№ 24
гр. Ямбол, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Г. от.гр.*, подадена от пълномощника й
адв.И.Д., против Решение без номер от 15.10.2021г. по гр.д.№5082/2018г. по описа на
Ямболски районен съд, поправено с Решение № 260394/17.12.2021г., с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от въззивницата против Д.М.У. от.гр.*, иск по чл.108 ЗС за
установяване на собствеността и предаване владението върху притежаваната от ищцата 1/2
идеална част от УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* с пространство от 1625кв.м., заедно с
1/2 ид.част от построените в същия имот лятната кухня от 32 кв.м. и второстепенната сграда
от 24 кв.м. и 11/24 ид.части от изградената в имота сграда от 80 кв.м.
Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на ЯРС, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Въззивницата счита,
че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил
едностранчив и избирателен аналитичен подход по отношение на доказателствата по
делото, който избирателен подход е довел до възприемане на несъответна на
доказателствата фактическа обстановка и до незаконосъобразни решаващи изводи. Правните
изводи на съда били изградени въз основа на отделни факти, при игнориране на връзката
между тях и без извършване на преценка на всички събрани по делото доказателства в
тяхната логична взаимовръзка и последователност, като в мотивите на съдебния акт съдът
повърхностно обсъдил относими и важни доказателства. Според въззивницата, при
решаване на спора районният съд не възприел правилно философията на процеса и
търсената защита с иска по чл.108 от ЗС, която била пряко обусловена от нарушаването от
страна на ответника на чл.32 от ЗС със сключването на договор за наем на процесния
недвижим имот само с единия от наследниците-съсобственици на процесния имот - Й.Д.,
която притежава по-малко от 1/2 ид. част от имота. За този договор възивницата излага, че е
изцяло симулативен и целта му е била отстраняването й от недвижимия имот, но същият
договор й е непротивопоставим и не я обвързва, тъй като съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата
вещ се използва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от нея. Сочи, позовавайки се и на практика на ВКС, че доколкото договорът за
наем е бил прекратен в хода на процеса, то имотът подлежи на връщане. Обстоятелството,
1
че по отношение на процесния недвижим имот е проведено производство по съдебна делба
и с влязло в сила съдебно решение имотът е изнесен на публична продан, намира същото за
ирелевантно към правото й да иска връщане на имота, при отчитане и на факта, че
процедурата по публичната продан не е започнала. Приемайки противното, според
въззивницата първоинстанционният съд е допуснал материалноправна незаконосъобразност.
Неправилни били и изводите на съда, че ищцата не е установила да е била възпрепятствана
да упражнява правото си на собственост от ответника и че ответникът е бил само държател
на имота и не й е пречил да упражнява правата си на собственик, тъй като разпитаните
двама свидетели установили с показанията си, че имотът е бил заключен и при извършената
проверка ищцата, заедно с мъжа си, е била изправена пред заключена врата, в пълна
невъзможност да влезе в бащиния си дом. Признавайки факта, че в хода на съдебното
исково производство ответникът е прекратил договора за наем, въззивницата счита, че е
била променена процесуалната й роля по делото и е отпаднал правния й интерес от воденето
на спора, при което съдът е имал основание да прекрати производството по делото,
възлагайки на ответника разноските по делото, тъй като е станал причина за завеждане на
делото, но първоинстанционният съд не процедирал и по този начин, а разгледал делото по
същество и постановил порочен съдебен акт. Решението било неправилно и на друго
самостоятелно основание - по иска с правно основание чл.108 ЗС съдът бил длъжен да се
произнесе с отделен установителен диспозитив за правото на собственост на ищцата, но в
нарушение на задължителните указания на ОСГК на ВКС, дадени по т.2А от Тълкувателно
решение №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г., ЯРС не сторил това.
По тези съображения въззивницата М.Г. моли обжалваното решение на ЯРС да
бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго решение от въззивния съд,
произнасяйки се по съществото на спора или алтернативно за прекратяване на делото, като
и в двата случая въззивницата моли за присъждане на направените от нея съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции по същество.
С писмения отговор въззиваемият Д.У., чрез пълномощника адв.А.Д., е оспорил
въззивната жалба с подробни доводи за нейната неоснователност по всяко от оплакванията и
при споделяне изводите на районния съд. Въззиваемият също е заявил искане за присъждане
на разноските пред настоящата инстанция.
В о.с.з. жалбата на въззивницата се поддържа от пълномощника й адв.Ил.Д., която
настоява и за присъждане на всички разноски, направени от М.Г. пред двете съдебни
инстанции.
Възиваемият Д.У. не се явява и не се предствлява в о.с.з., а процесуалният му
представител адв.А.Д. депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на
обжалваното решение на ЯРС и за присъждане на направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се поизнесе, съдът установи следното:
Ищцата М. Д. Г. от.гр.* е предявила против Д.М.У. от.гр.* иск за собственост по
чл.108 ЗС за установяване собствеността на ищцата върху 1/2 ид.част от дворно място в с.*,
о.*, съставляващо УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* с площ от 1625кв.м. и 1/2 ид.част от
построените в дворното място лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м.,
както и върху 1/3 идеална част от построената в дворното място жилищна сграда от 80кв.м.
и за предаване владението на ищцата на тези идеални части от дворното място и
построените в него сгради.
За да обоснове предявения осъдителен иск за собственост ищцата е поддържала,
че посочените идеални части от дворното място в с.* и построените в него сгради е
придобила по наследство от баща си Д.Д., б.ж. на с.*, починал на 14.03.2012г., като
останалите съсобственици на имота - дворното място и построените в него сгради, били
сестра й Й.Д.Д. и Г.Ц.Г., които придобили идеалните си части от имота също по наследство
от наследодателите Д.Д. и И.Д. последната поч. на 20.10.2010г. За ответника Д.У. ищцата е
посочила, че е получил фактическата власт върху целия имот в с.* - дворното място и
сградите в него, на основание сключен на 17.10.2018г. наемен договор със сестрата на
ищцата и съсобственик Й.Д.. За този договор за наем ищцата е посочила, че й е
непротивопоставим, тъй като е сключен в нарушение на чл.32, ал.1 ЗС от съсобственик,
който не притежава повече от половината от съсобствената вещ, поради което е счела, че
упражняваното от ответника владение на идеалните й части от имота е без правно
2
основание.
С депозирания писмен отговор на исковата молба ответницикът Д.У. е оспорил
иска като неоснователен с твърденията, че никога не е оспорвал правото на собственост на
никой от съсобствениците на процесния имот, че в периода от 17.10.2018г. до 08.02.2019г.
той е бил държател на имота на основание сключения наемен договор и не е превърнал
държането във владение, а след като е узнал за депозираната искова молба и че ищцата се
противопоставя на наемния договор, прекратил договора за наем, освободил имота и предал
държането на собствениците.
От фактическа страна по делото е установено с приложеното гр.д.№4552/2018г.
по описа на ЯРС и доказателствата по същото, че ищцата М. Д. Г. и Й.Д.Д. са наследници по
закон - дъщери на Д.Д.Д., б.ж. на с.*, поч. на 14.03.2012г. Наследодателят на ищцата Д.Д. е
имал сключен граждански брак със съпругата И.Т.Д., която е починала преди него - на
20.10.2010г. и след смъртта си същата е оставила за наследници по закон Д.Д. - преживелия
съпруг и син Г.Ц.Г..
Установено е, че с нот.акт №110 от 23.05.1997г. на нотариус при ЯРС
наследодателят Д.Д. е бил признат за собственик по наследство и делба на дворното място в
с.*, съставляващо парцел XV-354 (УПИ XV-354) в кв.38 по плана на селото с площ от 1625
кв.м., заедно с построените в дворното място масивно жилище, сая, навес и плевник. С
нот.акт №114 от 27.05.1997г. Д.Д. е продал на съпругата си И.Д. 1/3 ид.част само от
масивното жилище, построено в дворното място в с.*, съставляващо парцел XV-354 в кв.38
по плана на селото с площ от 1625 кв.м.
При тези данни и съобразно правата на наследниците в наследството, оставено от
съпрузите И.Д. и Д.Д., с влязлото в сила на 30.05.2019г. Решение №341/14.05.2019г. по гр.д.
№4552/2018г. по описа на ЯРС, съдът е допуснал делбата между М.Г. и Й.Д. при равни
квоти - по 1/2 идеална част от дворното място - УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* площ от
1625 кв.м. и от построените в дворното място лятна кухня от 32кв.м. и второстепенна сграда
от 24кв.м., а по отношение на жилищната сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в
кв.38 по плана на с.*, е допуснал делбата между М.Г., Й.Д. и Г.Г. при квоти - по
11/24ид.части за М.Г. и за Й.Д., и 2/24 ид.части за Г.Г.
Не е спорно и е установено с представения договор от 17.10.2018г. (вписан в
службата по вписванията), сключен между Й.Д. и ответника Д.У., че с този договор единият
съсобственик Й.Д. (притежаваща 1/2 ид.част от дворното място, лятната кухня и
второстепенната постройка, построени в дворното място и 11/24 ид.части от жилищната
сграда в мястото) е отдала под наем на Д.У. целия имот в с.* - УПИ XV-354 в кв.38 по плана
на с.* площ от 1625 кв.м., заедно с построените в имота масивно жилище, сая, навес,
плевник със салма и всички подобрения в имота. Уговореният срок за ползване на имота е
10години, считано от 17.10.2018г., като е установено, че след образуване на настоящото
дело, с анекс от 08.02.2019г. наемния договор от 17.10.2018г. е прекратен от сключилите го
страни и не е спорно от страна на ищцата, сега въззивница, че наемателят-ответникът Д.У. е
освободил имота след прекратяване на наемното отношение и е предал фактическата власт
върху имота.
Разпитаните пред първата инстанция двама свидетели Б.М. и А.Т. са дали
показания, според които по повод имотен спор между ищцата и сестра и Й.Д., свидетелите
посетили имота в с.*, при първото посещение имотът бил заключен и свидетелите и ищцата
не могли да влязат в имота, а при второто посещение св.Т. бил допуснат от сестрата на
ищцата Й.Д..
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение,
разглеждайки предпоставките за уважаване на предявения осъдителен иск за собственост по
чл.108 ЗС, в мотивите на решението ЯРС е приел за безспорно установено, че ищцата е
собственик на 1/2 идеална част от процесното дворно място - УПИ XV-354 в кв.38 по плана
на с.*, заедно с 1/2 ид.част от построените в дворното място лятна кухня от 32 кв.м. и
второстепенна сграда от 24кв.м., както и на 11/24 идеални части от изградената в дворното
място жилищна сграда от 80кв.м., но е изложил съображения, че в периода на действие на
наемния договор ответникът е държал имота на правно основание и по делото не е
установено ищцата да е била възпрепятствана от ответника да упражнява правата си на
собственик, като с диспозитива на решението ЯРС е отхвърлил като неоснователен иска по
чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на ищцата върху
посочените идеални части от недвижимия имот в с.* - дворното място и построените в него
3
сгради.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция настоящият съдебен състав
на ЯОС намира, че обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо и частично
неправилно, като съображенията са следните:
Правилно районният съд е квалифицирал искът, с който е сезиран по реда на
чл.108 ЗС и правилно е приел, че за да бъде уважен този иск, в тежест на ищцата е да
установи кумулативното наличие на предпоставките за уважаване на иска: че ищцата е
собственик на сочените от нея идеални части от процесния имот, че същият се владее или
държи от ответника и че това владение или държание е без правно основание.
При правилна квалификация на спорното право, основателно е оплакването на
въззивницата, че постановеното решение е в нарушение на задължителните указания,
дадени от ОСГК на ВКС по т.2А от Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело
№4/2014г., според които съдът, сезиран с осъдителен иск за собственост по чл.108 от Закона
за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. В мотивите на ТР
е разяснено, че искът по чл.108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита,
отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост
и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота и за да бъде
решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва
да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е
източникът на силата на пресъдено нещо на решението, както е прието в т.18 от
Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС. В т.2А на
ТР №4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС също е прието, че ако в хода на делото бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде
установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и
двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния
иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на
правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане
за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване
на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса
относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в
бъдещ процес между същите страни.
В случая между страните по делото не е повдигнат спор относно правото на
собственост на ищцата и притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот-
дворното място и построените в него сгради, и правата й в съсобствеността са безспорно
установени от събраните по делото писмени доказателства. В мотивите на съдебния си акт
районният съд също изрично е приел, че ищцата е собственик на посочените от съда
идеални части от дворното място и сградите в него, но постановявайки отхвърлителен
диспозитив относно правото на собственост на ищцата съдът е постановил неправилно
решение, което в тази част следва да бъде отменено, вместо което въззивния съд следва да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните
правото на собственост на ищцата, сега въззивница, на 1/2 ид. част от дворното място - УПИ
XV-354 в кв.38 по плана на с.* площ от 1625 кв.м., на 1/2 ид.част от построените в дворното
място лятна кухня от 32кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м. и на 1/3 ид.част от
жилищната сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.*.
В останалата обжалвана част, с която е отхвърлена претенцията на ищцата да й
бъде предадено владението върху посочените идеални части от дворното място и
построените в него сгради, решението на първостепенния съд е правилно като краен
резултат, но не поради изложените от районния съд съображения.
Очевидно неправилен е изводът на първата инстанция, че ответникът Д.У. е
4
държал имота на ищцата (притежаваните от нея идеални части) на правно основание.
Ответникът е получил фактическата власт върху целия имот на основание сключен договор
за наем с единия от съсобствениците на имота. Доколкото отдаването на съсобствена вещ
под наем представлява действие на управление, решението за това следва да бъде взето при
съблюдаване на разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС, т.е. от собствениците, притежаващи повече
от половината от общата вещ. Договорът за наем може да бъде сключен от всеки
съсобственик за цялата вещ, но ако съсобственикът, сключил договора не притежава повече
от половината от вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го приели. По приложението на чл.32,
ал.1 ЗС при сключен от съсобственик договор за наем е налице последователна трайна
практиката на ВКС, според която, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от
един или повече съсобственици, които не притежават повече от половината от имота, този
договор не е противопоставим на всеки от останалите съсобственици на имота заедно или
поотделно, освен ако не са го приели изрично или мълчаливо (например получавайки
припадащата се на дела им част от наема). В случая договорът за наем от 17.10.2018г. е
сключен от съсобственика Й.Д., притежаваща 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и от
построените в него лятната кухня и второстепенната постройка, както и 11/24 ид.части от
жилищната сграда в мястото, т.е. от съсобственик, който не притежава повече от половината
от имота, поради което с оглед правилото на чл.32, ал.1 ЗС договорът за наем е
непротивопоставим на ищцата, която притежава останалата 1/2 ид.ч. от недвижимия имот и
от построените в него лятната кухня и второстепенната постройка, както и 11/24 ид.части от
жилищната сграда в мястото. Не се твърди и не е установено ищцата М.Г. да е изразила
мълчаливо съгласие и да е приела договора за наем, получавайки наемна цена за имота. При
тези факти изводът, който се налага е, че ответникът- наемател няма противопоставимо на
ищцата право да ползва нейните идеални части от процесното дворно място и сградите в
него, поради което към момента на предявяване на ревандикационния иск същият е бил
основателен и в неговата осъдителната част за предаване фактическата власт върху
идеалните части от имота, притежавани от ищцата.
Тъй като сключеният с ответника договор за наем е бил прекратен в хода на
настоящия процес, т.е. след предявяване на иска и не е спорно от страна на ищцата, че в
хода на процеса наемателят е предал фактическата власт върху имота на неговите
собственици, това е факт по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, който е от значение за спорното
право и е основание за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в осъдителната му част, защото
погасява правото на ищцата да иска предаването на фактическата власт - ищцата е
придобила това право след предявяването на иска. Неоснователна е тезата на въззивницата и
същата не може да бъде споделена, че извършените от ответника действия след предявяване
на иска, в резултат на които е прекратен наемния договор и е преустановено
неоснователното държане на имота, са довели до отпадане на правния интерес у ищцата от
предявения осъдителен иск за собственост и това е основание за прекратяване на
производството по делото. Искът е допустим, тъй като е предявен при наличие на правен
интерес, но поради предаване в хода на процеса на фактическата власт като елемент от
фактическия състав на иска по чл.108 ЗС за защита правото на собственост, искът в
осъдителната му част подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Предвид тези изложени съображения, обжалваното решение на ЯРС в частта, с
която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на
ищцата върху притежаваните от нея идеални части - 1/2 ид. част от дворното място - УПИ
XV-354 в кв.38 по плана на с.* площ от 1625 кв.м., 1/2 ид.част от построените в дворното
място лятна кухня от 32кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м. и 1/3 ид.част от жилищната
сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.*, следва да се потвърди.
Решението на ЯРС е недопустимо в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата по
чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху притежаваната
от нея идеална част от жилищната сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в кв.38 по
плана на с.*, за разликата над 1/3 ид.част до 11/24 ид.части. В правната теория и съдебната
практика трайно е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в
онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в
процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, т. е. да не
постановява решение свръх петитум, тъй като в противен случай би се стигнало до
самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни
правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност
на иска и на диспозитивното начало в гражданския процес. Прието е, че когато съдът е
5
излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от
ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е
произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като
произнесено по непредявен иск. В случая след като ищцата е предявила иска за признаване
правото на собственост и предаване на владението само върху 1/3 идеална част от
процесната жилищна сграда в УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.*, независимо, че по
делото са установени по-големи права в съсобствеността от 11/24 ид.части, районният съд
не е разполагал с правомощието да се произнася за принадлежността на правото на
собственост върху сградата над заявения за защита с исковата молба обем от права. Поради
това, по реда на чл.270, ал.3 ГПК в частта, с която съдът е отхвърлил иска на М.Г. за
установяване правото й собственост и предаване на владението над претендираната 1/3
идеална част, до 11/24 ид.части от процесната сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в
кв.38 по плана на с.*, решението следва да бъде обезсилено.
При този изход на делото, при уважаване първото искане на ищцата за правна
защита и признаване с установителен диспозитив, че тя е собственик на идеалните части от
имота и отхвърляне на второто искане за правна защита - за предаване на владението на
имота, но поради настъпилите в хода на делото факти по чл.235, ал.3 ГПК, основателно е
искането на въззивницата за отмяна на пъроинстанционото решение и в частта на
разноските, които тя е осъдена за заплати на ответника и присъждане в нейна полза на
всички направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции по същество. В случая
ответникът е дал повод за предявяване на иска по чл.108 ЗС и същият към момента на
предявяването му е бил изцяло основателен. Съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о.;
определение № 1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение №
277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о. и др., когато ответникът е дал
повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се
дължат разноските по делото, дори когато последният е направил отказ или е оттеглил
предявения иск и поради това производството е прекратено. Настоящият състав на ЯОС
приема тази практика, която държи сметка за поведението на ответника и причината, поради
която е бил предявен искът, при което на ищцата, сега въззивница, следва да присъдят
всички сторени от нея разноски по делото в размер на общо 2075лв. (950лв. пред първата
инстанция и 1125лв. пред въззивната инстанция).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение без номер от 15.10.2021г., постановено по гр.д.
№5082/2018г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение
№260394/17.12.2021г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Д. Г. от.гр.*, против
Д.М.У. от.гр.* иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението
над претендираната с исковата молба 1/3 идеална част, до размера на 11/24 идеални
части от жилищна сграда от 80кв.м., построена в УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.*.
ОТМЕНЯ Решение без номер от 15.10.2021г., постановено по гр.д.№5082/2018г.
по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение № 260394/17.12.2021г. в частта, с
която е ОТХВЪРЛЕН предявеният от М. Д. Г. от.гр.* против Д.М.У. от.гр.* иск по чл.108 ЗС
за установяване, че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от дворно място в с.*, о.*,
съставляващо УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* с площ от 1625кв.м., на 1/2 ид.част от
построените в дворното място лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м.,
както и на 1/3 ид. част от построената в дворното място жилищна сграда от 80кв.м., както и
в частта на присъдените на Д.М.У. разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Д.М.У. от.гр.*, ул.*, с ЕГН
**********, че М. Д. Г. от.гр.*, к.*, с ЕГН ********** е собственик на 1/2 ид.част от дворно
място в с.*, о.*, съставляващо УПИ XV-354 в кв.38 по плана на с.* с площ от 1625кв.м., на
1/2 ид.част от построените в дворното място лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда
от 24кв.м., както и на 1/3 ид. част от построената в дворното място жилищна сграда от
80кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА Решение без номер от 15.10.2021г., постановено по гр.д.
№5082/2018г. по описа на Ямболски районен съд, поправено с Решение №
6
260394/17.12.2021г. в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от М.
Д. Г. от.гр.*, против Д.М.У. от.гр.* иск по чл.108 ЗС за предаване на владението върху
притежаваните от М.Г. 1/2 ид.част от дворно място в с.*, о.*, съставляващо УПИ XV-354 в
кв.38 по плана на с.* с площ от 1625кв.м., на 1/2 ид.част от построените в дворното място
лятна кухня от 32 кв.м. и второстепенна сграда от 24кв.м., както и на 1/3 ид. част от
построената в дворното място жилищна сграда от 80кв.м.
ОСЪЖДА Д.М.У. от.гр.*, ул.*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Г.
от.гр.*, к.*, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по
делото пред първата и въззивната инстанции в размер на сумата общо 2 075лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7