците й казали, че за нея нямало
място в къщата. И двете свидетелки пресъздават разказаното им от ищцата, като
не са присъствали на такъв разговор
между ищцата и ответниците, и доколкото същите а заинтересовани от изхода на
делото поради близката им връзка с ищцата – Д. е близка приятелка, а Г. е
дъщеря на ищцата, то съдът не кредитира показанията им за недопускането на ищцата на посочената дата
в къщата. Освен това дори на ищцата да е
било казано от ответниците, че на 14.09.2018г. не може да преспи в къщата, то
това е било инцидентно действие – еднократно и само за една дата, и то предхождаща
претендирания период, поради което това обстоятелство е несъотносимо към заявения период от време на претенцията.
С оглед на така установената фактическа обстановка, претенцията на ищцата
за заплащане на
обезщетение за лишаване от правото да ползва 1/4 от жилището на втория етаж за периода от 16.01.2019г. /датата на ИМ/ до 11.08.2020г. се явява неоснователна и
недоказана и като такава следва да се отхвърли. .
По искането на ищцата съдът да
„отмени постановените в първата фаза на делбата привременни мерки“ /л.369 гръб/
и искането да й бъде присъдено обезщетение
на основание чл.344 ал.2 от ГПК
за лишаване от правото й да ползва имота
в размер на 500 лева от датата на подаването на молбата - 08.09.2021г до
влизането в сила на решението за делба, поради лишаването й от
електроснабдяване на магазин №3, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От заключението на в.л. Р. по СТЕ се установява, че на първия търговски
етаж от сградата са разположени както следва:
- Магазин № 1 - застроена площ от 21,10 кв.м. при граници: североизток -
магазин № 2, северозапад - стълбище - вход за втория жилищен етаж., югозапад -
външен зид към ул.‘’Пенека“, югоизток – ***“, и към него е югозападно избено
помещение е площ от 20.00 кв.м, ведно с 3.53 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата.
- Магазин № 2 - застроена площ от 19,20 кв.м. при граници: североизток -
магазин № 3, северозапад - коридор, югозапад - магазин № I, югоизток – ***“, и
към него е средно югоизточно избено помещение с площ от 19.50 кв.м. ведно 3,25
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата.
- Магазин № 3 - застроена площ от 19,80 кв.м. при граници: североизток
външен зид, северозапад - коридор и стая. югозапад - магазин № 2. югоизток – ***“,
и към него е крайно югоизточно избено помещение с площ от 16.00 кв.м, ведно с
3,20 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата.
Така също от експертизата на в.л. се установява, че на втория етаж от
сградата е разположено жилище със застроена площ от 110, 80 кв.м, таванско
помещение с полезна площ от 9,30 кв.м и тераса с площ от 4.10 кв.м. ведно
с 14.92 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата.
С подаването на ИМ от 16.01.2019г.
ищцата първоначално е предявила претенция да й бъде заплащано на основание
чл.344 ал.2 от ГПК обезщетение в размер на 500 лева за лишаването й от правото да ползва делбения
имот, считано от датата на ИМ до приключването на делбата, с твърдение, че не е
допускана до жилището и че не е получавала наеми от магазините, която претенция
е била приета за разглеждане от съда с окончателния доклад по делото в с.з. на
30.04.2019г.
Ответниците оспорват твърденията на ищцата, че не е допускана до имота, а в
проведено в първата фаза на делбата с.з. на 17.09.2019г. са предоставили на
ищцата ключовете от магазин №3 и са дали съгласието си тя да получава наемната
цена по действащия по отношение на този магазин договор за наем, като ищцата е
приела ключовете и съответно е започнала да получава наемната цена за магазина,
заменяйки ответниците като страна по действащия за магазина договор за наем,
считано от 01.10.2019г.
В с.з. на дата 30.10.2019г. ищцата е оттеглила претенция по реда на чл.344
ал.2 от ГПК
за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за
лишаването й от правото да ползва делбения имот, считано от датата на ИМ до приключването на
делбата, поради което съдът с протоколно определение от 30.10.2019г. е
прекратил производството по делото в тази му част поради оттеглянето на иска
изцяло от ищцата със съгласието на ответниците преди приключването на съдебното
дирене.
С нарочна молба от 08.09.2021г.
ищцата отново е предявила искане за постановяване на привременни мерки на основание
чл.344 ал.2 от ГПК и заплащане на
обезщетение за лишаване от правото й да
ползва имота в размер на 500 лева от датата на подаването на молбата -
08.09.2021г до влизането в сила на решението за делба, като твърди, че няма достъп до жилището, а в магазин №3 нямало ток, поради
което практически била лишена от ползването му.
Постигнатото в първата фаза на делбата между страните споразумение за
реалното разпределение на ползването на търговския етаж на къщата, съгласно
което от 17.09.2019г. ищцата ползва магазин №3, а ответниците да ползва
магазини №1 и №2, в никакъв случай не
може да се приравни на привременни мерки, постановени от съда / в какъвто
смисъл са твърденията на ищцата/, поради което искането на ищцата съдът да
„отмени постановените в първата фаза на делбата привременни мерки“ е недопустимо
поради липсата на постановени от съда привременни мерки.
По искането на ищцата, обективирано в молба от 08.09.2021г. за постановяване на привременни мерки и заплащане на
обезщетение за лишаване от правото й да
ползва имота в размер на 500 лева от датата на подаването на молбата -
08.09.2021г до влизането в сила на решението за делба, като твърди, че няма достъп до жилището, а в магазин №3 нямало ток, поради
което практически била лишена от ползването му, съдът намира за установено
следното:
По делото безспорно се установи, че ищцата разполага с ключ от жилището и
че по никакъв начин ответниците не са възпрепятствали същата да ползва
полагаемата й част от жилището. Нежеланието на ищцата да посещава и да отсяда в
жилището поради влошените й взаимоотношения с майка й и брат й – ответници по
делото, по никакъв начин не може да се приравни на недопускането й от страна на
ответниците до жилищната част на сградата. Или
с други думи, след като ищцата по собствено желание и собствена воля
след завеждането на делото за делба е престанала да посещава къщата и да отсяда
в жилищната й част, макар че има своя стая – т.нар. „ъглова“ стая и свои вещи в
нея, то искането й за обезщетение поради неползването на 1/4
от жилището е неоснователно и недоказано.
Що се касае до искането й за обезщетение поради неползването на 1/4 от търговската част на сградата, съдът намира
за установено следното:
От заключението на СТЕ се установи, че трите магазина са с обща площ
от 60.10 кв.м. / 21.10+19.20+19.80 =
60,10/.
Ищцата е с квота на собственост от 1/4 от имота и следователно има право да ползва 15.03 кв.м.
от търговската площ на магазините.
По делото е безспорно, че от 17.09.2019г. ищцата ползва реално магазин №3,
който е със застроена площ от 19,80 кв.м., като площта на реално ползваното от нея
търговско помещение /19.80 кв.м./ надвишава полагащата й се площ от 15.03
кв.м., съгласно квотата й на собственост
от 1/4 от площта на трите търговски помещения.
Твърдението на ищцата, че същата не можела практически да ползва магазин
№3 поради липса на ел.ток не бе доказано в настоящето производство.
Така от представения от ищцата Договор за наем от 29.09.2019г. и Приемателно-предавателния протокол към него
/ л.164-167/ се установява, че ищцата е отдава
под наем магазин №3 на
дружеството „Радост и Пиер“ ООД за периода от 01.10.2019г. до 01.10.2020г.,
като в магазина е имало монтиран подотчетен електромер, бил е захранен с
ел.енергия по вътрешната мрежа и е работел като търговски обект за наетия
период.
От показанията на водения от ищцата свидетел Т.В. /л.392 гръб-393 гръб/ се
установява, че той и съпругата му Г. В.
чрез дружеството на съпругата му
-„**** ООД, от пролетта на 2021г.
са наематели на магазин №3, въз основа на сключен между ищцата и дружеството
Договор за наем от 15.05.2021г. , както и че магазинът е работел през летните
месеци на календарната 2021г., като са се снабдявали с ток чрез прокарване на ел.кабел от друг
обект до наетия магазин. Водената от ищцата свидетелка Д. също сочи в
показанията си, че магазин №3 е бил отдаден от ищцата под наем на св.В. и че магазинът е работел през лятото на
2021г., като св.В. го
снабдявал с ел.ток чрез прокарването
на ел.кабел от друг обект до наетия магазин /л.393 -394/.От приложения
към договора за наем /л.388-390/,
Приемо-предавателен протокол от 15.05.2021г. се установява, че в
процесния магазин №3 към датата на
наемането му -15.05.2021г. от „****“ ООД е имало ел. инсталация, както е имало и
поставен електромер , който е бил поставен
преди това.
Водения от ответниците свидетел Д.Н. също сочи в показанията си, че ищцата
ползва от няколко години десния магазин / магазин №3/, давала го под наем и през лятото на 2020г., и
през лятото на 2021г. магазинът е работел, вътре е светело /л.394-395/. В тази насока са и показанията
на водения от ответниците свидетел Д.Д. /л.395-396 гръб/, който е категоричен,
че ищцата е отдала под наем магазин № 3 /десния/ на св.В. и през лятото на
2021г. магазинът е работел, имало е ток.
В обстоятелствената част на нарочната молба за привременни мерки, самата
ищца сочи, че в къщата са монтирани два отделни електромера, като единия
електромер обслужва първия търговски
етаж на къщата, а другия електромер
обслужва втория жилищен етаж, а от писмото на ЕВН до ищцата /л.366/ се установява, че
дружеството е отказало на ищцата да й открие
в магазин № 3 отделна партида за ток, докато магазинът не бъде обособен
по надлежния ред като самостоятелен обект на собственост в сграда, каквито са
законовите изисквания за откриване на самостоятелна партида.
От представените по делото писмени доказателства, заключението на в.л. по
СТЕ и обясненията на съделителят Д. се
установява, че на първия етаж от къщата, на който се помещават трите магазина,
е открита партида за промишлен ток, като електромера за промишления ток е
поставен в магазин №1, а другите два магазина - №2 и процесния №3 са с
подотчетни номера, както и че партидата за промишления ток е открита на името
на наемателя на магазин №1, с който ищцата следва да съгласува ползването и
отчитането с подотчетен електромер на ел.енергията за магазин №3.
По делото не се събраха доказателства ответниците да са извършили лични
действия, с които да са прекъснали през
2021г. електроснабдяването на реално ползвания от ищцата магазин №3. Освен това по делото се установи, че след
предаването му на ищцата на 17.09.2019г. и встъпването на същата като страна по
сключения договор за наем, магазинът е бил работещ и е имал
електроенергия, през 2020 магазинът също
е работел и е бил електроснабден, като
твърдения за липса на ток се правят едва за лятото на 2021г. без да се докаже
причината за липса на електроснабдяване от общата мрежа на първия етаж / дали е
в следствие на претоварване на мрежата или в следствие на неуредени
облигационни отношения между ищцата и наемателя на магазин №1 по отношение на
заплащането на потребената ел.енергия, или пък др. причии/ Ползването от ищцата
на ел.енергията от мрежата на търговския етаж с подотчетен електромер за
магазин №3, несъмнено е обусловено от
взаимоотношенията между ищцата и наемателя на магазин №1, тъй като в наетия от последния магазин №1 е
поставен електромера за промишления ток, снабдяващ целия търговски етаж, и на
негово име е открита партидата за промишления ток. Причините за липса на
съгласие между ищцата и наемателя на магазин №1 за ползване на ел.енергия
в магазин №3 чрез подотчетен електромер през 2021г. не бяха доказани да се дължат на поведението
на ответниците, нито пък се доказа ответниците да са прекъснали
електроснабдяването на ползвания от ищцата магазин №3. Независимо
от твърденията за липса на електроснабдяване по вътрешната мрежа, търговския обект е бил ползвал по
предназначение – като магазин и ищцата е получавала наема за обекта от своите наематели както през есента
на 2019г., така и през цялата 2020г., както и през 2021г., като последния наемател е захранил магазина с ел.енергия
чрез кабел от друг обект, т.е. – и през 2021г. магазинът е бил
използван по предназначение като
търговски обект. Липсата на
самостоятелна партида за ток в магазин №3 и невъзможността
да бъде открита самостоятелна партида за ток в магазин №3 не се дължат на
действия на ответниците, а на обективното състояние на магазина – същият не е
обособен като самостоятелен обект на собственост, поради което електроснабдителното дружество отказва
да открие самостоятелна партида на магазина.
Доколкото по делото бе установено, че съделителите по взаимно съгласие са разпределили помежду си реалното
ползване на първия търговски етаж, като ищцата реално ползва магазин №3, чиято
площ надвишава правото й на собственост от търговския етаж, както и че
ответниците не възпрепятстват ищцата да ползва съответната й част от жилището,
разположено на втория етаж от къщата, то претенциите на ищцата за заплащане на съответстващ
на квотата и на собственост от 1/4 на неполучен
наем от 3-те магазина за периода от
16.01.2019г. /датата на ИМ/ до 30.10.2019г. и за заплащане на
обезщетение за лишаване от правото да ползва 1/4 от жилището на втория етаж за периода от 16.01.2019г. /дата на ИМ/ до 11.08.2020г., ведно с лихвата за забава, са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Както вече бе посочено по-горе, съдебният акт, постановен по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с
него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във
времето т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до окончателното приключване на делбеното производство, а
в случая исканията на ищцата за заплащане на обезщетения не са с начален период
от постановяването на акта по чл.344 ал.2
от ГПК занапред във времето. В случая по делото бе доказано, че ищцата реално
ползва магазин №3, чиято площ надхвърля квотата й на собственост от търговския
етаж, и по собствено желание и усмотрение, след като е завела делото за делба,
е престанала да ходи до жилищната част на сградата и да ползва жилищния етаж, съобразно квотата й на
собственост от него, макар да има в жилището своя стая- т.нар.“ъглова“ и свои
вещи в нея, поради което искането за постановяване на привременни мерки по реда
на чл.344 ал.2 от ГПК за заплащане солидарно
от ответниците на обезщетение в размер на 500 лева месечно за лишаване от право
да ползва имота, считано от датата на подаване на молбата – 08.09.2021г. до влизането в сила на решението за делба, ведно
с лихвата за забава, е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Относно разноските:
Съгласно общото
правило формулирано в разпоредбата на чл.355 от ГПК страните по делбата
заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по присъединените
искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК.
Имайки предвид
пазарната стойност на допуснатия до делба имот в размер на 207 680 лева и квотите на страните / 1/4 ид. ч. за П.П., 1/4 ид.ч. за И.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.Д./
се налага извода, че всяка страна следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса в размер, както следва: в размер на 2 076.80 лева за П.П.; в размер на 2
076.80 лева за И.Д. и в размер на 4 153.60 лева за Д.Д., изчислена с оглед разпоредбата на
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в
размер на 4 на сто върху стойността на всеки дял.
В същото време с
оглед на обстоятелството, че страните са предявили в делбеното производство
претенции по сметки, то разноските следва да се определят по чл.78 от ГПК с оглед изхода на спора по всяка от претенции
по сметки. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че облекченият ред за
предявяване на иска за делба - без да се събират предварително държавни такси
се отнася и за производството по сметки, което се разглежда в същото
производство. Хипотезата е аналогична на предявяване на възражение за
подобрения в исков процес, в който случай Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК изрично предвижда в чл.10 държавната такса върху
присъдените суми за подобренията, предявени с възражение да се събира с
решението. По делбата всеки съделител има двойното качество на ищец и ответник,
поради което законът говори за искания по сметки, а не за възражения. Поради
това качество на съделителите в делбата не може да се предяви възражение за
подобрения. То съставлява искане по сметки за подобрения или други претенции.
По тези съображения, константната съдебна практика приема, че при предявяване
на исканията по сметки по реда на чл.346 от ГПК не се внася от предявилия
претенцията държавна такса, а тя се възлага с решението на съда с оглед изхода
на спора. В този смисъл са Определение №512 от 19.11.2010 год. на ВКС по ч. гр.
д. №411/2010 г., I г.о., ГК, Решение
№3571 от 13.X.1983 год. по гр. д. №2226/83 г., I г.о. и др. Имайки предвид
цената по всяка една от заявените и приети за съвместно разглеждане претенции
по сметки, разпоредбата на чл.10 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и обстоятелството, че по изложените по-горе
съображения съдът прецени, че и трите претенции по сметки следва да бъдат отхвърлени,
то в тежест страните следва да бъде възложена и съответната държавна такса,
както следва:
С
оглед уважаването на предявената от ответниците претенция по сметките за
заплащане на обезщетение за извършени необходими подобрения в имота до размера от 11 187.50 лева , ищцата следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Царево,
държавна такса в размер на 447.50 лева,
изчислена като 4% от цената на уважения иск.
За неуважената част от 62.50 лева на претенцията за подобрения, ответниците
следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Царево, държавна такса в размер на 50.00
лева.
С оглед уважаването на претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за
неполучен наем до размера от 2300 лева, ответниците следва да заплатят по
сметката на съда държавна такса в размер на 92 лева, изчислена като 4 % от
цената на уважения размер, от която сума ответницата следва да заплати 30.67 лева, а ответникът следва да заплати
61.33 лева.
За неуважената част от претенцията за заплащане на обезщетение за неполучен
наем над размера от 2300 до предявения
размер от 16 000 лева , ищцата следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Царево, държавна такса в размер на 548 лева, изчислена като 4% от цената на отхвърлената част от иска.
Тъй като съдът отхвърля предявената от ищцата претенция по сметките за
заплащане на обезщетение в размер на 1900 лева
за лишаване от право да ползва 1/4
от жилищния етаж, същата следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Царево, и държавна такса в размер на 76.00 лева, изчислена като 4% от
цената на иска.
Тъй като съдът отхвърля предявената от ищцата претенция по сметките за
заплащане на обезщетение за неполучен наем от магазините над уважения размер от
2300 лева до предявения размер от 16 000 лева, същата следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Царево, държавна
такса в размер на 548.00 лева, изчислена
като 4% от цената на отхвърлената част от иска.
По отношение на
останалите разноски на страните, свързани със заплащане на адвокатско
възнаграждение на упълномощените от тяхна страна адвокати и депозити за вещите
лица по изготвените съдебно-техническа експертиза и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, то същите
се явяват разноски, направени както с делбеното производство , така и във връзка
с приетите за съвместно разглеждане в делбеното производство предявените от
страните претенции по сметки. Доколкото в производството по делба всяка страна
е едновременно ищец и ответник, то всяка страна има задължение да заплати
съответната част от депозита за вещо лице, съобразно стойността на нейния дял. По
делото не е налице спор относно принадлежащите към делбената маса имоти,
правата им на съсобственост, а от там и за
техните квоти от делбеното имущество. С оглед на изложеното и доколкото
депозитите за вещите лица по изготвените съдебно-технически експертизи и
допълнителни съдебно-технически експертизи касаят преди всичко заявените от
страните искови претенции по сметки, то разноските за вещите лица следва да
бъдат разпределени между съделителите по
реда на чл.78 от ГПК в зависимост от уважаването или отхвърлянето на предявите
претенции по сметки.
За възнаграждения на вещи лица по назначените СТЕ и допълнителни такива е
внесен депозит от страните в размер общо на
2510.00 лева, от който ищцата е внесла 950 лева, а ответниците са внесли
1560 лева.
По приетите СТЕ и допълненията към тях във връзка с предявените от ищцата
претенции по сметки, на вещите лица е заплатена сумата в размер на 900 лева. Доколкото заявените от ищцата претенции по
сметки са уважени до размера от 2 300.00 лева,
която сума представлява 12.85 %
от заявените претенции в размер общо на са 17 900 лева, а
останалата част от претенциите в размер на 87.15 % е отхвърлена, то заплатеното
възнаграждение в размер на 900 лева следва да бъде разпределено между страните
както следва: 87.15 % от платеното възнаграждение в размер на 900 лева или
сумата от 784.35 лева е за сметка на ищцата,
а 12.85% платеното възнаграждение в размер на 900 лева или сумата от 115.65
лева следва да бъде за сметка на ответниците.
По приетите СТЕ и допълненията към тях във връзка с предявената от
ответницити претенция по сметки на вещите лица е заплатена сумата от 1610.00 лева, като претенцията на ответниците по сметките за обезщетение за необходими
подобрения е уважена до размера от 11 187.50 лева, която сума представляваща
99.44% от заявената претенция от 11 250 лева. Ето защо заплатеното
възнаграждение от 1610.00 лева следва да бъде разпределено между страните както
следва: 99.44 % от платеното възнаграждение в размер на 1610.00 лева или сумата
от 1600.98 лева е за сметка на ищцата, а
0.56% от платеното възнаграждение в
размер на 1610.00 лева лева или сумата от 9.02 лева следва да бъде за сметка на
ответниците.
Така направените разноски за вещи лица в общ
размер на 2510.00 лева следва да се разпределят между страните съобразно
уважените размери на предявените претенции по сметки както следва: в тежест на
ищцата следва да се възложат разноски в размер на 2385.33 лева , а в тежест на
ответниците – разноски в размер на 124.67 лева.
Доколкото ответниците са внесли депозити за
експертизи в размер общо на 1560.00 лева, а следва да понесат разноски в размер
на 124.67 лева, то ищцата следва да им заплати
сумата в размер на 1435.33 лева.
По
отношение на направените от страните разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно трайно
установената съдебна практика на ВКС правилото на чл. 355 от ГПК намира
приложение в случаите, когато между страните в делбеното производство не е
налице спор относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието
на съсобственост и правата им. В случаите
на присъединени искове в делбеното производство, както и при оспорване правата
на останалите съделители, се прилагат правилата на чл. 78 от ГПК, така както
предвижда нормата на чл. 355, изр. второ от ГПК.
В настоящия
случай в първата фаза на делбата между съделителите не е бил спорен въпросът
относно принадлежащите към делбената маса имоти, правата им на съсобственост, а
от там и за техните квоти от делбеното
имущество.
Във втората фаза
на делбата и ищцата и ответниците са
предявили искове по сметки, поради което разноските за адвокатско възнаграждение във връзка с присъединените
искове в делбеното производство (включително по повод претенциите по сметките
по чл. 346 от ГПК), следва да се разпределят съгласно правилата на чл. 78 от ГПК - съобразно крайния изход по
съответния присъединен иск или спорно право.
Във втората фаза
на делбата предявената от ответниците
претенция по сметки по сметки е уважена на 99.44 %, а предявените от
ищцата претенции по сметки са уважени на 12.85 %, като страните имат право на
адвокатско възнаграждение по правилата на чл.78 от ГПК до уважения размер на
предявените от тях претенции по сметки.
В тази връзка
съдът съобрази, че в представените от
ищцата и от ответниците договори за
правна защита и съдействие обаче не е посочено каква част от уговореното и
платено съответно от тях адвокатско
възнаграждение, е за защита по иска за
делба и каква част е по присъединените за съвместно разглеждане искови претенции по сметки.
Представените по
делото Договорите за правна защита и съдействие са с предмет цялото
производство по допускане и извършване на
делбата, в това производство от страните не е повдигнат спор относно
принадлежащите към делбената маса имоти, правата им на съсобственост, а от там
и за техните квоти от делбеното
имущество, като в договорите не е
посочено каква част от уговореното и платено съответно от тях адвокатско възнаграждение, е за защита по иска за делба и каква част е
по присъединените за съвместно разглеждане
искови претенции по сметки, поради което независимо от частта на
уважените и отхвърлени във втората фаза
на делбата претенции по сметки, всеки съделител сам следва да понесе
направените от него разноски за адвокат.
Така мотивиран и и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 от ГПК следния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гр.Царево с площ от 196 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор ***със застроена площ от 96 кв.м., при съседи на поземления
имот: ***, съгласно представените по делото
скица на поземлен имот № ***и
скица на сграда №***. на СГКК-Бургас, който недвижим имот представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***с площ от 196 кв.м., в кв.13 по РЗП
на град Царево, ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда,
състояща се от мазе с три складови помещения - югозападно с площ от 20 кв.м.,
средно-югоизточно с площ от 19.50 кв. м. и крайно югоизточно с площ от 16.00
кв. м., първи етаж със застроена площ от 96.30 кв.м., състоящ се от три
помещения със самостоятелни входове, стая и санитарен възел със самостоятелен
вход, втори етаж със застроена площ 110.80 кв.м., състоящ се от кухня -
трапезария, четири стаи, коридор и
санитарен възел, при граници на имота по нотариален акт: северозапад - парцел
IX-208, североизток- парцел VII-210, югоизток и югозапад – улици, при начална цена, определена от
съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите,
съобразно техните квоти на собственост , а именно: 1/4
/една четвърт/ за П.К.П. с ЕГН **********
***; 1/4 /една четвърт/ за И.Д.Д. с
ЕГН ********** ***, и 1/2 /една втора/.за Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
-
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Д.Д. с ЕГН ********** *** и на Д.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата от
11 187.50 лв./ единадесет хиляди сто осемдесет и седем лева и 50
стотинки/ на основание чл.30 ал.3 от ЗС - за извършени подобрения в имота,
като отхвърля претенцията в останалата част над
уважения размер от 11 187.50 лева до предявения размер от 11
250лв., като недоказана.
ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П. с ЕГН ********** ***, сумата
от 766.67 лева /
седемстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки/ на основание чл.30 ал.3
вр.чл.93 от ЗС – обезщетение за неполучен наем
от магазините на първия етаж на сградата за периода от 16.01.2019г. до 17.09.2019г.,
ведно със законната лихва до окончателното плащане на задължението, като
отхвърля претенцията за размера над уважената сума от 766.67 лева до предявения
размер от 4000 лева за периода от
01.06.2016г. до 16.01.2019г. и периода от 17.09.2019г. до 30.10.2019 година.
ОСЪЖДА Д.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.К.П. с ЕГН **********
***, сумата от 1533.33 лева / хиляда петстотин тридесет и три лева и 33 стотинки/
на основание чл.30 ал.3 вр.чл.93 от ЗС – обезщетение за неполучен наем от магазините на първия етаж на сградата за
периода от 16.01.2019г. до 17.09.2019г., ведно със законната лихва до
окончателното плащане на задължението,
като отхвърля претенцията за размера над уважената сума от 1533.33 лева
до предявения размер от 12000 лева за периода от 01.06.2016 година, за периода
от 01.06.2016г. до 16.01.2019г. и периода от 17.09.2019г. до 30.10.2019 година.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от П.К.П. с ЕГН ********** против И.Д.Д.
с ЕГН ********** претенция по чл.31 ал.1
от ЗС за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за сумата
общо от 760 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година,
ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до окончателното плащане на
задължението, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявената от П.К.П. с ЕГН ********** против Д.Д.Д.
с ЕГН ********** претенция по чл.31 ал.1
от ЗС за заплащане на обезщетение за отнето право на ползване на 1/4 от втория жилищен етаж на сградата за сумата
общо 1140 лева за периода от 16.01.2019 година до 11.08.2020 година, ведно със законната лихва от 11.08.2020г. до
окончателното плащане на задължението, като неоснователна.
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Царево, сумата в размер на 2 076.80 лева,
представляваща държавна такса върху
стойността на дела й, сумата в размер на
447.50 лева, представляваща държавна
такса върху цената на уважения иск за подобрения, сумата в размер на 548.00
лева, представляваща държавна такса върху
цената на претенцията по сметки за
неполучен наем от магазините, сумата от 76.00
лева, представляваща държавна такса върху цената на претенцията за лишаване
от право да ползва 1/4 от жилищния етаж, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
И.Д.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Царево, сумата в размер на 2 076.80 лева,
представляваща държавна такса върху
стойността на дела й, сумата от 25.00
лева, представляваща държавна такса за отхвърлената част от претенцията за
подобрения, както и сумата в размер на 5.00 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-Царево, сумата в
размер на 4 153.60 лева, представляваща държавна
такса върху стойността на дела му, сумата
от 25.00 лева, представляваща
държавна такса за отхвърлената част от претенцията за подобрения, както и
сумата в размер на 5.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Д.Д. с ЕГН ********** ***, и Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1435.33 лева,
представляваща направени разноски за възнаграждение на вещи лица съразмерно
уважената част от иска за подобрения и отхвърлената част на претенциите за
заплащане на обезщетение за неполучен
наем за магазините и за лишаване от
право на ползване на жилището.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.344 ал.2
от ГПК на ищцата П.К.П. с ЕГН **********
да бъдат осъдени ответниците И.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** да й заплащат обезщетение в размер на 500 лева
месечно за лишаване от правото й да ползва имота, считано от датата на подаване
на молбата – 08.09.2021г. до влизането в
сила на решението за делба, ведно с лихвата за забава, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд –Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
В частта, в която е оставено без уважение искането по
чл.344 ал.2 от ГПК, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред БОС със частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването.
Районен
съдия: