Решение по дело №516/2024 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 2303
Дата: 20 декември 2024 г. (в сила от 20 декември 2024 г.)
Съдия: Димитрина Павлова
Дело: 20247130700516
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2303

Ловеч, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 20247130700516 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 и чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Административното дело е образувано по жалба на Е. Н. Р. от [населено място], община Априлци, област Ловеч, [улица], против Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 02.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ - Троян.

В жалбата се излагат доводи, че административният орган неправилно е преценил релевантните за отпускането на помощта за дете, записано в първи клас факти, а именно, че след отпускането ѝ през предходната учебна година, същата е била възстановена. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв. К. от АК – Кюстендил, която поддържа жалбата и развива подробни доводи по съществото на спора. Сочи, че заповедта на директора на ДСП - Троян е незаконосъобразна, тъй като правото на получаване на еднократната семейна помощ не е упражнено, доколкото получената първа част от помощта е възстановена, ведно с лихвите. С оглед на това счита, че жалбоподателката има право да получи процесната помощ за настоящата учебна година, тъй като детето е записано в първи клас. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Троян, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като счита че издадената заповед е законосъобразна и е спазена процедурата по нейното издаване. По същество не оспорва факта, че първоначално отпуснатата помощ е била възстановена от оспорващата, но счита, че съобразно разпоредбата на чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/, правото за тази помощ се използва еднократно за съответния клас, тъй като презумпцията е, че едно дете може няколко пъти, поради различни причини, да прекъсне училище и да бъде записано следващата година отново в първи клас.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано от оспорващата Е. Н. Р. с подаването до директора на ДСП – Троян /с териториален обхват общините Троян и Априлци/ на Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 24.09.2024 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД /л. 7-8/.

В заявлението-декларация Р. е декларирала, че е неомъжена, тя и децата ѝ – Н. Д. М. и Д. Д. М. притежават българско гражданство, както и че същите не са настанени за отглеждане извън семейството и са записани в училище за обучение за учебната 2024/2025 г. Към заявлението е приложено и Удостоверение с изх. № 332/02.09.2024 г. /л. 11/, в което е отразено, че Н. Д. М. е записана за ученичка в първи клас на СУ „В. Левски“ [населено място] за учебната 2024/2025 г.

В частта от заявлението-декларация, подлежаща на попълване от съответното длъжностно лице, е отбелязано, че на основание чл. 33 от ППЗСПД правото за едноклатна помощ на детето Н. М. за първи клас вече е използвано за учебната година 2023/2024 г.

Въз основа на подаденото Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 24.09.2024 г. и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, директорът на ДСП – Троян издал обжалванат в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 02.10.2024 г. /л. 4 и л. 6/, с която отказал на Е. Н. Р. отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето Н. Д. М..

Процесната заповед от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че правото за еднократната помощ на детето вече е използвано за учебната година 2023/2024 г. От правна страна административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 33 от ППЗСПД.

По делото от страна на ответния административен орган е представена преписката по издаване обжалваната заповед, както и доказателства за компетентността на издателя на индвидиуалния административен акт.

В хода на съдебното производство от страна на оспорващата са представени и приети като доказателства по делото заверени копия от Приходен касов ордер № 13 от 25.03.2024 г. /л. 34/, Удостоверение за раждане на детето Н. Д. М. /л. 35/, Удостоверение изх. № 435/16.12.2024 г., че същата е записана за ученичка в първи клас на СУ „В. Левски“ [населено място] за учебната 2024/2025 г. и редовно посещава учебните занятия /л. 36/.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е получена лично от Р. на 07.10.2024 г., видно от отбелязването върху самата заповед /л. 4 и л. 6/, а жалбата е подадена на 11.10.2024 г. чрез Български пощи – Районна пощенска станция – Априлци, видно от клеймото на л. 5 от делото и заведена при административния орган на 14.10.2024 г. с № 11-94Е-00-1011 /л. 3/.

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, като Административен съд - Ловеч е родово и местно компетентният съд. Заповедта не е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП - Ловеч. В тази връзка следва да се отбележи, че при оспорването на заповедите по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, с които е постановен отказ за отпускане на семейна помощ за деца, специалният закон не предвижда като процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, обжалването на акта по административен ред /арг. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД/. Поради изложеното, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорената заповед на директора на ДСП - Троян е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 10, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал.1 от ППЗСПД. Съобразно цитираните разпоредби, именно в правомощията на директора на ДСП е издаването на заповед за отпускане, респективно – за отказ за отпускане на семейните помощи за деца. Оспорващата е от [населено място], който е в териториалния обхват на дейност на ДСП - Троян /съобразно т.55 от приложението към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане/, поради което и директорът ѝ е бил компетентен да се произнесе по заявлението. Видно и от представената по делото Заповед № ЧР-СП-1 3232 от 14.10.2024 г. на л. 21 от делото, издателят на обжалваната заповед Д. В. П. е заемала длъжността директор на ДСП – Троян към датата на нейното постановяване. С оглед на което, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 02.10.2024 г. на директора на ДСП – Троян е в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. адресат на акта, неговия издател и разпоредените с акта правни последици. Посочени са конкретни обстоятелства, които органът е възприел като фактическо основание на индивидуалния административен акт, както и правните основания за издаване на заповедта. Изложени са мотиви, макар и кратки, във връзка със съображенията на органа, обуславящи процесния отказ от подпомагане. Волеизявлението за отказ е обективирано в мотивиран акт в съответствие с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Доколко същите са съответни на материалния закон подлежи на преценка при изследване на материалната законосъобразност на акта. В тази връзка, съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.

При издаването на обжалваната заповед са спазени административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира липса на същото отменително оснавание. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното нарушение е съществено, ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта. Процесният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Обжалваната заповед обаче не е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Семейните помощи за деца са вид социално подпомагане при бременност, раждане и отглеждане на деца /чл. 1 от ЗСПД/ във формите, изброени в чл. 2 от ЗСПД.

В чл. 2 от ЗСПД са изброени видовете семейни помощи, като в т. 6 на ал. 2 от същия член е посочена еднократна помощ за ученици, записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съобразно ал. 2 на същия член, помощта се отпуска независимо от дохода на семейството.

Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година /ал. 5/. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище /л. 6/. В ал. 7 е предвидено, че помощта се възстановява, ако: 1. детето не постъпи или не бъде записано в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване съответно на първи, втори, трети и четвърти клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.

Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ППЗСПД, еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Към него се прилага удостоверение, че детето /децата/ е записано в първи, втори, трети и четвърти клас, издадено от съответното училище. А според ал. 4, заявлението-декларация се подава след записване на детето в първи, втори, трети и четвърти клас, но не по-късно от 15 октомври на текущата учебна година, с изключение на случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на ЛКК, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на съответната учебна година.

В настоящия случай отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 33 от ППЗСПД, според която правото на помощта за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, се ползва еднократно за съответния клас.

Между страните не се спори, а и от доказателствата в административната преписка и представените в хода на настоящото съдебно производство се установява, че детето Н. М. е било записано в първи клас през учебната 2023/2024 г., като му е била отпусната еднократна помощ по чл. 10а от ЗСПД, както и че тази помощ е била възстановена с приходен касов ордер на ДСП - Троян, ведно с начислената лихва, на 25.03.2024 г. /л. 34/.

Видно от Удостоверение с изх. № 332/02.09.2024 г. /л. 11/ и Удостоверение изх. № 435/16.12.2024 г. /л. 36/, детето Н. Д. М., за което е поискана помощта по чл. 10а от ЗСПД, е записано в първи клас в СУ „В. Левски“ в [населено място] за учебната година 2024/2025 г. и редовно посещава учебните занятия.

Същото живее постоянно в страната с майка си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето /л. 7-8 и л. 35/. Към подаденото заявление за отпускане на помощта е приложен и изискуемия документ по чл. чл. 31, ал. 2, т. 2 от ППЗСПД.

При това положение, следва да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки, на Р. да бъде отпусната еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година.

Фактът, че за детето е била отпусната помощта по чл. 10а от ЗСПД за предходаната учебна година /2023/2024 г./ в случая е ирелевантен, доколкото както вече се спомена, тази помощ е била върната от майката на 25.03.2024 г. /л. 34/ преди заминаването на семейството извън страната и съответно при прекъсването на обучението на детето в Р България.

Следователно, при пълно възстановяване на отпуснатата от ДСП – Троян сума, детето реално не е ползвало помощта, каквато е логиката на разпоредбата на чл. 33 от ППЗСПД, на която се е позовал административният орган. Разпоредбата определя като правнорелевантен фактът на ползването на помощта. Действително, правото на помощта за ученици, записани в първи клас, се ползва еднократно, независимо от това колко пъти детето ще бъде в съответния клас, но в случая ползване на помощта липсва, доколкото сумата е била върната от Р. /л. 34/, което не се оспорва от страна на ответника.

С оглед гореизложеното, е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Постановеният отказ е в несъответствие с целта на Закона за семейни помощи за деца, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗСПД – да се подпомогне отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. При възстановена помощ за учебната 2023/2024 г. реално подпомагането по чл. 10а от ЗСПД за това конкретно дете не е било ползвано и правото не е било упражнено, поради което еднократната помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година /2024/2025 г./ е следвало да бъде отпусната по подаденото от Р. заявление-декларация.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при съблюдаване на законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, но същият е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с неговата цел, с оглед на което жалбата на Р. се явява основателна и заповедта на директора на ДСП – Троян следва да бъде отменена.

Тъй като естеството на оспорения акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация на Е. Р., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като съобрази всички релевантни факти и обстоятелства, които имат значение за правото на процесната еднократна помощ.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски, които в случая възлизат на 10,00 лева внесена държавна такса /л. 24/. Съгласно чл. 143, ал. 1, вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат понесени от Агенцията за социално подпомагане - [населено място], като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от Закона за социално подпомагане и чл. 2, ал. 3 и ал. 4 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане.

Съгласно чл. 10, ал. 6, изр. второ от ЗСПД, решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Е. Н. Р. от [населено място], община Априлци, област Ловеч, [улица], Заповед № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 02.10.2024 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Троян.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Троян за ново разглеждане и произнасяне по Заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-ОВ-ТР/2252 от 24.09.2024 година за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, при спазване на указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане – [населено място] да заплати на Е. Н. Р. от [населено място], община Априлци, област Ловеч, [улица], сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

Съдия: