Решение по дело №91/2019 на Районен съд - Разград

 

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

 

              Номер           560                              13.12.2019 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На         четвърти декември                                      две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  №91/2019 г.

 

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и  чл.86 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от  „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Р.И.Е. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 364,61 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 207,28 лв. договорна лихва за периода 01.06.2016 г. – 05.10.2016 г., 84,85 лв. лихва за забава за периода 02.06.2016 г. – 11.10.2018 г. и 114,38 лв. такси за периода 01.06.2016 г. – 05.10.2016 г.  Твърди, че на 11.05.2016 г. между Р.И.Е. и „Сити Кеш“ООД е сключен договор за  потребителски кредит №73326. Договорът за кредит е за сумата 400 лв., със срок за връщане  на заема 21 седмици – до 05.10.2016 г., че ответникът е преустановил заплащането на кредита от 01.06.2016 г.  и върху забавените плащания му е начислено обезщетение за забава. Сочи, че с договор от 13.03.2017 г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлил на ищеца вземането към ответника с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, че прехвърлителят е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за цесията, както и че същият е направил неуспешен опит за такова уведомяване чрез „Български пощи“ЕАД. Иска присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът е получил исковата молба и книжата към нея при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва предявените искове. Сочи, че длъжникът не е уведомяван за извършената цесия, че уговореният лихвен процент надхвърля четири пъти размерът на законната лихва, поради което счита тази уговорка за нищожна като накърняваща добрите нрави. Освен това сочи, че не е спазена процедурата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

            На 11.05.2016 между ответника Р.И.Е. и „Сити Кеш“ООД е сключен договор за паричен заем №73326. С него е уговорено  заемодателят да предостави на заемателя сумата 400 лв. в заем, която сума следва да бъде върната на 21 вноски по 20,70 лв. всяко от тях. Като обща сума за плащане е посочена 434,69 лв., съответно годишния лихвен процент е 40,08%. В т.9 е посочено, че заемът е обезпечен със запис на заповед, поръчител/банкова гаранция.

            В т.4 ,1 от договора заемателят е удостоверил с полагането на подписа си по договора, че надлежно е получил в брой сумата 400 лв. и се задължава да върне сумата в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и в Общите условия към договора. В следващият текст е декларирал, че са му предоставени Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем.

            Съответно в т.7,1 е посочено , че при забава на погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до пълното погасяване, а в т.7.2 заемателят се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят ще бъде задължен да направи разходи за събиране на просрочените задължения  във вид на телефонни разговори, лични посещения и изпращане на писма.

            В т.8 от договора е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6, ал.2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка  в размер на 197,40 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение №2 към настоящия договор.

            Към договора е приложен погасителен план, в който успоредно с вноската от 20,70 лв. е посочена и неустойка в размер на 9,40 лв. , респ. вноска с неустойка от 30,10 лв. Съответно в стандартния европейски формуляр е записано в т.5, че се дължи сумата 400 лв. на 21 вноски по 30,01 лв., а същевременно в т.6 е посочено, че общата сума, която следва да плати е 400 лв. главница и 34,70 лв. лихва и общо 434,70 лв.

             В исковата молба ищецът е посочил, че първата непогасена вноска по кредита е тази с падеж от 01.06.2016 г.

            С договор от 13.03.2017 г. „Сити Кеш“ООД е прехвърлил на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД  измеримо портфолио от вземания с просрочени задължения по договори за предоставяне на кредити срещу покупна цена. В приложения към договора са посочени конкретните вземания, които са предмет на договора. Сред тях е и задължението на Р.  И.Е. по договор с №73326 от 11.05.2016 г., като е посочено че общо дължимата сума по договора е 719,66 лв., от които 364,61 лв. главница, 207,28 лв. лихва, 114,38 лв. неустойки и 33,39 лв. законна лихва. Управителят на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е издал потвърждение за сключената цесия  от 13.03.2017 г. на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.

            С пълномощно от 14.03.2017 г. управителят на „Сити Кеш“ООД е упълномощил ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД да представлява първото дружество, като уведоми по законоустановения ред длъжниците да сключения на 13.03.2017 г. Договор за прехвърляне на вземания /л.12/

 По ч.гр.д.№2198/2018 г. по описа на РС Разград е издадена заповед за изпълнение срещу Р.И.Е. за заплащане на сумата 364,61  лв. главница по договор за паричен заем ведно със законната лихва от 29.10.2018 г., сумата 207,28 лв.  договорна лихва за периода 01.06.2016 г. – 05.10.2016 г., сумата 114,38 лв. такси за периода 01.06.2016 г. – 05.10.2018 г., сумата 84,85 лв. законна лихва за периода 02.06.2016 г. – 11.10.2018 г.,  сумата 25 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем №73326 от 11.05.2016 г. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи сумата, за която е издадена заповедта.

Уведомлението за цесия е приложено към исковата молба и е връчено на ответника  заедно с тази искова молба при условията на чл.47 от ГПК.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи дали вземането, за което е издадена заповед за изпълнение съществува, дали неговият размер е този, посочен в заповедта и дали той е титуляр на вземането.

            В случая ищецът е придобил вземането от първоначалния кредитор и към настоящия момент именно той има право да търси изпъленние на вземането. Уведомлението за извършената цесия е връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК едва в хода на настоящото производство. Следователно едва след тази дата това прехвърляне става действително за него, т.е. не би могъл да изпълни валидно на стария кредитор. По настоящото дело въпросът за действието на договора за цесия по отношение на длъжника е само теоретичен, тъй като не се твърди плащане на предишния кредитор след датата на извършване на цесията.

            Това вземане е прехвърлено от цедента, респ. придобито от цесионера в размерите, в които е било в патримониума на първия.

            По отношение на първото от претендираните вземания – главница от 364,61 лв. по делото е установено, че между страните е сключен валиден договор за заем с годишен процент на разходите от 49,085% , респ. в рамките, посочени в чл.19, ал.4 от Закона за поребителския кредит – до 5 пъти законната лихва, както и че сумата по договора е получена от ответника, което той е удостоверил лично подписвайки договора. По делото не са представени никакви доказателства за изпълнение на договора, но ищеца признава, че първите две вноски по него са платени. Следователно е платена сумата 38,01 лв. от главницата, при което остават дължими 361,99 лв. и в този размер първият от обективно съединените искове е основателен и доказан. За да стигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелството, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем, но към датата на депозиране на заявлението – 29.10.2018 г. и бил настъпил падежа и на последната от вноските – тази от 05.10.2016 г.

            По отношение на втория от исковете – за заплащане на сумата 207,28 лв. договорна лихва за периода 01.06.2016 г. – 05.10.2016 г., същият се явява частично основателен и доказан. Договорната лихва е ясно посочена в договора и същата е в размер на 34,69 лв., т.е. по 1,65 лв. от всяка погасителна вноска. Тъй като първите две вноски са платени, от тази сума следва да бъде приспадната сумата 3,30 лв., при което остава дължима като договорна лихва сумата 31,39 лв. В останалата му част искът е неоснователен, тъй като в претендирания размер лихва в договора не е уговаряна.

            По отношение на претендираната лихва за забава от 84,85 лв. за периода 02.06.2016 г. – 11.10.2018 г.,  такава се дължи, тъй като ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнението на своето задължение. При изчисляването на тази лихва за забава съдът следва да вземе предвид размера на уговореното в договора задължение от главница и лихва, но не и посоченото като неустойка. Това е така, защото клаузата за уговаряне на неустойка се явява нищожна, тъй като по същество същата цели заобикаляне на законовото ограничение за максимален годишен процент на разходите при договорите за потребителски кредит.  Съответно изчислена с ел. калкулатор съобразявайки изпадането в забава по отношение на всяка от тези вноски до 11.10.2018 г. тази лихва е в размер на 87,34 лв. Ето защо  искът за заплащане на лихва за забава се явява основателен и доказан в целия претендиран размер.

            Искът за заплащане на сумата 114,38 лв.  е неоснователен и недоказан. По делото не бе установено за какво се претендират такси и на какво основание се дължат същите.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Общо направените по делото разноски са в размер на 375 лв.  Съответно юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в същите размери, в които е и първоначалното възнаграждение на особения представител, а именно в размер на 200 лв.  Така съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата 232,61 лв. разноски и 124 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съответно по ч.гр.д.№2198/2018 г. тези суми са 15,50 лв. за разноски и 31 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.Е., ЕГН ********** ***, че същият дължи на  „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.С. и адрес на управление ул.“***“, №**, ет.** представлявано от  А. В. Г. сумата 361,99 лв.  /триста шестдесет и един  лева и деветдесет и девет стотинки/ по договор за договор за паричен заем №73326 от 11.05.2016 г., сключен със „Сити Кеш“ООД, ведно със законната лихва от 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 31,39 лв. /тридесет и един лева и  тридесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода 01.06.2016 г. – 05.10.2016 г. и сумата 84,85 лв. /осемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ лихва за забава за периода 02.06.2016 г. – 11.10.2018 г.,  за които задължения е издадена заповед за изпълнение №4534/30.10.2018 г. по ч.гр.д.№2198/2018 г. по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7 представлявано от  А. В. Г. срещу Р.И.Е., ЕГН ********** *** за заплащане на главница и на договорна лихва в останалата им част, а искът за заплащане на сумата 114,38 лв. такси за периода 01.06.2016 г. до 05.10.2016 г. изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА Р.И.Е., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление ул.“Хенрик Ибсен“, №15, ет.7 представлявано от  А. В. Г.  сумата 15,50 лв. /петнадесет лева и петдесет стотинки/ за разноски  и 31,00  лв.  /тридесет и един лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№2198/2018 г., както и 232,61 лв. /двеста тридесет и един лева и шестдесет и  една стотинки/ разноски  и 124,00 лв. /сто двадесет и четири лева / юрисконсултско възнаграждение по  настоящото дело.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №2198/2018 г.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: