О П Р Е Д Е Л E Н И Е
№………./…….03.2021г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 273 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК за допълване на определение №260984
от 14.12.2020г. в частта за разноските. Искането
да се измени съдебния акт в частта за разноските, независимо дали е за
изменение или допълване, се квалифицира по чл.248, ал.1 от ГПК, както е посочено
в текста на цитираната разпоредба.
Предявени са искове от Д.Р.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.Д.Г. ***, срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********
със седалище гр.София, за осъждане на ответното дружество на осн.чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД да заплати на ищците сумата 30281,80 лв., частичен
иск от 44289.19 евро, претендирани като недължимо платени по договор за банков
кредит №304/6728 от 05.06.2007г. въз основа на твърдения за нищожност на
договорни клаузи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. В евентуалност, при условие, че съдът приеме, че договорът е сключен с
начин на погасяване равни вноски по главницата, се претендира сумата
15173,17 евро като надвзета главница и сумата 309,67 евро като
надплатена сума над определената в чл.7.1 вноска
по 562 евро на месец до реално събраните суми за периода от 20.02.2015г. до 20.05.2016г.
С определение №260984 от 14.12.2020г. е прекратено производството по
цитираното търг.дело поради неотстранени нередовности на исковата молба, на осн. чл.129, ал.2 вр. ал.3 от ГПК.
На 03.02.2021г. е постъпила молба от ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК *********, със седалище гр.София с приложени към нея доказателства за заплащане на адв.възнаграждение, с която на основание чл.248 от ГПК се иска допълване на определението,
като се присъдят направените от ответника разноски, представляващи 1438 лв.
адв.възнаграждение.
Молбата следва да се приеме за подадена в рамките на срока по чл.248 от ГПК, доколкото съобщение за постановеното определение не е изпратено на
ответника, поради което ответникът е уведомен за прекратяването с получения
препис от частна жалба срещу прекратителното определение. Молбата е постъпила
два дни след получаване от ответника на препис от подадената от ищеца частна
жалба, с оглед на което следва да се приеме за подадена в срок.
Ищците по делото в дадения едноседмичен срок са изразили
становище за неоснователност на постъпилата молба. Сочи се, че страната няма
право да иска изменение в частта за разноските поради липсата на представен
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, установи следното:
Съгласно т.9 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. Съобразно константната съдебна практика това разрешение
не обхваща случаите, в които се иска допълване на съдебния акт с разноски,
както е в настоящия случай.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК при прекратяване на производството разноските, направени от ответника, се възлагат в тежест на ищеца. Само в случаите, когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява
процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяване на иска обстоятелства, зависещи от
ответника и погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е
ответникът. /определение №
626/20.08.2012 по ч. г. д. № 275/2010, IV ГО на ВКС/ В случая не се твърди наличието на подобна
хипотеза, поради което разноските се дължат от ищеца.
Възражението на
насрещната страна, че възнаграждение се дължи за един проц.представител, съдът
намира за основателно с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, съгласно
която от ответника се заплащат такси, разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат. Това правило се прилага и при присъждане на
направените от ответника разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Доказателствата за
заплащане на адв. възнаграждение са представени като приложение към отговора на
исковата молба, както и към молбата с правно основание чл.248 от ГПК от
03.02.2021г.
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като в
полза на ответника се присъди сумата за разноски в размер на 719 лв.
Воден от горното и на осн. чл.248 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №260363 от 10.08.2020г. в частта за разноските със
следното: „ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН ********** и В.И.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата 719 лева, представляваща разноски в
производството за адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.“
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: