Р Е Ш Е Н И Е № 21
06. 06. 2018 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На 21. 05. 2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен
съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
АНД номер 89 по
описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалбата на О.Р.А., ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д.А. ***, със съдебен адрес:***,
против НП № 43 – 0000034/ 29. 01. 2018 г., издадено от Началника на ОО”АА” гр.
Стара Загора, с което му е наложено
административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на 2 000лв. както и на
основание чл. 93 ал.2 от ЗАП му е наложена– глоба в размер на 500лв. и за нарушение на чл.100 ал.1, т.3 от ЗДвП, на
основание чл. 183 ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена– глоба в размер на 10лв. и е с правно основание чл. 59 ал.1от ЗАНН.
Жалбоподателят
останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна,
поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства
се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към обжалваното НП
/.
Установи се по делото, че с НП № 43 – 0000034/ 29. 01. 2018 г., издадено от Антон
Ставрев Ставрев-и.д. Началник ОО”АА” гр. Стара Загора,
е наложено на жалбоподателя административно наказание ,както следва: по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на 2 000лв.
както и на основание чл. 93 ал.2 от ЗАП му е наложена– глоба в размер на 500лв.
и за нарушение на чл.100 ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена– глоба в размер на 10лв. затова, че: “ на 13.12.2017г. около 13.30 часа в общ.Чирпан на АМ Тракия в района на км.165,
посока Бургас, като водач на ППС, управлява влекач „Скания“ от категория № 3, с
рег.№ *****и прикачено полуремарке „Флигел“ с рег.№ *****, собственост на фирма
„Оки транс“ ООД, притежаваща валиден лиценз на Общността за превоз на товари №
2579, по маршрут гр.Първомай – гр. Сливен, като при проверката се установи
следното: 1. При извършване на обществен превоз на товари /завивки/,водачът не
представя при поискване карта за квалификация на водача, издадена по реда на
наредбата по чл. 7б,ал.5 от Закон за автомобилните превози. 2. Водачът не
представя товарителница / Приложение 15/ от Наредба № 33 на МТ. 3. Водачът не
представя контролен талон към свидетелство за управление на МПС № *********.
Като
разгледах събраните по административнонаказателната преписка доказателства и на
основание чл. 53 ал.2 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата
законосъобразност и обоснованост и прецених събраните доказателства установих
по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и
неговата вина преквалифицирам нарушението по т.1 на чл. 87, т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
На основание
чл. 52 ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност
и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта
на нарушението, нали от чието на подбуди за извършването им и целите на чл.12
от ЗАНН прецених, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН”, с което
виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 87 т. 3 и чл. 89 т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МТ и чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване
на административно нарушение Серия А – 2017 № 240918, съставен на 13. 12. 2017
г. с актосъставител К.Д.И. на длъжност инспектор при ОО”АА” гр. Ст.Загора и
свидетеля В.Н.Н. - инспектор при ОО”АА” гр. Ст.Загора – свидетел – очевидец,
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
В конкретния случай безспорно се установява, че на
посочената в обжалваното НП дата а именно, 13.12.2017г. жалбоподателя, в
качеството си на водач, е управлявал товарен автомобил на АМ Тракия. Това
обстоятелство по същество не се оспорва нито от жалбоподателя, нито от неговия
пълномощник в хода на производството.
В жалбата се твърди, че е допуснато процесуално
нарушение, тъй като и в АУАН и в последвалото НП за място на извършеното
административно нарушение била посочена Община Чирпан, а не Община Братя
Даскалови, като за горното се твърди от самия жалбоподател, че ноторно известно
било обстоятелството, че 165км. от АМ Тракия се намира на територията на Община
Бр. Даскалови. Действително, в хода на производството беше изискана справка от
АПИ от която по безспорен начин се установява, че 165км. от АМ Тракия се намира
на територията на Община Бр. Даскалови. И въпреки горното съдът счита, че тази
неточност не е от рода на съществените процесуални нарушения, които сами по
себе си да налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление. Това е
така, защото, в конкретния случай съдът приема, че мястото посочено както от
актосъставителя , така и от АНО е достатъчно конкретизирано с посочването на
израза 165км. от АМ Тракия. На територията на Р България няма друга магистрала
с такова име, а и маркировката на същата е достатъчно ясна, за да се формира
знание дори и у жалбоподателя, който в самата си жалба влиза в достатъчна
конкретика за мястото на извършване на административното нарушение. По
настоящото производство не се доказа и друго твърдяно от жалбоподателя
нарушение, а именно, че не бил подписал и не му е бил връчен АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите макар и твърде лаконични, потвърдиха в съдебно заседание описаните факти
и обстоятелства в АУАН. Следва да се има в предвид, че показанията на
разпитаните свидетели са последователни, непротиворечиви помежду си и с
останалия събран по делото доказателствен материал, почиват на личните им
възприятия. В хода на производството други доказателства, оборващи
свидетелските показания, не бяха представени.
Във връзка с компетентността на наказващия орган е
представена заповед № РД – 08-249 / 15.05.2015г на Министъра на транспорта,
информационните технологии и транспорта Ивайло Московски и Заповед № 137 от
12.02.2018г.
Съгласно нормата на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Съгласно нормата на чл. 89 т.4 от Наредба №
33/03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България - По време на работа водачът задължително
представя при поискване на контролните органи следните документи: карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б,
ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Именно така и е описано извършеното
нарушение от жалбоподателя по т.1 в АУАН и съответно така е било и
квалифицирано като нарушение на чл. 89 т.4 от цитираната по-горе наредба, т.е.
водачът не е представил на контролните органи при поискване от тяхна страна карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.
7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Видно от обжалваното НП се установява, че АНО е
преквалифицирал деянието, като обаче се е задоволил да промени цифровата
квалификация на деянието и е посочил, че се касае до нарушение на чл. 87 т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, без обаче да променя словесното описание на
извършеното нарушение. Нормата на чл. 87 т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ предвижда водачът да отговаря на изискването за квалификация на водача
по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от
Закона за автомобилните превози., т.е. да притежава валидна карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.
7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. В конкретния случай остава
абсолютно неясно защо АНО е преквалифицирал извършеното нарушение и съдът не е
в състояние да прецени дали са били налие причини за това. Това е така, защото
липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО при извършената
преквалификация на цифровата квалификация на деянието, още повече, че липсва
посочване въз основа на кои доказателства се е наложило такава преквалификация.
В заключение съдът счита, че следва да посочи, че за словесното изписване на нарушението, а именно, водачът не представя при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози и като така формулирано изпълнително деяние обаче е предвидена отделна административнонаказателна разпоредба, а именно тази на чл. 93, ал.2 от ЗАвП, според която водач на МПС, който извършва превоз за собствена сметка на пътници и не представи в момента на проверката документи, предвидени в закона или подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане се наказва с глоба от 500 лева. В тази насока е налице несъответствие между описаното поведение на водача и сочените като нарушения разпоредби на Наредба № 33/1999г. на МТ от една страна, и съдържанието на предвидената в ЗАвП санкционна разпоредба от друга. Това несъответствие засяга правото на защита на наказаното лице, защото не става ясно за кое именно негово поведение бива наказано – за това, че изобщо няма издадена карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, или за това, че има, но не представя такава в момента на проверката.
С оглед и на разликата в размера на предвидените за всяко от двете отделни нарушения наказания, това несъответствие съставлява и неправилно приложение на материалния закон. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. Допуснатото несъответствие в правната квалификация, изразяващо се в посочването на неприложима санкционна разпоредба е съществено нарушение, опорочаващо санкционния акт и представляващо абсолютно основание за неговата отмяна в тази му част, а именно, по т.1 от обжалваното НП, като незаконосъобразно.
За второто и административно нарушение от НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 93 ал.2, от ЗАвП, предвиждащ наказание "глоба" от 500 лева за водач, който при проверка от контролните органи не представи товарителница (приложение № 15). По разбиране на настоящия състав в това производство по налагане на това административно наказание на това основание не са допуснати съществени процесуални нарушения. От фактическа страна административното обвинение е ясно, конкретно и пълно. Описанието му позволява да се разбере недвусмислено волята на наказващия орган да санкционира водача, извършващ превоз на товари без да представи при поискване товарителница (приложение № 15). От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение на ЗАвП, за което на касатора е наложено фиксираното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 500.00лв.
Съдът счита, че следва да отбележи, че буди недоумение
обстоятелството, че приетата от актосъставителя и от АНО фактическа обстановка
навежда до заключението ,че на датата на която е била извършена проверка на
жалбоподателя, последният по същество не представя на контролните органи два
документа: товарителница
(приложение № 15) и карта за квалификация на водача, издадена по реда на
наредбата по чл.
7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. И за двата документа Законодателят
изрично е вменил задължението на водача да ги представя, което задължение е
описано в нормата на чл. 89 от Наредба № 33/1999г. с последващата я санкционна
норма чл. 93 ал.2 от ЗАвП, където за изпълнително деяние Законодателят е приел
самото не представяне в момента на проверката на изискуемите се документи.
Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима в настоящият случай, защото самото
естество на нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за
което е показателна и определената в чл. 93 ал.2 от ЗАвПр от Законодателя
санкция сама по себе си. Сериозността на предвидената санкция изразява духа на
Закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на
обществена опасност. Не случайно и много подробно в нарочна Наредба № 33 от 1999г.
са описани точно какви документи трябва да бъдат представени на контролните
органи при поискване, в това число и товарителница
(приложение № 15). В този смисъл, предвид конкретиката на настоящия
казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по
смисъла на чл.
28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран за нарушението
по т.2 от НП.
По третото нарушение не се събраха
доказателства които да определят необходимостта от отмяна на обжалваното НП в
тази му част.
Предвид изложеното по-горе, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 2000лв. и потвърдено в останалата му част, поради
което и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 43 – 0000034/
29. 01. 2018 г., издадено от И.Д. Началник на ОО”АА” гр. Стара Загора, в частта, с която на жалбоподателя О.Р.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. М.Д.А. ***, със съдебен адрес:*** му е наложено
административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП – глоба в размер на
2 000,00лв. като незаконосъобразно, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Р.А., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Д.А. ***, със съдебен адрес:*** против НП № 43 – 0000034/ 29. 01.
2018 г., издадено от И.Д. Началник на ОО”АА” гр. Стара Загора в частта, с която
му е наложено административно наказание по чл. 93 ал.2 от ЗАП – глоба в размер
на 500,00лв. и по чл. 183 ал.1, т.1 от ЗДвП– глоба в размер на 10лв., като
неоснователна и недоказана, като ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно
постановление № 43 – 0000034/ 29. 01. 2018г.,
издадено от и.д. Началник ОО”АА” гр. Стара
Загора, в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание
по чл. 93 ал.2 от ЗАП – глоба в размер на 500,00лв. и по чл. 183 ал.1, т.1 от ЗДвП– глоба в размер на 10лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. .
. . . . . . . . . . . .