О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Иванов
въззивно гражданско дело № 1463 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 31802/02.11.2018
год. от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1762/29.10.2018 год. по в. гр. дело № 1463/2018
год. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 325,00 лв., като твърди, че е повторно осъден да
заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да заплати дължимите
съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза на насрещната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На
следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303,
ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 125,00 лв., като сочи че не е станал
причина за извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност
на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение,
поради което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. В
заключение релевира възражения относно размера на
присъденото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, като отново
твърди, че същият следва да бъде съобразен с настоящата редакция на чл. 78, ал.
8 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две
възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено
заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери
съобразно материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната
страна срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
Депозираната молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в
частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се излага
становище, че след цялостното му потвърждаване от въззивната
инстанция, молителят не е легитимиран да иска преразглеждане на въпроса.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр.
чл. 308 ГПК се развива след постановено Решение 59/19.06.2018г. по търг. дело № 142/2018г. по
описа на ВКС на РБ, ТК, Второ т. о., с което е отменено по реда на глава
ХХІV-та ГПК влязлото в сила Определение № 1628/20.05.2015 год., постановено по
в. гр. дело № 643/2015 год. по описа на ОС-Варна, допълнено с определение №
2742/27.07.2015 год. в частта относно разноските, с което определение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното
решение № 2/05.01.2015 год. по гр. дело № 11315/2014 год. на РС-Варна,
прекратил е производството по гр. дело № 11315/2014 год. на РС-Варна и по в.
гр. дело № 643/2015 год. на ОС-Варна и е присъдил разноски в полза на ответника
по иска, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба на „КНМ Груп” ЕООД, подадена
чрез процесуален представител срещу Решение № 2/05.01.2015 год., постановено по
гр. дело № 11315/2014 год. на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 431, 39 лева, представляваща заплатена без основание от праводателя на „КНМ Груп“ ЕООД – С.Д.С.ЕГН ********** ***,
сума като стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия
за периода 06.02.2012 год. – 17.04.2012 год., за обект, находящ се в с.
Каменар, обл. Варна, ул. Цар Симеон № 23, с аб. № **********.
С Решение № 1762/29.10.2018 г. е отменен
изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като
въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна
сума в размер на 800,00 лв., представляваща сторени в производството пред ВКС,
ВОС и ВРС разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият
дължи репариране на извършените
съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното
производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на
адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в
предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли
в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал
причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е
приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ
необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е
налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за
разноски по отношение на въззивника, доколкото той не
само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в
сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал
основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране
на извършените съдебно-деловодни разноски.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното такова и присъдено с въззивното
решение възлиза в размер на 100,00 лева, което съдът намира, че е в размер, под минималния по Наредба № 1/2004г.
Определеният от въззивният съд размер на
възнаграждението за осъществяване на процесуално представителство в
производството пред първа инсатнция съответства на
действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 31802/02.11.2018 год. от „Енерго
– Про Продажби“ АД, чрез адв.
Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1762/29.10.2018
год. по в. гр. дело №
1463/2018 год. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.