РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 10.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г. Христова сложи за разглеждане гр. дело №3820 по описа
за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ
АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***,
срещу А.А.М. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите,
чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на следните
суми: 1) 1137.73 лв., представляваща просрочена главница по Договор за
потребителски кредит от 28.08.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението по пощата (01.03.2018 г.) до окончателното
плащане. 2) 168.19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2017
г. до 06.12.2017 г. 3) 55.60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 05.10.2017 г. до 13.02.2018 г., а също и за направените в заповедното и
настоящото производство съдебно-деловодни разноски. При условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове за горните суми (като обезщетението
за забава е в размер на 62.35 лева и е за периода от 05.10.2017 г. до
25.09.2018 г.). В исковата си молба ищцовото дружество е посочило, че на
28.08.2017 г. е сключило с ответницата договор за потребителски кредит, по
силата на който е предоставило сума в общ размер на 1137.73 лева, в която освен
предоставения кредит в размер на 1000 лева е включена еднократната такса за оценка
на риска в размер на 64.40 лева, застраховка „живот“ в размер на 36.30 лева и
застраховка „безработица“ в размер на 37.03 лева; уговореното между страните
възнаграждение (договорна лихва) е било в размер на 168.19 лева; общото крайно
задължение в размер на 1305.92 лева е следвало да бъде заплатено на 11
погасителни месечни вноски, всяка от които в размер на по 118.72 лева; ответницата
не е извършила нито едно от предвидените в договора плащания; не са заплатени вноските
с падежи на 05.10.2017 г., 05.11.2017 г. и 05.12.2017 г.; в договора е
уговорена автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при
неплащане на три поредни месечни вноски, но въпреки това ответницата е била
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на посочения в
договора адрес за контакти; предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
06.12.2017 г. и цялото останало вземане (в размер на 1137.73 лева главница и 168.19
лева договорна лихва) е станало изискуемо; настоява се за установяването на
дължимостта на процесните суми, включително обезщетението за забава за периода
от 05.10.2017 г. до 13.02.2018 г. в размер на 55.60 лева, а при условията на
евентуалност – за присъждането на посочените суми, включително обезщетение за
забава в размер на 62.35 лева.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор чрез назначения
особен представител, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но
неоснователни; не са представени доказателства за подписването на договора от
упълномощено от ищеца лице; не става ясно дали отпуснатата сума е преведена на
ответницата и кога; договорът е недействителен на основание на чл.22 от Закона
за потребителския кредит, тъй като не са ясни начините, по които е определена
таксата за оценка на риска и застрахователните премии; не става ясно посочената
месечна вноска по погасителния план какво включва – с каква част от нея се
погасява главницата, таксата, застраховката и лихвата по кредита, поради което
има нарушение на чл.11 от Закона за потребителския кредит и същият е
недействителен; според чл.23 от Закона за потребителския кредит при
недействителен договор потребителят връща само чистата стойност на кредита без
лихва и други разходи; съгласно Тълкувателното решение от 27.03.2019 г. по
тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само
на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главница) и
законната лихва от датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата
на плащането, поради което е неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
договорна лихва в размер на 168.19 лева.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество е посочил, че от събраните по делото
доказателства, включително от допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, се
установява основателността на ищцовата претенция по основание и размер;
настоява за уважаването на исковете и присъждането на сторените разноски.
В последното
съдебно заседание особеният представител на ответницата е заявил, че исковата
претенция е неоснователна по размер; в отговора подробно са изложени
основанията относно неговата недействителност на основание на чл.22 от Закона
за потребителския кредит; ако съдът прецени, че е налице основателност на иска,
то ответницата следва да бъде осъдена да заплати само това, което е получила по
договор.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Единствено ищцовото дружество би могло да
се позове на неподписването на процесния договор от упълномощено от него лице,
но то не го е направило, поради което възраженията за неговата нищожност на
това основание от страна на ответницата са неоснователни. Съгласно
представените по делото документи на 28.08.2017 г. „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД - гр.
София и А.А.М. са сключили договор за потребителски кредит; размерът на
уговореното задължение на ответницата към ищцовото дружество е бил 1305.92
лева, платими на 11 месечни вноски в размер от по 118.72 лева на всяко 5-то число
за периода от октомври 2017 г. до август 2018 г. Дължимата като главница сума в
размер на 1137.73 лева е била преведена по сметка на ответницата според вещото
лице и тя е формирана по следния начин – към предоставения кредит в размер на
1000 лева е включена еднократната такса за оценка на риска в размер на 64.40
лева , застраховка „живот“ в размер
на 36.30 лева и застраховка безработица в размер на 37.03 лева (застрахователното
удостоверение е на лист 19-20 от делото); в чл.9 във връзка с чл.11 е уговорено
заплащането на договорна лихва в размер на 168.19 лева. Тези обстоятелства са
посочени ясно в договора, поради което са неоснователни възраженията на ответницата
за липсата на представени доказателства и справки за начина на формиране на
задълженията, водещи до недействителността му на основание на чл.22 от Закона
за потребителския кредит. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжницата с
писмо с обратна разписка, достигнало до посочения от нея и определен в договора
адрес за кореспонденция между страните (на лист 21 – 23 от делото). От
изготвената и приета съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към 06.12.2017
г. са били налице и материално-правните предпоставки за това в съответствие с
чл.16 т.2 от договора - А.А.М. не е заплатила цялостно три поредни месечни
вноски (дължимите в срок до 05.10.2017 г., 05.11.2017 г. и 05.12.2017 г.
месечни вноски в размер на по 118.72 лева са останали изцяло неплатени). Вещото
лице е посочило, че няма платени по договора от ответницата суми. Следователно
предявеният установителен иск за цялата отпусната и дължима главница в размер
на 1137.73 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението по пощата (01.03.2018 г.) до окончателното плащане, е изцяло
основателен и трябва да бъде уважен. Различни са обстоятелствата с
претендираната договорна лихва с оглед на т.2 от постановеното Тълкувателно решение
№3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС - размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпването на
предсрочната изискуемост до датата на плащането; за периода до настъпването на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. Затова уговорената между
страните по настоящото дело договорна лихва се дължи единствено за периода до
датата на обявяването на предсрочната изискуемост (06.12.2017 г.), като
уговорената лихва за последващия период от 07.12.2017 г. до 05.08.2018 г. (претендирана
изцяло поради настъпването на предсрочната изискуемост) е недължима. Според т.5
от неоспореното и прието заключение дължимият размер на договорната лихва за
периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г. съгласно уговорения между страните
погасителен план е 74.36 лева, заради
което предявеният иск за дължимостта на договорна лихва е основателен до сумата
от 74.36 лева, като за разликата от 74.36 лева до първоначалния размер от 168.19
лева трябва да бъде отхвърлен. В съдебното заседание на 08.07.2019 г. вещото лице е посочило, че
дължимото обезщетение за забава е сбор от сумите по заключението по т.6 и т.7 –
по т.6 изчисленият размер на дължимото обезщетение за забава върху падежиралите
части на главницата на 05.10.2017 г. и на 05.11.2017 г. за периодите от момента
на падежирането им до датата на настъпването на предсрочната изискуемост
(06.12.2017 г.) е 2.41 лева; по т.7 изчисленият размер на обезщетението за
забава върху главницата (която е останала изцяло неплатена) за периода от
датата на настъпването на предсрочната изискуемост (06.12.2017 г.) до
13.02.2018 г. е 21.49 лева. Заключението не е оспорено от страните, поради
което третият иск за установяването на дължимостта на законна лихва следва да
бъде уважен за сумата от 23.90 лева (2.41 лева + 21.49 лева) и отхвърлен за
разликата от 23.90 лева до претендираните 55.60 лева.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №3820/2018 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 633.72 лева (от 27.23 лева първоначално
внесена държавна такса; 45.54 лева довнесена държавна такса; 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в редакцията му след
изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно материалния интерес,
фактическата и правната сложност на производството; 325.31 лева внесен депозит
за особения представител и 200 лева депозит за вещото лице).
В съответствие
с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, поради
което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати разноските по частно гр.
дело №840/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 115.50 лева (от 27.23 лева внесена
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9
от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1, чл.240 ал.2 и
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че А.А.М. с ЕГН ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от
изпълнителните директори ***, (за които
е издадена Заповед за изпълнение №545/06.03.2018 г. по частно гр. дело №840/2018
г. по описа на ДРС): 1) 1137.73 лева (хиляда сто
тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща просрочена главница
по Договор за потребителски кредит от 28.08.2017 г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по пощата
(01.03.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 74.36 лева (седемдесет и четири
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща дължима договорна лихва по
посочения в т.1 договор за периода от 05.10.2017 г. до 06.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 74.36 лева до първоначално предявения размер от 168.19 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че А.А.М. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, (за което е издадена Заповед за изпълнение
№545/06.03.2018 г. по частно гр. дело №840/2018 г. по описа на ДРС) – в размер
на 23.90 лева
(двадесет и три лева и деветдесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 28.08.2017
г. за периода от 05.10.2017 г. до 13.02.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 23.90 лева до първоначално предявения размер от 55.60 лева.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, направените
разноски по гр. дело №3820/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 633.72 лева (шестстотин тридесет и три лева и
седемдесет и две стотинки), както и направените разноски по частно гр. дело
№840/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими суми, т.е.
в размер на 115.50 лева (сто и петнадесет лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: