Р Е Ш Е Н И Е
№ I-102
07.10.2019г., град Бургас
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина
МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1023 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС) ЕИК: ********* с адрес гр. Пловдив, ул. Хр.Г.Данов № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов против Решение № 1233/22.05.2019 г., постановено по гражданско дело № 7019/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е прието за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че А. Н. В. ЕГН ********** и Т.П.В. ЕГН **********, двете с адрес *** не дължат сумата от 428,48 лева начислена като корекция на сметка за електрическа енергия на клиентски № 10000151656 за периода от 14.12.2016г. до 04.03.2017г., доставена на адрес гр. Б., ж.к. В., бл. **Б, вх. *, ет. *, за която доставка е издадена фактура № **********/18.09.2018г. след извършена проверка на 04.03.2017г.
ЕВН ЕС ЕАД изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди, че доказателствата са тълкувани превратно, констатациите не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона. Намира, че неправилно РС е достигнал до извод, че служителите на ЕР ЮГ ЕАД не са оправомощени от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да извършват проверки на средствата за търговско измерване. Сочи, че такова оправомощаване не е нужно, тъй като процедурата по налагане на корекция се извършвала по реда на ПИКЕЕ и ОУ на ЕР ЮГ ЕАД и изискване за оправомощаване не било предвидено. Цитираното от РС административно производство не било относимо към настоящия случай. Енергийното предприятие не твърдяло неизпълнение на договора от страна на клиента, за да доказва виновно неизпълнение, не било от значение авторството на манипулацията, когато средството за търговско измерване отчитало неправилно електрическата енергия, която клиентът консумира, отговорността била обективна съгласно ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди констатирано от служители на оператора несъответствие на СТИ с техническите характеристики, което било описано в констативен протокол и тези констатации били изцяло потвърдени с представен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване на БИМ. Протоколът на метрологичната експертиза бил официален документ с оглед на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 Закон за измерванията и на основание чл. 179 ГПК съставлявал доказателство за извършените от длъжностното лице действия и следвало да се приеме, че отразеното от длъжностното лице състояние е действителното състояние на електромера. Чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказвало реално доставеното количество електрическа енергия. Намира, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката, че не следва да се доказва от страна на крайния снабдител виновно поведение на клиента. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изцяло отхвърлен предявеният иск. Няма доказателствени искания. Претендира разноски. В случай, че решението се намери за правилно, въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минимален размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 18.06.2019г. като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от А.Н.В. и Т.П.В. чрез адв. Кошничаров, с който намират въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно. Поддържат, че не са представени доказателства, че служителите, извършили проверката, имат необходимата квалификация и че са оправомощени по реда на ЗИ, липсвал ред за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия и за възникване на право на оператора за едностранна корекция, липсвали доказателства за техническата изправност на средството за измерване и за установена намеса в схемата на свързване от абоната, което противоречало на чл. 82 ЗЗД. Твърди се, че корекционната процедура, предвидена в ОУ и ПИКЕЕ, противоречи на чл. 13, т. 2 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. Излагат се доводи, че по силата на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, енергоснабдителното дружество следва да предвиди в общите условия на ред за уведомяване на крайния клиент за извършена корекция на сметка, което в настоящия случай не било изпълнено.
Въззивният състав намери, че въззивната жалба е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК беше внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Проведено е едно открито съдебно заседание, на което дружеството-жалбоподател депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и сочи съдебна практика на ВКС (Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на III ГО на ВКС), съгласно която липсата на предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на ЕВН ЕС не било основание да се отрече дължимост на сумата по направената корекция. Ответниците в съдебно заседание се представляват от адв. Кошничаров, който поддържа отговора на исковата молба и моли да му бъдат присъдени разноски като представя списък по чл. 80 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема от фактическа страна следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от А.Н.В. и Т.П.В., с която се претендира да се приеме за установено, че не дължат на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД (ЕВН ЕС ЕАД), сумата от 428,48 лева, начислена на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ електрическа енергия по фактура № **********/18.09.2018г. за клиентски номер 10000151656, ИТН 2605833 за отчетен период от 04.12.2016г. до 04.03.2017г. за недоставена и непотребена ел.енергия през този период на адрес: гр. Б., ж.к. „В.“ ** Б, вх. *, ет. *.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД (ЕВН ЕС ЕАД), с който счита искът за неоснователен. Намира, че процесната сума е правомерно начислена и че е спазена методиката за изчисление. Твърди, че на 04.03.2017г. служители на „Електроразпреление Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромер № *********, който бил демонтиран и поставен в безшевна торба за еднократна употреба с № 475712 и бил изпратен за изготвяне на метрологична експертиза в независима лаборатория като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който било извършено контролно измерване и се установило, че измерва с грешка в рамките на допустимата +/-2%. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 338439/04.03.2017г. в присъствието на представител на клиента. Електромерът бил предаден за проверка на Български институт по метрология (БИМ) като било установено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, на дъното на кутията допълнително било монтирано нереглементирано електронно устройство, състоящо се от електронна платка и електронни елементи, което било присъединено в измервателната верига на електромера. В резултат електромерът измервал с отклонение извън границите на допустимото като грешката не можело да бъде точно установена. За извършената проверка от БИМ бил изготвен констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 362/19.03.2018г. Въз основа на констатациите на основание чл. 48, ал. 1, т. 2, б“б“ от ПИКЕЕ било начислено допълнително количество ел.енергия на клиента в размер на 2963 kWh на цена от 428,48 лева с ДДС и издало процесната фактура. Счита, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48 ПИКЕЕ е налице изрична законова възможност енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период от време като правната уредба за едностранна корекция позволява да се извърши такава без предпоставка за това да е виновно поведение за манипулирането на електромера. Количеството изразходвана енергия било определено съгласно чл. 48 и чл. 51 ПИКЕЕ. Акцентира, че продава ел.енергия при публично известни Общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г., достъпни на интернет страницата и че в тях е предвиден изричен ред за уведомяване на потребителя в чл. 28 ОУ на ЕВН ЕС и че този ред е спазен. Моли да се отхвърли предявеният иск.
Не е спорно между страните, че ищците потребяват ел.енергия в недвижим имот, находящ се в гр. Б., ж.к. В. № **Б, вх. *, ет. *.
Съгласно Констативен протокол № 338439 на 04.03.2017г. двама представители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД извършили техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване с кл.номер ********** клиент на адрес гр. Б., ж.к. В.№ **Б, вх. *, ет. * в присъствието на А.В. Посочени са показанията на електромер с фабричен № ********* като е демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 475712.
Представен е протокол от БИМ № 362/19.03.2018г. , с който е констатирано, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешната конструкция на електромера. Осъществен достъп до вътрешността на електромера, на дъното на кутията допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от електронна платка и електронни елементи, което е присъединено в измервателната верига на електромера. Залепена е пластина на сензора за индикация при отваряне на капака на електромера.
В резултат е коригирана сметката на клиента като са начислени 2963 kWh ел.енергия на обща стойност 428,48 лева без ДДС. Издадена е данъчна фактура № **********/18.09.2018г. за коригираната сума.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Топузян, съгласно което установените в констативен протокол от БИМ технически промени на електромера водят до частично измерване/неизмерване на електрическа енергия като е спазена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б „б“ от ПИКЕЕ и е определена стойността на неизмереното количество ел.енергия. Сочи, че системата за дистанционно отчитане позволява да се посочи точното време на извършената нерегламентирана намеса като това е 25.10.2016г. между 14 и 20 часа. Спазени са сроковете за последваща проверка на процесния електромер. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и сочи, че системата за дистанционно отчитане позволява да се отчете наличието на манипулация, при което се изпращат служители на ЕВН ЕР за проверка. Електромерът е монтиран на приземно табло и то е заключено.
По делото са събрани гласни доказателства като са разпитани служителите, извършили проверка, от които се установява, че са извършили проверка, на която е присъствала А.В., съставили констативен протокол, който връчили на свидетелката. Видимо нищо не забелязали по демонтирания електромер. Таблото било заключено от ЕР ЮГ и те го отключили при проверката. По принцип достъп до електромерното табло имали само служителите на ЕВН ЕР.
Районният съд е приел, че ищците не са собственици на таблото, нито имат надзор над него и затова не следва да понесат вредите от виновно поведение на собственика, който не е осигурил надлежна защита на таблото. Oтветното дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на ищцата, тъй като по делото липсвали доказателства и твърдения служителите на ЕВН ЕР Юг, извършили проверката, да са в кръга на лицата, оправомощени по реда на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Закона за измерванията със заповед на председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор, да извършват проверка на средствата за измерване, а за установяването на тези обстоятелства тежестта на доказване е на ответника. В тази връзка съдът е приел, че поради ненадлежното провеждане на проверката и издаването на констативния протокол, проверката е неосъществил се юридически факт и липсва законово основание за издаването на процесната данъчна фактура от „ЕВН България електроснабдяване“ АД за едностранна корекция на сметка от доставчика. В резултат е приел, че ответното дружество не е имало законово основание и право да извърши процесната едностранна корекция на сметката на ищеца и искът като основателен е уважен.
Други относими за спора доказателства не са налице.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Този иск е средство за защита на оспорени права при наличие на правен интерес и според правилата за разпределяне на доказателствената тежест в исковия процес - чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай ищецът твърди отрицателен юридически факт – липса на основание за извършената едностранна корекция на сметката за потребена електрическа енергия, за която е съставена фактура № **********/18.09.2018г. Тежестта да установи наличието на законово основание за извършената корекция в този случай се носи от ответника, който трябва да проведе пълно и главно доказване. За да се ангажира отговорността на потребителя за вреди, ответникът следва да установи наличието на облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия с ищеца, изпълнението на задълженията си по него и произтичащи от закона, както и въздействие, което е препятствало правилното отчитане, периодът на грешното отчитане на потребената електроенергия, реално консумираното през него количество, както и изпълнение на законовите условия за едностранна корекция на сметка.
При служебната проверка, извършена на основание чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно неговата правилност, намира следното:
Извършената проверка, съгласно клаузите на ОУ на ЕВН ЕР, е по реда на чл. 35 от тях, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея следва да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на чл. 63 ал. 1 и ал. 2 от ОУ-подписан от представители на ЕВН и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния-от свидетели, присъствали на проверката. Отчитането на показанията на средствата за измерване от служителите на ЕВН не е проверка. Въззивната инстанция не споделя изводите, че проверката е неосъществил се юридически факт, тъй като се извършва по реда на ЗЕ и ПИКЕЕ, но счита, че първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено, но по други мотиви.
Не е спорно, че страните са потребители на електрическа енергия и наличието на облигационно отношение между тях, спорно е законосъобразно ли е извършена едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период, а оттам и за дължимостта на процесната сума, начислена от ответника на основание тази корекция.
С цитираното от въззивника Решение № 115/20.09.2017г. по т.д. № 1156/2016г. на ВКС се приема, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.
В този смисъл е и решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК крайния снабдител има възможност да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. "С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Законодателят е вменил задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите". Наред с това, е предвидено задължение за крайния снабдител с електрическа енергия, в общите условия на договорите, да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Крайният извод, който касационната инстанция прави е, че "с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия".
Изложеното по-горе води до извод за наличието на законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ, но е въведено допълнително изискване- крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно ПИКЕЕ. В този смисъл е и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., в което се посочва, че редът, по който става уведомяването за тези корекции трябва задължително да фигурира в изготвените и публично обявени общи условия от крайните снабдители.
С Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК, се предвижда изрично, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва да се предвиди и специален ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Изпълнението на това изискване се предвижда като част от фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обективна отговорност за вреди може да възникне само по силата на закон, като в останалите случаи е недопустимо такава да бъде ангажирана. За да е налице обективна отговорност обаче предпоставките за нейното възникване следва да са ясно формулирани и строго спазвани. След като изменението през 2012г. - чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Процесният период е обхванат от действието на ПИКЕЕ от 2013 г., но жалбоподателят не е установил по делото да е изменил общите си условия и да ги е привел в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като действащите към момента на начислението и понастоящем Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от ДКЕВР през 2008 г., т. е. преди изменението на ЗЕ и няма как същите да съответстват на въведените в значително по-късен момент законови промени.
Съдът е запознат с посочената със становище практика на ВКС – Решение №124/18.06.2019г. Вярно е, изводите на ВКС, досежно необходимостта от промяна в Общите условия и въвеждане в тях на ред за уведомяване на клиента при едностранна коригираща сметка, са в противоречие с по-горе цитираните актове на същия съд, но до отстраняване на това противоречие по тълкувателен път, настоящия съд продължава да споделя вече установената своя практика.
Липсата на изрично предвиден ред в ОУ води до извод, че не са налице предпоставките за едностранна корекция на сметката и за ангажиране на обективната отговорност на потребителя. В същото време по делото липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод за виновно поведение от страна именно на потребителя. С решение № 104/16.08.2016г. на ВКС по т.д. № 1671/2015г. I ТО е прието, че в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на полицията са задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. Действително в случая е съставен констативен протокол, но няма данни проверката да е извършена в присъствие на представител на полицията.
От разпитаните в съдебно заседание служители на енергоразпределителното дружество, извършили проверката се установява, че таблото е заключено, отключили го при проверката като видимо нищо не забелязали по демонтирания електромер, т.е. не може да се направи извод за осъществено неправомерно поведение именно от ищците. Приетият като доказателство констативен протокол, както и събраните доказателства не установяват по несъмнен начин, че именно ищците или друго лице, действащо с тяхно знание и съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера и схемата на свързване, довело до неотчитане на ел. енергията, поради което и отговорността за вреди не може да се реализира. В тази връзка крайния извод, до който е достигнал БРС, е правилен, като правилно е прието, че ответникът незаконосъобразно/без правно основание, е коригирал едностранно сметката на потребителя-ищец и решението следва като краен резултат да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според ал. 3 ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид обстоятелството, че изцяло се потвърждава решението на РС Бургас, право на разноски имат само въззиваемите. В конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че всяка от тях е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 300 лева. Направено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на това възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес 1000 лв. възнаграждението е 300 лв., т.е. то е в минималния, предвиден в Наредбата размер, поради което възражението е неоснователно. Предвид посоченото, уговореното и платено възнаграждение следва да се присъди на въззиваемите.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1233/22.05.2019 г., постановено по гражданско дело № 7019/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:********* с адрес гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37 да заплати на А. Н. В. ЕГН ********** с адрес *** деловодни разноски- адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 300 лева (триста лева).
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:********* с адрес гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37 да заплати на Т.П.В. ЕГН ********** деловодни разноски- адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 300 лева (триста лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.