Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Пловдив, 13 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВ адм. дело № 2328 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на Г.Н.А., ЕГН ********** ***
срещу Заповед № РД-21-681/21.07.2021 г., издадена от кмета на район
"Централен", община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Частична фасадна реставрация на жилищна сграда с идентификатор
56784.518.1035.1 -единичен паметник на културата, чрез поставяне на изолация,
измазване и боядисване на южна и източна фасада на СОС с идентификатор
56784.518.1035.1.2“, с административен адрес ул. „***" №7, гр. П.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради
издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалния закон. На първо място се твърди, че за поставяне на топлоизолация не се изисква
разрешение за строеж нито е
необходимо да се
изготвят и проекти.
На второ място, сочи се, че действащото към момента на извършване на СМР
законодателство не е имало изискване за „съгласуване“ по реда на Закона за паметниците на културата и музеите (отм
10.04.2009г.) или по реда на Закона за културното наследство
(в сила от 10.04.2009г.).
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адвокат Б. -пълномощник, като излага подробни
доводи.
Ответната
страна – кмет на район "Централен", община Пловдив, с писмено
становище от процесуален представител, оспорва жалбата, като излага подробни
съображения в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – М. М. П.- А., иска
жалбата да бъде уважена.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд - Пловдив, IX- ти състав, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Началото
на административното производство е сложено на 17.03.2021 г., когато е
извършена проверка и съставен КА № 14/17.03.2021 г. от работна група при район
"Централен", община-Пловдив на строеж –представляващ частична фасадна реставрация па
жилищна страда с идентификатор 56784.518.1035.1 - единичен паметник на
културата, чрез поставяне па изолация, измазване и боядисване на южна и източна фасади на СОС с идентификатор
56784.518.1035.1.2". Обектът е разположен в УПИ VIII-1352, 55-нов,
99-стар по плана на ЦГЧ, поземлен имот с идентификатор
56784.51 8.1035, с административен адрес -ул. „***" №7. Строежът на СОС с
идентификатор 56784.518.1035.1.2 е собственост на Г.А. и М. П.-А., а възложител са същите две физически
лица.
По
така изпълнените СМР не са представени: одобрен проект; съгласуване с контролни
органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка;
протокол за определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга.
Изпълнението на СМР е подробно описано в акта, като е посочено, че по южната и източната фасади на СОС с
идентификатор 56784.518.1035.1.2 е поставена топлоизолация. Същата е измазана и
боядисана. Констатирано е също така, че жилищна
страда с идентификатор 56784.518.1035.1 е единичен паметник на културата. СОС с
идентификатор 56784.518.1035.1.2 е част от сградата, която е единичен паметник
на културата, следователно предварително съгласувана проектна документация за
реставрация на фасадата й, по реда на ЗКН (ЗПКМ - отм.) е задължително
условие. Работите
извършени без предварително съгласуван по проект по реда на чл. 84, ал. 1 и 2
от ЗКН се явяват нарушение по смисъла па чл. 83, ал. 1, т. 1, (а) от ЗКН. Констативният
акт е бил връчен, като е постъпило възражение
против него.
Към административната преписка са приложени разрешение за
строеж № 128/01.06.2007 г., удостоверение № 18/28.03.2008 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж.
В
резултат от развилата се процедура е издадена оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № РД-21-681/21.07.2021 г. на кмета на район
"Централен", община-Пловдив.
В хода
на съдебното производство като доказателства са приобщени представени документи
по опис от Министерството на културата, НИНКН
с писмо с вх. № 22007
от 06.12.2021 г., между които извадка от
„обобщен
рекапитулационен списък регистъра
на декларираните
паметници на културата –централна градска част – Пловдив“.
В
о. з. на 15.12.2021 г. като свидетел е
разпитан Б. К. Т., според който
топлоизолацията на процесната сграда е направена непосредствено след като е бил
одобрен проекта и се е взето разрешително за строеж през 2007 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Атакуваната
заповед представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от
надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Жалбоподателят
се легитимира като един от съсобствениците на процесния имот.
На
първо място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по
смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. По силата на цитираната
разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на
кмета на общината или на упълномощено от него лице. По делото е представена
заповед № 21ОА-1412/10.06.2021 г.,
с която кметът на община –Пловдив е предоставил на кмета на район
"Централен" правомощие да издава актове от вида на процесния. В
случая административният орган е приел, че процесният строеж е от VI категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, във вр. с Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи.
Атакуваната
заповед е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните
в ал. 2 на същия законов текст реквизити. Като фактически основания за нейното
издаване е посочено, че извършените
СМР представляват „строеж" по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ
„реставрация на недвижима културна ценност", Съгласно чл.151, ал.1, т.9 от ЗУТ за извършената „реставрация на фасада“ не се изисква разрешение за строеж.
Видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация №18/28.03.2008г. строежът е
изпълнен съгласно одобрените проекти, в които не било предвидено поставянето на
топлоизолация. В заповедта е посочено, че периодът на поставяне па
топлоизолацията е след 28.03.2008г. и преди месец март 2012г.. Периодът на
поставяне на топлоизолацията на южната и източната фасада на СОС с
идентификатор 56784.518.1035.1.2 -
част от сграда
единичен паметник на културата, съотнесен с изискванията па Закона за устройство
на територията, следва че за посочените по-горе СМР не се изисква разрешение за
строеж, но проектната документация е следвало да бъде съгласувана по реда на
Закона за паметниците на културата и музеите (отм. 10.04.2009г.) или по реда на
Закона за културното наследство (в сила от 10.04.2009г.). Описаните фактически основания
кореспондират с посоченото правно основание за нейното издаване – чл. 225, ал.
2, т. 2 ЗУТ. Направено е и подробно описание на вида на процесния строеж, като
констатациите от КА, послужил като основание за издаване на атакуваната заповед
и изрично цитиран в нея.
Тук
е мястото да се уточни правната природа на констативния акт в това
производство. Констативният акт трябва да съдържа и дава констатации за
собствеността на засегнатия поземлен имот, извършителя на строежа, проверените
строителни книжа и документи, изпълнението на строежа и установените нарушения.
В настоящият случай по делото се установява, че КА № 14/17.03.2021 г. е бил надлежно връчен и
срещу него жалбоподателят е упражнил правото си възражение в административната
фаза на процеса.
Разпоредбата
на чл. 225, ал. 2 ЗУТ посочва, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл
в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е.
да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни
доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата на страните в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага
страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и
възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от
административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
оперативна самостоятелност.
Във
всички случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде
административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ,
предхождащ издаването на акта. (в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).
Понятието
за недвижима културна ценност е дадено и се извлича от нормите на Закона за културното наследство. Съгласно чл. 6, т. 3 от ЗКН, "културно наследство
са архитектурни обекти и комплекси". Съгласно чл. 9 от ЗКН, недвижимото културно
наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята,
включително под водата, както и прилежащата им среда. Видно от цитираните
текстове и в частност чл. 9 от ЗКН, недвижимото културно
наследство обхваща както културните ценности сами по себе си, така и
прилежащата им среда, като целта и смисълът на закона е осигуряването на единна
смислово и визуално възприемана среда на културните недвижими ценности.
Недвижимите културни ценности са част от недвижимото културно наследство.
Уредбата на различните видове и класификации на недвижимите културни ценности е
дадена в глава ІV "Материално културно наследство". С чл. 48 от ЗКН от глава ІV "Материално културно
наследство" се определя категоризацията на недвижимите културни ценности,
а именно: "Според пространствената структура и териториалния обхват
недвижимите културни ценности са: 1. единични; 2. групови: а) ансамбъл -
териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство,
чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически
връзки помежду си и с прилежащата им среда; б) комплекс - разновидност на
ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани; в) историческо селище -
урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или
няколко епохи; г) историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна
територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от
една или няколко епохи; д) археологически резерват - обособена територия или
част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под
повърхността или наземни археологически културни ценности, включително
археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности".
Видно
от цитираното и според чл. 48 от ЗКН, се различават видове
недвижими културни ценности, които съгласно посочената разпоредба са
разграничени по техния териториален обхват и биват единични и групови.
От приложената по
делото извадка от „обобщен
рекапитулационен списък
на декларираните
паметници на културата –централна градска част – Пловдив“ СОС с идентификатор
56784.518.1035.1.2 е част от сградата, която е единичен паметник на културата.
Извършените
СМР не представляват основен ремонт или реконструкция на жилищната сграда,
респективно не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящият
съдебен състав намира, че
в своя обем извършените строително-монтажни дейности представляват подмяна с
друг вид материали съществуващата преди това външна мазилка на южна и източна фасадни стени. Дори в този обем,
извършените дейности също подлежат на съгласуване по реда на чл. 151, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗУТ, като въпреки че текущият
ремонт не представлява строеж, то щом се касае за недвижими културни ценности в
техните граници и охранителни зони е необходимо съгласуване по ЗКН, независимо,
че процесните строителни и ремонтни дейности не изпълват генералната дефиниция
за строеж, то щом се касае за недвижима културна ценност към тях следва да
бъдат прилагана и специалната норма на чл. 151, ал. 2 ЗУТ. Нормата е
специална и визира всички строителни и монтажни работи, каквато е и полагането
на топлоизолация, независимо от това, че не представлява строеж, а текущ
ремонт. В този смисъл са и разпоредбите ЗКН, именно чл. 83, ал. 1, т. 2 б. "г".
Неоснователно е вързжаенито на жалбоподателя, че към
датата на извършване на процесните СМР е нямал задължение за съгласуване.
Правната норма на чл. 151, ал. 2 ЗУТ/обнародвана в ДВ, бр. 61 от 2007 г./, действаща към момента на извършване на строително-монтажни
дейности, предвижда, че в обекти - паметници на културата, дейностите по ал. 1
се извършват след съгласуване с Националния институт за паметниците на
културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
В
настоящия случай СОС с идентификатор
56784.518.1035.1.2 като част от сградата, която е единичен паметник
на културата,
подлежи на ограничителния режим по ЗУТ и съответно за намеса в нея, включително
извършване на външни или текущи или аварийни ремонти по нея, какъвто е настоящия
случай, при които се променят архитектурните и/или художествени характеристики
на сградата, е необходимо да бъде съгласувана със съответните органи- съгласуване
с Националния институт за паметниците на културата. С влизане в сила на 10.04.2009 г. на
Закона за културното наследство, законодателят изрично е
предвидил в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, за заварените,
декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата и резервати
запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. До момента зоната,
в която се намира сградата, е такава на единична недвижима културна ценност и съответно
изискванията на закона важат и за обектите попадащи в нея.
Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
В
допълнение следва да се посочи, във връзка с възраженията относно нарушения на чл. 6 от АПК и § 8 от КЗПЧОС, следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС, която защитава и
гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на
предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е
предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите.
"Премахването
на незаконните строежи е регламентирано със специален закон-Законът за
устройство на територията" В специалната законова уредба не е предвидено
като условие за премахване на незаконен строеж липсата на вреди като последица
от процеса на премахване. Незаконният строеж се премахва, ако не е търпим,
независимо дали при изпълнението на заповедта ще настъпят вреди. За
ограничаване на неблагоприятните последици от изпълнението на заповед за
премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил съответните мерки в
подзаконов нормативен акт"-Решение № 7240/28.05.2013 г. на ВАС по адм.
дело № 4ЗЗ3/2013 г., ІІ о. /
В
чл. 8 от Конвенцията се защитава и гарантира правото на личен и семеен живот,
на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на
неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят
ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на
предпоставките в ал. 2. В случая с издаването на процесната заповед за
премахване на незаконен строеж, изразяващо се в отстраняване на поставената изолация, се държи сметка и за
правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда и опозване на недвижимите културни ценности в
техните граници и охранителни зони за идни поколения.
Освен
това във връзка със служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед
по критериите на чл. 6, ал. 5 АПК, е липсата на убедителни
доказателства по твърденията за нарушени права – такива не са представени както
с жалбата, така и в хода на съдебното производство.
Водим
от всичко изложено съдът намира, че обжалваната заповед като законосъобразна
следва да бъде оставена в сила.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Ето защо, съдът
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.А.,
ЕГН ********** *** срещу Заповед №
РД-21-681/21.07.2021 г., издадена от кмета на район "Централен",
община Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Н.А.,
ЕГН ********** ***, да заплатят на община Пловдив, район „Централен“ разноски по делото в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: