Р
Е Ш Е
Н И Е
№342, 12.10.2020г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На седемнадесети септември две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2253 по описа за 2019г.:
Предявен
е иск по чл.124 ГПК.
Депозирана е искова молба от С.А.Е. и Е.Л.Е.,
които твърдят че са съпрузи от 1995г. През 1998г. със
свое решение ТКЗС Лозница , по молба на ищеца е решило да продаде на ищеца от
разпределеното имущество на правоимащите –обект „Краварника” №2 на обща
стойност 2009264лв. Ищецът заплатил с приходни квитанции тази стойност, поради
което с Договор от 10.06.1998г.за предаване на имущество въз основа на
предоставени талони на правоимащите от разпределение имуществото на ТКЗС
Лозница получил същото. Общото събрание на пълномощниците при ТКЗС, проведено
на 11.04.1998г., представлявано от Г.Р. Т., К. Т. А., Б.К.С. и С. А. Е. е
сключен Договора, съгласно който Общото събрание на пълномощниците се задължава
да предаде в негова собственост обект „Краварник”№2 от кравекомплекса в с.
Ловско, находящ се в парцел IV от 8163 кв.м, парцел XIV 1271кв.м. и от парцели I,II,VIII,IX и I по една трета идеални части от тях съставляващи 1511кв.м.
Собствеността на обекта е преминала върху него още в деня на подписване на
договора и издаването на фактура. Стойността на обекта е била обезпечена с
талони на правоимащите и фактура. Към Договора е приложен опис, по който ищеца
е приел обект- „Краварника” №2, както следва: Сграда -1; Битова сграда ,
допълнително заплатена от него, на стойност 87505лв.; Външно захранване; Външен
водопровод; Външна канализация; Пътища и площадки; Септична яма; Вентилатор;
Автопоилки; Хладилна инсталация; Довършване; Ремонт и модернизация;
Проектиране; Силов транспортйор; Доилна инсталация; Млекоохладителна вана;
Ел.Табло; Елпроводни отклонения; Еалмража; Верижен транспортйор; Наклонен
транспортйор; Елтабло; Ограда кравеферма; млекоохладителна вана;
Силажовместилище; Боксове за телета;Бойлер - всичко на обща стойност 2009264лв.
На 19.09.2000г. ищецът е
извършил замяна на държавна земя -9,242 дка. земя, частна държавна собственост
в землището на с.Ловско, община Лозница, обл.Разград представляващи по
парцеларния план на стопански двор прилежащи територии към обекти: „Краварник и
силажовместилище” - парцел №IV с площ от 8,153 дка, при съседи:
парцел №Ш и от двете страни път и „Торище към краварник” - 200кр.; парцел ХIV с
площ от 1,271 дка, при съседи от трите страни мара и парцел №ХШ със собствените
си 14,000дка земеделска земя в с.Дянково,
предсавляваща: парцел №27 от масив 50- нива с площ от 14,000дка, IV
категория, при съседи: имот№050026, нива на В. С. Н., имот №000315, пасище,
мера на Кметски земи, имот№050028, нива на В. С. Н., имот№000105, полски път на
стопанисвани от общината. Имотът е образуван от имот №050024. Към днешна дата
този поземлен имот е с идентификатор 44937.54.4 по КК и КР на АГКК, одобрени
със Заповед РД-18-840/23.03.2018г., с трайно предназначение на територията-
земеделска, с начин на трайно ползване -За животновъдна ферма и категория на
земята -5., а подобекта на „Краварника” №2 - Битова сграда е с идентификатор
44937-54.2.1 намираща се в Поземлен имот с идентификатор №44937.54.2;
Със Заповед №488/22.11.2000г. на
областния управител на област Разград от актовите книги за недвижими имоти,
държавна собственост са отписани имотите и са предадени на ищеца следните
недвижими имоти:1.Имот, находящ се в с.Ловско, общ.Лозница, парцел IV, по плана
на стопански двор на с.Ловско, АДС № 130/05.12.1995г., съставляващ: Прилежащ
терен /дворно място/ от 8,153 дка. към „Краварник и силажна яма”; и 2.Имот,
находящ се в с.Ловско, общ. Лозница, АДС №
140/05.12.1995г.,съставляващ: Прилежащ терен /Дворно място/ от 1,271 дка към
„Торище към краварник”. По този начин ищецът твърди, че е станал собственик на земята, върху която се
намира краварника и силажовместилището, както и сградите върху земята и
торището към сградите и битовата сграда, която е подобект на подобект на
краварника.
От 2009г. отдава под наем на
ЗП-„Леман Юмерова Арслан” кравефермата, силажовместилището и е предоставил за
ползване с декларация торището и битовата сграда, а и освен това в самата
битова сграда е оставил за съхранение негови бали сено. Наемателката работи по
инвестиционен проект към ДФ”Земеделие” Мярка 4.1 ./видно от приложеното
удостоверение, договор за наем и декларации, документи за фонда/. През 10 месец
на 2019г. поради предстоящ ремонт на във връзка с ново оборудване възникнала
необходимост от снабдяване със скици на описаните по горе имоти. Установило се,
че сградите не са нанесени и след извършване на необходимите от него действия
се изяснило, че по отношение на имот с идентификатор № 44937.54.2.1/битовата
сграда/, която сграда се намира в Поземлен имот с идентификатор 44937.54.2 -
собственост на ДПФ- МЗГ като собственик се води ответника - ЕТ”ПАЛОВ-М-МУСА
ПАЛОВ- ХАЛИМЕ ПАЛОВА“. След извършена справка ищецът установил, че ответника е придобил имота на
24.01.2019г. с нот.акт за собственост на недвижим имот№45, том1, рег.№640, дело
№36/2019г. , вписан в службата по вписванията с Вх.рег.№227/24.01.2019,
акт№95,том 1, дело №90/2019г., стр. 104869.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.03.2008г. на ЧСИ - ДЕЯН ДРАГАНОВ - ЧСИ с Рег.№762 на КЧСИ и
Постановление за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от
05.03.2008г.на ЧСИ - ДЕЯН ДРАГАНОВ - ЧСИ с Рег.№762 на КЧСИ по изп.д. №
20067620400175 /07.11.2006г. на посочения ЧСИ, вписани в РРС с вх.
Рег.№2007/12.05.2008г. и 2547/11.06.2008г. на ответника ЕТ”ПАЛОВ-М-МУСА ПАЛОВ-
ХАЛИМЕ ПАЛОВА” са му възложени следните недвижими имоти: 1.ИМОТ №054003 в
землището на с.Ловско, общ.Лозница с площ от 7894 дка, в местността „Екинлик
МЕРА”, втора категория, Поземлен имот III по плана на стопанския двор на
с.Ловско, общ.Лозница, обл.Разград, по договор за Замяна №СД- 85/17.10.2001г. и
нотариален акт №26,том4, рег.№3340 д.425 от 05.06.2001г/ и построените в
него:Стопански обект - Краварник, представляващ масивна стопанска сграда с обща
застроена площ от 1600кв.м. и обем 4800куб.м. и силажовместилище, при граници
на имота:№054004- Кравеферма, имот №000253-Кравеферма и №000137 - полски
път.2.ИМОТ №054008 в землището на с.Ловско, ЕКАТЕ 44937, общ.Лозница с площ от
0,180 дка.в местността ЕКИНЛИК МЕРА, втора категория / Поземлен имот VIII по
плана на стопанския двор на с.Ловско, общ.Лозница обл.Разград по договор за
замяна № СД-85/17.20.2001г. вх.рег.№4962/17.10.2001г. и нот.акт №26, т.4,
рег.№3340 д.425 от 05.06.2001г. и построения в него Стопански обект -
Трафопост, представляващ масивна стопанска сграда със застроена площ 75 кв.м. и
обем 450 куб.м. при граници на имота: 054009, Кравеферма, имот№000253-
Кравеферма и №054006-полски път.
Описаните имоти, възложени на
ответника са бивша собственост на „Радона“ООД, която собственост е различна от
неговата.
От 1998г. е заявил в данъчна
служба община Лозница придобиването на имота си и заплаща данъците, владее и
ползва подробно описаните по горе имоти и по настоящем, явно, никога и по никакъв
повод не е обезпокояван от никого, който е придобит и по давност.
Съгласно ТР №3/29.11.2012г. на ВКС
по т.д. №3/2012 г., ОСГК на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, какъвто счита, че е нот.акт за собственост на недвижим
имот №45, том1, рег.№640, дело №36/24.01.2019г. , вписан в службата по
вписванията с вх.рег.№227/24.01.2019, акт № 95, т.1, д.№ 90/2019г., стр. 104869
в частта, касаеща имот с идентификатор № 44937,54.2.1., който се намира в
Поземлен имот с идентификатор №44937.54.2
Ето защо молят съда да постановите
решение, с което да приеме за установено, по отношение на ответника, че ищците
са собственици на недвижим имот идентификатор № 44937.54.2.1., който се намира
в Поземлен имот с идентификатор №44937.54.2 подробно описан в нотариален акт за
собственост на недвижим имот №45, том1, рег.№640, дело №36 от 24.01. 2019г.,
вписан в службата по вписванията с Вх.рег.№227/24.01.2019, акт № 95,том 1, дело
№ 90/2019г., стр. 104869 с идентификатор № 44937.54.2.1. на нотариус Роска И.,
както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариалният акт в
частта, касаеща недвижим имот с идентификатор №44937.54.2.1. който имот се
намира в Поземлен имот с идентификатор №44937.54.2; Претендират и за разноски.
Ответникът ЕТ“ПАЛОВ-М-МУСА
ПАЛОВ-ХАЛИМЕ ПАЛОВА“ счита иска за процесуално допустим, но неоснователен.
Твърди, че е собственик на имота
съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45, том 1, per. № 640, дело № 36/24.01.19г. на нотариус Р.И.. Ищците са заявили като
основание на иска, че са собственици на недвижим имот с идентификатор №
44937.54.2.1 по КККР на с.Ловско,съставляващ селскостопанска сграда, като за
документ, удостоверяващ това им право са приложили фактура № 129/22.07.1997 г.
Изцяло оспорва иска, като счита че ищците неоснователно твърдят в исковата
молба, че са собственици на имота, без да представят документи в подкрепа на
своите твърдения. От всички депозирани по делото доказателства е видно, че
краварникът, находящ се в парцел IV - собственост на ищците, краварникът,
находящ се в парцел III - собственост на ответника и битовата сграда, находяща
се в парцел II- собственост на ответника, са самостоятелни обекти, съставляващи
подобекти на ОБЕКТ КРАВЕФЕРМА.
Представен е препис от Протокол
№4/14.04.1998 т. и договор от 10.06.1998 г., от които е видно, че единият от
ищците е придобил собствеността само и единствено на ОБЕКТ КРАВАРНИК, КОЙТО Е
ЧАСТ ОТ КРАВЕФЕРМАТА в с. Ловско, в резултат на което и предмет на договора за
замяна на недвижими имоти №6/19.09.2000г. е само земята прилежаща територия към
краварника, а именно- към обект „Краварник и силажовместилище“- парцел IV и към
прилежащия към краварника подобект „Торище към краварник“- парцел XIV. Липсват
доказателства относно твърденията на ищците, че съгласно заповед №
488/22.11.2000 г. на областен управител на област Разград са станали
собственици „на земята, върху която се намира краварника и силажовместилището,
както и сградите върху земята и торището към сградите и битовата сграда, която
е подобект на подобект на краварника“. Такива данни в цитираната заповед не се
съдържат. Липсват и доказателства относно твърденията на ищците, че обект
„Битова сграда“ се владее и ползва от тях, в резултат на което са го „придобили
и по давност“. Единствен собственик на обект „битова сграда“, съставляващ
подобект на „КРАВЕФЕРМА“ с.Ловско, а не подобект на „КРАВАРНИК № 2“, както
твърдят ищците, е ответника. Счита, че представените от него документи доказват
правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в
рамките на очертаното в нотариалния акт оригинерно придобивно основание-
давностно владение от датата на придобиване собствеността на краварника с
постановлението на ЧСИ до предявяване на исковата молба. Претендира и за
разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: През 1998г. въз основа на решение ТКЗС Лозница ищецът е
придобил имущество –обект „Краварника” №2 на обща стойност 2009264лв., което е
заплатил отчасти с пари и отчасти с
талони на правоимащите. За целта е съставен Договор от 10.06.1998г. за
предаване на имущество въз основа на предоставени талони на правоимащите от
разпределение имуществото на ТКЗС Лозница. Общото събрание на пълномощниците
при ТКЗС се е задължило да предаде в собственост на ищеца обект „Краварник”№2
от кравекомплекса в с.Ловско, находящ се в парцел IV от 8163 кв.м, парцел XIV
1271кв.м. и от парцели I,II,VIII,IX и I по една трета ид.ч. от
тях съставляващи 1511кв.м. Към Договора е приложен опис, по който ищеца е приел
обект- „Краварник” №2.
На 19.09.2000г. ищецът е извършил
замяна на държавна земя -9,242 дка. земя, частна държавна собственост в
землището на с.Ловско представляващи по парцеларния план на стопански двор
прилежащи територии към обекти: „Краварник и силажовместилище” - парцел №IV с площ от 8,153 дка, при съседи: парцел №Ш и от двете страни път и „Торище
към краварник” - 200кр.; парцел ХIV с площ от 1,271 дка, при съседи от трите
страни мара и парцел №ХШ със собствените си 14,000дка земеделска земя в
с.Дянково, предсавляваща: парцел №27 от
масив 50, нива с площ от 14,000дка, IV кат., при съседи: имот№050026, имот
№000315, имот№050028, имот№000105. Имотът е образуван от имот №050024. Понастоящем
имотът е с идентификатор 44937.54.4 по КККР, с трайно предназначение на
територията- земеделска, с начин на трайно ползване -За животновъдна ферма и
категория на земята- 5, а подобекта на „Краварника” №2 - Битова сграда с
идентификатор 44937-54.2.1 намираща се в Поземлен имот с идентификатор
№44937.54.2;
Със Заповед №488/22.11.2000г. на
областния управител на област Разград от актовите книги за недвижими имоти,
държавна собственост са отписани имотите и са предадени на ищеца следните
недвижими имоти:1.Имот, находящ се в с.Ловско, общ.Лозница, парцел IV, по плана
на стопански двор на с.Ловско, АДС № 130/05.12.1995г., съставляващ: Прилежащ
терен /дворно място/ от 8,153 дка. към „Краварник и силажна яма”; и 2.Имот,
находящ се в с.Ловско, общ. Лозница, АДС №
140/05.12.1995г.,съставляващ: Прилежащ терен /Дворно място/ от 1,271 дка към
„Торище към краварник”.
Ответникът се легитимира като собственик
на имота съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 45, том 1, per. № 640, дело № 36/24.01.19г. на нотариус Р.И.. Твърди, че е придобил имота
чрез ЧСИ от Радона ООД.
По делото са разпитан четирима
свидетели:
Св.Хр.П. е управител на Радона ООД, който твърди, че е
закупил кравефермата в с.Ловско през 2001г./2002г. Фирмата я владяла 4-5 години,
след което я продали. Кравефермата представлява сграда. В кравекомплекса им три
сгради кравеферми. Свидетелят купил първата с прилежащите към нея 8 декара земя.
Другите са на други собственици. Продал кравефермата на ЕТ Халиме Палова, чрез покупко-продажба. Имота бил заложен пред
банката, не можал навреме да плати и ЧСИ го продал. Свидетелят твърди, че сложи
ограда на имота. Пред неговия обор се намира въпросната сграда - „битовка”, която
не била завършена. Свидетелят твърди, че бил говорил с Председателя на кооперацията
след година да закупи и нея, и затова я бил заградил, но така и не я купил.
Заградил е него място, въпреки че било държавно и си направил портал с излаз на
асфалта. Сградата е срещу неговия обор. Битовата сграда била в заградено място,
в което може да се влезе през портала, но не е била негова. Заградих местото и
сградата макар, че не бил собственик с намерение да я купя, както бил закупил
трафопоста. Битовката не я купил, тъй като не била готова и нямало кой да му я
продаде. ЧСИ не я е продавал, той продал само кравефермата. Битовката се
ползвала както от него, така и от съседите. С. бил сложил слама вътре. Като
продал на имота на ответника, Палови ползвали битовата сграда. Заградили я,
вложили доста пари. Платили наем на държавата за мястото и я ползват. П. я
ползва 10 години и никой досега не е имал претенции. С. дал неговата кравеферма
я под наем на човек от Турция да гледа пилета. Според него наемателите на С. не
ползват битовката.
Св.А.И.
майка на ищеца твърди, че през 1997г. започнали да събират талони за дял от
ТКЗС, за да купят един краварник и битова сграда. Първо те купили краварник. Краварниците се няколко и са
успоредни един на друг. Новите са два. Старите /долу/ са три. Този на С. е в
средата. Битовата сграда е от другата страна на пътя. Пред тях има един обор,
който е на А.. Битовата сграда е на отделен парцел, който се пада пред съседния краварник. С. сега
яма ключ за битовата сграда, тъй като ответника счупил катинара и заключил, и
не ги пускат. С. я използвал преди да слага слама, жито, царевица. В краварника
сега гледат пилета. От 10години имота е под наем. В битовката наемателите си държели сламата,
но сега не могат и те да влязат там. Не ги пускат от месец-два. Битовата стая
като я купили имала врати, прозорци, но нямало стъкла. Била заградена. Сега пак
е без прозорци, само е заключена вратата. В битовката останало сено, слама на С..
Св.Б.С..
Твърди, че през 1998г. била в ликвидационния съвет на ТКЗС Лозница, като трети
член. С. вземал обор. Има две фактури, на които съм се е подписала като член. Едната
е за краварника, а другата на битова сграда. Краварницинте са общо три. На С. се пада втори /среден/.Отгоре има още един. Битовата
сграда пред неговия краварник е на друг човек, а неговата битова сграда е пред
първия /най-горния/краварник. По скицата свидетелката посочва, че битовата
сграда на С. е №2, тя така е фактурирана. С. купи с дялове и с пари, и изплати
стойността на краварника (обор) и битовката. На друг не са ги давали и би
трябвало С. да е влязъл във владение. Оборът на С. е даден под наем в момента.
Другите краварници са продадени, единия отгоре на Х. Р. /Радона ООД/. Нямали
сме договорка да продадем на Х. Р. битовата сграда, тя е фактурирана на С..
Св.Л. А. е
наемател на сградата -краварник на ищеца от м.септември 2009г. През 2009 г.
изготвила проект за построяване на птицеферма и решила да наеме сграда и да
отглежда бройлери. Като разпитала къде има сгради, чии са, намерила празна
сграда, която й казали, че е на ищците. Свидетелката поискала да се запознае с
документите им за собственост, както и да й предоставят копия.
Свидетелката проверила документите и подписала договор за
наем. За торището и за битовата сграда подписали декларации. Преди да подпише
разпитала чии са сгради и имотите в съседство. След като подписали договора направили
декларация със С. и съпругата му за ползване на торището му и за ползване на
битовата сграда, които притежава. От 2009 г. до днешна дата свидетелката и
работниците й са денонощно там, без почивни дни. Оттогава и С. ползва битовата
сграда, в която съхранява жито, царевица, бали слама и сено. Свидетелката също
държи бали слама в сградата му. През м.октомври 2019г. случайно разбрали, че
битовата сграда не се води негова. В предоставената й скица от ОСЗ в имота
липсвали както крафевермата, така и битовата сграда. Свидетелката и ищеца отишли
в кадастъра, за да разберат защо кравефермата /вече птицеферма/ я няма и не
можали да им отговорят. После ходили в ОС„Земеделие”, тъй като те отговарят за
тези имоти и там не могли да им отговорят. Тогава един господин им казал, че
битовата сграда не е на С.. Свидетелката е категорична, ползва битовата сграда.
С. също. Всеки ден надвечер С. отива и взема храна за животните си, която е складирал
в битовата сграда, не в къщата си. Слага си по две бали, жито, отбива се при тях
се прибира да нахрани животните си. От 2009 г. до април месец 2020г. това се
повтаря всеки божи ден. През м.април С. дошъл и казал, че катинарът е разбит и е
сложен патрон и оттогава не могат да влизат в сградата. От април месец 2020г. до
сега нямат достъп. Свидетелката твърди ,че има бали слама там. Х. П.
възпрепятства достъпа им. Декември месец разбрали, че сградата е на името на ЕТ
„Халиме Палова“. Състоянието на битовата сграда от 2009 г. досега е едно и също.
Само през 2010г. направили сух филтър /помещение, през което трябва да се влиза
и излиза в птицефермата/. Тогава чичо М. бил помолил С. да му даде малка част,
тъй като бил в затруднено финансово положение и не може да си построи сух
филтър и го помолил да ползва част от битовата сграда. С. се съгласил. Уведомил
свидетелката, че стаичката в дъното /задната част/ ще я ползва чичо М.. Свидетелката
си построили отделна барака с тухли, сух филтър. Тогава М. започнал да ползва
тази мъничката стая на С.. Все още я ползва с разрешението на С.. Чичо М.
починал. В момента я ползва Х. П. и Т. - сина й. Врати и прозорци в момента също
няма. За битовата сграда, има врата, която поставил чичо М.. Битовата сграда е масивна, бетонна, със стаички
разпределени, има места за врати, но такива няма. Има само метална врата външна
без прозорец, която е истинската врата на сградата.
Св.Ф. С.
твърди, че е бил собственик на първия обект кравеферма. В средата бил С., а в края на фирма „Радона”ООД.
Обектът под краварниците на фирма „Радона” битовата сграда по мое време не се
обитаваше от никого, в двора на фирма „Радона” се намираше и беше заградено с
портал. Бил в двора на фирма „Радона”. Имаха една обща ограда краварника и
сградата. Битовата сграда никога не е била отделно заградена. До 2007г.
сградата имала метална врата в предната част, нямало други врати и прозорци. Не
била обитаема. По негово време никой не я ползвал. Няма информация, че той е
ползвал битовата сграда.
Св.Ф. Д.
работи при ответника от осем години. Отглежда пилета във фермата. В другата
сграда отпред има филтър. Там складират и сламата. Пилчарника представлява две
сгради - пилчарник и малката сграда пред пилчарника. В малката сграда пред
пилчарника друг филтър няма, само техния. Предполага, че филтъра на Л. е пред
тяхната сграда. Л. няма бали със слама в тази сграда. В първата сграда, където
е филтъра се преобличат и отиват в пилчарника. В другото помещение съхраняват
слама. В първата сграда влиза през портала, минава през филтъра, където се преоблича
и влиза при птиците. Филтърът е ограден заедно с пилчарника. Друг не може да
влез От съседния пилчарник не може да се влиза до сградата, защото има ограда. Откакто
работи там, никой не е влизал в имота и не го е ползвал. Не знае Л. или С. да
са оставяли слама в сградата. Л. и С. не са влизали в тази стая да вземат
слама.Знае, че са идвали полицаи за тази сграда, но не е присъствала, не е предавала
ключ на никой.
Св.Д. П.,
твърди, че брат му е закупил имота преди 15 години. Той купи имот, който е
заграден. Това е ферма със сградата, която е вътре в имота.Имота го брат му
купил, така, както е заграден. Твърди, че е фирмата му е правила ремонт на част
от битовата сграда, за изграждането на сух филтър и на санитарно помещение.
Другата част я ползвали за слама. Брат му си мислел, че е собственик. Освен
брат си не е виждал друг да е влизал там. Не е чувал С. да е ползвал имота.
Фирма „Радона” е била собственик на имота, закупен от брат му. Кравефермата и
сградата пред фермата, защото е в един заграден имот, това е закупил брат му от
ЧСИ.
По
делото е назначена СТЕ, която приема, че сграда с идентификатор 44937.54.2.1. която се
намира в имот с идентификатор № 44937.54.2 по КККР на с.Ловско- собственост на
ДПФ-МЗГ, е идентична с описаната- позиция 2 в приложения опис към
Договор № 280. том I. вх. per. № 838/26.06.1998г. за предаване на имущество въз основа на предоставени
талони на правоимащите от разпределение имуществото на ТКЗС Лозница, съгласно
който общото събрание на пълномощниците се задължи да предаде в моя собственост
обект „Краварник № 2” от кравекомплекса в с. Ловско, находящ се парцел IV от
8163 кв. м., парцел XIV от 1271 кв. м. и от парцели I, II, VIII, IX и I по 1/3 идеални
части от тях, съставляващи 1511 кв. м.
В с.з. вещото лице изяснява как е стигнало
до този извод. Приема, че имота битова
сграда е идентичен с този по договор № 280/1998г. на основание на приложената
по делото фактура и парцеларния план, изработен за обект кравеферма и
обстоятелството, че съществува в този обект кравеферма и битова сграда.
Битовката съществува по парцеларния план и кадастралната карта. Битовката по
план е отделен имот, на място няма обособен отделен имот, тя е заградена ведно
с пилчарника на ЕТ „Палов“. Пилчарника на Л. няма пряк достъп до битовката. В списъка със сградите, който ликвидационния съвет е изработил с цел
обособяване на парцели с прилежащи площи за всяка от сградите, за обект
кравеферма съществуват три краварника, една битова сграда, склад за фураж и
трафопост. Ликвидационният съвет е продавал сгради, а не парцели по
парцеларния план, като към всяка сграда са посочени прилежаща площ за
ползването й. Земята е държавна собственост. Коментираните площи са прилежащи
площи към обекта краварник и битова сграда. Собственика на сградата има право
съгласно закона да заяви ползване на прилежаща територия и да придобие земята.
На имоти №054003 и №054008, които са
придобити от ответнтика чрез ЧСИ отговарят съответно идентификатори 44937.54.3
и 44973.54.8.
Въз основа на така установените факти, съдът
намира иска за основателен. Ищците са
реализирали правото си на защита с иск по чл.124 ГПК, съгласно ТР №8/27.11.2013г. на ВКС.
Ищците твърдят, че като съпрузи, през време на брака си са придобили
собствеността въз основа на договор за покупко-продажба от 10.06.1998г, вписан
в СВ при РРС на 26.06.1998г. Представените фактури установяват факта на плащане
на цената по възмездната сделка, като ищците не са твърдели, че са придобивно
основание. Фактурите доказват твърдението на ищците, че са придобили процесната
Битова сграда на договорно основание /покупко-продажба/ от ЛС на ТКЗС с.Ловско.
Към договора за покупко-продажа на
ищците е приложен опис като в позиция №2 е вписана битовата сграда. Договорът е
сключен въз основа на решение на ОС на пълномощниците на ТКЗС в ликвидация.
Двете сгради вещото лице е опознало и посочва като сгради с идентификатори
44973.54.4.1 /краварник №2/ и 44973.54.2.1 /битова сграда към краварник №2/.
Извода на вещото лице, касаещ принадлежността на правото на собственост на
ищеца по отношение на сграда с идентификатор 44973.54.2.1 се подкрепя и от
показанията на св.Х. П., праводател на ответника. Според св.Хр.П. той никога не
е закупувал битовата сграда пред краварника му. Заградил я е заедно с него,
защото е имал намерение за я купи, но не е осъществил намерението си. ЧСИ не е
продавал на ответника битовата сграда.Тези твърдения на свидетеля хармонизират
с фактите, посочени в постановление за възлагане на имот на ЧСИ Г.Солаков
/л.105/, от което е видно, че на ответника са възложени имоти № 054003 и
№054008 с построените в тях сгради. В имот №054003 това са краварник и
силажовместилище, а в имот № 054008-трафопост. В постановлението за възлагане
липсва битова сграда. Според вещото лице на имоти № 054003 и №054008 ,
съответно отговарят идентификатори 44937.54.3 и 44973.54.8. Изводът, че
ответникът никога не е придобивал собствеността върху процесната битова сграда
се подкрепя и показанията на разпитаната незаинтересована свидетелка Б.С..
Същата твърди, че на С. са издадени две фактури. Едната е за краварника, а
другата на битова сграда. Битовата сграда на С. е №2, тя така е фактурирана.
Останалите разпитани свидетели и на
двете страни изнасят факти в полза на страната, от която се водят и техните
показания съдът цени като пристрастни.
Ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на процесната сграда въз основа на
обстоятелствена проверка, тъй като не е бил в състояние да се легитимира като
собственик. Депозирал и молба-декларация пред нотариус Р.И. /л.207 от делото/,
като заявява, че е придобил сградата въз основа на 10 годишно довностно
владение. Този факт подлежи на доказване в настоящото производство от негова страна,
при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно ТР № 3/29.11.2012 на ВКС констативния нотариален акт установява право на
собственост върху недвижим имот, извършено в безспорно
охранително производство, с участието само на молителя /ответника/. Последица от издаването на този нотариален акт е
наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице,
което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален
акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този
нотариален акт право. Защитата на това лице /ищците/ е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт
титуляр.
В хода на процеса бяха разпитани
свидетели, чиито показания са коренно противоположни и взаимоизключващи се, че
всяка от страните необезпокоявано и единствено е владяла битовата сграда в
продължение на 10 години, като другата страна не е имала достъп. Разликата е в това, че ищците представят и
жалба от 25.02.20г., че поставеният от тях катинар на битовата сграда е разбит
и е монтиран секретен патрон, което препятства достъпа им до сградата и вещите
им -бали сено/ в нея. На базата на така ангажираните гласни доказателства от
ответника и противопоставените от страна на ищците такива, съдът намира за
невъзможен правния извод, че ответникът необезпокоявано е владял битовата
сграда в продължение на 10 години.
Предвид успешно проведената защита на
правото на собственост от страна на ищеца, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл.537 ал.2 ГПК.
С оглед
основателността на иска, основателна и претенцията на ищците за присъждането на
разноските в пълен обем.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ“Палов-М-Муса Палов-Халиме
Палова“, ЕИК ********* гр.Лозница, че С.А.Е., ЕГН ********** *** и Е.Л.Е., ЕГН **********
*** са собственици на сграда с идентификатор №44937.54.2.1 с площ от 183кв.м.,
едноетажна,селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор 44973.54.2,
собственост на ДПФ-МЗГ.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот №45 т.1 рег.№6440
д.36/24.01.2019г. на нотариус №378 Р. И., вписан в СВ при РРС вх.рег.№227/24.01.19г.,
акт №95 т.1 д.90/2019г., стр.104869, с който ЕТ“Палов-М-Муса Палов-Халиме
Палова“, ЕИК ********* е признат за собственик въз основа на обстоятелствена
проверка на имот с идентификатор 44973.54.2.1, на основание чл.537 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ“Палов-М-Муса Палов-Халиме Палова“, ЕИК ********* да
заплати на С.А.Е. и Е.Л.Е. сумата от 2055лв./две хиляди петдесет и пет лева/
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: