№ 8504
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110112576 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищцата Д. Х. Т. е предявила срещу ...., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2500 лева предявена
като част от вземане в общ размер на 7000 лева, представляваща з....хователно обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични
увреждания причинени при ПТП, станало на 22.06.2021 г., в ...., по вина на водача на ..., с
рег. № ...., който не пропуснал движещия се по път с предимство автомобил – марка ...., с рег.
№ ...., управляван от ищцата и станал причина за настъпване на ПТП, при което причинил на
ищцата телесни увреждания и съставляващо з....хователен риск, покрит съгласно договор за
з....ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, з....ховател по който е ответникът,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 435,80 лева представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.06.2021 г. до 08.03.2023
г., съгласно молба-уточнение от 30.08.2023 г.
Ищцата твърди, че в срока на з....хователното покритие по договор за задължителна
з....ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, е
настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи з....хования при ответника водач и с
което е причинил на ищцата следните травматични увреждания: травми на няколко
вътрешни органа, вследствие на които претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на травматичните увреждания, които били със значителен
интензитет в първите 5 дни, като общият възстановителен период бил 2 месеца.
Непосредствено след ПТП изпитала силни болки, от които паднала на земята и била
1
откарана с линейка в болница, където е подложена на медикаментозно лечение и е изписана
на 5-тия ден от постъпването. Изпитвала болки около месец и половина, като 14 дни не
можела да извършва обичайните си дейности. Твърди, че ПТП причинило и стрес на ищцата
в посочения в исковата молба интензитет. На 29.06.2021 г. ищцата поканила ответника да
заплати з....хователно обезщетение за причинените вреди, но до изтичане на предвидения в
закона срок, плащане не е налице. Ето защо прави искане съдът да осъди ответника да
заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава върху нея в размер и за период
уточнени с молба. Претендира разноски за адвокат по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък
по чл. 80 от ГПК. Не възразява срещу разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва ПТП да се дължи на
виновно противоправно поведение на з....хования при него водач, в причинно-следствена
връзка, с което да е настъпила вреда. Оспорва механизма на ПТП и пряката причинно-
следствена връзка между него и настъпилата вреда. Оспорва твърдените от ищцата
увреждания да се намират в причинна връзка, както и да са следствие от ПТП. Оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и интензитета на
изпитаните болки. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като твърди, че
пострадалата е нарушила правилата за движение по пътищата при управление на МПС, тъй
като е била без предпазен колан. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява срещу
разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2500 лева като част от вземане в общ размер на 7000
лева, представляваща з....хователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, изпитани вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, както и
искане за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 435,80 лева за периода
от 29.06.2021 г. до 08.03.2023 г., съгласно молба-уточнение от 30.08.2023 г. на лист 48.
В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда със
сочния от ищеца размер и интензитет, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и
наличието на валидно, действително з....хователно правоотношение по договор за з....ховка
по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП
и з....хователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на
вземането, ведно с представяне на нужните документи, която покана е получена от
з....хователя. Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае до
2
правен извод.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина. В тежест на
ответника е да докаже и съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан и конкретно действие или бездействие при управление на МПС, което е
довело да вреда.
Съдът намира, че сочените предпоставки за уважаване на иска се установиха от
събраните в производството доказателства.
Между страните не е спорно, че лекият автомобил марка ....“ е бил з....хован при
ответника по валидна з....ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на
покритие.
Чрез неоспорения констативен протокол К-309 от 22.06.2021 г., съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, който като официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила, постановлението за прекратяване на ДП № 117/2021 г. по описа на РУ
МВР – гр. ...., както и от констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й. Й., и
показанията на разпитаните по делото свидетели И. М. М., Н. В. Н. и В. Г. К., преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че на 22.06.2021 г., около 13,15 часа в
гр. ...., по ...., по път с предимство, се движел лек автомобил марка „...“ модел „....“
управляван от Д. Х. Т.. По същото време по ул. „... II“ с посока на движение от ул. „....“ към
ул. „....“, срещу знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, се движел
микробус марка ....“ модел „....“ с рег. № ...., като на образувалото се кръстовище между
двете улици, лекият автомобил марка „...“ се движел по пътя с предимство. Товарният
автомобил ....“ навлязъл в кръстовището със скорост около 40 км/час, не пропуснал
автомобила с предимство и реализирал ПТП. Ударът е в дясната странична част на товарния
автомобил и предната част на лекия автомобил „...“, модел „....“. От заключението на вещото
лице по САТЕ и разпита на свидетелите се установява, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на товарен автомобил марка ....“, който при навлизане в
кръстовището не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка „...“, с
което е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 47 ЗДвП, според който на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.
С оглед изложеното съдът намира, че поведението на водача на товарния автомобил е
в противоречие с предписаното в цитираната норма, поради което и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият
състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на
МПС по отношение на причинените на ищеца вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
3
Между страните не е спорно, че товарният автомобил марка ....“ е бил з....хован при
ответника по валидна з....ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на
покритие към датата на ПТП, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на
з....хователното обезщетение пред ответното дружество, но до подаване на исковата молба в
съда не е постъпило плащане, поради което ответното дружество отговаря по предявените
искове.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с
претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, изготвена от д-р В. В., на която съдът дава
вяра като обективна и безпристрастна, кореспондираща с останалите събрани по делото
доказателства – амбулаторен лист от преглед и епикриза от МБАЛ „....“ АД, се установява, че
непосредствено след ПТП, след преглед и изследвания в спешен център, на ищцата е
поставена диагноза: контузия на гръден кош и корем и прорезни рани на гръбната част на
лявата длан. Непосредствено след ПТП ищцата е прегледана в болница в гр. ......, където е
била приета за периода от 22.06.2021 г. до 26.06.2021 г. и й е било проведено
медикаментозно лечение, вследствие на което състоянието се подобрило и била изписана за
домашно лечение за срок от 14 дни с назначена медикаментозна терапия от
болкоуспокояващи медикаменти. Според експерта, след отчитане на наличните данни в
медицинската документация за вида на травмите и прилаганото лечение, следва да се
приеме, че се касае за травми на гръден кош и корем получени от поставен предпазен колан,
които отшумяват за 30 дни след инцидента, като през първите 7 дни болките са били с по-
интензивен характер. Според експерта възстановяването е протекло без усложнения, в
рамките на средностатистическите срокове, като по делото няма данни за предхождащи
заболявания, които да са удължили възстановителния процес.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по з....ховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Видно от доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, на пострадалата са били причинени описаните в СМЕ травми на гръден кош
и корем, които са били по-интензивни две седмици след ПТП, но са отшумели за около 30
дни, който период е в рамките на обичайния, необходим за възстановяване от подобни
травми според експерта. Според заключението понастоящем не са налице данни за остатъчна
травма и усложнения, които да влошават качеството на живот на ищцата.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. Г. К., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е във фактическо съжителство с ищцата), на
които съдът дава вяра, в частта относно емоционалното състояние на пострадалата след
инцидента, се установява, че непосредствено след ПТП тя изгубила съзнание, тъй като
изпитала сила болка в тялото. В деня на ПТП била приета в болница и хоспитализирана за 5
дни. От показанията се установява, че след като била изписана от болницата за домашно
лечение, ищцата изпитвала болки и била затруднена да става от леглото около месец, който
период кореспондира и със заключението на вещото лице, изготвено на база констатациите в
медицинските документи и личен преглед, според което обичайният възстановителен период
след травма от вида, получен от ищцата, е около 30 дни. Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел и в частта, в която заявява, че ищцата бил уплашена, като и
понастоящем изпитва страх да шофира. Ето защо според съда, от доказателствата по делото
безспорно се установиха последиците, които ПТП е имало за психическото и физическото
здраве на ищцата, като се установява, че болките са били интензивни непосредствено след
инцидента и заедно с негативните емоционални преживявания са отшумели в рамките на
месец.
Предвид възрастта на пострадалата - 26 години към датата на ПТП, механизма на
получаване на увреждането, неговия характер и място – коланна травма на вътрешните
органи, получена при челен сблъсък с автомобил, от която въпреки, че се възстановила
бързо, е предизвикала състояние на болка и дискомфорт при ежедневното обслужване
непосредствено след ПТП, обстоятелството, че в началото на възстановителния период
болките са били интензивни и са довели до хоспитализация за 5 дни и медикаментозно
лечение, както и стреса от преживявано ПТП ведно с посещението в болнични заведения,
настоящият състав счита, че търсените 2500 лева са включени в справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, определен по правилото на чл. 52 ЗЗД, поради
което искът за сумата следва да се уважи в пълен размер.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на
з....хователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25
5
000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до
01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на з....хователните
суми по з....ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266
КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС,
според което, независимо от функционално обусловената отговорност на з....хователя от
отговорността на прекия причинител на з....хователното събитие, при определяне на
дължимото з....хователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би
следвало да се вземат предвид и съответните нива на з....хователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушение на правилата за движение (чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП), изразяващо се в непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. За
да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие
или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо
същото да е противоправно и виновно. В конкретния случай, ответникът не е доказал по
правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, напротив от
разясненията, дадени от вещото лице по СМЕ се установява, че травмите на вътрешните
органи, които ищцата е получила са характерни именно за т.нар. „коланна травма“. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите
(Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на II ТО на ВКС, Решение № 98 от
24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на II ТО на ВКС), каквото доказване в случая не е налице.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху обезщетението за периода от 29.06.2021 г. до 08.03.2023 г. така
както е заявено в молбата от 30.08.2023 г., тъй като в хипотезата на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу з....хователя по задължителна з....ховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите з....хователят, покривайки отговорността на з....хования, е задължен и за
лихвите за забавата на делинквента, които се включват в з....хователното обезщетение
съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, но не считано от датата
на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429,
ал. 3, изр. 2 КЗ разрешение – считано от по-ранната от следните две възможни дати -
уведомяването на з....хователя от з....хования за настъпването на з....хователното събитие или
предявяването на претенцията от увреденото лице пред з....хователя. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за з....хователя е налице нормативно предвиден срок за
произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на з....хователното
6
обезщетение е свързано с: 1) изпадане на з....хователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2) възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу з....хователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
(така Решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. № 2274/2022 г. на I ТО на ВКС, Решение №
50110 от 12.03.2024 г. по т. д. № 1108/2022 г. на II ТО на ВКС, Решение № 50105 от
12.01.2024 г. по т. д. № 1723/2022 г. на II ТО на ВКС). Размерът на обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата изчислен по реда на чл. 162 от ГПК с помощта
на онлайн лихвен калкулатор е в размер 435,80 лева, до който размер претенцията следва да
се уважи. В молбата от 30.08.2023 г. искане по чл. 214, ал. 2 ГПК не е заявено, поради което
съдът не следва да се произнася.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ищцата.
Същата е заплатила държавна такса в размер на 150 лева (л. 2 и л. 49), разноски за
САТЕ и СМЕ в размер на 350 лева (л. 94), както и 160 лева за депозит за свидетели (л. 62),
или общо 660 лева, които следва да й бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца адв. Димитров, предвид
представения на лист 74 договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022 г., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 550 лева, изчислено върху заявената претенция въз основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (действаща към датата на
уговаряне на безплатната правна помощ – 02.03.2023 г.).
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на Д.
Х. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл.
45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2500 лева представляваща част от вземане в общ размер на 7000
лева за з....хователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани
вследствие на травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 22.06.2021 г., в ....,
по вина на водача на ..., с рег. № ...., който не пропуснал движещия се по път с предимство
автомобил – марка ...., с рег. № ...., управляван от ищцата и станал причина за настъпване на
ПТП, при което причинил на ищцата телесни увреждания, съставляващо з....хователен риск,
покрит съгласно договор за з....ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
з....ховател по който е ответникът, както на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на
435,80 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 29.06.2021 г. до 08.03.2023 г.
7
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на Д.
Х. Т., ЕГН **********, с адрес в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 660 лева -
разноски в тази инстанция.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на
адвокат П. И. Г., Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на кантората в
...., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 550 лева - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8