РЕШЕНИЕ
№ 14454
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110153219 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. Г. срещу М. Г., гражданин
на Република Италия, роден на **********
Ищецът твърди, че на 21.06.2019г. между страните бил сключен договор за наем,
по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване апартамент, находящ се в /населено място/, с площ от 93 кв. м., ведно с
намиращите се в него движими вещи. Била уговорена месечна наемна цена от 600
евро, дължима от 1-во до 5-то число на текущия месец. Договорът бил сключен за 1
година, като наемателят продължил да ползва имота и след изтичането на договора
със знанието и без противопоставянето на наемодателя, поради което същият се считал
за продължен за неопределен срок. До м.02.2021г. ответникът изпълнявал
задълженията си по договора (с изключение заплащането на топлоенергията), като от
01.02.2021г. преустановил плащането на наемната цена и комуналните услуги. На
01.04.2021г. ищецът отправил покана до ответника, че ако не заплати дължимите суми
в 3-дневен срок, прави изявление за разваляне на договора. Поканата била връчена на
15.04.2021г. на ел. адрес на ответника, а отделно по реда на чл. 47 ГПК на 25.05.2021г.
чрез залепване на уведомление от ЧСИ и неполучаването му в определения срок.
Счита, че ответникът получил поканата на 15.04.2021г. и договорът бил развален от
19.04.2021г. Ищецът предявил иск на 07.07.2021г. с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, по който било образувано гр. д. № 39821/2021г. по описа на СРС, в хода на
което се установило, че в имота имало пожар. На 15.05.2022г. била издадена
обезпечителна заповед, а на 23.05.2022г. бил извършен оглед и опис на имота, отразен
в констативен протокол на помощник-нотариус, като на апартамента бил назначен
пазач. Били установени увреждания върху в имота, описани в протокола и заснети,
подробно описани от ищеца, като същият ги оценява общо на 11 391,40лв. Счита, че в
периода 19.04.2021г. (момента на разваляне на договора) – 15.11.2022г. (влизане в сила
1
на решението на СРС) пропуснал възможността да реализира полза от отдаването на
имота под наем, тъй като не разполагал с възможността за това поради поведението на
ответника. С оглед на това счита, че има право на вземане в размер от 25 000лв.,
изчислено като среден пазарен наем за имота за този период. Освен това, въпреки че
ответникът държал имота в периода м.02.2020г.-м.06.2021г., не заплатил комуналните
услуги към /фирма/ на обща стойност 2 860,73лв. Всички тези суми били заплатени от
ищеца. Ответникът дължал и неустойка съгласно чл. 7 от договора за забава в
плащането на наемната цена за вноските за м.02, м.03 и м.04.2021г. в общ размер от
411 евро. Цялостният процес по възстановяване владението върху имота и
причинените върху него вреди се отразило на психическото състояние на ищеца, който
бил принуден да води и съдебни производства. Същият изпитал чувство на вина и
силно безпокойство, че допуснал да бъдат нанесени толкова големи вреди в имота,
имал нарушен сън и чувство на потиснатост. Тези неимуществени вреди, претърпени в
периода 19.04.2021г.-15.11.2022г., оценява на 3000лв.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати следните суми:
1/ 1580 евро – дължима наемна цена по договора за периода 01.02.2021г.-
19.04.2021г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане;
2/ 411 евро – неустойка по чл. 7 от договора за забава в плащането на горната
наемна цена за периода 06.02.2021.-19.04.2021г.;
3/ 25 000лв. – претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от неотдаване
на имота под наем за периода 19.04.2021г.-15.11.2022г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното плащане;
4/ 2860,73лв. – неплатени задължения за топлоенергия в имота за периода
м.02.2020г.-м.06.2021г.;
5/ 11 391,40лв. – настъпили вреди под формата на претърпяна загуба от
увреждането на имота и движимите вещи в него, подробно описани от ищеца;
6/ 3000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
поведението на ответника.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита, че срокът
на договора изтекъл на 20.06.2020г. и същият не се е превърнал в безсрочен поради
наличието на изрична клауза в него. Поради изтичането срока на договора, не се
дължала и неустойка, тъй като към този момент страните не се намирали в договорни
отношения. По същите съображения счита за неоснователни и другите искове. Отрича
ответникът да не е полагал грижата на добрия стопанин за имота и да е причинил
пожар, вследствие на който да са настъпили увреждания. Поддържа, че пожарът е
причинен от електрическата инсталация или ел. уредите и не е ясен точният период, в
който е възникнал, поради което не може да се вмени във вина на ответника. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1
ЗЗД, чл. 236, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл.
82 вр. чл. 52 ЗЗД.
2
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена. В чл. 232, ал. 2 ЗЗД са разписани две от основните задължения на
наемателя – да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта, а
според чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, същият е длъжен да върне вещта при прекратяване
действието на договора.
По делото не е спорно и е отделено за такова в определението от 01.03.2024г., а и
се установява от събраните писмени доказателства, че на 21.06.2019г. между С. Г., в
качеството на наемодател, и М. Г., в качеството на наемател, е сключен договор за
наем на апартамент с идентификатор № 68134.103.24.1.24, находящ се в /населено
място/, състоящ се от дневна, входно антре, кухненски бокс, две спални, баня,
тоалетна и тераса с площ от 93,12 кв. м. Посочено е, че имотът заедно с обзавеждането
се предават на наемателя съгласно приемо-предавателен протокол към договора.
Уговорено е, че имотът ще се ползва за живеене, а срокът на договора е за 1 година,
считано от 21.06.2019г. В чл. 2.3 е предвидено, че договорът може да бъде продължен
по взаимно писмено споразумение между страните един месец преди изтичане на
срока. Наемната цена възлиза на 600 евро месечно, платима в лева по фиксинга на
БНБ, а именно 1173лв., като същата е дължима от първо до пето число на текущия
месец и е платима по посочена банкова сметка на наемодателя.
Представен е приемо-предавателния протокол към договора /л. 20/, в който е
описано обзавеждането, с което се предава имотът: в хола – 2бр. триместни дивана,
холна маса, трапезарна маса с 4 броя дървени стола, дървен скрин, кухненски бокс,
вградена печка Hotpoint ariston, хладилник – Индезит, абсорбатор – Ортели; в спалнята
– двойно легло с два броя нощни шкафа, трикрилен гардероб; в малка стая – триместен
диван и дървен скрин; баня – мивка с шкаф, тоалетна, душ кабина, огледало, етажерка,
лира; тоалетно помещение – тоалетна; входно антре – закачалка, огледало, шкаф за
обувки. Предаден е 1бр. комплект ключове. Описани са и показанията на топломерите
в имота: хол – 287, кухня – 446, спалня – 239, стая – 268, баня – 6757.
Ищецът твърди, че ползването на имота е продължило и към процесния период, а
основното възражение на ответника е, че договорът е прекратил своето действие с
изтичането на срока, тоест на 21.06.2020г., като се позовава на чл. 2.1 от договора.
Както се посочи, действително в чл. 2.3 от договора е предвидено, че същият може да
бъде продължен по взаимно писмено споразумение между страните един месец преди
изтичането му. Съдът намира обаче, че тази уговорка не изключва приложението на
нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, която предвижда, че ако след изтичане на наемния срок
ползването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът се счита продължен за неопределен срок. В договора заК.ата хипотеза не е
изключена, а просто е предвидена възможност договорът да бъде продължен и по
взаимно писмено съгласие между страните. Липсата на такова писмено съгласие не
води до извод за липса на продължаване на договора при изразено съгласие чрез
конклудентни действия, посредством знание и непротивопоставяне от страна на
наемодателя и продължаване изпълнението на задълженията по договора от наемателя.
Именно тази хипотеза е била приложена. Установява се от представените извлечения
от банкова сметка /л. 70-74/, че наемателят е продължил да заплаща наемната цена в
полза на наемодателя и след 21.06.2020г., като е извършил преводи на 02.07.2020г.,
15.09.2020г. /плащане за два месеца/, 25.11.2020г. /плащане за два месеца/ и
01.02.2021г. /плащане за два месеца/. По делото не са ангажирани доказателства за
противопоставяне от страна на наемодателя срещу ползването на имота след изтичане
на срока, а очевидно е знаел за това, предвид че е получавал и наемна цена. От това
следва, че договорът е бил продължен за неопределен срок в хипотезата на чл. 236, ал.
1 ЗЗД.
3
След като е продължило ползването на имота, за наемателя е съществувало и
основното задължение – да заплаща уговорената наемна цена, като в тежест на
ответника е доказването на този факт. От представените от страна на ищеца
извлечения от банкова сметка може да се направи извод, че с извършеното на
02.07.2020г. плащане е платена наемната цена за м. юли 2020г. (изрично в основанието
на превода е посочено „rent july”). Предвид че няма плащания преди 15.09.2020г.,
следва да се приеме, че с извършеното на тази дата плащане с основание „rent two
months” е платена наемната цена за месеци август и септември 2020г. По същите
съображения следва да се приеме, че с извършеното плащане на 25.11.2020г. с
основание „rent two months” са платени наемните вноски за м. октомври и м. ноември
2020г. По същите съображения, с извършеното плащане на 01.02.2021г. с основание
„rent two months” следва да се приеме, че са погасени месечните плащания за м.
декември 2020г. и м. януари 2021г. По делото няма ангажирани доказателства за
извършени последващи плащания от страна на наемателя. Следователно, за периода от
м. февруари няма извършени плащания на наемната цена и ответникът се е намирал в
неизпълнение на задълженията си по договора. При тези обстоятелства, за наемодателя
е възникнало правото да развали договора поради неговото неизпълнение, като в чл.
6.3 от него е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора
изправната страна може да го прекрати с 5-дневно уведомление. На 01.04.2021г.
ищецът е депозирал пред ЧСИ М. П. уведомление до ответника, с което го кани в 3-
дневен срок да заплати дължимите суми за наем, парно отопление и неустойка, като в
случай че не го стори, прави изявление за разваляне на договора. На 16.04.2021г. е
съставен констативен протокол от помощник – ЧСИ при ЧСИ Петков, в който е
удостоверено, че на електронния адрес на ответника, посочен в договора –
*************, е изпратено уведомлението на ищеца, заедно с придружително писмо
от съдебния изпълнител, като не се установяват обстоятелства, препятстващи
достигането на съобщението до адресата. На същата дата е съставен и още един
констативен протокол, в който е удостоверено, че са направени опити и за уведомяване
на ответника на посочения мобилен телефонен номер, но е била налице невъзможност
за свързване. Съдът намира, че този начин на връчване на уведомлението за разваляне
на договора е надлежен, тъй като в чл. 8.5 от договора страните са посочили форми на
контакт, включващи ел. адрес и телефонен номер на наемателя. Изрично е посочено,
че при промяна на някой от посочените адреси, всяка от страните е длъжна да уведоми
другата в срок от 7 дни от настъпване на промяната. По делото няма доказателства за
извършване на това действие от страна на ответника, поради което следва да се
приеме, че на 15.04.2021г. е бил надлежно известен посредством изпратеното
уведомление на посочения ел. адрес за развалянето на договора от страна на
наемодателя, което е настъпило с изтичане на предоставения 3-дневен срок за
изпълнение. Тоест, считано от 19.04.2021г. договорът между страните е развален. До
този момент облигационната връзка между страните е съществувала, като няма
събрани доказателства ответникът да е върнал имота на наемодателя. Ето защо,
същият дължи и заплащане на наемната цена за този период – 01.02.2021г.-18.04.2021г.
вкл., която възлиза на 1560 евро. Ответникът, чиято е тежестта, не доказва погасяване
на тези задължения, поради което този иск се явява основателен до размер на сумата
от 1560 евро, а за разликата до 1580 евро подлежи на отхвърляне.
От страна на ищеца се претендира и неустойка по чл. 7 от договора в размер на
411 евро за периода 06.02.2021.-19.04.2021г. В чл. 7.1 от договора е предвидено, че при
забава в плащането на договорения наем, наемателят дължи обезщетение в размер на
0,5% от месечния наем за всеки просрочен ден, платима заедно с наема за текущия
месец, но не по-късно от 10 дни след кР.та дата за плащане. Това прави по 3 евро за
всеки ден забава. Крайният срок за плащане на наемната цена за м. 02.2021г. е
4
05.02.2021г., поради което от 06.02.2021г. се дължи неустойка, която до 19.04.2021г.
възлиза на 216 евро. За м. 03.2021г. крайният срок за плащане е 05.03.2021г., поради
което от 06.03.2021г. се дължи неустойка, която до 19.04.2021г. възлиза на 135 евро. За
м. 04.2021г. крайният срок за плащане е 05.04.2021г., поради което от 06.04.2021г. се
дължи неустойка, която до 19.04.2021г. възлиза на 42 евро. Тоест, общият размер на
дължимата неустойка за забава в плащането на посочените месечни наемни вноски
възлиза на 393 евро. До този размер искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 411 евро подлежи на
отхвърляне.
Следващият предявен иск от страна на ищеца е за сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи
от невъзможността имотът да бъде отдаден под наем за периода 19.04.2021г.-
15.11.2022г. В Решение № 146/01.12.2010г. по т. д. № 934/2009г., II ТО на ВКС, е
прието, че ако наемателят продължи ползването на наетия имот въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи вече не наем, защото е престанал да
бъде наемател, а обезщетение за вредите, които могат да се изразят както в
претърпените загуби от амортизацията на вещта, така и в пропуснатите ползи.
Отговорността на наемателя за неизпълнение на задължението му да върне наетата
вещ е договорна, което становище произтича и от систематичното място на чл. 236, ал.
2 ЗЗД, който постановява, че когато ползването на вещта продължава след изтичане на
срока на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателят е
длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения договор за
наем. По-конкретно, той е длъжен да пази вещта, да си служи с нея според
предназначението й, както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за
продължилото без правно основание ползване. Доколкото по силата на закона между
страните възниква “квазинаемно” правоотношение, задължението за заплащане на
наемна цена има обезщетителен, а не престационен характер, което не лишава
наемодателя от правото да иска овъзмездяване на действително претърпените вреди,
ако докаже, че размерът им е по-висок от уговорения наем. В посочения смисъл е и
разрешението по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, дадено по
реда на чл. 290 ГПК в Решение № 90 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 3/2009 г., І т.о.;
Решение № 68 от 21.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 697/2008 г., ІІ т.о., Решение № 18 от
05.03.2010 г. на ВКС по т.д.№ 527/2009 г., І т.о. и Решение № 164 от 28.10.2010 г. на
ВКС по т.д.№ 1079/2009 г., ІІ т.о. С посочената разпоредба законодателят е установил
необоримата презумция, че при неизпълнение на задължението на наемателя да върне
вещта след прекратяване на договора, наемодателят задължително търпи вреди поради
лишаване от правото му да я ползва. По силата на закона обезщетението не може да
бъде по-ниско от уговорения наем.
Аналогично разрешение е дадено в Решение № 222/26.01.2018г. по т. д. №
799/2014г., I TO на ВКС - ползването е извършвано без съгласието и въпреки
противопоставянето на кооперацията, което се установява от двете нотариални, с които
договорът е развален. Спрямо предвиденото от законодателя с разпоредбата на чл. 236
ал.2 ЗЗД обезщетение е приложима общата норма на чл. 82 ЗЗД – то обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на задължението за връщане на наетата вещ. В общия
случай на продължило ползване на вещта, отдадена под наем, след прекратяването на
наемното правоотношение обезщетението ще се съизмерява със средния пазарен наем,
доколкото съгласно практиката на ВКС, той не е по-нисък от уговорения по договора
размер на наема. Задължението за обезвреда изхожда от презумпцията, че вследствие
продължилото ползване на имота от наемателя наемодателят е бил лишен от
възможността да извлича ползи от него. Поради това, наличието на пряка вреда и
5
нейният размер следва да се преценяват в зависимост от вида на засегнатото
имуществено право и плодовете, които дава наетата вещ. Неполученият от
наемодателя за времето на ползване без основание наем би представлявал вреда за
него, ако едновременно с неползването същият е лишен и от естествените плодове.
В аспекта на изложеното, съдът приема, че ищецът е претърпял вреда,
изразяваща се в пропусната възможност да реализира доход от имота (граждански
плодове) в резултат от неизпълнението на задължението на ответника да върне
фактическата власт върху вещта след прекратяване действието на договора – чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Както се посочи, с оглед неизпълнението на задължението на
ответника да заплаща дължимата месечна наемна цена, наемодателят е упражнил
надлежно потестативното си право да развали договора, като прекратяване действието
на договора между страните е настъпило с изтичането на предоставения срок за
изпълнение. Ето защо, от 19.04.2021г. ответникът е имал задължението да върне вещта
на наемодателя, а след като не го е сторил, същият дължи обезщетение за пропусната
полза, доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на
задължението за връщане на наетата вещ, като същата се съизмерява със средния
пазарен наем. Това обезщетение се дължи до момента, в който ищецът е получил
възможността да ползва пълноценно имота си. Установява се от приетите писмени
доказателства, че същият е завел иск за опразване/връщане на наетата вещ, по който е
образувано гр. д. № 39812/2021г. по описа на СРС. На 17.05.2022г. е издадена
обезпечителна заповед, съгласно която е допуснато обезпечение на предявения иск,
изразяващо се в даване възможност на ищеца да влезе в процесния апартамент, за да
се запознае с актуалното му състояние и да удостовери същото, включително чрез
фотоснимки. Тоест, с обезпечението не е допуснато предварително изпълнение на
бъдещото решение, а единствено е допусната възможността ищецът да се запознае със
състоянието на имота. Ето защо, не може да се приеме, че с привеждане на
обезпечителната заповед в изпълнение, сторено на 23.05.2022г., ищецът си е възвърнал
възможността да ползва пълноценно имота и да извлича ползите от него. Напротив, в
съставения протокол от ПЧСИ /л. 95/ изрично е предвидено, че имотът се предава за
пазене на трето лице – адв. Г.. На 22.06.2022г. е постановено решение по делото, като
същото е влязло в сила на 15.11.2022г., видно от направеното удостоверяване върху
него – л. 98. С протокол от 16.11.2022г. пазачът на имота адв. Г. е предал фактическата
власт върху имота на ищеца. От този момент за ищеца се е възстановила възможността
да ползва пълноценно имота, включително като извлича гражданските плодове от него
чрез отдаването му под наем. Ето защо, в периода от развалянето, породило действие
от 19.04.2021г., до датата на влизане в сила на съдебното решение – 15.11.2022г.,
ищецът е бил препятстван да ползва имота поради неизпълнение на задължението на
ответника да му върне вещта при прекратяване действието на облигационната връзка,
поради което дължи обезщетение за пропуснатите от него ползи, съизмеряващо се със
средната пазарна наемна цена за този период. Видно от експертното заключение, тази
цена възлиза на 28 570,71лв. Ищецът обаче е предявил иск в по-нисък размер и с оглед
действащият принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
ограничен от заявения размер от 25 000лв. Поради това, този иск следва да бъде
уважен изцяло.
Ищецът претендира и сумата от 2860,73лв., представляваща неплатени
задължения за консумирана топлоенергия в имота за периода м.02.2020г.-м.06.2021г.
Според чл. 5.3 от договора, наемателят е длъжен да заплаща всички разходи, свързани
с ползването на имота – електроенергия, вода, СОТ, отопление и др. Тази клауза
съответства на нормата на чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, съгласно която наемателят е длъжен
да заплаща разходите, свързани с ползуването на вещта, като именно в негова тежест е
да докаже, че го е сторил. От представеното съобщение от /фирма/ /л. 105-110/, имащо
6
характер на удостоверение, се установява, че консумацията на топлинна енергия в
имота за периода 01.05.2020г.-30.04.2021г. е на стойност 1168,98лв. По отношение на
периода 01.02.2020г.-30.04.2020г. се установява, че топлинната енергия е на стойност
256,11лв. /л. 107/. За периода 01.05.2021г.-30.06.2021г. пък възлиза на 142,65лв. /л.
107/. Тоест, общо дължимата сума за топлоенергия към /фирма/ за имота за
претендирания период м.02.2020г.-м.06.2021г. възлиза на 1567,74лв., като тази сума се
дължи от наемателя. Ето защо, до този размер предявеният иск се явява основателен, а
за разликата до пълния предявен от 2860,73лв. подлежи на отхвърляне.
Следващият иск се отнася до заплащане от страна на ответника на сумата от
11 391,40лв., представляваща обезщетение за причинени увреждания върху имота и
обзавеждането в него, като същите са описани подробно от ищеца. Съгласно чл. 233,
ал. 1, изр. 2-3 ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите причинени през време на
ползването от вещта, освен ако докаже, че се дължат на причина, за която не отговаря,
като същият дължи обезщетение и за вредите, причинени от негово домакинство или
от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била
приета в добро състояние. За оборването на тази презумпция не са ангажирани
доказателства, а и от представения приемо-предавателен протокол се установява, че
имотът е предаден в добро състояние за ползване според предназначението му.
От събраните по делото доказателства се изгражда извод, че наемателят не е
изпълнил задължението си по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да върне имота на наемодателя
при прекратяване действието на договора. Това е наложилo завеждането на иск за
връщане фактическата власт върху имота, по който е образувано гр. д. № 39812/2021г.
по описа на СРС, 30-ти състав, и на 17.05.2022г. е издадена обезпечителна заповед в
полза на наемодателя, с която е допуснато обезпечение на предявения иск чрез
предоставяне възможност на ищеца в присъствието на назначен особен представител
на ответника и на нотариус да влезе в процесния имот, за да се запознае с актуалното
му състояние и да удостовери същото, включително чрез изготвяне на фотоснимки.
Обезпечителната заповед е изпълнена на 23.05.2022г. от помощник – ЧСИ при ЧСИ М.
П., като е съставен протокол за действието /л. 95/. На същата дата е съставен и
констативен протокол от помощник-нотариус Б. Д. при нотариус Н. Д., в който е
удостоверено кои са присъстващите лица и какво е сторено. Извършен е оглед на
апартамента, като е описано неговото състояние. Удостоверени са и увреждания,
изразяващи се в следното: кухненски бокс с плот – плотът е обгорял и не е годен за
употреба; вградена печка „Хотпойнт аристон“ – обгоряла, не е включвана, за да се
установи дали работи; хладилник „Индезит“ – вътрешността му – основно тяло и
фризер е цялото в мухъл, не е включван, за да се установи дали работи; абсорбатор
„Ортели“ – целият обгорял, негоден за употреба; кухненски шкафове – обгоряли,
негодни за употреба. Удостоверено е, че по време на огледа са направени 58 бр. цветни
снимки, които са приложени към съставения протокол за образно установяване на
констатираните факти и представляват неразделна част от него. Тези снимки са
приложени към исковата молба, като същите не са оспорени от ответника. Видно е, че
в имота е имало пожар, в резултат от който са настъпили увреждания по мебелите в
кухненската част – обгорели са кухненските шкафове, плота, абсорбатора, керамичния
котлон /л. 45, 46, 50, 51, 52/. По делото не е установено точно кога са настъпили
уврежданията, но това не е и от съществено значение, доколкото при предаване на
имота от наемодателя на наемателя такива увреждания не са констатирани. Тоест,
същите са настъпили след сключване на договора за наем и предаване на имота във
фактическа власт на ответника, поради което и той дължи обезщетение за
причинените вреди, тъй като не се установява същите да се дължат на причина, за
която той да не отговаря – чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. За изясняване стойността на
уврежданията, по делото са допуснати съдебно-техническа и съдебно-оценителна
7
експертизи, които не са оспорени от страните, същите са обстойни и обосновани и
съдът ги кредитира. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза посочва, че в
резултат от пожара са нанесени щети по близката стена с декоративна мазилка, по
тавана с куфар от гипскартон и декоративна мазилка, като са силно опушени дневната
и кухненския бокс. Експертът е описал подробно строително-ремонтните дейности,
които следва да бъдат извършени за отстраняване на констатираните увреждания, без в
тях да се включва стойността на мебелите, за което е изслушана другата експертиза.
Пазарната стойност на необходимите за изпълнение СМР за отстраняване на щетите в
имота възлиза на 6117,51лв. без ДДС или 7341,01лв. с ДДС. Според съдебно-
оценителната експертиза стойността на увредените кухненски шкафове и плот,
керамичен плот и абсорбатор възлиза общо на 5450лв., от които 4454лв. е стойността
на шкафовете и плота, а 996лв. е стойността на керамичния плот и абсорбатора. От
това следва, че дори без да се начислява ДДС към дадената от вещото лице Т.
стойност, при сборуването й със стойността на увредените мебели от кухненския бокс,
необходимите средства за възстановяване на имота в състоянието преди увреждането
възлизат на 11 567,51лв., което е повече от цената на заведения иск – 11 391,40лв. Ето
защо, този иск се явява изцяло основателен.
Последният иск е свързан с претендирано от ищеца обезщетение в размер на
3000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силно безпокойство,
тревожност, потиснатост и нарушен сън, в резултат от поведението на ответника. В
съдебната практика – ТР № 4/29.01.2013г. по тълк. дело № 4/2012г., ОСГТК на ВКС, се
приема, че на договорно основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди. Прието е, че при липсата на обща
уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни
задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за
обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Това разбиране е възпроизведено и в практиката по чл. 290 ГПК.
За да възникне правото на обезщетение в полза на страна по договора, е
необходимо в хода на процеса да бъде проведено пълно и главно доказване на
настъпването на сочените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, освен когато е установена недобросъвестност на длъжника. В
настоящия случай по делото е установено неизпълнение от страна на ответника на
договорните му задължения, включително относно връщането на имота след
прекратяване действието на договора за наем. Само този факт обаче не е достатъчен.
Необходимо е да бъде доказано настъпването на вреди, които да са непосредствена
последица от това неизпълнение. С доклада по чл. 146 ГПК съдът изрично е указал на
ищеца, че носи тежестта за установяването на тези факти, както и че не сочи
доказателства за тях /л. 50/. Въпреки дадените указания, ищецът не е предприел
активно поведение по ангажиране на доказателства в тази насока. В закона не е
уредена презумпция за претърпяване на вреди, а настъпването им в причинно-
следствена връзка с неизпълнението следва да бъде доказано по категоричен начин,
което в случая не е сторено. Това обуславя извод за неоснователност на тази
претенция, тъй като липсва установяването на елементи от фактическия състав. Ето
защо, този иск подлежи на отхвърляне.
8
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията е
неоснователно. Съгласно чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД, с тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, както и
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Според чл. 114, ал. 1
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
според ал. 4 – при искове за неустойка за забава, давностният срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойка. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, а според чл. 115, б. „ж“,
давността не тече докато трае съдебният процес относно вземането.
Първите две претендирани вземания са за наемна цена и неустойка за забавено
плащане на същата, които се погасяват с кратката тригодишна давност. Давността за
най-ранното вземане за наем започва да тече от 06.02.2021г., а за неустойка от
19.04.2021г. Исковата молба е депозирана на 09.08.2023г., тоест преди изтичане на 3-
годишния давностен срок. Другите две вземания са за претърпени вреди под формата
на имуществени загуби и пропуснати ползи в резултат от неизпълнението на
задълженията на ответника, които според б. „б“ също се погасяват с кратката
тригодишна давност. По отношение на претърпените загуби, давността следва да
започва да тече от настъпването им. Доколкото обаче по делото не е установено точно
кога са извършени уврежданията в имота, то следва да се приеме, че давността започва
да тече от узнаването за тях, тоест от откриването им, което в случая е 23.05.2022г.,
когато е извършен оглед на имота в изпълнение на издадената обезпечителна заповед.
Пропуснатите ползи пък се претендират за периода от 19.04.2021г. до 15.11.2022г.,
тоест най-ранното вземане е 19.04.2021г. От това следва, че и за тези вземания не е
изтекла погасителната давност, предвид завеждането на исковата молба на 09.08.2023г.
По отношение на вземането за потребена топлоенергия следва да се има предвид, че с
плащането на тази сума, което се установява от представената справка на л. 109, в
полза на наемодателя са се породили регресни вземания спрямо наемателя, които се
погасяват с общата петгодишна давност. Но дори това вземане да се квалифицира като
обезщетение от неизпълнен договор, то според чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март
2020г. и за преодоляване на последиците обаче, от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, поради което давността
се удължава и съответно не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски за платена държавна такса в размер от 1666лв., 78лв.,
17,78лв., 102лв. или общо 1863,78лв., като следва да му се присъди съразмерна част за
всеки уважен иск – или 122,03лв. за първия иск, 47,81лв. за втория, 1000лв. за третия,
62,70лв. за четвъртия и 455,65лв. за петия или общо 1688,19лв. Платените депозити за
експертизи следва да му се заплатят изцяло, доколкото исковете, с които същите са
свързани, са уважени изцяло – тоест 700лв. От останалите разноски в общ размер от
8150лв. следва да му се присъди съразмерна част на уважената част от исковете или
7378,67лв. Или общо на ищеца следва да се присъдят 9766,86лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на
разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № ************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, да заплати на С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
1560 евро, представляваща дължима наемна цена за периода 01.02.2021г.-18.04.2021г.
по договор за наем от 21.06.2019г. за апартамент, находящ се в /населено място/ с
площ от 93,12 кв. м., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
09.08.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 1560 евро до пълния предявен от 1580 евро.
ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № *************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, да заплати на С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 393 евро, представляваща
неустойка по чл. 7 от договора за наем от 21.06.2019г. за забава в плащането на
горните наемни вноски за периода 06.02.2021.-18.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 393 евро до пълния предявен от 411 евро.
ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № *************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, да заплати на С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 236, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 25 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи
от неотдаване на имота под наем за периода 19.04.2021г.-15.11.2022г. в резултат от
неизпълнение задължението на ответника да върне имота след прекратяване
действието на договора за наем от 21.06.2019г. посредством развалянето му, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба – 09.08.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № *************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, да заплати на С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата от 1567,74лв.,
представляваща незаплатена стойност на топлоенергия за имота, находящ се в
/населено място/ с площ от 93,12 кв. м., за периода м.02.2020г.-м.06.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1567,74лв. до пълния
предявен от 2860,73лв.
ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № *************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, да заплати на С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата от 11 391,40лв.,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени увреждания в имота, находящ
се в /населено място/ с площ от 93,12 кв. м., през време на ползването му по договора
10
за наем от 21.06.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № *************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане
на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от неизпълнение задълженията на наемателя по договора за наем от
21.06.2019г. за периода 19.04.2021г.-15.11.2022г.
ОСЪЖДА М. Г., гражданин на Република България, роден на ********** в гр.
Фратамаджоре, Италия, притежаващ италианска лична карта № **************,
издадена на 04.06.2019г., валидна до 03.04.2030г., притежаващ и българско
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № ***********, с личен номер на
чужденец № ************, да заплати на С. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9766,86лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11