№ 10668
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110132670 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по.86, ал.1 ЗЗД против В. Х. М., Х. Г. Х. И В. Г. Х. за заплащане разделно
сумата от 145,46 лева, от която 98,44 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 101.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№88392, сумата 19,01 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.05.2022 г.,
сумата 22,62 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
07.2019 г. - м. 04.2020 г. и сумата 5,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.06.2022 г. до окончателното плащане като сумите се
претендират по следния начин: 4/6 от В. Х. М. и по 1/6 от Х. Г. Х. и от В. Г. Х..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови
нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да
уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. т. 12 (30 –дневен срок) чрез подаване
на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК В. Х. М. не оспорва, че е собственик на ½ идеална част от
1
процесния имот, но поддържа че не ползва същия, а живее на друг адрес. Възразява срещу
неправилно определените квоти от ищеца като заявява, че другите двама ответника са
собственици на по 1/6 идеална част, а не на по 1/9. Позовава се на изтекла в нейна полза
погасителна давност по отношение на задълженията, възникнали преди 17.07.2019 г. Счита,
че няма качеството абонат на топлинна услуга, поради което не може да бъде поставена в
забава. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Х. Г. Х. и В. Г. Х. са депозирали отговор на
исковата молба, в който заявяват, че са заплатили претендираните суми в пълен размер,
включително и частта на другия ответник В. Х. М. като с това признават задълженията си.
Молят в случай на присъждане на разноски в полза на ищеца същите да бъдат разпределени
между всички ответници съобразно дяловете им в съсобствеността на процесния недвижим
имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, респ. техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да им достави топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат
и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в
исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Страните не спорят, че процесният имот е бил собственост на Лиляна Г.а Х. и Х. Г. Х.,
което се установява и от приетия по делото нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 30.10.1969 г. След смъртта и на двамата собствеността върху
имота е преминала на основание чл. 5, ал. 1 ЗН върху техните деца – В. Х. М. и Г. Х. Х. като
единствени наследници по закон съгласно приобщените по делото удостоверения за
наследници с изх. №10/27.04.2018 г. и с изх. №11/27.04.2018 г., издадени от л. Лиляч,
Община Невестино при квоти от по 1/2 идеални части, което също не се оспорва от
страните. Предвид това следва да се приеме, че между В. Х. М. и Г. Х. Х. и ищцовото
дружество е съществувало облигационно отношение в качеството им на съсобственици на
процесния имот. След смъртта на Г. Х. Х. на 09.07.2020 г. всички негови имуществени
права и задължения или дробни части от тях (дялове) са преминали върху синовете му Х. Г.
Х. и В. Г. Х. в качеството му на единствени наследници по закон съгласно удостоверение за
наследници с изх. №ПСЛ22-ВК08-1470(2)/10.11.2022 г., издадено от Столична община,
район Слатина при квоти от по 1/2. Предвид това съдът намира, че ответниците следва да
отговарят по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на
2
собственици на имота, макар и при различни от претендираните от ищеца квоти, а именно
В. Х. М. за 1/2, а Х. Г. Х. за 1/4 и В. Г. Х. за 1/4. Наведените от ответника В. Х. М.
възражения, че не е ползвала процесния имот не представляват основание за отпадане на
отговорността , тъй като разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото са приети доказателства и се признава от ищеца, че претендираните суми в
общ размер 145,46 лева са заплатени като плащането е направено от страна на ответниците
Х. Г. Х. и В. Г. Х.. Направеното в хода на процеса плащане е факт, който на основание чл.
235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на крайния съдебен акт,
поради което и предявените против В. Х. М., Х. Г. Х. и В. Г. Х. искове подлежат на
отхвърляне, поради плащане на претендираните суми в хода на процеса.
При този изход на спора разноски се следват само на ищеца, който претендира такива
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, тъй като независимо от отхвърлянето
на исковите претенции поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса,
ответниците са дали повод за завеждане на делото. Предвид това ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят разноски за производство в размер на 50.00 лева – държавна такса
и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП при установените в производството квоти, а именно В. Х. М.
за 1/2, а Х. Г. Х. за 1/4 и В. Г. Х. за 1/4.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД ЕИК № със седалище и адрес на управление;
АДРЕС против В. Х. М. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС Х. Г. Х. ЕГН ********** и В. Г.
Х. ЕГН ********** и двамата с адрес: АДРЕС искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането им да заплатят разделно сумата 145,46
лева, от която 98,44 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
101.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №88392, сумата
19,01 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.05.2022 г., сумата 22,62 лева -
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. - м.
04.2020 г. и сумата 5,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до
23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.06.2022 г. до окончателното плащане поради плащане на сумите в хода
на процеса на 19.04.2023 г.
ОСЪЖДА В. Х. М. ЕГН ********** с адрес: гр. София, , АДРЕС да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК № със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 75,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Г. Х. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
№ със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 37,50
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Г. Х. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
№ със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 37,50
лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4