Р Е Ш Е Н И
Е № 2892
гр. Пловдив, 18.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16617 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„РОЖЕН-1“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 84, чрез адв. Е.Х. против Р.П.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че на
01.03.2016 г., ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на
който неотменимо и безусловно, се е задължил да плати на падежа 01.12.2016 г.,
сумата от 5 000 лева в полза на ищеца. На посочената дата, записът на заповед
бил предявен на ответника за плащане, но същият не погасил поетото задължение.
Поради липса на изпълнение, било образувано заповедно производство за
събирането й по частно гр. дело № 13781/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив,
ІV бр. с-в, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 8548/01.09.2017 г. и изпълнителен лист за претендираната сума, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 31.08.2017 г. до
окончателното погасяване и разноски в размер на 100 лева за държавна такса и
580 лева за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
ответникът подал възражение за недължимост, което обусловило правния интерес от
предявяване на настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК. В
исковата молба се твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на
сключения между страните Договор за заем от същата дата – 01.03.2016 г. В чл. 9
от договора било уговорено, че заемът ще бъде обезпечен чрез издаването от
ответника на запис на заповед без протест в полза на ищеца за цялата заета сума
в размер на 5 000 лв., като падежът по този договор бил също като в записа на
заповед – 01.12.2016 г. Предвид изложеното се иска претенцията да се уважи,
като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи неплатената сума по менителничния ефект, ведно със законната лихва за
посочения в заповедта период. Претендират се разноските в заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Оспорва
истинността на така представените запис на заповед от 01.03.2016 г. и договор
за паричен заем от 01.03.2016 г., като твърди, че не са били подписани от него.
Във възражението от 14.09.2017 г. срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № 13781/2017
г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ІV бр. с-в ответникът посочва, че той
и много други служители на фирмата са били карани насилствено да подписват
запис на заповед и тези като него, които не са се съгласили да подпишат запис
на заповед са прекратили трудовите си взаимоотношения с фирмата. Ответникът
оспорва редовността на записа на заповед от външна страна, като твърди, че не
отговаря на изискването на чл. 535 ТЗ, за да може да породи менителничния си
ефект и да представлява годно основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, както и да може въз основа на тази заповед да бъде
издаден изпълнителен лист. В отговора на исковата молба се посочва, че
издаденият запис на заповед не отговаря както на изискванията по чл. 535, т. 6 ТЗ – в процесния документ не са посочени дата и място на издаването му, така и
на изискването на чл. 536, ал. 4 ТЗ, тъй като в записа на заповед липсва
мястото, посочено до името на издателя. Освен това се твърди, че издаденият
запис на заповед не отговаря на изискването на чл. 535, т. 7 ТЗ, тъй като не е
подписан от ответника. Сочи се, че процесният запис на заповед е с подправен
подпис в следствие на което е недействителен, не представлява ценна книга. Също
така се твърди, че от издадения запис на заповед не става ясно дали издателят
реално е ответника, тъй като в записа на заповед са изписани само две имена на
издателя, а в ЕГН-то на лицето, вписано като издател липсва една цифра. Посочва
се, че липсва категорично идентифициране, тъй като не са изписани имената на
ответника след полагането на подписите в качеството „и.“. Освен това в началото
на записа на заповед преди заглавието на документа се сочи, че има непопълнено
поле: „без протест“, подпис…“, т.е. липсва полагане на подпис на издателя на
документа, а в самия край на документа е отбелязано „записът на заповед без
протест“ ми е предявен за плащане на 01 dec 2016. На следващо място в подкрепа
на неавтентичността на записа на заповед ответникът посочва, че датата на
падежа на задължението и датата на предявяване на плащане на записа на заповед
не са изписани собственоръчно (ръкописно) от самия издател, а са допълнително
положени с „мокър печат“. В отговора на исковата молба се твърди още, че в
договора за заем от 01.03.2016 г. по категоричен начин не се установява
самоличността на заемателя, тъй като се съдържат само две имена, има грешка в
номера на посочената лична карта, не е вписан адреса на заемателя, а положеният
подписа на заемател не е положен от него. Също така ответникът оспорва да е
получавал твърдяната за дадена сума от 5 000 лв., посочена в договора за заем.
Ответникът счита, че записът на заповед е недействителен, тъй като не отговаря
на законовите изисквания на чл. 535 ТЗ, за да може да породи менителничния си
ефект. Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното частно
гражданско дело, вземането по настоящото производство съответства на вземането
по заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в
законоустановените срокове и иска, предмет на настоящото производство е
предявен в месечния срок от получаване
на съобщение за това. На основание изложеното следва, че искът е допустим.
Съгласно т.17 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изрично в мотивите към обсъжданата т.17 от тълкувателното решение обаче е прието, че ищецът – кредитор и в
хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо
каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника
т.е. дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение, обезпечено
с издадения запис на заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна, то искът за установяване на вземането по
него следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект.(В този смисъл е и Решение № 14 от
19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2015 по описа на ВКС, Определение 136 от
20.03.2018 г. по .д.№ 2312 по описа за 2018г. по описа на ВКС).
В конкретната
хипотеза твърдения за съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване
на който е издаден записът на заповед, са въведени от ищеца в исковата молба. Ответникът оспорва
обстоятелството по предоставяне в заем на сумата от 5000 лв. и подписване на
запис на заповед.
На първо място следва да се прецени
редовността на записа на заповед.
В
случая е представен запис на заповед, в който е посочено място на издаване гр. П.,
дата на издаване, посочен и индивидуалзиран е издателя с две имена и единен граждански номер,
съдържа волеизявление за неотменимо, безусловно и без протест плащане по този
запис на заповед, посочено е, че е платим на падеж 01.12.2016 г., посочен е
поемателят – РОЖЕН -1 ООД, посочена е
сумата, посочено е и мястото на плащане – ***. Отразено е и място и дата на издаване – гр. П.,
01 март 2016 г.
На първо място с оглед
проверката дали процесният документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно
запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна
страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би бил
недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да
бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ
записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и
да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на
заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно
обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което
следва да се плати или на заповедта на което да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа
подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.
При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна
страна по смисъла на чл. 535
и чл. 536 от ТЗ,
съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.
Съдът счита за неоснователни
възраженията на ответника за нередовност на записа на заповед поради липса на
ръкописно изписана дата на издаване и дата на падеж и поставянето им с печат. Не
е задължително датата на издаване на записа на заповед да бъде изписан саморъчно от издателя,
доколкото този реквизит е налице, то следва да се приеме, че записът на заповед
е действителен. В случай, че действително ответникът е подписал записа на
заповед и е поел безусловното задължение да плати посочената в него сума на
заповедта на ищеца, без да посочи дата на издаване и датата на падежа, то той
се е съгласил същият да бъде определен от ищеца и отразен, като задължителен
реквизит в ценната книга. Относно датата
на предявяване на записа на заповед, доколкото същият е с определен падеж, това
обстоятелство се явява ирелевантно за настоящия спор.
Съгл.
чл.536, ал.1 от ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите по чл.535 от ТЗ не е запис на заповед, с изключение на случаите по ал.2,3 и 4. В посочените
текстове на ТЗ са предвидени т.нар. „презюмирани реквизити“ при непълнота на съдържанието
относно падежа, мястото на издаване и мястото на плащане. Тяхната липса не води
до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени чрез презумпциите,
съдържащи се в горепосочените норми.
Процесният
запис на заповед съдържа изрично посочване място на издаване - съответното
населено място гр. П.. Ответникът възразява за недостатъчна индивидуализация на
мястото на плащане, с конкретен адрес, приравнимо на липса на реквизит, по
смисъла на чл. 535, т. 4 ТЗ . Съгласно чл. 536, ал.
1 ТЗ, документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ,
не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и ал. 4 на
същата разпоредба. Съгласно чл. 536, ал.
3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за
място на плащането и за местожителство на издателя. Действително законодателят
не е дал определение за „място на
плащане” и „място на издаване”, но приравняването на мястото на издаването и
мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед, ясно
сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на
точния адрес в рамките на съответното селище /в т см. Решение № 21/4.07.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК, ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК, така и особеното мнение към решение № 225/28.03.2014 г. по т. д. №
948/2012 г. на ВКС, II т. о., което настоящият състав напълно споделя/.
Доколкото в случая е посочено място на издаване – населено място – гр.П., а
мястото на плащане е индивидуализирано не само с посочване на населеното място,
но и адрес, записът не страда от твърдения порок. Този извод на съда не се променя и от приетото
в Решение № 225/28.03.2014 година на ВКС по т.д. 948/ 2012 година, в което се
приема, че мястото на издаване и/или мястото на плащане следва да бъдат
индивидуализирани чрез отразен адрес. В решението се приема, че
индивидуализирането на адреса на издаване е необходимо с оглед прилагане на
презумпцията по чл. 536, ал. 3 ТЗ при липса на отразено местожителство на
издателя. Изрично е посочено, че записът на заповед не е нищожен поради липса на реквизит „място на
плащане” и/или „място на издаване”, ако с оглед определения от издателя способ
на плащане адресът няма значение за точното изпълнение на менителничното
задължение.
В случая с оглед факта, че е посочен адрес на изпълнение на менителничното
задължения, то липсата на адрес на издаване не обуславя нищожност на записа на
заповед.
Не се доказаха и твърденията на
ответника, че записът на заповед не е подписан от него. От приетото по делото
заключение на съдебно – графологичната експертиза се установява, че ръкописният
текст в записа на заповед е изпълнен от Р.П.Н., а подписът представлява
„автоподлог“ т.е. лицето предварително преди да се подпише е решил да измени
своя подпис, но в този подпис, който изпълнява остават частни и общи признаци
на неговия личен подпис – този, с който се е подписвал винаги.
Ищецът в исковата молба твърди,
че записът на заповед обезпечава сключен между страните договор за заем от
01.03.2016 г., поради и което с оглед установяване на редовността на записа на
заповед, то следва да се разгледа и наличието на твърдяната от ищеца каузална
връзка.
По делото е приет, като
доказателство договор за паричен заем от 01.03.2016 г., в която е отразено, че
ищецът в качеството на з. е предоставило на Р.Н. с посочено ЕГН сума в размер
от 5000 лв. за срок до 01.12.2016 г.. Изрично е отразено, че договорът има
силата на разписка относно получената сума. В чл. 9 от договора изрично е посочено, че
паричният заем по договора се обезпечава чрез издаването от заемателя в полза
на заемодателя запис на заповед „без протест“ общо за цялата парична сума в
размер от 5 000 лв.
От приетата по делото извадка от
счетоводните регистри, неоспорена от ответника в съдебното заседание, в което е
приета, като писмено доказателство , проведено на 13.02.2018 г., се установява,
че предоставянето на заемната сума в размер на 5000 лв. по договор за паричен
заем от 01.03.2016 г. е надлежно осчетоводено.
От приетото по делото заключение
на съдебно – графологичната експертиза се установява, че ръкописният текст и
подписът в договора за паричен заем от 01. Март 2016 г. е изпълнен от лицето Р.Н..
Съдът кредитира изцяло заключението, като обективно, пълно, обосновано и
компетентно изготвено. Освен това по
отношение на ръкописния текст в записа на заповед и в договора за заем,
ответникът не оспорва обстоятелството, че е изписан от него с молба, депозирана
на 02.02.2018 г.
В подкрепа на твърденията на
ищеца, че записът на заповед и договора за заем са подписани от ответника,
както и че записът на заповед е подписан
за обезпечаване на получения паричен заем са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на св. Н.К., който работи в ищцовото дружество, като ***. Установява
се от разпита на св. К., че през пролетта на 2016 г., като изрично посочва, че
01.03. също счита за пролет, у. на ищцовото дружество му казал, че Р.Н. трябва
да подпише запис на заповед. Не знае точната причина, поради която ищецът е
искал заем, но си спомня, че дошъл при него собственоръчно си изписал
ръкописния текст и подписал договор за заем и запис на заповед, които били
типови документи със съответните празни места за изписване допълнително. Били
само двамата в кабинета на у.. Не си спомня дали датата е била посочена в
документите. Отрича да е заплашвал или насилвал ответника да подпише
документите, нито пред него у. да го е заплашвал. Ответникът споделял със
свидетеля, че ще прави разни неща – ремонт на къща, а заплатата нямало да му
стигне. Свидетелят не е присъствал на разговора между у. и ответника, нито на
предаването на сумата, но твърди, че в
ищцовото дружество има установена практика да се предоставят заеми на
служителите, като в случай, че се касае за по – голяма сума се подписва договор
и запис на заповед. Свидетелят посочва,
че той също е вземал заем в размер на 7000 лв., като е подписал договор за заем
и запис на заповед, като това което у. дава на служителите, извън работната
заплата си го дава сам. Свидетелят не е давал на ответника други суми, освен
заплатата. Посочва, че през лятото на 2016 г. имало ревизия и се установили
липси на стойност от около 8000 лв., за което бил отговорен ответника, като
няма представа дали е санкциониран за тези липси. Посочва, че се водили дела за
това, но не знае какво е станало.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на св. И.Т. – бивш служител в ищцовото дружество, се
установява, че действително през лятото на 2016 г. се говорило във фирмата, че
ответникът Р.Н. е ощетил фирмата, като във връзка с това било проведено
събрание. На това събрание помолили служителите да подпишат запис на заповед за
стоката, която е при тях, с възможност ако се загуби да се заплати, като било
обещано, че при напускане ще се унищожи. Твърди, че това е било молба, а не
заплашване. Не е виждал ответникът да е
подписвал запис на заповед и/или договор за заем, нито друг служител.
Свидетелят посочва, че е напуснал, както поради молбата да се подписва запис на
заповед, така и защото имал предложение за работа, което било по – добро.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че не
се доказаха възраженията на ответника за недействителност на договора за заем,
поради липса на подпис от страна на ответника, както и поради факта, че той и
други служители са били карани насилствено да подпишат запис на заповед и
договор за заем и тези, като него които не се съгласи, били прекратили
трудовите си правоотношения. Безспорно се установява по делото, че както
ръкописният текст, така и подписите в договора за заем са положени от Р.Н..
Въпреки че от гласните доказателства чрез разпита на св. Т. се установява, че
действително е имало искане за подписване на запис на заповед и договор за заем
от служителите в ищцовото дружество с цел гарантиране на предоставената стока и
пари на дружеството, то не се доказва да е налице връзка между така
установеното и подписването няколко месеца преди това на запис на заповед и
Договор за заем. Още повече, че това изискване е въведено от у. след
констатирана липса на поверено на Р.Н. имущество през лятото на 2016 г.,
съгласно събраните гласни доказателства, като не се доказват твърденията на Р.Н., че с оглед така
въведеното изискване и отказа му да подпише запис на заповед и договор за заем,
трудовото му правоотношение е било прекратено.
По отношение на предаването на
сумата от 5000 лв., въз основа на сключения договор заем, доколкото не се обори
доказателствената стойност на отразеното в договора, че същият служи за
разписка, то следва да се приеме, че сумата е предадена. Предвид реалния характер на договора за
заем за потребление по чл. 240, ал.
1 ЗЗД удостовереното в него, че същият
служи като разписка за получаване на сумата представлява доказателство за сключването на договора за
заем и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя
определена парична сума. Още повече, че от приетите писмени доказателства се
установява, че договорът и
предоставянето на заем в размер на 5000 лв. е надлежно осчетоводено от
ищцовото дружество на 5000 лв. Не се твърди, нито се установява по делото ответникът
да е погасил предоставената му в заем сума.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че по делото се доказа, както че е налице редовен запис на заповед и
действителен договор за заем, така и наличието на връзка между сключения
договор за заем, обезпечен с издаване на запис на заповед в полза на ищцовото
дружество.
Предявеният иск е доказан по основание и размер.
Ответникът не ангажира доказателства търсената сума да е платена. Ето защо и
доколкото е налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от външна страна
запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка във
връзка с въведеното каузално правоотношение по сключения договор за заем,
задължението по който не се установява да е платено, предявеният иск следва да
бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение. Основателно е и искането за
установяване дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното погасяване.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл.
78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК
/л.104/ и доказателства за сторени такива в размер на 100 лева – платена ДТ, 480 лева с ДДС –
платено адвокатско възнаграждение и 100
лв.- внесен депозит за вещо лице до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/. Ответникът е направил своевременно възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В случая минималният размер
на адвокатското възнаграждение
съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ
9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е 580 лв. т.е. по – малък от претендирания
размер на адвокатския хонорар, поради и което възражението се явява
неоснователно. Общият размер на разноските в исковото производство, които
следва да се присъдят в полза на ищеца е 680 лв.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада. На ищеца се дължи и сумата от 580 лева - разноски
в заповедното производство за платена ДТ и адвокатски хонорар под определения
минимум в размер на 480 лв. .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Р.П.Н., ЕГН:
**********, с адрес: *** дължи на „РОЖЕН-1“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Полет“ № 84, чрез адв. Е.Х. сумата от
5000 лв. – дължима по запис на заповед, издадена на 01.03.2016 г., с
падеж на 01.12.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 31.08.2017 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 13781/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Пловдив, ІV бр. с-в.
ОСЪЖДА Р.П.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
„РОЖЕН-1“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 84, чрез адв. Е.Х. сумата от общо 680 лева - разноски за настоящото производство и сумата
от 580 лева -
разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 13781/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив, ІV бр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ