Р Е Ш Е Н И Е
№ …........./07.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2950 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** срещу
К.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за приемане за установено,
че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника, представляващи дължима стойност за доставена топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и такси за услуги дялово разпределение по партида № ****, за имот, находящ се в ****в следните размери:
Сумата от 106.46 (сто и шест лева и четиридесет и шест стотинки) лева,
представляваща главница за периода от месец февруари 2016г. до месец юни 2016г.
включително и лихва за забава в размер на 24.88(двадесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки) лева за периода от 01.04.2016г. до 29.08.2018г.;
Сумата от 368.12 (триста шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки)
лева, представляваща главница за периода от месец август 2016г. до месец април
2017г. включително и лихва за забава в размер на 55.27(петдесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки) лева за периода от 11.10.2016г. до 29.08.2018г.;
Сумата от 340.98 (триста и четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки)
лева, представляваща главница за периода от месец ноември 2017г. до месец май
2018г. включително и лихва за забава в размер на 14.42(четиринадесет лева и
четиридесет и две стотинки) лева за периода от 01.01.2018г.
до 29.08.2018г., ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молбата
ищецът „В.Е.В.”
ЕАД твърди, че в качеството му на доставчик е
доставял, а ответникът, в качеството му на потребител по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и собственик на топлоснабдяван имот, находящ се в ****е
потребявал топлинна енергия по открита партида ****. Имотът бил придобит по силата на
възмездна сделка през 2005 г. от ответника в режим на СИО. Присъединяването на
Етажната собственост на адрес: ****към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Варна” ЕАД е
извършено преди 2000 год. За ответника се твърди да се приложими ОУ на ДПТЕ от
„Топлофикация – Варна” ЕАД на потребители за битови нужди, според които същият
е потребител на топлинна енергия и като такъв съгласно същите и разпоредбите на
ЗЕЕЕ, дължи заплащането на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. Въпреки настъпилият падеж на
задълженията, изпълнение не е налице и понастоящем. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано
заповедно производство по ч.гр.д. № 14047/2018г. по описа на ВРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на
положително решение по предявените искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, с който се оспорва, че ищецът е доставил, а ответникът потребил соченото количество топлинна енергия и услуги. Оспорва ответникът да има
качеството потребител на топлинни услуги. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приетите писмени доказателства, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявените искове, в
тежест на ищеца е да установи, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа, поддържана от
ищцовото дружество, съответно че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия, стойността на доставеното количество
топлинна енергия, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.
От събраните по делото доказателства се установява, че
сградата, в която се намира имотът е топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР.
Дори и при прекратяване подаването на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от определена абонатна станция съгласно чл. 153, ал.6 ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. В тази насока са и постановките на ТР №
2/25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. В тълкувателния акт е
изяснено, че отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата (чл. 153, ал.6 ЗЕ). Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът
на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия на сградата ЕС. /цит.ТР № 2/2016 г.
ОСГК на ВКС/.
Oт приложените НА и справки по лица от Службата по вписванията не се
установява, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ
се в ****.
Ищецът не се
възползва от предоставената му възможност да ангажира доказателства, че имотът
е придобит в режим на СИО от Н.П.И.и ответника.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че ответника няма качеството
на потребител на топлинна енергия. Не се установи да е собственик на недвижим
имот в жилищна сграда, която е толоснабдена.
Дори качеството му на потребител
на топлинна енергия да беше установено, то ищецът не доказа останалите
предпоставки за уважаване на иска. Доставените и потребени
количества топлинна енергия са своевременно оспорени от ответника. Същевременно
ищецът не е ангажирал годни доказателства за конкретното потребление. Приложените
справки не могат да обосноват такова доказване, тъй като са едностранно
съставени от оператора. Съдът обаче не разполага с правомощие да дава указания
на страната, че ангажираните от нея доказателства във връзка с поддържаното
твърдение, за което носи доказателствена тежест не го
установяват
Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията К.Н.. Тоест задължението на съда не е да укаже, че страната
не сочи годни доказателства, а че не сочи доказателства въобще за определени
факти. На ответника беше предоставена възможност няколко пъти, да ангажира
доказателства в тази насока, от която той не се възползва.
При това положение исковата претенция подлежи
на отхвърляне, като недоказана.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** срещу
К.Т.И., ЕГН **********, адрес: *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за приемане за установено,
че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника, представляващи дължима стойност за доставена топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и такси за услуги дялово разпределение по партида № ****, за имот, находящ се в ****в следните размери: Сумата от
106.46 (сто и шест лева и четиридесет и шест стотинки) лева, представляваща
главница за периода от месец февруари 2016г. до месец юни 2016г. включително и
лихва за забава в размер на 24.88(двадесет и четири лева и осемдесет и осем
стотинки) лева за периода от 01.04.2016г. до 29.08.2018г.; Сумата от 368.12 (триста шестдесет и осем
лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща главница за периода от месец
август 2016г. до месец април 2017г. включително и лихва за забава в размер на
55.27(петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) лева за периода от
11.10.2016г. до 29.08.2018г.; Сумата от 340.98 (триста и четиридесет лева и
деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща главница за периода от месец
ноември 2017г. до месец май 2018г. включително и лихва за забава в размер на
14.42(четиринадесет лева и четиридесет и две стотинки) лева за периода от 01.01.2018г. до 29.08.2018г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: