№ 119
гр. Шумен, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20223630101432 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителен иск, с правно основание чл.
200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, от И. Н. Н., против “Симфониета - Шумен“ гр.
Шумен, за присъждане обезщетение в размер на 40 000.00 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова
злополука на 01.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019
г. до окончателно плащане.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че била на
Трудов договор с ответника № 3/01.03.2012 г., на длъжност „Оркестрант” с
код на НКП 26526006. На 01.07.2019 г. отивайки към работното си място, по
обичайния път в гр. Шумен, паднала, при което счупила лява бедрена шийка.
С Разпореждане № 64/29.08.2019 г., по описа на ТП на НОИ – Шумен
злополуката била обявена за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. След злополуката
ищцата била откарана в МБАЛ Шумен за диагностика и лечение. На
03.07.2019 г. била извършена операция, под обща анестезия, като била
направена репозиция на фрактурата и били поставени медицински пирон,
игла и винт. На 08.07.2019 г. била изписана за домашно лечение и последваща
рехабилитация. Поради нетрудоспособност ищцата била 128 дни в болнични,
за което били издадени съответни болнични листи. Почти три години след
злополуката ищцата не се била възстановила напълно - левият й крак бил със
1
скъсена дължина, което оказвало влияние върху възможността за нормално
придвижване, походката била нестабилна, тъй като тялото й било силно
наклонено на една страна. Върнала се на работа като оркестрант, но твърди,
че търпи неудобства и дискомфорт от случилото се. Моли ответникът да бъде
осъден да плати обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпяни
неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, ведно със
законната лихва, считана от датата на събитието до окончателно плащане.
Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор на исковата
молба. Счита иска, както за недопустим като погасен по давност, така и за
неоснователен. Алтернативно, ако искът е основателен прави възражение за
груба небрежност, като моли съдът да приложите разпоредбата на чл. 201, ал.
2 КТ и намали исканото обезщетение до минимални размери. Според
ответника изборът на „обичаен път“, през улица без предвидено място за
придвижване на пешеходци, при условие, че има други обособени места,
които по никакъв начин не увеличават разстоянието до мястото на работа, е
проява на груба небрежност. Счита, че несъобразяването на ищцата с
околната среда е проява на груба небрежност, тъй като към момента на
произшествието страдала от хипотиреоидизъм и остеопороза с патологична
фрактура, поради което намира, че настъпилото нараняване се дължи и на
наличие на предходни патологични фрактури и остеопороза - фактор за
настъпване на описаното в епикризата нараняване, чиято липса е възможно да
не доведе до описаната травма. Претендира разноски.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат изразените становища.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното Допълнително споразумение
към Трудов договор № 3/01.03.2012 г. се установява, че ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника и е изпълнява длъжността „артист -
оркестрант“ съгласно Длъжностна характеристика /л. 17/.
От приетите по делото Декларация за трудова злополука вх. №
2
51012755/16.07.2019 г. /л. 6/ и Протокол № 8/29.08.2019 г. за резултатите от
извършено разследване на злополука /л. 8/, се установява, че на 01.07.2019 г.
при придвижване по обичайния маршрут към работното си място, между
сградите на Община Шумен и Военния клуб - Шумен, ищцата не забелязала
телена ограда сложена да предпази от падаща мазилка от сградата на военния
клуб, обувката и се закачила на острите краища на това препятствие, паднала
на лявата си страна, при което счупила лява бедрена шийка.
Съгласно Епикриза /л. 11/ от МБАЛ - Шумен, Отделение по
ортопедична хирургия, на 01.07.2019 г. в 10.00 часа ищцата е била приета с
диагноза „счупване на бедрената шийка-закрито“. Извършено било
оперативно лечение и била изписана на 08.07.2019 г.. От приетите болнични
листи /л. 13-16/, се установява, че до 05.11.2019 г. ищцата била на домашно
лечение.
Съгласно Разпореждане № 64/29.08.2019 г., по описа на ТП на НОИ –
Шумен /л. 5/, декларираната от ответника злополука с ищцата на 01.07.2019 г.
е приета за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО, на основание чл. 60, ал. 1 КСО.
От разпита на свидетеля Г. И. П., служител при ответника, кредитирани
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода
на делото, се установява, че работният процес при ответника бил организиран
така, че всеки ден по график имали репетиции, а всяка седмица - концерти. На
репетиция се свирело от 3 до 4 часа, а останалите часове били
самоподготовка. На 01.07.2019 г., с участието на ищцата, имали концерт в
Лом, за където следвало да отпътуват в 9 ч.. Нямало практика преди пътуване
да се събират в помещенията на „Симфониета“, но някои от оркестрантите
оставяли инструментите си там, докато други ги носели в къщи. На
конкретната дата, уговорката била всички да са в автобуса в 9 ч., който бил на
паркинга на Общината от към Младежкия дом. По това време правили
ремонт на сградата на ДНА и имало мрежа. Не си спомня да е имало
забранителни табели да не минават пешеходци или указателни табели „не
преминавай“ между сградите на Общината и ДНА.
От показаненията на Е. К., служител при ответника, кредитирани при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че на 01.07.2019 г. им предстояло дълго пътуване. От
колеги разбрала, че ищцата е пострадала, а по-късно от нея - подробности за
3
инцидента. Свиделката участвала в комисията за злополуката на ищцата.
Преписка била изпратена в НОИ, където злополуката било призната за
трудова.
От показанията на В. А. сестра на ищцата, кредитирани при условията
на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че се върнала в града няколко дни след инцидента и до пълното
възстановява на ищцата била до нея. Ищцата работила при ответника повече
от 30 години и преминавала през маршрута, по който минала и на процесния
ден. В деня на изписването свиделката организирала прибирането на ищцата
до своя дом, за да полага грижи - храна, тоалет, тъй като пострадалата не
можела да се грижи за себе си. Възстановяването на ищцата продължило три
месеца, през което време изпитвала болки и не можела да се движи. Едва на
третия месец се опитвала да става и да ходи из стаята. След като ищцата се
прибрала в дома си, свидетелката ходела всеки ден да я наглежда, да й носи
храна и т. н..
Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ към момента на
трудовата злополука ищцата имала: напреднала остеопороза с патологични
фракдлрина лумбални прешлени; деформираща спондилоза; остеохондроза и
изкривяване на гръбначния стълб; Е03.9 хипотиреоидизъм - т. е. намалена
функция на щитовидната жлеза - по данни от ИЗ №11219/2019 г. от
Информационната система на МБАЛ-Шумен АД; мозъчно съдова болест
проявена с корова атрофия. В следствие на трудовата злополука настъпила
травма в областта на лява тазобедрена става със закрито счупване на
бедрената шийка в ляво. Типично за това състояние е последвалото скъсяване
на левия крак с външна ротация и наличие на спонтанна и палпаторна (на
пипане) болка. Счупването е верифинирано с рентгенография на лявата
тазобедрена става. В следствие на травмата ищцата е претърпяла силна болка
в местото на счупването и околната област, невъзможност за движение в
увредената става, силна болка при палпация (допир, пипане) и опит за
преместване на крайника, движение. Силата на болката била постоянна и се
повлиявала само от имобилизация (обездвижване на крайник) и прилагане на
обезболяващи средства. Лечението на травматичните увреждания било само
оперативно. Възстановяването на този тип фрактури било индивидуално и
зависело от възрастта на пациента, както и от придружаващите заболявания.
В заключение - настъпилото заздравяване на счупването (в следствие на
4
травмата от злополуката) не води до пълно възстановяване, а основното
заболяване на ищцата прогресирало при силно снижаване качеството на
живот. Към последното са от значение и полиморбидните (множествени
болести и) състояния, свързани с възрастовите промени и придружаващите
заболявалия.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор
писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на
обезщетение за претърпени от трудова злополука неимуществени вредите.
Съгласно тази законова разпоредба за вредите от трудова злополука или
професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи и обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена
и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване - чл. 200, ал. 3 КТ. Задължението за
обезвреда от работодателя не е санкция за негово правонарушение. Това е
законно прехвърляне на професионалния риск от увреждането на работника
или служителя, респективно от невъзможността да предоставя работната си
сила. Прехвърлянето на професионалния риск от увреждането на работника
или служителя има етичните си основания в правилото: „комуто облагите –
нему и тежестите”, а не в необходимостта от санкционирането на виновно
поведение. Поради това се казва, че при трудова злополука работодателската
отговорвност е обективна, безвиновна. Трудова е и злополуката, станала по
време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер; до мястото, където осигуреният обикновено се храни
през работния ден и до мястото за получаване на възнаграждение.
От тези законови разпоредби следва, че фактическия състав за
възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
5
работника/служителя, имаща по същество обективен характер, кумулативно
включва следните предпоставки: 1/наличие на трудово правоотношение
между работодател и пострадал работник/служител; 2/професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в
периода на трудовото правоотношение; 3/вреда, претърпяна от пострадалия и
4/причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
Между страните не се спори, а това се установява и от събраните
доказателства, че между страните е съществувало безсрочно, валидно,
трудово правоотношение, по време на което ищцата отивайки към работното
си място, по обичайния път в гр. Шумен, на 01.07.2019 г. претърпяла
злополука - паднала, при което счупила лява бедрена шийка.
Злополуката, която ищцата е претърпяла на 01.07.2019 г. има характер
на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Квалификацията в този смисъл и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в неоспореното
Разпореждане № 64/29.08.2019 г., с приложен Протокол № 8/29.08.2019 г., по
описа на ТД на НОИ гр. Шумен. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1
КСО има двойствено значение - то е индивидуален административен акт
относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност
на работодателя, и от който зависи съществуване правото на обезщетение – в
този смисъл Р. № 410/29.06.2010 г., ГД № 599/2009 г. на ВКС.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
на 01.07.2019 г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди - травма в
областта на лява тазобедрена става със закрито счупване на бедрената шийка
в ляво, при което е получила силна болка в местото на счупването и околната
област, невъзможност за движение в увредената става, силна болка при допир
/пипане/ и при опит за преместване на крайника. Болката била постоянна и се
повлиявала само от обездвижване на крайника и прилагане на обезболяващи
средства. Лечението на травматичните увреждания било само оперативно.
Първоначалното възстановяване било индивидуално и продължило три
месеца. В следствие на трудовата злополука последвалото скъсяване на левия
крак с външна ротация и наличие на спонтанна и палпаторна (на пипане)
6
болка. Настъпилото заздравяване на счупването не водело до пълно
възстановяване, а основното заболяване на ищцата прогресирало при силно
снижаване качеството на живот.
От неоспореното заключение по допуснатата по делото СМЕ, което
съдът намира за обективно и пълно, еднозначно се установява наличието на
причинна връзка между трудовата злополука и претърпени от ищцата
неимуществени вреди.
Относно възражение за груба небрежност.
По общо правило при трудовата злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият работник или служител е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ. Възражението за проявена груба небрежност от пострадалия е относимо
към въпроса за причинната връзка между настъпилия негативен за здравето
резултат и трудова злополука. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението
на определена категория лица /добрият стопанин/ с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. В този смисъл не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадал работник или
служител съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това,
при което е налице виновно допринасяне от негова страна за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение, съответстващо на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право. За да е налице „груба небрежност“ следва пострадалият да е
предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се
е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Освен
това в този случай, вината на пострадалия не може да се предполага, а
подлежи на пълно доказване от страна на работодателя. Следователно при
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на
7
отговорността на работодателя обаче може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които
в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите
за намаляване на обезщетението. Критериите за намаляване на
обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава
на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС – Р. №
21/12.03.2018 г., ГД № 1459/2017 г., ІІІ г.о., Р. № 125/04.05.2016 г., ГД №
4417/2015 г., ІV г. о., Р. № 60/05.03.2014 г., ГД № 5074/2013 г., IV г. о. и Р. №
291/11.07.2012 г., ГД № 951/2011 г., IV г.о. и др., съгласно която поведението
на работника следва да бъде окачествено като груба небрежност,
обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201,
ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но
въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените
технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от
работодателя инструктажи за работа. При проявена „груба небрежност”,
изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. В този смисъл са Р. № 348/11.10.2011 г., ГД №387/2010 г., ІV г.
о.; Р. № 291/2012 г., ГД № 951/2011г., ІV г. о. и Р. № 159/15.01.2018 г., ГД №
251/2018 г., ІІІ г.о, която установена практика се споделя и от настоящия
състав. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
В процесния случай възражението на ответника за проявена груба
небрежност в едната си част е обосновано с твърдението, че уличката между
двете сгради, по която се е придвижвала ищцата към работното си място,
водела към гаражи на ДНА и Община Шумен, което пространство не било
предвидено за преминаване на пешеходци - не били обособени тротоари, а в
другата си част с наличието на предходни патологични фрактури,
хипотиреоидизъм и остеопороза и несъобразяване на ищцата с околната
8
среда. От приетото по делото писмо изх. № 26-00-2289/05.10.2022 г., по описа
на Община Шумен /л. 47/, се установява, че въпросното пространството е ПИ
с идентификатор 83510.667.168, общинска, частна собственост, с начин на
трайно ползване „за автогараж“, което не е обозначено с вертикална и
хоризонтална пътна маркировка. Според ответника въпросното
пространството е „улица отворена за движение на МПС при спазване
изискванията на ЗДвП“. От приложената Схема за организацията на
движението /л. 30 – 33 и л. 48/, се установява, че между сградите на Община
Шумен и ДНА е оформен проход без изход, а не улица, както твърди
ответникът, което се потвърждава и от посоченото от самия него в писмо изх.
№ 26-00-2289/05.10.2022 г., че начинът на трайно ползване на въпросното
пространство, е „за автогараж“, а не е „за улица“ От една страна липсата на
вертикална и хоризонтална пътна маркировка превръща прохода между
сградите на Община Шумен и ДНА в пространство, което не е отворено за
движение на МПС. От друга страна от липсата на изрична забрана следва, че
това пространство е свободно за придвижване на пешеходци, тъй като
липсата на обособени тротоари, за което страните не спорят, не го превръщат
в пространство забранено за пешеходци. Установените по делото предходни
заболявания на ищцата, за да водят до груба небрежност, следва да са
подкрепени с доказателстна за проявена липса на елементарно старание и
пренебрегване на основни правила за безопасност, и това евентуално би било
налице, ако въпросният подход бе изрично обозначен като забранен за
придвижване на пешеходци. В този смисъл начинът на придвижване на
ищцата към работното си място на 01.07.2019 г. по прохода между сградите
на ДНА и Община Шумен, не е проява на груба небрежност от пострадал по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което възражението е неоснователно, при
което отговорността но ответника не следва да се намалява на това основание.
Относно възражението за погасителна давност.
При позоваване от ответника и констатиране от съда на изтекъл
давностен срок в съдебна практика няма спор, че се касае за въпрос по
същество на делото, а не по допустимост на иска, поради което при
констатирано предявяване на иска след установения от закона давностен
срок, същият се отхвърля, като погасен по давност, респективно, като
неоснователен. Следователно погасителната давност е правопрекратяващ
факт, който ще прояви своето действие само и доколкото е възникнало
9
съответното субективно право, чиято защита се търси. В този смисъл
твърдението на ответника, че искът е недопустим, като погасен по давност, е
неправилно. При своевременно направено възражение за погасителна
давност, както е в настоящия случай, съдът дължи произнасяне по него, след
като установи наличието на субективното право, като първо се произнесе
дали е налице такова субективно право, чиято защита се търси и след това
разгледа възражението за погасяването на защитата, която Държавата
осигурява на това субективно право – в този смисъл е Р. № 249/18.02.80 г., ГД
№ 2718/79 г., I г. о. на ВКС. Приложимите давностни срокове за реализиране
отговорност за обезвреда на щети по реда на чл. 200 КТ са регламентирани в
разпоредбата на чл. 358, ал. 1 КТ, която предвижда специална давност за
предявяване на исковете по трудови спорове. Тази давност е по-кратка от
установената в чл. 110 ЗЗД - 5 г. и чл. 111 ЗЗД - 3 г.. Причината за това е
изискването за по-голяма бързина в разрешаването на трудовите спорове,
чийто предмет - трудовите отношения, са свързани с ежедневни и
жизненоважни интереси на страните. В процесния случай е приложима
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, според която по трудови спорове извън
посочените в т. 1 и т. 2, какъвто е настоящият, исковете се предявяват в 3-
годишен срок, който съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2 КТ е започнал да
тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е
могло да бъде упражнено, като при парични вземания изискуемостта се смята
настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред. Доколкото трудовата злополука е настъпила на 01.07.2019 г., а
исковата молба на ищцата е регистрирана в деловодството на съда на
01.07.2022 г., следва, че искът е предявен преди изтичане на давностния срок,
поради което възражението се явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че причинените неимуществени
вреди на ищцата подлежат на обезщетяване, като определянето на размера им
е по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди, изисква индивидуалната им преценка,
като се вземат предвид множество фактори, между които конкретните
обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на
увреждането; обстоятелства, при които е получено; продължителност на
лечението и извършените медицински манипулации; перспективата и
трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти; възраст на
10
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира; обществено и социално положение; икономическа конюнктура,
които обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и
конкретните доказателства по делото. В процесния случай, следва да се
отчете, че вследствие претърпяната трудова злополука - закрито счупване на
бедрената шийка в ляво, ищцата е била временно нетрудоспособна за период
от почти четири месеца, като през първите три месеца е била обездвижен - на
легло. В момента на злополуката и през периода на възстановяване, е
изпитвала силни болки в лява тазобедрена става и околната област, силна
болка при допир /пипане/ и при опит за преместване на крайника,
невъзможност за движение. Лечението на травматичните увреждания било
само оперативно. Болката била постоянна и се повлиявала само от
обездвижване на крайника и прилагане на обезболяващи средства.
Увреждането наложило полагане на грижи за ищцата от страна на нейна
близка. Въпреки извършените оперативни интервенции по тазобедрената
става на ищцата настъпилото заздравяване на счупването не водело до пълно
възстановяване. Последвало скъсяване на левия крак, при което основното
заболяване на ищцата прогресирало при силно снижаване качеството на
живот. От друга страна съдът взе предвид, че ищцата не е в активна трудова
възраст и не е в положение за намиране на работа. От трета страна е
необходимо да бъде взето предвид и обстоятелството, че злополуката е
станала извън предприятието на ответника, и без намесата и участието на
служители на ответното дружество, което в значителна степен лишава
работодателя от възможност да ограничи или да предотврати вредите от
настъпилата злополука или да повлияе по какъвто и да е друг начин на хода
на събитията. Макар и обезщетението по справедливост да се определя за
всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото,
настоящият съдебен състав съобрази и съдебната практика, от която се
установява, че в подобни случаи съдилищата в страната присъждат
обезщетения в широк диапазон, чийто среден размер е по - нисък от
предявения. В този смисъл настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи
отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не
коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и
вътрешното убеждение на съда. Предвид всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
11
трудовата злополука, съдът намира, че обезщетение, което не би довело до
неоснователно обогатяване на ищцата, а адекватно ще репарира причинените
неимуществени вреди, е в размер на 20 000 лева като за разликата до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно обусловената искова претенция за присъждане мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес като законна
последица от уважаване на иска за неимуществени вреди на ищцата следва да
се присъди и законната лихва върху сумата от 20 000 лева, считано от датата
на трудовата злополука до окончателното плащане. Съображенията за това са
следните: Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи обезщетение от
момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента
на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.
е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на
ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и
при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ /Р. №
217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г., IV г. о./. Съгласно разпоредбата на
чл.212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на
предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник
се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за
обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука /Р. №
5/02.02.1995 г. ГД № 565/1994 г. на IV г. о./. Предвид, че предявеният иск за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищцата, се явява
12
основателен до размер от 20 000 лева, като законна последица на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 20 000 лева, от датата
на настъпване на трудовата злополука /01.07.2019 г./ до окончателното
плащане на сумата.
Относно разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по
съразмерност. На ответника се дължи сума в размер на 967.50 лева, съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Процесуалният представител на ищцата претендира да му бъде
присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА. Твърди, че след завеждане на делото
ищцата била освободена от работа, понастоящем е пенсионер и няма други
доходи. Присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е обусловено от
представяне на пълномощно, в което изрично да е посочено някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата уточнява, че правната помощ е предоставена на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, които твърдения не бяха оспорени от
ответната страна, поради което молбата се явява основателна. Предвид, че
съдът е признал като дължима сумата от 20 000 за неимуществени вреди, то
следва на процесуалния представител да бъде определено възнаграждение в
размер на 2200.00 лв. съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения /обн. ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN BG20 BUIN
7014 3130 2030 14 при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 800.00
лева, държавна такса и сумата 334 лв. възнаграждение за вещо лице по
допуснатите съдебно-медицинска експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Симфониета-Шумен”, с Булстат ***, седалище и адрес на
13
управление: гр. Шумен, бул. „ Славянски ” № 17, да плати на И. Н. Н., с ЕГН
********** и адрес: гр. Шумен , ***, сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания причинени от трудова злополука, настъпила на 01.07.2019 г., на
основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД, като до пълно предявения размер
от 40 000 лева, отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда „Симфониета-Шумен”, с Булстат ***, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, бул. „ Славянски ” № 17, да плати на адв. С. К. Д.,
адв. № **********, процесуален представител на ищцата И. Н. Н., с ЕГН
**********, сумата от 2 200.00 (две хиляди и двеста) лева, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Осъжда И. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, *** да плати на
„Симфониета-Шумен”, с Булстат ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, бул. „ Славянски ” № 17, сумата 967.50 (деветстотин шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща сторени по делото от
ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Осъжда Осъжда „Симфониета-Шумен”, с Булстат ***, седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, бул. „ Славянски ” № 17, да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN
BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
сумата 1 134.00 (хиляда сто тридесет и четири) лева, държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание
чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
14