Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.
Велико Търново, 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10039/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Делото е образувано
по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) –
Велико Търново срещу Решение № 260035 от 02.12.2020 г., постановено по НАХД № 171/2020
г. по описа на Районен съд – Свищов (СвРС).
С обжалваното
решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № №
**********/12.05.2020 г. на и.ф. Директор на ОДБХ – Велико Търново, с което на
„Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД,
със седалище с. Сливовица, общ. Златарица, на основание чл. 416, ал. 2 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложена имуществена санкция
в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от същия
закон.
В касационната жалба
се оспорва правилността на съдебния акт, като се излагат доводи за неправилно
прилагане на материалния закон. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно
е преценил като съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН липсата
на двама свидетели, както и необосновано е счел АУАН и НП в частите, описващи нарушението
и датата на извършването му за неясни, непълни и недоказани. Касаторът претендира
направените по делото разноски в производството.
Ответникът по
касационната жалба – „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД със седалище с. Сливовица, общ. Златарица,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на
касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и допустимо,
но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
По делото
фактическата обстановка не е била спорна:
На 27.01.2020 г. служител
на касатора извършил тематична проверка на животновъден обект (ЖО) с
ветеринарен регистрационен № 5288-0319, находящ се в с. Алеково, общ. Свищов
стопанисван от „Никополис Ад Иструм
2010“ ЕООД, като проверката била за идентификация на животните, установяване на
наличните и съответствие на животните, въведени в ИИС на БАХБ. Проверката била
извършена в присъстването на обслужващия стопанството ветеринар д-р И.И.. В хода на същата било установено, че липсват 23 броя
говеда и 4 бр. ДПЖ, д посочени ушни марки.
Поради тази причина проверяващият
съставил Констативен протокол №001202, в който посочил, че от справката за
налични животни в обекта към датата на проверката – 27.01.2020 г. според ИИС в
животновъдния обект се отглеждат 4 бр. ДПЖ и 84 бр. говеда, докато при проверката
са намерени и описани само 81 бр. говеда, от които 63 с ушни марки, като 3 от
тях били и с марки, които не са въведин в ИИС. Така
се установило, че липсват 4 бр. ДПЖ, въведени във ИИС на БАХБ с ушни марки,
както и липсват 23 броя говеда, въведени във Ветеринарната ИС на БАХБ с ушни
марки. Всички липсващи животни били посочени с конкретни номера.
Не е спорно, че управителят
на дружеството, стопанисващо ЖО не предоставил на проверяващия нито
предварително, нито при проверката писмено уведомление към ветеринарния лекар,
от което да е видно какво се е случило с липсващите животни, а такава
информация не е представена и в последствие на ОДБХ и на въззивния съд.
За констатираната
липса на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0401202 от 05.02.2020 г. в
присъствието на 1 свидетел – различен от свидетеля на нарушенеито
(ветеринарния лекар). В обстоятелствената му част е посочено, че при
извършената на 27.01.2020 г. в с. Алеково, община Свищов проверка в ЖО с рег. №5288-0319
за отглеждане на говеда при физическата проверка с начало в 11,50 ч. за
установяване на съответствие на дейносттта на ЖО с
действащото законодателство в областта на идентификацията на селскостопанските
животни, в присъствието на ветеринарния лекар д-р И.И.
– обслужващ ЖО, се установява липсата на 4 бр. ДПЖ, въведени в ИС на БАХБ и 23
бр. говеда, въведени в ИС на БАХБ, с посочени номерата на ушните марки на
липсващите животни, като същевременно към
същия момент липсват и писмени уведомления към ветеринарния лекар, от които да
е видно какво се е случило с липсващите животни. Актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, на който е връчен и той го подписал
без възражения. В тридневен срок не постъпили и други, писмени възражения по
чл. 44 от ЗАНН.
По-късно въз основа
на издадения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление № №
**********/12.05.2020г. на и.ф. Директор на ОДБХ – Велико Търново, с което на „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД
със седалище с. Сливовица, общ. Златарица, на основание чл. 416, ал. 2 от ЗВМД
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на
чл. 132, ал. 1, т. 6 от същия закон, което било оспорено през СвРС.
С Решение № 260035
от 02.121.2020 г., постановено по АНД № 171/2020 г. по описа на СвРС това НП е отменено като незаконосъобразно.
За да постанови
съдебния си акт, СвРС е приел, че в хода на административно наказателното
производство е извършено съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като АУАН е
съставен в присъствието на само един свидетел, който е свидетел по съставяне на
акта, вместо на двама свидетели, тъй като свидетелят по установяване на
нарушението не могъл да се яви и при съставянето му.
На следващо място,
въззивният съд е приел за единствено доказано, че на процесната дата и място в обекта на проверка са липсвали описаните
животни, но при издаване на НП наказващият орган е допуснал нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описаният в обстоятелствената част състав на
нарушението е неясен, непълен и недоказан. В тази връзка съдът е посочил, че АНО
е следвало да се посочи конкретно кои изисквания са нарушени, дали се касае за
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животните и кои конкретни
изисквания, не само кога, но и как не са спазени. Същевременно съдът е приел,
че АНО не е посочил нито началния момент, от който следва да се счита възникнало
задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД за собственика на
селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението - т.е.
датата, на която е налице довършено нарушението и е намерил НП за
незаконсъобразност на това основание. С тези мотиви за процесуална
незаконосъобразност на АУАН и НП въззивният съд е отменил последното.
С допълнително Решение № 260006/13.01.2021 г. по нахд
№ 171/20202 г., СвРс е присъдил и сторените разноски
за един адвокат на „Никополис Ад Иструм
2010“ ЕООД, но това решение не е предмет на касационното обжалване и е влязло в
сила.
Обжалваното отменително решение на СвРС, е неправилно
според настоящия касационен състав, тъй като същият намира за неправилни
изводите на въззивния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и НП.
На първо място, съдът намира за неправилен извода на нарушение на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване
или установяване на нарушението, а съгласно, ал. 3 на чл. 40 при липса на
свидетели при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност
да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. По делото не е спорно,
че актосъставителят е извършил на 27.01.2020 г.
проверка в процесния ЖО в с. Алеково, общ. Свищов в присъствието на
ветеринарния лекар, обслужващ обекта - д-р И.И., като
актосъставителят и доктор И.се явяват очевидци на
нарушението и установяването му. В последствие обаче, на 05.02.2020г. АУАН е
съставен от актосъставителя в присъствието на
управителя на дружеството жалбоподател и на свидетеля Ц.Л., който не е очевидец
на нарушението и единствено е свидетел по акта. Неправлно
обаче, съдът е намерил, че актът е следвало да се състави в присъствието не на
един, а на двама свидетели, ако свидетелят по установяване на нарушението д-р И.И. не е можел да се яви при съставянето му. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и на нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН налага извода, че
изискването акта да е съставен в присъствието на двама свидетели, е предвидено
единствено за хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при извършване
или установяване на нарушението или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно
присъствие. Единствено в тази хипотеза ЗАНН въвежда изискването акта да е
съставен в присъствието на "двама други свидетели". В останалите
случаи акта следва да се състави в присъствието на лицата, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан
от съставителя и един от посочените в него свидетели (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН). Случая това правило не е спазено и нарушение е
факт. Нарушението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не винаги е съществено и обосновава
като такова отмяна на НП. Извършеното нарушение няма да бъде от категорията на
съществените такива, които да опорочат акта до степен, обуславяща неговата
отмяна, в случай че не е засегнало право на защита на посоченото за нарушител
лице и същото е имало възможността да го упражни в пълен обем. В тази връзка е
важно да бъдат извършени и следните действия - предявяване на акта на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише; връчване на
препис от акта на нарушителя срещу разписка, които в конкретния случай са били
осъществени и след като е така, нарушението не е съществено, защото възражения
по фактите, установени в АУАН и правни такива липсват както в АУАН, така и в
следващите 3 дни. Нещо повече, следва да се отчита, че по същество не е спорно,
че АУАН е съставен реално на база Констативен протокол №001202/27.01.2020 г.,
който представлява официален документ от проверка на терен на компетентната
контролна агенция и след като това е така, приложима е нормата на чл. 40, ал. 4
от ЗАНН, който предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
На второ място,
настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд за неясно описание на
нарушението и датата на неговото извършване.
Съгласно сочената
като нарушена норма на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, собствениците, съответно
ползвателите на ЖО със селскостопански животни в срок не по-късно от 24 часа
преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено или
по електронен път чрез ИИС на БАБХ по чл. 51, ал. 3
уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. Процесното нарушение, както е описан в АУАН и НП е липсата на
това именно уведомление до ветеринарния лекар. Какво да е съдържанието на това
уведомление, АНО не може да знае и да посочи, тъй като само собственикът или
ползвателя на ЖО знае или би трябвало да знае съдбата на стадото си, като ако
липсват животни – същият следва да посочи преди всичко на какво се дължи липсата
им. След като животните не са намерени на място при проверката, те липсват.
Този отрицателен факт води след себе си необходимостта при проверката да се
представи уведомление до ветеринарния лекар, от което да се установи какво е
станало с тях. Такова уведомление също няма. Тоест налице са едновременно два
отрицателни факта, които констатира проверката – лисата на животни и липсата на
уведомление до ветеринарния лекар за тях. Тези два отрицателни факта АНО твърди
и от него не може да се изискват доказателства за тях по правилата на елемантарната логика, а и правилата на доказването. Ако жалбоподателят
ги е оспорвал липсата на животните е следвало да опровергае този отрицателен
факт с доказването на обратния положителен факт – че животните са налични. Доказателства
в тази насока липсват обаче. След като животните липсват, от собственика се
изисква само едно – да представи вече подадено писмено уведомление до ветеринарния
лекар, обслужващ ЖО, което да покаже движението им и причината за него, като
законът изисква то да е било депозирано 24 часа преди промяната. В случая уведомление
изобщо няма – изобщо не се твърди такова да е било направено когато и да е и не
може да се стигне до въпроса кога е следвало да се състави то, защото не е спорно
спазването на срока за съставянето му, а изобщо извършването на уведомлението.
Таков уведомление не е било представено в деня на проверката, нито до
приключване на настоящето дело. След като това е така, АНО няма как за посочи,
нито с какво съдържание да е уведомлението, нито кога точно е следвало да се
състави то, защото изначално не АНО дължи съставянето на тези документи.
На следващо място,
съдът счита, че в процесното НП не допуснато процесуално нарушение и относно
дата на процесното нарушение. В конкретния случай повдигнатото административно
обвинение по чл. 416, ал.1 от ЗВМД от правна страна е
обосновано с допуснато нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, съгласно
която норма собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на
собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация,
предназначени за лична консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар,
обслужващ животновъдния обект. От съдържащото се в обстоятелствената част на
наказателното постановление фактическо описание на нарушението е видно, че
деянието, за което е санкциониран ответника се изразява в това, че в качеството
му на собственик на животновъден обект, в законово установения срок (който е
ясен и без да е посочен, защото е определен в закона като „до 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане“) не е уведомил писмено
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за липсващите животни.
Изпълнителното деяние по повдигнатото административно е под формата на
бездействие. В съдържанието на наказателното постановление не е посочен
началния момент, от който следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД за
собственика на селскостопанските животни, но е посочена датата на откриването
му и същата е възприета като датата на извършване на нарушението – т.е. датата,
на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на
административно наказание по чл. 416, ал.1 от ЗВМД. Вярно е, че АНО е
могъл да прояви и по-голяма прецизност в тази насока, както е процедирал в хода
на съдебното производство пред СвРС, където е посочил
времевия период на бездействието и с неговия най-късен възможен начален момент,
но съдът намира, че е съществено обстоятелството, че АУАН и НП сочат крайната възможна
дата, до която е могло да се приключи с констатираното незаконно бездействие, а
именно датата на самата проверка като дата на нарушението. Тук отново трябва да
се отбележи отново, че в случая нарушението не е в това, че не е спазен срока
за подаване на уведомление, а в това, че такова изобщо липсва, като не е било
представено и по делото.
След като това е
така, ответникът по касация правилно е бил санкциониран от ОДБХ. По тази
причина решенето на СвРс следва да се отмени и тъй
като делото е изяснено от фактическа страна - да се постанови друго от
настоящия съд, с което НП се потвърди.
Съдът намира, че с
НП правилно е определено наказанието като същото е в справедлив размер. В АУАН
се сочи, че нарушението било повторно, но НП не съдържа такава констатация,
нито твърди да определя размер на имуществената санкция за повторно нарушение.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, собственик на селскостопански животни, който
не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 6 се наказва с глоба от
200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв., а според ал. 2 –
приложима в случая, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице
или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500 до 3000 лв., а при
повторно нарушение - от 1 000 до 6 000 лв. Наложената санкция от 1000 лева е
под средния размер, предвиден от закона и съдът счита за справедлива, предвид
броя на липсващите животни и уведомленията за тях.
При този изход на
делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова – ДВ бр. 94 от
2019 г.) направеното от касатора искане за присъждане на разноски в настоящето
производство е основателно. Съдът намира, че следва да присъди на БАБХ направените
по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 300 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 15.12.2020 г. Същевременно, разноски за производството
пред СвРС не са поискани за присъждане в настоящето
производство от касатора. По тази причина, въпреки потвърждаването на НП като
краен резултат, настоящият съдебен състав не може да присъди на касатора разноските,
които е понесъл пред въззивния съд. Същевременно касаторът не е обжалвал и
допълнителното решение на СВрС от 13.01.2021 г. относно
присъдените на „Никополис Ад Иструм
2010“ ЕООД разноски за въззивното производство,
поради което независимо от изход на настоящето дело ще търпи последиците от
това допълнително решение, като влязло в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260035 от 02.12.2020 г.,
постановено по АНД № 171/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов и вместо него
ПОСТАНОВЯВА друго, с което:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
**********/12.05.2020 г. на и.ф. Директор на ОДБХ – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Никополис Ад Иструм 2010“ ЕООД със седалище с. Сливовица, общ. Златарица,
с ЕИК *********, да плати на БАБХ разноски за настоящето производство в размер
на 300 (триста) лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.