РЕШЕНИЕ
№ 260005
06.07.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 16.06.2020г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
При секретар Златка Стоянова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 127 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.Б. чрез адв. К.П. срещу
Решение № 1797 от 08.12.2019г., постановено по гр. д. № 3644/2019г. по описа на
Пернишки районен съд с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Кредит
инкасо инвестмънтс бг“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с
предмет недължимост на суми, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
8010/2010г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 1425/2016г. на ЧСИ А.В..
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност поради
нарушение на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК- ответника бил признал иска.
Релевира неправилност на фактическите и правни изводи на ПРС и неправилно
прилагане на института на погасителната давност. посочва, че между влизането в
сила на заповедта за изпълнение на 29.09.2010 и датата на образуване на
изпълнителното дело са изтекли повече от пет години и всички вземания са
погасени по давност. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
Не се отрича, че е признат иска, но се посочва, че решение при признание на
иска може да се постанови само ако ищецът направи изрично искане, а такова
искане в случая няма.
Счита за правилни изводите на ПРС за прекъсване на
давност на 17.03.2018г. с налагане на запор.
При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд
констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение неговата
правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални
норми.
От фактическа страна по делото се установява, че
изпълнителното дело е образувано на 04.08.2016г.
Между страните няма спор, че Изпълнителен лист е
издаден на 13.04. 2011г. въз основа на заповед за изпълнение по дело от 2010г.
на ПРС и за вземания срещу ищеца, посочени по периоди и размери в исковата
молба и възникнали от договора за кредит описан в нея. Извода за безспорност се
базира на липсата на оспорване от ответника на твърденията изложени в исковата
молба и неоспорването на доклада на първата инстанция, в който това е обявено
за безспорно между страните. В подкрепа на този извод е и представената молба
до ЧСИ от 04.08.2016г. и изпращаните запори и съобщения за насрочване на опис
до длъжника, също прието по делото.
При тези данни решението се явява неправилно. Основателни
са оплаквания свързани с прилагането на института на погасителната давност.
За безспорно по делото е прието, че изпълнителен лист
е издаден на 13.04.2011г., въз основа на заповед за изпълнение издадена през
2010г. по дело 8010/2010г. на ПРС. Заповедта е била по чл. 410 ГПК, което
следва по аргумент, че ако бе по чл. 417 то изпълнителен лист би бил издаден
едновременно със заповедта, тоест през 2010г. Щом е издаден изпълнителен лист
по заповед по чл. 410 ГПК, то тя е влязла в сила най-късно на датата на
издаването на ИЛ. Няма и спор по влизането ѝ в сила. При това положение с
влизане в сила на заповедта давността се прекъсва- в случая на 13.04.2011г.
Правилно ПРС е приел, че в хипотеза на влязла в сила заповед новата давност е 5
години по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Неправилно
обаче е приел, че давността е била прекъсната с издаване на изпълнителен лист
на 29.09.2019г.-тази дата не е ясно откъде е установил ПРС след като е отделил
за безспорно с определението си по насрочване на делото, че лист е издаден на
13.04.2011г. Именно на последната дата е прекъсната давността и е изтекла на
13.04.2016г. – много преди образуването на изпълнителното дело по молбата от
04.08.2016г. Следователно иска е основателен изцяло. Образуването на
изпълнително дело след като вземането е погасено по давност е незаконосъобразно
и действията по него не могат да прекъсват давностен срок, защото няма как да
се прекъсва срок който е вече изтекъл.
Предвид горното решението следва да се отмени и искът
да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на жалбоподателя – ищец се
дължат разноски за двете инстанции, като направеното искане от ответника (и
пред двете инстанции) разноските да се възлагат на ищеца поради липсата на
поведение от ответника, което да е дало повод за иска е неоснователно.
Ответника е подал молба за конституирането му като взискател - в качеството на
цесионер и е поискал извършване на изпълнителни действия, което без съмнение са
действия даващи повод на ищеца да предяви иска и дори при признание на иска в
такава хипотеза освобождаване от отговорност за разноски по делото не е
възможно.
Ищецът е доказал разноски в размер на 950,00 лева за
първа инстанция, от които 50,00 лева за държавна такса и 900,00 за адвокатски
хонорар. Налице е направено възражение за прекомерност на хонорара, което ПОС
намира за основателно. Делото не е нито от фактическа, нито от правна сложност,
протекло е в едно заседание и при налична молба от ответника, че признава иска.
При това положение следва да се уважи възражението на ответника по чл. 78, ал.
5 ГПК и да се присъди хонорар за първата инстанция в полза на ищеца в размер на
304,02 лева. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет в
редакцията преди обявяването ѝ за нищожна с решение на Върховен
административен съд и при материален интерес от 1057,44, лева).
За въззивна инстанция се дължат 325,00 лева- от които
300,00 за адвокатски хонорар и 25,00 лева държавна такса.
Въззиваемия ответник няма право на разноски.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение
№ 1797 от 08.12.2019г., постановено по гр. д. № 3644/2019г. по описа на
Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от В.Б. срещу „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД (като цесионер) отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК с предмет недължимост на суми, за които има издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. 8010/2010г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 1425/2016г.
на ЧСИ А.В. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между В.А.Б.
с ЕГН ********** и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК ********* като цесионер, че В.А.Б. с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, , р-н Люлин, бул. „Панчо
Владигеров“21, Бизнес център „Люлин“6, ет. 2 поради погасяването им по давност в периода 13.04.2011г. -13.04.2016г.
следните суми:
781,03 лева –главница по договор за потребителски
кредит с номер ***, сключен между В.А.Б. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
151,41 лева- мораторна лихва за периода 29.08.2008г. –
29.09.2010г.
100,00 лева разноски за процесуално представителство
по ч.гр.д. 8010/2010г. и 25,00 лева държавна такса по същото дело на Пернишки
районен съд, ЗА КОИТО СУМИ Е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 8010/2010г.
на ПРС и е образувано изпълнително дело 1425/2016г. на ЧСИ А.В. с рег. N. *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА В.А.Б. с ЕГН **********
сумата от 629,02 лева разноски за двете инстанции за адвокатски хонорари и
държавни такси.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.
О.М.