Р Е Ш Е Н И Е
за изменение на
решение в частта за разноските
№ 36
гр. Велико Търново, 27.1.2020 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 419/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх. 5393/18.12.2019г. по настоящото дело, подадена от Е.С.С. *** ва ***против Национална агенция по приходите гр. София, бул. Княз Дондуков № 52
Счита,
че съдът неправилно е присъдил разноски в размер на 528 лева в полза на
ответника, представляващи съответната част от разноските- *** ско
възнаграждение. Намира, че такова не се дължи съгласно нормата на чл. 10 от ЗОДОВ преди изменението на текста с бр. 94/29.11.2019г. Този текст представлява
специална норма, която изключва приложението на чл.143 от АПК. На следващо
място сочи, че дори да се приложи нормата на чл. 143 от АПК съдът неправилно е
определил размера по Наредба № 1/ 2004 на ВАС аз минималните адвокатски
възнаграждения, а не чл. 24 от Закона за правната помощ. Моли съда да постанови
определение в посочения смисъл.
Ответната страна по делото – НАП София, редовно уведомен не взета становище по спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №452/15.11.2019г. постановено по настоящото
дело, съдът е осъдил Националната агенция
за приходите да заплати на Е.С.С. ***
сумата от 10 200- десет хиляди и двеста лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от частично отменен Ревизионен акт (РА) №
*********/25.10.2013 г., ведно със законната лихва от 2.7.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, оставил е без уважение предявения иск
по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 4 261, 59 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от датата на заплащане на сумата 18.11.2013г. до
2.7.2019г. като неоснователен осъдил е Националната агенция за приходите да
заплати на Е.С.С. *** , разноските по настоящото производство в размер на
1152,29 лева- хиляда сто петдесет и два лева и двадесет и девет стотинки, и е
осъдил молителката да заплати на НАП разноските в производството в размер на
528 – петстотин двадесет и осем лева.
При така установените факти, съдът прави следните изводи:
Молбата за постановяване на решение по чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е допустима и основателна. Изцяло се споделят доводите в подадената молба
за изменение на решението в частта за разноските. Тълкуването на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 ЗОДОВ,
направено от молителя е в съответствие с мотивите към Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ДВ, бр. 43
от 29.04.2008 г./, с който е прието допълнението и изменението на чл. 10 ЗОДОВ,
като ал. 2 е
изменение, а ал. 3 ЗОДОВ
е нова. Не следва да се прави разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. При разширителното тълкуване на тази разпоредба по смисъла на
чл. 78, ал. 1 ГПК
за "разноски по производството", следва да се разбира съвкупността от
разноски - такси, разноски по производството и възнаграждението на един
адвокат, което създава финансово задължение за ищеца, а това не е целта на
закона, на направеното изменение в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ през 2008 г. В този смисъл има последователи в практиката на
трето отделение на ВАС /решение №
10034/27.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5143/2015 г. по описа
на ВАС, трето отделение - "с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, законодателят е предвидил заплащане на разноски само за
изясняване на фактическата обстановка в хода на производството по ЗОДОВ, и не е предвидил
възможност за присъждане в полза на ответника на суми за адвокатско или *** ско
възнаграждение"; решение №
9985/27.07.2017 г., постановено по адм. д. № 491/2017 г. по описа на
ВАС, трето отделение - "разпоредбите на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 ЗОДОВ
/тълкувани в тяхната взаимовръзка/, се явяват специални по отношение общата
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 144 АПК,
поради което в производство по ЗОДОВ
при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не дължи на ответника заплащането
на *** ско възнаграждение"; решение № 9394/2014 г.,
постановено по адм. д. № 684/2014 г.; решение № 9847/24.07.2017 г.,
постановено по адм. д. № 5587/2016 г. - нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството"/.
С тази разпоредба
законодателят към онзи момент с изменението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ - ДВ, бр. 43/2008 г. е направил опит съдебните разноски по
дела за отговорността на държавата да бъдат "под специален режим, с цел да
се гарантира ефективно достъп до съответната процедура" и да се даде
адекватен отговор на препоръката, дадена с решение на ЕСПЧ от 12.10.2007 г.,
постановено по жалбата на П. С. № 68490 от 17.01.2001 г. по делото
"Станков срещу България".
Доколкото решението на съда е постановено преди датата на
публикуване на изменението на чл.10 с ДВ бр. 94/29.11.2019г. поради което не е
приложимо в настоящия казус.
Следователно съдът намира, че следва да бъде изменено
постановеното решение в частта за разноските като се отменят присъдените
такива на ответник жалба- НАП София в размер на 528 лева.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение №452/15.11.2019г постановено по
адм. д. 419/2019г. по описа на Административен съд Велико
Търново в частта за разноските като отменя осъждането на Е.С.С. *** , за разноските
по настоящото производство в размер на 528 лева – петстотин двадесет и осем лева.
РЕШЕНИЕТО за изменение на решението в частта за разноските, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: