№ 484
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507272 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7272/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.и.”
гр.София срещу решение №20054971 от 01.03.2021 г по гр.д.№20795/2020 г на СРС , 35
състав , с което въззивникът е осъден да заплати на ЗД „Е.И.” АД ЕИК **** гр.София на
основание чл.410 КЗ сумата от 419,67 лева – регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по „Каско“ за вреди върху л.а.Ауди А6 с рег.№***** от ПТП на 06.10.2019 г на
бул.Самоковско шосе преди с.Долни Пасарел от дупка на пътното платно ; ведно със
законната лихва от 29.05.2020 г до окончателното заплащане на главницата . Решението на
СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът не е представил
актуални ОУ , като приложените нямат реквизити са приемане , а в полицата липсват
реквизити . Протоколът за ПТП противоречи на чл.179 ал.2 ГПК и трябва да се изключи като
доказателство по делото , включително и защото в него липсва пълно и ясно описание на
механизма на ПТП и пътната обстановка . Не е приложен снимков материал към протокола
за ПТП и застрахователя за дупката . ПТП не е доказано и заключението на САТЕ не трябва
да се кредитира , защото се основава на предположения . Има съпричиняване от водача на
МПС поради неспазена дистанция и несъобразена скорост , както и може да е употребил
алкохол или наркотици или да е действал умишлено или да има изключени рискове .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява
съгласие с мотивите на СРС . Не е доказано съпричиняване от водача на МПС .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 18.03.2021 г и е
обжалвано в срок на 24.03.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска със законните последици първоинстанционният съд е приел следното .
Ищецът е застраховател по „Каско“ за увредения автомобил и е заплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил . Механизмът на ПТП е доказан с
протокол за ПТП, САТЕ и свидетелски показания на св.В. . Не е доказано съпричиняване от
застрахования , а ответникът отговаря за поддържането и ремонта на пътя по чл.49 ЗЗД във
вр.чл.30 от Закона за пътищата . Според САТЕ нанесените вреди са били в размер на 432,12
лева по средни пазарни цени , поради което искът за сумата от 419,67 лева е основателен .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд , при
следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .
Въззивникът не е доказал твърдението си , че приложените от ищеца към исковата молба ОУ
не са приложими към процесната застрахователна полица . Не е налице изискване на закона
да се доказва от ищеца одобряване на ОУ от управителния му орган , а същите са
представени от упълномощен представител на ищеца .
Протоколът за ПТП е съставен на датата на ПТП и след посещение на място от органите на
МВР , като в него е описан механизма на произшествието . Действително в протокола не е
описана подробно пътната обстановка , но ПТП е доказано не само с него , но и с
показанията на св.Н. В. и САТЕ . Липсата на снимков материал за дупката не е основание да
се приеме , че такава не е имало . САТЕ е производство доказателство , но и тя потвърждава
твърдения механизъм на ПТП .
Чисто спекулативни и недоказани с никакви доказателства са твърденията на въззивника , че
е налице съпричиняване/самоувреждане на ПТП и вредите от него напр. от неспазена
дистанция и/или несъобразена скорост , както и че водачът може да е употребил алкохол или
2
упойващи вещества или че може да има изключени рискове .
Осъществен е фактическия състав на чл.410 КЗ . Възникнало е регресно право на ищеца
/застраховател по имуществена застраховка „Каско“/ срещу ответника , който е отговорен за
деликта по чл.49 ЗЗД във чл.19 ал.1 , чл.14 ал.2 и чл.30 ал.1 ЗП . Налице са : право на
увредения за обезщетение за имуществени вреди срещу лице , което носи гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД за действия/бездействия на причинителя на вредата
; валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към
датата на настъпване на вредите ; и е плащане на застрахователно обезщетение за
настъпилите вреди.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК , с оглед материален интерес по всеки от исковете под
20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20054971 от 01.03.2021 г по гр.д.№20795/2020 г на СРС , 35
състав .
ОСЪЖДА Агенция „П.и.” гр.София да заплати на ЗД „Е.И.” АД ЕИК **** гр.София сумата
от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3