Решение по дело №5932/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта:	663
Дата:	30 октомври 2024 г. (в сила от 7 ноември 2024 г.)
Съдия:	Мина Мумджиева

Дело:	20241100205932
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров

Виктория Недева
при участието на секретаря Т. Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20241100205932 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.31, ал.1, чл.30,
ал.2, т.1 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС)
- акт, постановен от несъдебен орган – наказателно постановление № BH-
GS/03/236000166799/2023 от 08.03.2024г. от Областна администрация – Гюсинг, Бургенланд,
Република Австрия, влязло в сила на 12.04.2024г., издадено от Областна администрация –
Гюсинг, Бургенланд, Република Австрия за налагане на финансови санкция срещу
българския гражданин Б. Х. Х. - роден на ****г. в София, осъждан, с ЕГН **********, с
което е признат за виновен по обвинението за извършено административно нарушение – за
това, че в двуседмичен срок от 12.12.2023г., не е изпълнил задължението си да уведоми
запитващия орган – Областна администрация – Гюсинг, Бургенланд, Република Австрия за
регистрацията на лек автомобил с регистрационен номер СВ **** РХ, извършена на
05.08.2023г. в 03.34 часа в Санкт Маргаретен, Бургенланд на LL 210, на пътя на километър
9.57 в посока Санкт Маргаретен, както и че не е изпълнил задължението си в двуседмичен
срок от 12.12.2023 г., след запитване от Областна администрация – Гюсинг, Бургенланд,
Република Австрия да посочи лице, което би могло да предостави изискваната информация,
за което на основание Раздел 103 (2) от Закона за моторните превозни средства на
Република Австрия, обн. 1967г. във Федерален държавен вестник № 267/1967г., изменен с
Федерален държавен вестник № 19/2019г., както и на основание § 64 от
Административнонаказателния закон от 1991г. - VStG му е наложена финансова санкция в
размер на 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/ евро с левова равностойност 3442, 26 лева.
1

На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми за
признаването на финансовата санкция компетентният орган на издаващата държава.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати на Национална
агенция за приходите (НАП) за изпълнението му.
ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че след получаване на решението на основание чл. 36, вр. 22,
ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС) Национална
агенция за приходите (НАП) следва НЕЗАБАВНО да уведоми настоящия съд за
предприетите действия по изпълнение на решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че след приключване на изпълнението НАП да уведоми
настоящия съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението му пред
Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.ч.д. 5932/2024г. по описа на СГС, НО, 10 състав
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е въз основа на молба за правна помощ вх. №
102524/26.09.2024г. на Република Австрия от Областна администрация –
Гюсинг, Бургенланд, Република Австрия съдът на РБ да упражни
правомощията си по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (
обн. в ДВ бр. 15/2010г., изм. ДВ бр. 55 от 19 юли 2011г., изм. ДВ бр. 56/2022г. –
ЗПИИАКОРНФС) по отношение на гражданин на Република България във
връзка с постановен срещу него акт на несъдебен орган на Република
Австрия, удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от
26.02.2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР,
2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/ 947 / ПВР, с което се укрепват
процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за
взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на
заинтересованото лице по време на съдебния процес.
В производството пред съда прокурорът е направил искане за събиране
на нови доказателства, свързани с оспорването на наличния по делото превод
на процесното наказателно постановление, изразява становище, че съдът
следва да се произнесе с решение, с което да се признае удостоверението,
издадено от страна на Република Австрия за налагане на финансовата санкция
в нейната равностойност по курса на БНБ за деня. Излага подробни аргументи
в подкрепа на извода, че не са налице основанията за отказ, предвидени в
закона.
Защитата на засегнатото с финансова санкция лице счита, че съдът
следва да се произнесе с отказ да признае издадения от орган на Република
Австрия акт за налагане на финансова санкция. Във връзка с така изразеното
становище посочва, че отговорността не може да се носи от управителя на
дружеството за нарушения, извършени от служители на управляваното от
него дружество. В този смисъл навежда доводи, че отказ следва да се
постанови на основание ч.19, ал.7 от ЗПИИАКОРНФС. Като втори аргумент
за отказ защитата изтъква, че при неизпълнение на санкцията, същата подлежи
на замяна с шест дни и седемнадесет часа съгласно изложеното в предложения
за признаване акт и подчертава, че тази замяна е недопустима съгласно
българското законодателство. Като трети аргумент за отказ по направеното
искане за признаване и изпълнение на акт, постановен от орган на Република
Австрия, защитата посочва, че от събраните доказателства в производството
пред изпълняващата държава е установено, че българският гражданин не
пребивава и няма постоянно местоживеене в нейната територия, като по
никакъв начин не е обвързан с трудова дейност и доходи, на базата на които да
1

се извърши изпълнение.
Засегнатото с финансова санкция лице, нередовно призовано, не се явява.
Производството срещу него се провежда в негово отсъствие на основание
чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Компетентността на настоящия съд е
ангажирана на основание чл. 31, ал.1 от същия закон с оглед данните за
местоживеенето на засегнатото с финансова санкция лице.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, сдържанието на
удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, доказателствата по делото и
разпоредбите на чл.10, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС (относно приложимия
закон), по чл.30 от с.з. ( относно условията за признаване и изпълнение), чл.31
от с.з. (относно подсъдността), чл.35 от с.з. ( основанията за отказ на
признаване и изпълнение) и разпоредбата на чл.22 от с.з. (процедурата по
изпълнение на решението в случай на признаването му в производство по реда
на чл.16, ал.1 - 8 от ЗПИИАКОРНФС), намира за установено следното.
Срещу Б.Х.Х. - български гражданин, роден на ****г. в София, осъждан,
с ЕГН **********, с последен известен по делото адрес – гр. София, ж.к.
«Сухата река», бл. **** по дело за налагане на финансови санкции от
несъдебен орган на Република Австрия – Областна администрация – Гюсинг,
Бургенланд, Република Австрия е издаден акт от несъдебен орган, а именно
наказателно постанонление № BH-GS/03/236000166799/2023 от 08.03.2024г.,
влязло в сила на 12.04.2024г. С посоченото наказателно постановление
засегнатото лице е било признато за виновно по обвинението за извършено
административно нарушение на правила за движение по пътищата, а именно
на правила в раздел 103 (2) от Закона за моторните превозни средства на
Република Австрия, обн. 1967г. във Федерален държавен вестник №
267/1967г., изменен с Федерален държавен вестник № 19/2019г., поради което
и на основание § 64 от Административнонаказателния закон от 1991г. – VStG
му е наложена финансова санкция 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/
евро. Съгласно фактите в решението българският гражданин Б.Х. е бил
признат за виновен за това, че в двуседмичен срок от 12.12.2023г., не е
изпълнил задължението си да уведоми запитващия орган – Областна
администрация – Гюсинг, Бургенланд, Република Австрия за регистрацията на
лек автомобил с регистрационен номер СВ 1341 РХ, извършена на
05.08.2023г. в 03.34 часа в Санкт Маргаретен, Бургенланд на LL 210, на пътя
на километър 9.57 в посока Санкт Маргаретен, както и че не е изпълнил
задължението си в двуседмичен срок от 12.12.2023 г., след запитване от
Областна администрация – Гюсинг, Бургенланд, Република Австрия да
посочи лице, което би могло да предостави изискваната информация.
Съдът намира, че са налице основанията за признаване и привеждане в
изпълнение на посоченото по-горе решение, издадено от несъдебен орган на
Република Австрия- членка на ЕС за извършено административно нарушение
на правилата за движение по пътищата. В конкретния случай, видно от
съдържанието на наказателното постановление и удостоверението по чл.4 от
2

Рамковото решение засегнатото с финансова санкция лице е наказано за
описаните по-горе деяния, които решаващата държава е квалифицирала
именно като поведение, с което се нарушават разпоредби за движение по
пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на
управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите
относно опасни товари. В този смисъл в приложеното удостоверение по чл.4
от Рамковото решение е направено изрично отбелязване (стр.9 от
удостоверението). Не е ангажирана безвиновната отговорност на
юридическото лице „В.“ ЕООД, управлявано от засегнатото лице, а според
съдържанието на наказателното постановление управителят на дружеството
носи лична административно-наказателна отговорност за нарушения, които се
твърди, че е извършил при управлението на търговско дружество. Когато е
налице хипотезата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, не се изследва
двойна наказуемост, а от друга страна решаващата държава разполага със
суверенното право да квалифицира процесното нарушение, за което е била
наложена финансова санкция. В този случай съдът на изпълняващата държава
не разполага с правомощието да ревизира правната оценка на фактите. По
изложените съображения съдът прие за неоснователно възражението на
защитата, че следва да се постанови отказ поради различия в правната уредба
на решаващата и изпълняващата държава, свързани с правния институт на
безвиновната отговорност съгласно чл.83 ЗАНН.
Съдът остави без уважение искането на прокурора за повторен превод на
постановения от решаващата държава акт, приложен към удостоверението по
чл.4 от Рамковото решение, като счете, че същият е достатъчно ясен за
релевантните факти – дата, място и начин на извършване на твърдяното
нарушение, за което е била наложена финансова санкция.
На следващо място съдът констатира, че на засегнатото лице е наложена
финансова санкция от акт, който представлява решение по смисъла на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС. По изложените съображения съдът намира, че
липсват основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване
и изпълнение на решение, с което се налага финансова санкция. Актът на
административно-наказващият орган по чл.31 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС (в
превод на български език) е придружен с удостоверението, което се изисква
по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
решенията за финансова санкция и конфискация.
От приложените доказателства относно предмета на делото, за което на
българския гражданин му е наложена финансова санкция, е видно, че се касае
за административно - наказателно производство, проведено срещу него от
компетентен орган на Република Австрия с оглед осъществен от него състав
на нарушение на правила за движение по пътищата, т.е. в този случай по арг.
от чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС изследването на двойна наказуемост не
се изисква. Съгласно текста на удостоверението с оглед воденото
административно- наказателно производство размерът на финансовата
3

санкция възлиза на 1760 /хиляда седемстотин и шестдесет/ евро.
Следователно във връзка с размера на наложената финансова санкция не са
налице факултативните основания за отказ, предвидени в разпоредбата на
чл.35, т.6 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват отрицателните предпоставки на чл.32, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС
за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от текста на
решението, постановено от орган на издаващата държава, е видно, че то се
отнася за деяние, извършено на нейната територия. Следователно деянието
попада под наказателната юрисдикция на Република Австрия. Обективно
липсват и останалите основания на отказ от признаване и изпълнение по
чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. И това е така, тъй като удостоверението по чл.4,
ал.1 от с.з. съдържа всички необходими реквизити и съответства на
съдържанието на акта, постановен от издаващата държава. По делото не са
ангажирани доказателства за същото деяние срещу санкционираното лице да
е постановено и приведено в изпълнение решение или друг акт за налагане на
финансова санкция. Не е изтекла давността за ангажиране на
административно-наказателната отговорност съгласно чл.82, ал.1, б. „а” от
ЗАНН. Липсват доказателства за наличието на имунитет или привилегия на
българския гражданин по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо. В конкретния случай решението не
се отнася за деяние, извършено извън територията на издаващата държава,
постановено е срещу физическо лице, което по българското законодателство е
наказателно отговорно. От текста на приложеното удостоверение е видно, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава
за воденото срещу него административно-наказателно производство относно
правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване
(стр.9 от удостоверението).
Съгласно удостоверението засегнатото лице не се е явило лично на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, което е едно
от предвидените в закона факултативни основания за отказ. От друга страна,
удостоверението изрично съдържа информация за спазване на друго условие,
при което се изключва обсъжданото по-горе основание за отказ, като това
условие е предвидено в законодателството на изпълняващата държава. Касае
се за изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т.10, б.“а“ – б.“в“ от
ЗПИИАКОРНФС. В б. „з“, т. 2, б. „б“ от удостоверението по чл.4 от Рамковото
решение е посочено, че производството е било писмено и засегнатото с
финансова санкция лице е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата страна, лично или чрез упълномощен, съгласно националния
закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалването. Тази част от удостоверението дава основание за
извод, че е налице изключението, предвидено в б. "а", т. 10 на чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС. Това е така, тъй като се твърди, че лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава за воденото срещу него
производство. След като се твърди, че лицето лично или чрез упълномощен,
4

съгласно националния закон представител е било уведомено относно правото
си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването, се излагат
факти, които дават основание да се приложи и изключението по б.“б“ и б.“в“
от т.10 на чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. Това е така, тъй като решаващата
държава удостоверява, че лицето е имало упълномощен защитник и е било
наясно с правото на обжалване, както и сроковете за това. За да се изключи
факултативното основание за отказ по чл.35, т.10 от ЗПИИАКОРНФС е
достатъчно да е налице поне едно от изключенията, предвидени в чл. 35, т.10,
б. а“ –б.“в“ от ЗПИИАКОРНФС. При своята преценка съдът счете, че с
процесуалното си поведение засегнатото с финансова санкция лице
обективира липсата на интерес от участието си в производства по оспорване
на санкцията, тъй като съгласно удостоверението по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР е било уведомено за правото си да обжалва решението,
но не е упражнило това право. Следователно не е било засегнато правото на
засегнатото лице да участва лично в административно – наказателното
производство, което се е развило пред компетентния орган в Република
Австрия.
За да постанови решение за признаване и приемане за изпълнение на
акта, описан в удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, съдът изследва
и въпросите по чл.30, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Съдът признава решение за
налагане на финансови санкции, при условие че лицето, срещу което е
постановено решението, притежава имущество, получава доходи или има
местоживеене или обичайно пребиваване, а за юридическото лице - седалище,
адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на
Република България. Обосновано е възражението на защитата, че засегнатото
с финансова санкция лице към настоящия момент няма постоянно
пребиваване и местожителство на територията на РБ. Този въпрос е изяснен
на базата на проведените издирвателни мероприятия, от които е несъмнено
установено, че засегнатото лице е напуснало пределите на РБ още на
01.02.2022г. и няма данни за завръщането му в страната, че е отчуждило с
продажба жилището в ж.к. „Суха река“, описано в удостоверението като
известен по делото адрес. Източник на информация в тази насока са не само
справките от Агенцията по вписванията, но и съобщенията от ГД“О“, от които
е видно, че на известния по делото адрес е установено друго лице, което се е
представило за нов собственик ( л.27). От друга страна, изискването на чл.30,
ал.3 от ЗПИИАКОРНФС засегнатото лице да има местоживеене или обичайно
пребиваване на територията на изпълняващата държава, е само една от
възможните алтернативно предвидени хипотези в чл.30, ал.3
ЗПИИАКОРНФС, за да са налице предпоставки за признаване и изпълнение.
Самостоятелно са предвидени и други материално-правни предпоставки –
засегнатото лице да притежава имущество и/или да получава доходи на
територията на изпълняващата държава. В настоящия случай е несъмнено
установено, че засегнатото лице не получава доходи по трудово
правоотношение и след 2012г. в Агенцията по вписванията не са регистрирани
5

финансови отчети на представляваната от него фирма „В.“ ЕООД. Изпълнено
е обаче условието засегнатото лице да притежава имущество на територията
на изпълняващата държава. От събраните доказателства е видно, че и към
настоящия момент засегнатото лице е собственик на фирма „В.“ ЕООД.
Предоставена е от СДВР справка за собственост на превозни средства (л.110-
л.114). От съдържанието на тази справка е видно, че данните за настояща
собственост на превозни средства се отнася именно до управляваното и
представлявано от засегнатото лице търговско дружество (л.112, л.113).
Отбелязването за служебно прекратена регистрация на превозните средства,
които са били регистрирани като собственост на представляваното от Б.Х.
търговско дружество "В." ЕООД, не отменя значението на правото на
собственост и възможността това имущество или част от него да послужи за
изпълнение на наложената финансова санкция. Релевираното от защитата
основание за отказ по чл. 19, ал. 7 от специалния закон е неотносимо към
настоящия случай. Неоснователен е и доводът на защитата за възможна
замяна на наказанието с фактическо задържане на засегнатото лице, доколкото
тази правна уредба не е приложима от правото на изпълняващата държава при
изпълнение на наказателното постановление, издадено от решаващата
държава.
С оглед изложеното и на основание чл.31, ал.1, чл.30, ал.2, т.1 и чл.16,
ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС) съдът постанови признаване и приемане на изпълнение
наказателно решение № BH-GS/03/236000166799/2023 от 08.03.2024г. влязло в
сила на 12.04.2024г., с което е наложена финансова санкция на българския
гражданин Б.Х..
Не са налице основанията на чл.33 вр. с чл.17 от ЗПИИАКОРНФС за
приспадане равностойността на финансовата санкция при изпълнение. И това
е така, тъй като не са представени доказателства за цялостно или частично
изпълнение на задължението.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС разноските по водене на
делото остават в тежест на Република България.
На основание чл.38, ал.1, т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС съдът постанови
незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за
признаването на финансовата санкция.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

6

Съобщи за изтекли лични данни