РЕШЕНИЕ
№1645/11.10.2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи октомври Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3274
по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Г.К.Д. – ЕГН **********, в качеството му
на управител на „Г.“ ЕООД, против
Наказателно Постановление №
340 210- F 148233/06.06.2018г. на Директора на
Дирекция „Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „ Г.“
ЕООД е наложено административно наказание " Имуществена санкция" в
размер на 500 лв. на основание чл. 261
ал.1 от ЗКПО.
В жалбата не се оспорва извършеното
нарушение, но се твърди, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушителят е станал
известен на наказващия орган на 01.04.2014г. и след като актът за установяване
на нарушение е бил съставен на 09.01.2015г., то не е бил спазен срока по чл.34
ал.1 от ЗАНН.На следващо място се сочи, че неправилно производството е било
спряно, тъй като нарушителят не е бил издирван щателно.Твърди се още, че
дружеството не е извършвало стопанска дейност , като към момента ЗКПО е
изключил изискването данъчно задължените лица да подават декларация по чл.92 от ЗКПО когато през предходната година не са осъществявали стопанска
дейност.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява представител.
Въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата, а по същество моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Г.” ЕООД, представлявано от въз. Д. било
данъчно задължено лице, което се облагало с корпоративен данък.Поради това за
същото следвало да се подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.2 от ЗКПО
за дейността на дружеството през 2013г. до 31.03.2014г..Дължимата декларация не
била подадена в този срок.Това обстоятелство било установено на 17.11.2014г.
при проверка в масивите на ТАП-Варна от св.
Р.Р..Поради това тя изпратила покана до адреса
на дружеството за подаване на декларация и за съставяне на акт.Пощенската
пратка била върната в цялост с отбелязване, че адресът е сменен.
На 09.01.2015г. св.Р., при условията
на чл.40 ал.2 от ЗАНН, съставила против
„ Г.”
ЕООД акт за установяване на нарушение, в който посочила, че на 17.11.2014г. е установено, че данъчно
задълженото лице не е изпълнило задължението си да подаде годишната данъчна
декларация за отчетната 2013г. в законно установения срок до 31.03.2014г., като
такава не била подадена към момента на съставяне на
акта. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.92 ал.2 от ЗКПО.
След съставяне на акта били предприети действия за неговото връчване.До
адресът на управление на дружеството била изпратена покана, която била върната
в цялост с отбелязване , че адресът е несъществуващ. Поради това били
предприети действия актът да бъде връчен от служители на ТД на
НАП-Варна.Адресът на дружеството бил посетен на 11.03.2015г. и на
24.03.2015г. , като били изготвени
съответните протоколи.В тях било посочено, че не е било открито лице, на което
да бъде връчен акта.Поради това, с протокол № 7979/ 07.04.2015г. производството
било спряно на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, за което в акта било направено
съответното отбелязване.
Актът бил връчен на въз.Д. като управител на дружеството на
03.04.2018г.В същият ден той депозирал
писмени възражения, в които формулирал искане да не се налага наказание, а да се
отправи предупреждение.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението
по чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО. За него
административно-наказващият орган на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО наложил на
„ Г.“ ЕООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Депозираните възражения били разгледани и тъй като не съдържали фактически и
правни аргументи, опровергаващи направените констатации , били приети за
неоснователни.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Р.Р. -актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло като логични и последователни.От тях стана
ясно, че нарушението е установено при извършена централизирана проверка на
17.11.2014г. , както и че не е била отправяна покана за явяване на представител
на дружеството на посочената в Търговския регистър ел.поща.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства , които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното постановление №
340 210- F 148 233/06.06.2018г. е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция „Обслужване” при
ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ –ОПР-17 /17.05.2018г. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво следва да се организира защитата.Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Депозираните срещу
акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че за „ Г.“ ЕООД , представлявано
от въз. Д. дължимата по чл.
92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО
годишна данъчна декларация не е била подадена в законоустановения срок – до
31.03.2014г.Такава не е била подадена и при съставяне на акта. От текста на визираната разпоредба е видно, че данъчно задължените лица, които
се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец
за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до
31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите.В този смисъл и доколкото „Г.”
ЕООД, представлявано от въз. Д. съгласно чл
3 ал.1 от ЗКПО е данъчно задължено
лице, то е следвало годишната декларация
да бъде подадена в предвидения в
закона срок.С осъщественото бездействие
безспорно е извършено нарушение на разпоредбите в ЗКПО.
Правилно е била определена и
санкционната норма – чл.261 от ЗКПО
, тъй като именно там е
предвидена санкция за данъчно задължено лице, което не подаде в срок декларация
по закона, каквото нарушение е извършено. В случая с
наказателното постановление е била ангажирана
отговорността на юридическото лице чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено , тъй като в
хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено след
изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, както и защото след извършване на
нарушението е влязла в сила законодателна промяна, която е по-благоприятна за
нарушителя.
Разпоредбата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН
допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава,
когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата
11.03.2015год. и от 24.03.2015год. , с които е удостоверено, че адреса бил
посетен с цел връчване на акт, но на него
не било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия
състав на съда двукратно посещение на адреса,
който е посочен за седалище
на юридическото лице, в никакъв случая не покрива изискването за
щателно издирване.От протоколите изобщо не става ясно по кое време от
денонощието е посещаван адреса , макар
такъв реквизит да е предвиден в протокола.
Това е от съществено значение ,
доколкото се касае за посещение на офис на
юридическо лице, т.е. предполага се наличие на работно време и т.н.. В
тази връзка, ако офиса е посетен в извън
работно време е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. Остава неясно и защо е било прието, че
нарушителя е бил издирван щателно, след като на данъчната администрация е бил
известен адрес на електронна поща, на която обаче не е било изпратено
съобщение, което се установява от показанията на св.Р..
На следващо място съдът съобрази, че
актът, съставен в отсъствието на нарушителя , е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43,
ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено.
Следва да се отбележи, че редът
за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване
на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае административните производства, но не и
административно- наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН.
При тях
е приложимо тълкуването , дадено от Върховният съд, а впоследствие и от
ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3,
т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.Според него
"щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази
активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в
определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива
откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение
към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са
общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на
МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43 ал.4 от ЗАНН/, като
служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок
да връчат акта на нарушителя. След като
изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са
били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по
реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.В този смисъл
наказателното постановление е било издадено след изтичане на
шестмесечния срок , визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН, а именно на 06.06.2018г., което съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила. В тази насока е
налице и достатъчно константна съдебна практика на Административен Съд- Варна -
Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД
№ 3462/2015год.; КНАХД № 3315/2015год., КНАХД № 828/2018г., КНАХД № 827/2018г.,
КНАХД № 1350/2018г. и други.
На последно място съдът съобрази, че от 01.01.2018 г. нормата на чл.92
ал.4 от ЗКПО е изменена и по силата на същата годишна данъчна декларация и
годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за
счетоводството. От приложените към жалбата писмени доказателства, а именно
годишен финансов отчет на дружеството за 2013г., се установява, че то не е
извършвало стопанска дейност през 2013г.С оглед на това, като съобрази настоящата
законова регламентация и неосъществената през 2013г. дейност по смисъла на
Закона за счетоводството, съдът намира че безспорно е налице по –благоприятен
закон за нарушителя по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 340 210-
F 148233/06.06.2018г.
на Директора на Дирекция
„Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „ Г.“ ЕООД е
наложено административно наказание " Имуществена
санкция"
в размер на 500 лв. на
основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.
Решението подлежи на касационно обжалване
с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд-Варна по
реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка
да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: