РЕШЕНИЕ
№ 7496
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:...........................
при участието на секретаря .........................
като разгледа докладваното от ........................... Гражданско дело №
20221110123151 по описа за 2022 година
иск на застраховател, който е платил на застрахования застрахователното
обезщетение и е встъпил в правата му срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 411 от Кодекса за
застраховането, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищецът .................., представлявано от главния изпълнителен директор ..................... и
изпълнителната директорка ......................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат А. Л. Б. твърди против ответника
.............................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на
бул. чрез пълномощника адвокат В. И. П., че на ..................... в .................... настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което били нанесени щети на автомобил, застрахован от
ищеца.
Ищецът твърди още, че изплатил на собственика на повредения автомобил сумата от 5
803.85 лева застрахователно обезщетение, като направил и лева ликвидационни разноски, след
което встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие
автомобилът, управляван от причинителя на вредата, бил застрахован със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Последният обаче
платил на ищеца едва лева от претендираните общо лева.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
лева застрахователно обезщетение;
1
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на година до
окончателното плащане;
направените по делото.
Ответникът оспорва иска, включително по размер. Не оспорва настъпването на
пътнотранспортно произшествие, но твърди, че не настъпило по начина, описан в исковата молба.
Не оспорва също, че ищецът изплатил обезщетение в размер на общо лева, нито, че автомобилът,
управляван от причинителя на вредата по време на пътнотранспортното произшествие, е бил
застрахован със „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответникът обаче поддържа, че
вече изплатената от него сума покрива напълно действително претърпените от клиента на ищеца
вреди. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила, застрахован от
ищеца: същият управлявал моторното превозно средство с несъобразена с пътните условия
скорост, нито контролирал движението му. Част от повредите по застрахования от ищеца
автомобил настъпили в следствие на друго събитие.
1. СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОВОДИТЕ НА
СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на застраховката „Каско“:
На 16. VI. 2021 година ищцовото застрахователно дружество и С. Н. Т. с ЕГН**********,
живеещ в .................... на сключват автомобилна застраховка за срок от ............... За горното
явства застрахователна полица № представена по делото с исковата молба.
2. По сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“:
Според справка в електронната страница на Гаранционния фонд, представена по делото с
исковата молба, към ..................... за лек автомобил ...................... с регистрационен № бил
сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с ответника. Договорът е сключен за
срок от .
3. По настъпването на пътнотранспортното произшествие:
На часа в .................... свидетелят Д. Я. Г. с ЕГН**********, живеещ в с. управлява
собствения си лек автомобил ...................... с регистрационен № Водачът достига до кръстовището
с ул. и го преминава без да се съобрази със знак ................. Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Така отнема предимството на свидетелят С. Н. Т. с ЕГН**********, живеещ в
.................... на ул. управляващ собствения си лек автомобил ....................., предизвиква сблъсък
между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.
На същата дата е съставен представен по делото с исковата молба двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. При съставянето на протокола
причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното застрахователно дружество.
4. По изплащането на застрахователното обезщетение:
На година ищецът изплаща на автосервиза, извършил ремонта на застрахованото моторно
превозно средство, сумата от 5 788.85 лева. За горното обстоятелство явства представено по
делото с исковата молба опис към платежно нареждане.
2
На година ищецът изпраща на ответника писмо с изходящ № с което заявява за
възстановяване общо четиринадесет регресни щети, включително процесната в размер на лева. На
ответника е изпратена и регресна покана. Писмото и регресната покана са представени по делото
с исковата молба.
На година ответникът плаща на ищеца лева. Съдът установява обстоятелството от
платежно нареждане от същата дата, представено по делото с исковата молба.
5. Данни, почерпани от експертното заключение:
По делото е допусната автотехническа експертиза, чието заключение е представено в съда
на година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ......................... Видно от заключението,
всички увреждания по лек автомобил ....................., отразени в описа на застрахователя, се намират
в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима
за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
пътно-транспортното произшествие, възлиза на .................. лева.
2. С ОГЛЕД НА ГОРНОТО ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ:
1. По иска за главницата:
Съгласно чл. 411 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер,
суброгационно право.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една
страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането
на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение
на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта, тъй като застрахователят встъпва в онези права,
които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента, съответно срещу неговия
застраховател, а пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта:
противоправно поведение на водача на застрахованото от ответника моторно превозно
средство;
увреждане на застрахованото от ищеца моторно превозно средство;
причинна връзка между противоправното поведение и увреждането;
вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на доказване на ищеца следователно са причинната връзка на застрахователното
събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка гражданска
отговорност, покриващ отговорността на деликвента за причинените щети, с ответното
застрахователно дружество; вида и размера на претърпените вреди.
В настоящото производство по безспорен начин се установи, че причинителят на вредата е
нарушил правилата за движение, по-точно тези от тях, установени с нормата на чл. 13, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. Вследствие на нарушението на правилата за движение същият
3
допуска пътнотранспортно произшествие на ...................... В резултат на това противоправно
поведение причинява имуществени вреди на собственика на лек автомобил ...................... Вината се
предполага до доказване на противното по силата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите. Противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция
остана необорена.
Установи се и причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством
заключението на вещото лице и гласните доказателства.
Собственикът на описания лек автомобил имал валидна застраховка при ищеца, който
платил обезщетение за причинените от делинквента вреди. Горното се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, като размера на вредите се установява и от
експертното заключение. Съдът приема, че размерът на вредите възлиза на сумата от
........................
Страните не спорят и относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата, и
ответника.
Спорен между страните е въпросът за сумата, която ищецът следвало да заплати и чието
връщане съответно има право да иска от ответника. Ищецът поддържа, че му се дължи връщане
на лева, тъй като заплатил застрахователно обезщетение в такъв размер. Ответникът поддържа, че
на възстановяване подлежат действително претърпените вреди, чийто размер определя на лева.
Съобразно чл. 411 от Кодекса за застраховането, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска
отговорност“. Действително, законодателят е използвал израза „платено обезщетение“. Съдът
намира обаче, че горното не задължава застрахователят на причинителя на вредата да заплати
обезщетение в какъвто и да е размер, посочен от застрахователя на пострадалия. С договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изречение I, във връзка с
чл. 257, ал. 1 от отменения Кодекс за застраховането). Правилото е конкретизирано с разпоредбата
на чл. 273, ал. 2, предложение II от същия кодекс – при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Съдът определя стойността на обезвредата съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните. Стойността е пазарна, без овехтяване (Решение,
постановено на 09. VII. 2009 година по търговско дело №627 по описа на ІІ търговско отделение
на Върховния касационен съд на Република България за 2008 година под №115). В процесния
случай вещото лице определя размера на действително настъпилите вреди на лева. Към тях
следва да се добави и сумата от 15.00 лева – обичайните разноски, направени за определянето на
дължимото обезщетение. Така съдът определя общо дължимата сума на общо лева.
Ответникът вече е заплатил на ищеца сумата от ............ лева. Следователно, останал е
задължен за лева. Посочената сума дори надхвърля търсената с исковата молба.
4
По изложени съображения съдът приема, че следва да уважи предявения иск като
основателен.
2. По възраженията на ответника:
Пълномощникът на ответното дружество поддържа, че водачът на автомобила, застрахован
от ищеца, съпричинил вредоносния резултат: същият управлявал моторното превозно средство с
несъобразена с пътните условия скорост и без да контролира движението му. Част от повредите по
застрахования от ищеца автомобил настъпили в следствие на друго събитие. Съдът счита, че
доказването на посочените обстоятелства е в тежест на ответната страна, чийто пълномощник ги
твърди, по силата на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. доказателства обаче не са
представени. Нещо повече, от събраните по делото непротиворечиви и достоверни гласни
доказателства се установява безспорно, че процесното пътнотранспортно произшествие е
настъпило по начина, описан в исковата молба, и то изцяло по вина на водача на автомобила,
застрахован от ответника. Връзката на всички увреждания на застрахования от ищеца автомобил
със същото произшествие се установява от експертното заключение.
По изложените съображения съдът не приема възраженията на ответника.
3. По иска за обезщетение за забава:
Предвид уважаването на главния иск, съдът приема, че следва да уважи и предявения
акцесорен иск за обезщетение за забава като основателен.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски по воденето на делото, за които е представил списък по чл. 80
от Гражданския процесуален кодекс. Според списъка ищецът е заплатил разноски в размер на
общо лева, от които лева за държавна такса, лева за възнаграждение на вещо лице, лева за
призоваването на свидетел ............ лева за адвокатско възнаграждение. Предвид съотношението
между уважената и отхвърлената част от иска на ищеца следва да се присъдят направените
разноски изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА .............................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в
гр. чрез пълномощника адвокат В. И. П. да плати на ................... представлявано от
главния изпълнителен директор ..................... и изпълнителната директорка ......................., с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез
пълномощника адвокат А. Л. Б. следните суми:
лева застрахователно обезщетение;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на до окончателното
плащане;
лева разноски по исковото производство.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
5
1. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните на електронните адреси, посочени съответно в
исковата молба и в молба на пълномощника на ответното дружество, постъпила в съда на
................. година, на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка
с чл. 58 от същия кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТАТ на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖАТ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащо информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6