Решение по дело №1591/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 284 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, подадена от Ю. О. М., чрез адв. А. К., срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 16 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на М. за периода от 01.06.2019г. до 28.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 4348,61 лв. за периода от 28.04.2022г. до 23.07.2024г., както и сумата от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца за периода от 01.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2024г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, причинени му от престоя в Затвора в гр. Пловдив.

В исковата молба се излага следното: Претенцията на ищеца е за обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място] за два периода. Първият период е от 01.06.2019г. до 28.04.2022г., а вторият период е от 01.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2024г. Претенцията за периода от 01.06.2019г. до 28.04.2022г. е в размер на 16 000,00 лв., а претенцията за втория период е 8000,00 лв. Оплакванията са следните: във всички затворнически килии, в които ищецът е пребивавал, нетната площ не е надвишавала 3 кв.м. на лице, липсвала е вентилация, чрез която да се пречисти въздухът. Излага се, че тоалетната в килиите е била в много тежко състояние – неработещо казанче, липса на преграда, липса на работещи чешми и умивалници. Банята също била в много лошо състояние. Имало малко на брой душове, което налагало да се къпят десетки лишени от свобода заедно. Преминаването преди и след баня през отворено пространство пък водело до различни заболявания. В стаите, в които ищецът пребивавал, липсвала достатъчно слънчева светлина. Централното отопление било повредено и не функционирало нормално. Отоплението зимата било много трудно. Не са предоставяни по-дебели завивки. В стаите имало дървеници, хлебарки и бълхи. От администрацията на Затвора не давали препарати за почистване на помещенията. Дрехите се перeли на ръка, след което се простирали в стаите, а това водело до мухъл. Липсвали достатъчно шкафове за лишените от свобода. Претърпените болки и страдания се изразяват в здравословни проблеми като главоболие, чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт, огорчение и внушаване на чувство за малоценност.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба в следния смисъл: Искът е неоснователен. Няма доказателства за претърпени неимуществени вреди. Лишените от свобода са лишени единствено от правото на свободно придвижване, но не и от друго. На ищеца му е осигуряван достъп в затвора до тоалетна и до течаща вода.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложена по делото справка от Затвора в [населено място], лицето Ю. М. е пребивавало в Затвора, както следва:

• постъпил на 16.10.2019г. от сектор „Арести“ към ОСИН в [населено място];
• освободен на 30.01.2020г., поради отменена МНО „Задържане под стража“;
• постъпи на 08.01.2021г. от сектор „Арести“ към ОСИН в [населено място];
• освободен на 08.04.2022г.;
• постъпил на 13.07.2023г. от сектор „Арести“ към ОСИН в [населено място];
• преместен на 07.08.2024г. в затвора в [населено място].

Установява се от справка от Г. А. – инспектор в „СДВР“, че по отношение на първото стъпване на М. в Затвора няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал. При второто си постъпване лицето е било настанено в стая ОП-2 на Приемно отделение, където пребивавал до 15.01.2021г., а след това бил разпределен в Пета група. Пребивавал е с други лишени от свобода, както следва: 08.01. – 3, 09.01. – 3, 10.01. – 3, 11.01. – 9, 12.01. – 8, 13.01. – 7, 14.01. – 7. При третото си постъпване в Затвора лицето е пребивавало в стая ОП-2 на Приемно отделение за периода от 13.07.2023г. до 18.07.2023г., като общият брой на лишените от свобода не надхвърлял 6 души. Стая ОП-2 е с площ от 26,28 кв.м. и разполага с два прозореца, санитарен възел с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Има две осветителни тела и достатъчно светлина. Отоплението е с централно парно. Санитарна обработка се извършва редовно.

Изготвена е и справка до Началника на Затвора в [населено място] (л. 20 от делото), от която се установява следното: О. М. е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 22.10.2019г. до 30.01.2020г., когато мярката е отменена. В същия период е бил настанен на пост 5, стая 61. Повторно е постъпил в затвора на 08.01.2021г. Бил е настанен на пост 5 на 15.01.2021г. в стая 61. Стая 61 е с размер от 27 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца, а санитарният възел е 2,50 кв.м., с един прозорец. Населеността на килията не е надвишавала 7 души и то за кратки периоди от по няколко дни.

След това лицето е било настанено на пост 5, в стая 50. Размерите на спално помещение номер 50 са 28,70 кв.м. без да се включва санитарният възел, а самата тоалетна – 2,48 кв.м. Населеността на помещението не е надвишавала 6 души.

На 08.09.2023г. лицето е било настанено в помещение номер 39. Размерите на спално помещение номер 39 са 47,80 кв.м., а населеността не е надвишавала 11 души. На 26.09.2023г. ищецът е настанен в стая 37. Размерите на спално помещение 37 са 46,55 кв.м., а населеността не е надвишавала 11 души. На всички лишени от свобода е бил осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имали достъп до баня всеки ден. Във всеки санитарен възел имало достъп до течаща студена вода. Отоплението е централно парно. Проветряването става с отваряне на прозорците. Хигиената е задължение на лишените от свобода. След ремонт в Пета група са подменени изцяло подовата настилка, боята и дограмата в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафове.

Установява се от втора справка на л. 26 от делото, че за периода от 21.05.2021г. до 02.09.2021г. М. е бил настанен в стая 16, на пост 6. Размерите на стаята са 27,09 кв.м., а санитарният възел е 3,03 кв.м. Настанените в помещението за периода не са надвишавали 7 души. За периода от 16.11.2021г. до 08.04.2022г. ищецът е бил настанен в стая 9 на пост 6. Размерите на спално помещение 9 са 27.99 кв.м., а санитарният възел е 2,40 кв.м. с един отваряем прозорец. Настанените в помещението за периода не са надвишавали 7 души.

За периода от 07.11.2023г. до 13.11.2023г. ищецът е бил настанен в стая 18 на пост 6, като настанените са били 6 души.

За периода от 14.11.2023г. до 22.07.2024г. ищецът е бил настанен в стая 13 на пост 6. Размерите на стая 13 са 27,44 кв.м., а санитарният възел е отделно помещение. През периода настанените лишени от свобода не са били повече от 6 души.

За периода от 02.08.2024г. до 06.08.2024г. лишеният от свобода е бил настанен в стая 5 на пост 6. Размерите на стая 5 са 28,52 кв.м., без санитарния възел, който е отделно помещение. Стаята разполага с отваряеми прозорци, такъв прозорец има и тоалетната. В коридора на пост 6 има обособена спортна зала. На всички е осигурен достъп до течаща вода. Пералнята се ползва по утвърден график. Водата в Затвора е от обичайната водоснабдителна мрежа за града и с качество, каквото е за всички граждани. Отоплението е чрез централно парно. Проветряването е по желание на лишените от свобода. Всеки може да ползва библиотеката при утвърден график.

Приложени са графици за разпределение на времето на лишените от свобода.

Представена е докладна записка от д-р Р. Д., лекар ординатор МЦ Затвора – Пловдив, видно от която е бил въведен график за прегледи в Затвора към м.06.2021г. Бил е изготвен и седмичен график на служебната пералня в Затвора в [населено място].

В трета справка, адресирана до Началника на Затвора в [населено място], е посочено, че във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, като достъпът до тях е неограничен. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели и да си топлят водата. Санитарните възли са плътно преградени и нямат визуален контакт към спалните помещения. Затворът се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и са с отваряеми прозорци. Банята е обща. Ползва се по утвърден график, като има обособена съблекалня за преобличане. Лишените от свобода имат право да получават от своите близки спално бельо и одеала. ГД „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извърша дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията. Периодът на обработване е два месеца. За периода, в който ищецът е пребивавал в затвора, е имало действаща пералня, която е можело да се ползва по график.

Установява се от протокол за извършени услуги, че в Затвора в Пловдив е извършвана химична дезинсекция срещу хлебарки и дървеници, планирано, по договор, както и извънредно редовно през 2019г. От началото на 2020г. фирмата, която е извършвала ДДД обработка е била сменена, като отново са представени приемо-предавателни протоколи за извършена обработка – дезинсекция и дератизация срещу хлебарки, дървеници, сив плъх и домашна мишка (15.09.21г., 11.08.21г., 15.06.21г., 18.05.21г., 23.03.21г., 08.02.21г., м.11.22г., м.10.22г., м.09.22г., 09.06.22г., м.05.22г., 16.03.22г., 09.02.22г., м.05.23г., м.03.23г., м.02.23г., м.01.23г., м.11.23г., м.12.23г., м.02.24г., м.04.24г., м.06.24г., м.07.24г., м.08.24г.).

Видно от приложените писмени доказателства от л.87 до л.122 от делото на лишените от свобода редовно са изписвани материали като прах за пране, сапун, чували за смет, веро, домакинки гъби и дезинфектанти.

В съдебно заседание бе разпитан свидетелят И. Й. Б., който изложи следното: Ю. М. го познавам. Били сме заедно в Затвора в Пловдив. Бяхме в 14-та килия, 6-ти пост. Заедно с Ю. сме били няколко пъти, не помня точно периоди. Не помня точно година, но миналата година бяхме заедно. През 2021г. пак сме били заедно. В килия бяхме осем човека. В килията няма вентилация. Свеж въздух не влизаше достатъчно. Тоалетната беше разбита. Нямаше течаща вода. Вратата на тоалетната беше счупена, с едни пердета. Килията беше пълна с дървеници и хлебарки. През зимата няма никакво отопление. Освен вишка и дюшек, друго няма в килията. В банята има топла вода, но петнадесет-двадесет човека на четири душа се къпем. До банята се стига през карето.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС урежда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В тази връзка претенцията на ищеца е за обезщетение не претърпените от него неимуществени вреди за времето, през което същият е пребивавал в Затвора в [населено място], като претенциите са разделени по размер и период.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 284 ЗИНЗС е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Отговорността в тези случаи е невиновна, обективна и пълна, дължи се за цялото време, през което е доказано претърпяването на вреди и може да бъде ограничавана само на основания, предвидени в закона.

Разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС сочи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на разпоредбата се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в 1/ липса на достатъчно жилищна площ, 2/ храна, 3/ облекло, 4/ отопление, 5/ осветление, 6/ проветряване, 7/ медицинско обслужване, 8/ условия за двигателна активност, 9/ продължителна изолация без възможност за общуване, 10/ необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] има материалноправна и процесуалноправна легитимация, доколкото съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от които са и областните служби „Изпълнение на наказанията“.

Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС урежда, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Именно от представената по делото актуална база данни се установи, че при престоя си в Затвора в Пловдив ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в стаите. От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че Ю. М. е пребивавал в няколко стаи в Затвора. Случаите, при което се установява нарушението на разпоредбата, касаеща минимално осигурена площ, са следните:

• Настанен на пост 5 на 15.01.2021г. в стая 61. Стая 61 е с размер от 27 кв.м. без санитарния възел, с два отваряеми прозореца, а санитарният възел е 2,50 кв.м., с един прозорец. За периода от 15.01.2021г. до 18.01.2021г. (4 дни), 21.01.2021г. до 28.01.2021г. (8 дни), 05.03.2021г. – 09.03.2021г. (5 дни), 27.04.2021г. – 28.04.2021г. (2 дни) и 11.05.2021г. – 20.05.2021г. (10 дни) настанените в стаята са били 7 души, поради което и осигурената площ за всеки е била под 4 кв.м. за общо 29 дни.
• За периода от 21.05.2021г. до 02.09.2021г. М. е бил настанен в стая 16, на пост 6. Размерите на стаята са 27,09 кв.м., а санитарният възел е 3,03 кв.м. За периода от 24.09.2021г. до 30.09.2021г. (7 дни) настанените са били 7 души, поради което и осигурената площ за всеки е била под 4 кв.м. за общо 7 дни.
• За периода от 16.11.2021г. до 08.04.2022г. ищецът е бил настанен в стая 9 на пост 6. Размерите на спално помещение 9 са 27.99 кв.м., а санитарният възел е 2,40 кв.м. с един отваряем прозорец. За периода от 05.01.2022г. до 10.01.2022г. (6 дни) настанените са били 7 души, поради което осигурената площ е била под 4 кв.м. за 6 дни.

Установи се по делото, че коридорите и всички общи помещения са се почиствали и дезинфекцирали редовно. Извършвана е ДДД обработка редовно. Всяка килия била снабдена със собствен санитарен възел и мивка, с постоянно течаща вода. Водата е от водопреносната мрежа на [населено място] и не е с различни качесрва.

Тук следва да се посочи, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона. Не се събраха данни, че уреденото в Правилника за прилагане на ЗИНЗС не е било спазена в случая на ищеца. Освен това в Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 633 С от 1957г. и 2076 от 1977г. е посочено, че във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода, прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, а прозорците трябва да са така конструирани, че да има циркулация на свеж въздух; изкуственото осветление трябва да е достатъчно силно, за да не се уврежда зрението на лишените от свобода; санитарните възли трябва да са достатъчно на брой, за да може всяко лице да удовлетворява естествените си потребности; къпалните помещения и броя душове трябва да са достатъчни, за да може всяко лице да се къпе толкова често, колкото се изисква за общата хигиена, при нормална температура. От събраните по делото доказателства не се установи нарушение на което и да било от изложените до тук изисквания към местата за търпение на наказанието „лишаване от свобода“.

В Затвора за всеки лишен от свобода е било осигурено легло, достъп до топла течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите имали достъп до баня всеки работен ден. След ремонт в 5-та група са били подменени изцяло подовата настилка, боята и дограмата в спалните помещения. Стаите били оборудвани с нови легла, били поставени маси, столове и шкафчета. Пералнята се използвала по утвърден график. Тоалетните във всяка една стая били обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел имало достъп до течаща вода. Отоплението в Затвора се осъществявало от централно парно отопление. Проветряването на стаите ставало чрез отваряне на прозорците. Осигурен е достъп и до топла вода. Хигиената в стаите се осъществява от самите лишени от свобода, за което получават ежемесечно материали. Осигурен е достъп до библиотеката и престой на открито.

Свидетелските показания на св. Б. остават изолирани. Същият посочи, че не помни периодите, в които с ищеца са били в една килия. Посочи, че килията е била с номер 14, но няма данни по делото М. е да е пребивавал в килия с този номер. Изложи, че вратата на тоалетната в килията била счупена, но не стана ясно коя е тази килия.

Следва да се посочи, че чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В тази връзка, дори да се разгледат всички оплаквания от ищеца в исковата молба в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав не достига до извод за цялостна основателност на претенцията.

Частично основателен е първият иск, предявен за претърпени неимуществени вреди за периода 01.06.2019г. до 28.04.2022г., доколкото се установи, че за период от 42 дни ищецът е бил лишен от най-малко 4 кв.м. площ на пребиваване в стаите, в които е бил настанен. Следователно, като обезщетение за тези дни съдът намира, че се дължи сума в размер на 294,00 лв. (по 7,00 лв. за всеки ден). В останалата си част искът е неоснователен. Неоснователна е и втората претенция на ищеца за обезщетение за периода от 01.03.2023г. до 23.07.2024г., тъй като по делото не се събраха доказателства за нарушение на ЗИНЗС от страна на ответника.

Частично основателен е искът за присъждане на законна лихва за забава до размер от 79,91 лв. За разликата над тази сума до претенцията от 4348,61 лв. искът е неоснователен.

С оглед изхода на спора разноски в настоящото производство не се дължат в полза на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“. В полза на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 31,48 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] да заплати на Ю. О. М., [ЕГН], сумата от 294,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от унизителни и нехуманни условия при престоя на лицето в Затвора в [населено място] за периода от 01.06.2019г. до 28.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над сумата от 294,00 лв. до пълния претендиран размер от 16 000,00 лв. поради неоснователност.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ю. О. М., [ЕГН], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от унизителни и нехуманни условия при престоя на лицето в Затвора в [населено място] за периода от 01.03.2023г. до 23.07.2024г., поради неоснователност.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] да заплати на Ю. О. М., [ЕГН], сумата от 79,71 лв., законна лихва за забава за периода от 28.04.2022г. до 23.07.2024г., начислена върху главницата от 294,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от унизителни и нехуманни условия при престоя на лицето в Затвора в [населено място] за периода от 01.06.2019г. до 28.04.2022г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в частта над сумата от 79,71 лв. до пълния претендиран размер от 4348,61 лв., поради неоснователност.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място] да заплати в полза на Ю. О. М., [ЕГН], сумата от 31,48 лв. – дължими разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, представляваща сбор от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив, по реда на глава дванадесета от АПК, чрез касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.