ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500601 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл.413, ал. 2 ГПК. Образувано е
по частна жалба, подадена от "Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Възраждане", пл. "Света Неделя" № 7, чрез
адв.Стоян Георгиев Атанасов против Разпореждане № 263442/16.02.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 422/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил подаденото
от "Уникредит Булбанк“ АД против Н. Д. Д., ЕГН ********** заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК в
частта, с която се претендира сумата от 72 лв., представляваща разноски за уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредитна карта за
физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ***244 от 04.12.2018
г.
С частната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно
недължимост на претендираната сума от 72 лева. Жалбоподателят настоява, че разноските за
уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за кредит са дължими поради това, че същите са следствие от допуснатото от
длъжника неизпълнение. Настоява се, че вземането е дължимо на основание чл.60, ал. 2 от
ЗКИ, поради което намира, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит в случая са
неприложими. Жалбоподателят заявява, че претендираните разходи не са нито такса, нито
комисионна по управление на кредита по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а същите са били
извършени с оглед осъществяването на обективната и необходима предпоставка по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита, че доколкото тези разходи са в
1
резултат от неизпълнението на длъжника, то несправедливо би било същите да останат в
тежест на кредитора. Посочва, че в производството по чл. 417 от ГПК, преценката на съда е
ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, като само по
изключение – при предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК тази преценка може да се
разпростира и спрямо други документи, в случай, че това е необходимо за доказване
възникването и изискуемостта на задължението. Такива допълнителни документи, от които
се установява, че кредиторът е извършил действителни разходи в размер на 72 лева за
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Делян Николов, били
представени по делото. В случая, ликвидността и изискуемостта на вземането за разходите
за уведомяване в размер на 72 лева се установявали от представеното по делото извлечение
от счетоводните книги на банката, съставляващ редовен от външна страна документ по чл.
417, т. 2 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо това прави
искане да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 72 лева.
Бургаският окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя
доводи и след като се запозна с материалите по делото, както и като съобрази относимите
законови разпоредби, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения.
Производството по ч.гр.д. № 422/2021 г. по описа на Районен съд Бургас е
образувано по подадено от „Уникредит Булбанк ” АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу Н. Д. Д., ЕГН
********** за присъждане в полза на банката на следните суми: 956,60 лв., представляваща
главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка №№ ***44 от 04.12.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 178,57 лв., представляваща договорна лихва за периода 07.01.2020г. –
25.01.2021г., сумата от 72 лв., представляваща разходи за уведомяване, както и разноските
по делото, от които 25 лв. за платена държавна такса и 60 лв. – адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане №261671/26.01.2021 г. по ч.гр.д. №422/2021 г. по описа на БРС,
съдът е оставил без движение подаденото заявление и е указал на заявителя, че следва да
посочи надлежно обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане за сумата от
72.00 лева, включително основанието за дължимостта й, като ако същото е предвидено в
закона, то да бъде посочена конкретната правна разпоредба, а ако е договорно, то да бъде
посочена конкретна клауза от договора или общите условия към него. В изпълнение на
дадените указания, заявителят е пояснил, че разноските от 72 лева са направени по повод
връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, като действията в тази насока
били предприети от Адвокатска кантора А. и Иванов ДЗЗД, с който банката – кредитор
имала сключен рамков договор, ведно със сключен към него анекс, в който бил договорен
размера на адвокатското възнаграждение за връчване на покани. Уточнява се, че
основанието, на което се претендира въпросната сума е разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
2
В подкрепа на направеното уточнение към молбата са представени и доказателства, в това
число и платежно нареждане, установяващо извършеното от банката – заявител плащане по
сметка на Адвокатска кантора А. и Иванов ДЗЗД, представляващо възнаграждение за
извършваната услуга.
За да отхвърли подаденото заявлението по чл. 417 от ГПК, в частта, в която се
претендира сумата от 72 лева, представляваща "разходи за уведомяване“, районният съд е
приел, че не е налице законовото основание по чл. 78 от ЗЗД, уреждаща, че разноските по
изпълнението са в тежест на длъжника, както и че липсва и договорно основание за
присъждане на процесната сума. Наред с това е изложил мотиви и за противоречието на
искането в тази му част с императивните разпоредби на чл. 10а, ал.2 и ал. 4 ЗПК.
Въззивният съд, като взе предвид уточнението относно основанието, на което
заявителят претендира спорната сума от 72 лева, а именно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, намира, че
следва да обсъди налице ли са предпоставките, визирани в посочената правна норма и ако
да, тяхното осъществяване има ли за последица възникването на ликвидно и изискуемо
вземане за претендираните разходи в размер на 72 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.
2 от ЗКИ: „Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер
на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума
от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; 3. размера на
обезщетението за забава за просрочените плащания“
От съдържанието на цитираната норма може да бъде направен извод, че същата
урежда правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на
дължимите вноски, но не предвижда правила относно формата, реда и начина, по който
длъжникът да бъде уведомен за предсрочната изискуемост. Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, в това число и на обявлението за предсрочна изискуемост, от което
следва, че начинът на удостоверяване на връчването на това изявление е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. От нормата на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ не следва и извод, че само по волята на банката – кредитор може да възникне
задължение за кредитополучателя за заплащане на тези разноски, в размер определен
едностранно от банката, при това ликвидно и изискуемо задължение, което да подлежи на
незабавно изпълнение по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК. В случая е налице разлика с
другите претендирани суми, които произтичат от договора за кредит и за дължимостта, на
които длъжникът е изразил предварителното си съгласие, в т.ч. и за условията, при които
настъпва тяхната изискуемост, която правилно е отчетена от съда, разглеждащ заявлението
3
по чл. 417 от ГПК. С оглед изложеното, съдът, в конкретния случай намира, че редът за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, предвиден в чл. 417 от ГПК, за процесното
вземане от 72 лева е неприложим. От това не следва извод, че тези разноски остават в
тежест на кредитора, както неправилно заявява жалбоподателят, тъй като за същия са
налице други възможности за възстановяване на тези разходи, предприети вследствие
неизпълнението на длъжника.
На следващо място, съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата,
според което по отношение на процесното вземане на следва да се прилагат разпоредбите
на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Няма спор, че заявителят основава искането си на
договор за банков потребителски кредит с физическо лице, спрямо който следва да се прилага
ЗПК, и в частност нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Посочената норма предвижда, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора,
но ал.2 на този законов текст забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията, свързани с
управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното
изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит. Изхождайки от правната
същност на обявяването на предсрочната изискуемост като упражняване на субективно право,
установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по
договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на
длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита. Ето
защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост
на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по
своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.
Неоснователно и е следващото оплакване на жалбоподателя, според което в
производството по чл. 417 и сл. от ГПК, съдът е обвързан от представения от заявителя
документ, в случая извлечението от счетоводните книги на банките, като за издаването на
заповед за изпълнение на спорната сума от 72 лева е достатъчно, че същата е посочена като
дължима сума в това извлечение. Макар в извлечението от счетоводните книги да е отразена
сумата от 72 лева, претендирана като разходи за уведомяване, самият договор за кредит не
удостоверява такова вземане в полза на кредитора. Несъмнено документът
по чл.417 от ГПК е извлечението от счетоводните книги, а не договорът за кредит, но
съдържанието на извлечението следва да е в съответствие с това на договора. Длъжникът не
е предварително информиран относно предпоставките, обуславящи извършването на тези
разходи, съответно не е изразил съгласието или несъгласието си със същите. Както сам
жалбоподателят посочва тези разходи попадат извън предмета на договора за кредит, поради
което няма основание същите да бъдат включени в извлечението от счетоводните книги и да
се претендират наред с другите вземания, произтичащи от договора, като безспорни,
ликвидни и изискуеми.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане –
4
потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263442/16.02.2021г., постановено по ч.гр.д. №
422/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил подаденото от
"Уникредит Булбанк“ АД против Н. Д. Д., ЕГН ********** заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК в
частта, с която се претендира сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/, представляваща
разноски за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договор за
кредитна карта за физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№***44 от 04.12.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5