№ 1783
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20231100502832 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК
Образувано е по повод жалба от 21.12.2022 г. на длъжника в изпълнителното
производство – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, подадена чрез
адвокат С.С., срещу Постановление от 30.11.2022 г. по изпълнително дело №
20228380405944 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с което е оставено без
уважение искането на длъжника за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение,
присъдени в полза на взискателя по изпълнителното дело, до размера на сумата от 200 лева,
и за намаляване на определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното постановление.
Счита, че приетото за събиране в полза на взискателя адвокатско възнаграждение е
прекомерно, предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително
производство. Сочи, че в процесната хипотеза процесуалният представител на взискателя е
извършил едно единствено действие, а именно подаване на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване в нея на способ за принудително изпълнение. С оглед така
проявената активност навежда аргументи за дължимост в негова полза само на адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ в размер на сумата от 200 лева, но не и по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Обжалва определените разноски и по отношение на пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като посочва, че съобразно цитираната норма за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума, в която не се включва вземането за
разноски в изпълнителното производство. Евентуално, в случай, че съдът счете, че
вземането за адвокатско възнаграждение се включва в събраната сума по см. на т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, моли определената такса да се намали с оглед намаляването на разноските,
дължими на процесуалния представител на взискателя. Претендира присъждане на разноски
в настоящото производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя в
изпълнителното дело – А.В.М..
1
ЧСИ М.Б. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид становището на жалбоподателя и
мотивите на ЧСИ и като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 20228380405944 по описа на ЧСИ М.Б., с
рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба от 21.10.2022 г. на А.В.М., подадена чрез
пълномощника адвокат В.М., срещу „ОЗК З.“ АД, за събиране на сумите по изпълнителен
лист, издаден на 18.10.2022 г. по гр. д. № 4382/2020 г. по описа на СГС, ГО, 1 – 22 състав, с
който ЗАД „ОЗК – З.“ АД е осъден да му заплати сумата от 1 730 лева – адвокатски хонорар
пред СГС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В молбата се съдържа искане за образуване на
изпълнително производство срещу длъжника за събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на всички действия по чл.
18 ЗЧСИ, вкл. определяне на способ за принудително изпълнение и предприемане на
необходимите изпълнителни действия. Претендирано е адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство и съдействие в изпълнителното производство в размер на
300 лева. Към молбата са приложени пълномощно за адвокат В.М. и договор за правна
защита и съдействие от адвокат от 21.10.2022 г.
С Разпореждане от 21.10.2022 г. ЧСИ М.Б. е образувал изпълнително дело срещу
„ЗАД ОЗК – З.“ АД, разпоредил е да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за адвокат В.М. за
водене на изпълнителното производство.
С Постановление от 21.10.2022 г. ЧСИ М.Б. е приел разноски в изпълнителното дело
в общ размер на 348 лева, в т. ч. 300 лева – адвокатско възнаграждение, и 48 лева – такси по
т. 1, т. 5 и т. 9 ТТР към ЗЧСИ.
По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 25.10.2022 г. покана за
доброволно изпълнение на вземания в общ размер на сумата от 2 296,88 лева, от които 300
лева – адвокатско възнаграждение, и 218,88 лева – дължима такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
На 27.10.2022 г. по ИД е постъпило възражение от длъжника за намаляване размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
съображения, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и за коригиране размера на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С постановление от 30.11.2022 г. съдебният изпълнител е намалил частично приетите
за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева до 250 лева.
Препис от постановлението е връчен на длъжника на 12.12.2022 г.
С разпореждане № 5933/16.03.2023 г. по настоящото дело е изискана справка от
съдебния изпълнител относно това извършено ли е в срока за доброволно изпълнение
плащане от длъжника в изпълнителното производство. Съгласно Удостоверение изх. №
20338/27.03.2023 г., издадено от ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на Нотариалната камара, по
процесното ИД № 20228380405944 не е извършено доброволно плащане в срока по чл. 428
ГПК. Видно от посоченото в удостоверението към датата на неговото издаване също няма
постъпили суми по ИД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от участник в изпълнителния процес
в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на
атакуване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК действие на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
2
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както
за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено
след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени
от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В конкретния случай по делото липсват данни процесното изпълняемо право да е
било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. След като
длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на
изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за
направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство,
защита и съдействие.
По отношение релевираното възражение за прекомерност на претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнаграждение, настоящият състав намира следното:
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за
съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната
на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правната сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид
работа в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на
осъществена защита по изпълнително производство, какъвто е и настоящият, това са
размерите, определени в чл. 10 от цитираната наредба. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №
1 от 2004 г. за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева; за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева – 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лева до 1 000 лева –
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лева – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат по реда на чл.
36 от Закона за адвокатурата, в общ размер на 300 лева, редуциран частично с обжалваното
постановление до размер на 250 лева.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото
правна помощ, като се вземат предвид конкретно извършените процесуални действия и
други обстоятелства, определящи правна и фактическа сложност на делото. В настоящия
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е
депозирал молба за образуване на изпълнително производство, с която е възложил на
съдебния изпълнител предприемането на всякакви действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. От
материалите на делото не се установяват други процесуални действия, предприети от страна
на взискателя. Същевременно видно от Удостоверение изх. № 20338/27.03.2023 г. на ЧСИ
М.Б., с рег. № 838 на НК, по процесното ИД нито е било извършено доброволно плащане в
срока по чл. 428 ГПК, нито в последващ момент, считано до датата на издаване на
цитираното удостоверение, т. е. в срок от повече от 4 месеца от датата на връчване на ПДИ.
Съгласно чл. 426, ал. 2, изр. 2 ГПК в течение на производството взискателят може да
посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде
3
начислявано адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Такива действия в процесната
хипотеза не са извършвани от страна на адвокат В.М., но предвид констатираното
неизпълнение от страна на длъжника по ИД и към настоящия момент, следва извод, че за
продължително време /към момента от датата на образуване на ИД са изминали вече 5
месеца/ ще се наложи адвокатът на взискателя да извършва защита по делото в пълен обем,
което обуславя неоснователност на доводите на жалбоподателя, че изпълнителното дело не
се отличава с фактическа и правна сложност. Същевременно претендираният от взискателя
и приет за събиране в ИД размер на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 2004 г. – 50 лева, е под минималния такъв съгласно Наредбата /определен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г., ред. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. същият възлиза на
175,55 лева/, поради което настоящият състав намира възражението за прекомерност за
неоснователно.
Във връзка с гореизложените правни изводи, настоящият състав намира, че
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника
както за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 НМРАВ се предвижда адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200 лева.,
така и кумулативно възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ в размер на 50 лева – за
процесуално представителство, защита и съдействие по ИД.
При горните мотиви съдът намира обжалваното постановление за разноски на ЧСИ
М.Б., с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 250 лева, за правилно, а депозираната срещу него жалба – за
неоснователна
Относно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
Според т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т.
26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване
на поканата за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. Съобразно т. 26, буква "в" от ТТРЗЧСИ,
длъжникът дължи пропорционална такса в размер на 214,08 с вкл. ДДС, изчислена върху
сбора от сумите по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско възнаграждение
на взискателя. Поради изложените съображения, разпореждането, с което е определена
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над
214,08 лева с ДДС до определения от ЧСИ размер – 218,88 лева с ДДС, поради което следва
да бъде отменено в тази част.
По разноските за настоящото производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно – деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението,
спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания спор. В случая производството е
по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. Ето
защо взискателят не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. При тези съображения съставът на
съда счита, че разноски не следва да бъдат присъждани за производство пред настоящата
инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 60089/21.12.2022 г. на Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК **** – длъжник по изпълнително дело № 20228380405944 по
описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, срещу постановление от 30.11.2022 г., В
ЧАСТТА, в която е отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение,
присъдени в полза на взискателя А.В.М., с личен адв. № **********, до размера на сумата
от 200 лева – за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, като
неоснователна.
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 60089/21.12.2022 г. на длъжника „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, Постановление от 30.11.2022 г. по изпълнително дело
№ 20228380405944 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, В ЧАСТТА , с която е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на определената
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за сумата над 214,08 лева с ДДС до сумата
218,88 лева с ДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20228380405944 по описа на ЧСИ
М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, на длъжника Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“
АД, ЕИК ****, В ЧАСТТА относно дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ на 214,08 лева с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5