Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12460 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Д.Е.К. срещу ЗАД „А.”, за присъждане на сумата
170000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 15,05,2017г., на ПП I-4, в посока от гр.София за гр.Варна, км 151 + 700, между разклоните за
с.Джулюница, обл.В.Търново, причинено виновно от И. Т.Г.,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с рег. № *******, който
нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като
се движел със скорост несъобразена с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние при всяко видимо препятствие да спре или
намали, през тъмната част на денонощието, при което по непредпазливост блъснал
и причинил смъртта на Е.И.Е.– пешеходец, баща на ищеца, за което е постановена
Присъда по ВНОХД № 80/2021 на Апелативен съд – гр.Велико Търново, влязла в сила
на 06.10.2022г., чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „А.”, със
застрахователна полица № BG/11/116001437508,
валидна до 08.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
15,05,2017г., до окончателното и изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че починалият е негов баща. Смъртта настъпила в резултат на
получената от сблъсъка с автомобила тежка политравма.
Твърди, че между двамата имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка,
изпълнена с доверие, привързаност, обич и подкрепа. Контактували често и
пълноценно. Внезапната загуба му причинила болки и страдания с голям
интензитет, които не са отшумели и до момента. Със смъртта му изгубил най
близкият си човек – своя баща, подкрепа в настоящето и надежда за бъдещето.
Твърди, че на 23.08.2017г. подал извънсъдебно искане до ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение, по което плащане не е извършено.
Ответникът ЗАД „А.” в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с
рег. № ******* управляван от И. Т.Г., факта на ПТП и настъпилата в резултат на
същото смърт на Е.И.Е.– пешеходец, баща на ищеца.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че вина за настъпване на същото
има изключително пешеходеца Е.И.Е., който се движел в тъмната част на
денонощието, с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи, вероятно след употреба на алкохол,
по средата на платното за движение, с което е поставил сам себе си в опасност.
В евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Е.И.Е., по съображения идентични с
изложените за негова вина за ПТП.
В евентуалност оспорва претенцията по размер. В тази връзка възразява, че
между ищцата и пострадалия към момента на ПТП е била прекъсната връзката на
привързаност и близост между осиновител и дете. Ищцата живеела в чужбина и
семейните отношения между двамата били трайно и непоправимо нарушени. Поради
това счита, че за ищцата не са настъпили реални вреди – болки и страдания от
смъртта на родителят и.
Претендира искът да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното
обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът не е
навел нови твърдения.
В допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е навел нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда по ВНОХД № 80/2021 на Апелативен съд – гр.Велико Търново, влязла
в сила на 06.10.2022г. се установява, че процесното
ПТП е настъпило на 15,05,2017г., на ПП I-4, в посока от гр.София за гр.Варна, км 151 + 700, между разклоните за
с.Джулюница, обл.В.Търново, където И. Т.Г., при
управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с рег. № *******, нарушил чл.
20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като се движел
със скорост несъобразена с атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние при всяко видимо препятствие да спре или намали, през
тъмната част на денонощието, при което по непредпазливост блъснал и причинил
смъртта на Е.И.Е.– пешеходец, баща на ищеца.
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Пострадалият Е.И.Е.е бил
облечен с тъмни дрехи - вълнено сако сиво-кафяво на цвят и сини дънки, което сериозно намалява възможността да бъде
забелязан в тъмната част на денонощието от водач на автомобил. Намирал се е
почти по средата на дясната пътна лента, в която се е движел л.а. марка „БМВ“,
модел „318 Д“, с рег. № *******.
Съгласно заключението пряка причина за създаване на опасността и за
настъпване на ПТП освен виновното поведение на водача на л.а. марка „БМВ“,
модел „318 Д“, с рег. № *******, е в действията на пешеходеца, който се е
намирал на платното за движение на л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с рег. № *******,
което е платно за движение на първокласен път, с което е създал неочаквана
опасност в необичайно място и време, в условията на тъмнина и не е предприел
мерки, с които да сигнализира на преминаващите автомобили за своето
местоположение – бил е без светлоотразителна жилетка.
Имал е възможност да види своето осветяване и осветяването на тревата, храстите
или дърветата вдясно от пътя, които са били осветени много по-рано от неговото
осветяване, от над 100м, като е разполагал с 3 секунди за да излезе на десния банкет
и да осигури безопасността си.
От показанията на свидетеля Н.С.Н.се установява, че е братовчед на ищцата. Познавал баща и Е.И.Е.от
повече от 30 години. Те и свидетеля живеели в гр.Търговище, на една улица, като
съседи. Д.живеела отделно със съпруга и детето си. С нейния осиновител –
починалия Е.И.Е.се виждали постоянно – през ден, два. Отношенията им били добри
– като на баща и дъщеря. Бащата помагал с каквото може. Пет години преди
смъртта на баща си Д.заминала да работи и живее с детето при мъжът си в
Германия, за пари. Идвала си в България само през лятото, август месец, за
ваканцията и по изключение зимата. През това време се срещала с баща си. Докато
тя била в германия семейството и – баща и било в България. Детето първо било
тука, после го взела в Германия. Мъчно и било за баща и. Сдържала си сълзите.
По телефона разбрал от нея за смърттта. Първо
братовчед и платил за погребението, но после като се върнала тя поела всичко.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл. 45
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдения вредоносен
резултат.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по
исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на ответника
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със ЗАД „А.”, със застрахователна полица № BG/11/116001437508, валидна до 08.07.2017г., т.е. валидна към датата на ПТП.
Безспорно е и въз основа доказателствата съдът приема за установено и, че
на 23.08.2017г. ищецът е подал
извънсъдебно искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение,
по което плащане не е извършено.
Въз основа Присъда по ВНОХД № 80/2021 на Апелативен съд – гр.Велико
Търново, влязла в сила на 06.10.2022г. и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача И. Т.Г., при управление на л.а. марка „БМВ“,
модел „318 Д“, с рег. № *******, и настъпилата в причинно-следствена връзка от
това поведение смърт на пешеходеца Е.И.Е.- баща на ищеца, са установени в
настоящия процес.
Намира заключението по приетата САТЕ за обективно и компетентно дадено и
като съответстващи на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.
Въз основа него и събраните писмени доказателства приема за установено, че
пряка причина за настъпване на ПТП е в действията на пострадалият пешеходец Е.И.Е..
Същият се е движил пеша, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, без светлоотразителни
елементи, по средата на платното за движение, в което се е придвижвал
л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с рег. № *******, в нарушение на чл. 108, ал.
1 от ЗДвП, да се движи по тротоара или банкета на пътя, с което е поставил сам
себе си в опасност. Възражението в частта за употреба на алкохол от пострадалия
е останало недоказано.
При това положение съдът намира възражението за наличие на принос от страна
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат за установено.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 70% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищеца.
Намира обективни и безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във
връзка с останалите доказателства по делото показанията на св. Н.С.Н., и ги
кредитира изцяло.
Въз основа тях приема за установено, че между ищеца и починалият, са се
развили особено близки, топли, изпълнени с обич, привързаност и взаимна
подкрепа отношения. Починалият е бил член на сплотено семейство, опора и радост
за ищеца. Внезапната и загуба е станала причина за интензивни болки и
страдания, за каквито безспорно дава повод загубата на родител за дете. Без
съмнение ищцата е изпитвала, изпитва към момента продължителни отрицателни
усещания за тъга, изоставеност, безнадежност,
отказ да приеме реалността, негативни очаквания за бъдещето.
Поради изложеното съдът приема, че ищеца е в кръга на лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС – дете на починалия, чиито
продължителни и интензивни негативни емоции и страдания, преобърнали целият и
живот е справедливо да бъдат възмездени. Следователно възражението срещу
активната материалноправна легитимация на ищеца,
респ. възражението за недължимост на обезщетение е
неоснователно.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 120000,00лв.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 120000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца или на 84000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 36000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди, до какъвто размер е основателен предявеният
иск.
За сумата 84000.00лв., която е горница над присъдените 36000.00лв. до
определеният размер от 120000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли поради установеното съпричиняване,
а за горницата от 50000.00лв. до пълният предявен размер от 170000.00лв.,
следва да се отхвърли като неоснователен. Общо предявеният иск следва да бъде отхвърлес за сумата 134000.00лв., поради установеното съпричиняване и като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взе предвид, че починалият при процесното ПТП е баща на ищеца, с който са имали изградена
трайна и дълбока емоционална връзка. Двамата са са се
срещали често, помагали са си в рамките на разширеното семейство независимо, че
ищцата е живеела в отделно домакинство, последните 5 години извън територията
на РБългария, където е живеел пострадалият. От
значение е и тежкото емоционално състояние на ищцата след ПТП, която скърбяла
за смъртта на баща си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на родител за дете, е много тежка загуба, неоценима в пари, независимо
от биологичната възраст и за двамата.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Същата следва да бъде присъдена считано от 23.08.2017г., когато ищцата е подала
извънсъдебно искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение,
по което плащане не е извършено, до окончателното и изплащане. За периода от
датата на ПТП - 15,05,2017г., до 23.08.2017г., искането за присъждане на
законна лихва е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83 ГПК.
Претендира да бъде присъдено в полза на адв. Н.Н.Д. - САК, в качеството на представител на ищеца,
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, което възлиза на 13740.00лв с включен ДДС.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 500.00лв. формиран от възнаграждение
за защита от юрисконсулт и разноски за събиране на доказателства.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. Н.Н.Д.
- САК, в качеството на представител на ищеца сумата 2910.00лв. с включен ДДС,
представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 394.00лв.,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат и разноски за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
1440.00лв., като и сумата 64.00лв., представляваща сторените от бюджета на съда
разноски, съобразно уважената част от иска,.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Средец“, ул.*******, представлявано от М.И.и В.К.-М.– изп.директори,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4, адв.
Н.Н.Д. – САК, сумата 36000.00 /тридесет и шест
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на 15,05,2017г., на ПП I-4, в посока от гр.София за гр.Варна, км 151 + 700, между разклоните за
с.Джулюница, обл.В.Търново, причинено виновно от И. Т.Г.,
при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „318 Д“, с рег. № *******, който
нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, като
се движел със скорост несъобразена с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние при всяко видимо препятствие да спре или
намали, през тъмната част на денонощието, при което по непредпазливост блъснал
и причинил смъртта на Е.И.Е.– пешеходец, баща на ищеца, за което е постановена
Присъда по ВНОХД № 80/2021 на Апелативен съд – гр.Велико Търново, влязла в сила
на 06.10.2022г., чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „А.”, със
застрахователна полица № BG/11/116001437508,
валидна до 08.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
23.08.2017г., когато е подадено извънсъдебно искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за присъждане на неимуществени вреди за
сумата 134000.00 /сто тридесет и четири хиляди/лв., която е горница над
присъдените 36000.00 /тридесет и шест
хиляди/лв. до пълният предявен размер от 170000.00 /сто и седемдесет хиляди/лв., поради установеното съпричиняване и като
неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата считано от
23.08.2017г., когато е подадено извънсъдебно искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното и изплащане, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
170000.00 /сто и седемдесет хиляди/лв., считано от 15.05.2017г. до
23.08.2017г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Средец“, ул.*******, представлявано от М.И.и В.К.-М.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Н.Н.Д. - САК, в качеството на представител на ищеца Д.Е.К.,
ЕГН **********, сумата 2910.00 /две
хиляди деветстотин и десет/лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение
за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис №
4, адв. Н.Н.Д. - САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.”, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул.*******, представлявано от
М.И.и В.К.-М.– изп.директори, сумата 394.00 /триста деветдесет и четири/лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат и разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Средец“, ул.*******, представлявано от М.И.и В.К.-М.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1440.00 /хиляда
четиристотин и четирдесет/лв., представляваща
държавна такса върху уваженият размер на иска, като и сумата 64.00 /шестдесет и четири/лв., представляваща сторените от
бюджета на съда разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: