РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 966/11.6.2020г.
гр. Пловдив, 11 . 06 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета
година в състав :
Административен съдия:
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1637/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
С.Г.Г.,***,
обжалва Заповед № РД-19-229 от 15.03.2019г. на Кмета на Район Централен -
Община Пловдив за премахване на незаконен строеж - „масивен гараж”, в ПИ с
идентификатор 56784.520.1623 по КККР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК и Заповед за изменение на КК и КР №
КД-16-927/31.07.2012г. на Началника на СГКК-Пловдив, ПИ 516, кв.424 по плана на
първа гр.част – Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-1739/07.09.1993г. и ПИ с идентификатор 56784.520.1624 по
КККР на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК
и Заповед за изменение на КК и КР № КД-16-927/31.07.2012г. на Началника на
СГКК-Пловдив, ПИ 515, кв.424 по плана на първа гр.част – Пловдив, одобрен със
Заповед № ОА-1739/07.09.1993г., ***, гр.Пловдив, извършен без одобрени проекти,
без разрешение за строеж.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна – постановена в нарушение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че строежът „масивен гараж” е изграден в собствения
му ПИ с идентификатор 56784.520.1624 и е законен като осъществен на основание
строителни книжа : одобрени строително-архитектурни проекти по дадена виза за
основен ремонт на съществуваща жилищна сграда с пристройка към нея за тоалетна
и баня в източна посока и временен гараж, съгл. чл.148 ППЗТСУ /отм./. Заявено е,
че въз основа на дадена на 25.01.1984г. виза и одобрени проекти е издадено
строително разрешение № 38/21.05.1984г. По същество на спора поддържа
предпоставки за търпимост на строежа, което обстоятелство е основание за отмяна
на заповедта.
- Ответникът Кмет на Район Централен –
Община Пловдив с процесуален представител К. С. – правоспособен юрист, началник
отдел „Административно-правно обслужване” при Район Централен – Община Пловдив оспорва
жалбата като неоснователна. По същество на спора поддържа законосъобразност на
заповедта и основания за отхвърляне на жалбата.
В писмени съображения по същество е
изтъкнато, че според приетата по делото СТЕ – за масивният гараж, предмет на
премахване с оспорената заповед, не са налице одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж, вкл. строежът попада в улична регулация. Съществена
фактическа установеност в случая е, че гаражът се намира на място – различно от
строежите, за които има издадени строителни книжа, поради което е недопустим
като търпим. По подадените заявления за узаконяване няма произнасяне, поради
което е налице хипотеза на мълчалив отказ. Счита се, че не са оборени
констатациите в констативен акт № 13/21.02.2019г., въз основа на който е
издадена заповедта.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
Оспорената заповед е съобщена на
17.05.2019г., удостоверено с подпис върху административния акт, л.9. Жалбата е
с вх.номер в Район Централен – Община Пловдив от 28.05.2018г. Жалбоподателят е
адресат на неблагоприятен административен акт, в качеството му на наследник /нотариален
акт № 136 от 28.08.1956г., л.6 и 7/ - подал възражение против Констативен акт №
13 от 21.02.2019г., съставен на неизвестен извършител. В оспорената заповед е
вписано, че ПИ 56784.520.1623 е собственост на Община Пловдив, а ПИ
56784.520.1624 е собственост на Община Пловдив – ½ ид.ч.,
на Н.С.Г. – ¼ ид.ч. и на С.Г.Г. – ¼ ид.ч., като
изпълнението на административния акт е насочено към Ст.Г.. Съсобственикът
разполага със самостоятелно право на оспорване, за осъществяване на което няма
данни и това обстоятелство не е поддържано от страните.
Жалбата като допустима подлежи на
разглеждане по основателност.
1. Заповед РД-19-229 от 15.03.2019г. е издадена
от Кмета на Район Централен – Община Пловдив, на основание чл.225а ал.1 ЗУТ във
вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 вр.
с чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ. Упражненото правомощие произтича от Заповед №
13ОА-556/05.03.2013г. на Кмета на Община Пловдив. Със Заповед №
13ОА-556/05.03.2013г. /л.79 и сл./, Кметът на Община Пловдив предоставил
правомощия на кмета на район Централен на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ, в обхвата
на които - да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ /т.17/. На основание чл. 225а ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от
тях. Масивният гараж е
квалифициран от административния орган като строеж Пета категория – в
съответствие с чл.10 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата
на видовете строежи на МРРБ и чл.137 ал.1 т.5 б.“в“ ЗУТ.
При делегиране на правомощия, органът,
на който са делегирани, издава от свое име съответния административен акт,
поради което той е страна по оспорването. Кметът на район Централен – община
Пловдив е оправомощен по предвидения в ЗУТ ред и
оспорената заповед е по отношение незаконен строеж – пета категория /чл.137
ал.1 т.5 б.”в” ЗУТ – извън строежи от шеста категория – по чл.54 ал.1 и ал.4,
чл.147 ЗУТ/, поради което е налице компетентност на органа-издател. Авторство
не е оспорено.
1.1. Заповедта
е основана от фактическа страна на установявания с Констативен акт /КА/ № 13 от
21.02.2019г. /л. 11 - 13/ - констатация за незаконен строеж по см. на чл.225
ал.2 т.2 ЗУТ – без одобрен проект и без разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, чл.157, чл.178 ЗУТ.
Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени
проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на
незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.1
и т.2 от ЗУТ /посочени в заповедта правни основания/, е установяването на
обекта като строеж, изграден в несъответствие
с предвижданията на действащия подробен устройствен
план и изпълнен без одобрени инвестиционни
проекти и без разрешение за строеж към момента на изграждане.
В
обстоятелствената част на заповедта са отразени двете основания, а в
разпоредителната – само едното : „строеж, извършен без одобрени проекти, без
разрешение за строеж“. В КА няма данни за предвижданията на действащ ПУП, в
несъответствие с които е изграден строежът. Тоест, за едното правно основание
не е налице фактическа установеност, която да бъде проверена при съдебното
оспорване на административния акт. Посоченото е основание за
незаконосъобразност, но се съобразява, че в случая е налице и друго правно
основание, по отношение на което са изложени факти и обстоятелства, подлежащи
на преценка за законосъобразност. Административният орган самостоятелно е
възприел отразеното обстоятелство, но без данни за предвижданията на действащия
ПУП и при отсъствие на съпоставка между предвижданията на действащия ПУП за
конкретните имоти и изграденият строеж в тези имоти. Наличието и на друго
правно основание, изрично вписано в разпоредителната част на административния
акт, обосновава горепосочения извод за дължима проверка по отношение приложената
норма – чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ /в тази вр. Решение №
2218 от 2015г., ВАС, Второ О. и др./.
1.2. В Констативен акт № 13 от
21.02.2019г. са документирани факти и обстоятелства, мотивирали контролните
органи на район Централен - община Пловдив да приемат, че е налице незаконен
строеж, подлежащ на премахване : при проверка на място било установено, че строежът представлява „Масивен гараж” и е
разположен в ПИ с идентификатор 56784.520.1623 по КККР на гр.Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК и Заповед за изменение на ККиКР № КД-16-927/31.07.2012г. на Началника на
СГКК-Пловдив, ПИ 516, кв.424 по плана на първа гр.част – Пловдив, одобрен със
Заповед № ОА-1739/07.09.1993г. и ПИ с идентификатор 56784.520.1624 по КККР на
гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК и
Заповед за изменение на ККиКР №
КД-16-927/31.07.2012г. на Началника на СГКК-Пловдив, ПИ 515, кв.424 по плана на
първа гр.част – Пловдив, одобрен със Заповед № ОА-1739/07.09.1993г., ***,
гр.Пловдив.
ПИ 56784.520.1623 /ПИ 1623/ е
собственост на Община Пловдив на
основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОС вр. с §7 ал.1 т.3 ПЗР
ЗМСМА и Заповед № СД-130/24.04.1985г. на ОНС – Пловдив. ПИ 56784.520.1624 /ПИ
1624/ е собственост на Община Пловдив на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОС вр. с §7 ал.1 т.3 ПЗР ЗМСМА и Заповед № СД-130/24.04.1985г.
на ОНС – Пловдив, за ½ ид.ч. от ПИ; Н.С.Г.,
съгл. Заповед № СД-69/19.06.1990г. на Община Пловдив, за ¼ ид.ч. от ПИ и С.Г.Г., съгл.
Заповед № СД-69/19.06.1990г. на Община Пловдив за ¼ ид.ч.
от ПИ.
Според КА строежът е собственост на
неизвестен извършител с адрес – гр.Пловдив, ***. За възложител на строежа е
възприет също неизвестен извършител. За строежа няма одобрен проект, разрешение
за строеж /РС/, протокол за откриване на строителна линия и ниво, заповедна
книга.
Строежът представлява : изградена
едноетажна масивна постройка – гараж в ПИ 1623 и в ПИ 1624 по КККР на
гр.Пловдив, кв.424 по плана на Първа гр.част – Пловдив, одобрен със Заповед №
ОА-1739/07.09.1993г. Площ в план – приблизително 75 кв.м. Сградата е с
изпълнени ивични фундаменти, колони и стоманобетонова плоча, пояси, с ограждащи тухлени стени,
като е монтирана метална врата и частично изпълнен скатен
покрив.
В окомерна скица за разположението на
строежа – част от КА, същият е онагледен с щрих.
1.3. В заповедта е възприето изцяло описанието на строежа от КА.
Местоположението е описано идентично в обстоятелствената и разпоредителната
част на административния акт. Посочено е, че сградата е свързана с електропреносната, водоснабдителната и канализационната
мрежа – обитава се и се ползва за живеене. КА е връчен на Ст.Г. на 26.02.2019г.
и против същия е постъпило възражение /л.15/, възприето за неоснователно. За
търпимост на строежа е посочено – „Така извършеното строителство не попада в
хипотезите на § 16 ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ”, тъй като не са изпълнени кумулативно изискуемите законови предпоставки за
търпимост.
-
В КА и в заповедта не е посочен период на изграждане на незаконното строителство
вр. с нормите за търпимост - § 16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.
-
Във възражението против КА е посочено, че гаражът е построен преди 1990г. и е в режим на търпимост. „Сградата
е построена в изцяло мой собствен имот, като идеални части от ПИ 56784.520.1623
бяха прехвърлени от собственика – Община Пловдив по силата на спогодба,
постигната между мен и община Пловдив за премахване собствения ми гараж,
изграден в ПИ 56784.520.1624.”. Отразено е, че за извършения строеж Ст.Г. *** -
процедура за узаконяване с молба вх.№ 94 012-77-12 от 04.03.2013г.
1.4. Според данните в преписката : В
служебна справка от 21.01.2019г. от отдел Общински имоти и жилищна политика –
община Пловдив /л.10/ е посочено, че ПИ 1623 и ½ ид.ч.
от ПИ 1624 са общинска собственост /чл.2 ал.1 т.2 ЗОС вр.
с §7 ал.1 т.3 ПЗР ЗМСМА/ и имотите са идентифицирани като идентични с : имот
пл.№ 516, кв.424 по плана на Първа гр.част-Пловдив и ½ ид.ч. от имот пл.№ 515, кв.424 по плана на Първа
гр.част-Пловдив. Тези имоти са отчуждени със Заповед № СД-130/24.04.1985г. на
ОНС-Пловдив във вр. с разширението и реконструкцията
на ул.Бранислав Велешки и за същите няма предявени
реституционни претенции по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, от бившите собственици. „Видно от
цитираната заповед за отчуждаване не е отчуждаван гараж в имоти пл.№ 516 и пл.№
515, кв.424 по плана на Първа гр.част-Пловдив. Няма данни и за издавани
разрешения за строеж на името на община Пловдив”. При тези данни е направен
извод, че гаражът, намиращ се в ПИ 1623 и в ПИ 1624, на ъгъла на ул.Никола Войвода
и ул.”Детелин войвода, не е общинска собственост. Същият не е нанесен в КККР на
гр.Пловдив. В отдела не са открити данни за отстъпено право на строеж на гараж,
след придобиването на имоти пл.№ 516 и ½ ид.ч.
от имот пл.№ 515 и относно законността на изградения гараж.
Приложени са : акт № 340 от
16.06.1999г. за общинска частна собственост /АОС/, на основание чл.2 ал.1 т.4 ЗОС, заповеди №№ СД-130/24.04.1985г. и СД-73/05.07.1990г. вр.
с §7 ПЗР ЗМСМА – считано от 1991г., по отношение 2/3 ид.ч.
от дворно място имот пл.№ 503, кв.424, първи етаж от 2-етажна масивна жилищна
сграда и полумасивна жилищна сграда и съсобственик – С.Д.Щ.,
при граници – имот пл.№ 515, имот пл.№ 504 и улица Н.Сапунов;
скица на ПИ 520.1598 от СГКК / 16.10.2014г.; скица на ПИ 520.1624 от СГКК /
17.10.2014г. /л.18/ с данни за собствениците : Н.С.Г. – ¼ ид.ч., Община Пловдив – ½ ид.ч.
и С. Г.Г. – ¼ ид.ч.;
скица на ПИ 520.1623 от СГКК / 17.10.2014г. /л.19/ с данни за собственик Община
Пловдив /документ – липсва информация/; АОС 1473 от 07.02.2013г. за ПИ 1597
/съседен от изток на ПИ 1624/ и акт № 1475 от 27.02.2013г. за поправка на АОС №
1473; комбинирана скица за УПИ I – 520.231, 520.1599 и общ.застрояване от
кв.424 по плана Първа гр.част-Пловдив /л.23/ - без промяна в улична и дворищна
регулация, от 19.08.2013г.; АОС № 1523 от 17.09.2013г. за сграда с
идентификатор 520.231.1; АОС № 1522/17.09.2013г. за ПИ 520.1599 и скица на ПИ
1599 от 10.10.2012г. на СГКК-Пловдив /съседен от изток на ПИ 1623/; служебна
справка за посочените ПИ по АОС; комбинирана скица за УПИ II – 520.1597 и общ. застр. по кв.424 по плана на Първа гр.част-Пловдив; Геодезическо заснемане с възложител – Община Пловдив, на
гараж в ПИ 1623 и в ПИ 1624 по КК на
гр.Пловдив и комбинирана скица между регулационен план на Първа гр.част –
север, Пловдив, одобрен със Заповед № 1739/07.09.1993г., КК в обхват ПИ 1623 и
ПИ 1624 и геодезическо заснемане /л.30 и сл./ : геодезическото заснемане е за определяне разположението на
гаража спрямо имотите, като са заснети гараж и съществуващи огради в негова
близост с изходни точки с номера р.т.1 и р.т.2, които са координирани в реално
време с ГНСС измервания в координатна система БГС2005 и височинна система –
балтийска. Резултатите от измерването са обработени на компютър с посочени
програмни продукти, като е създаден цифров модел на обекта. Чрез сканиране и векторизиране са пренесени линиите от действащия
регулационен план, одобрен със заповед № 1739/07.09.1993г. на кмета на община
Пловдив. Гаражът е показан на геодезическото
заснемане – л.32 и на комбинираната скица – л.33.
1.5. Фактическата установеност е
обосновала извод за адресат на оспорената заповед – жалбоподателя, тъй като
спрямо него е насочено изпълнението на административния акт. В случая
жалбоподателят е съсобственик в един от ПИ, в които е изпълнен незаконният
строеж и в разпоредителната част на административния акт Ст.Г. е задължен за премахване
на незаконното строителство.
На премахване подлежи всеки незаконен
и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му
/арг. от чл.225а ал.2 вр. с
чл.225 ал.3 ЗУТ; чл.15 от Наредба № 13 от 2001г./. Приоритетно значение е
придадено на извършителя, тъй като той е субект, черпещ права от собствено
неправомерно поведение. В тази насока според Решение № 582/2013г., ВАС :
„Когато установи, че адресатът на заповед за премахване на незаконен строеж не
е негов извършител, съдът следва да отмени заповедта само в частта създаваща му
задължение за премахване, но не и в частта разпореждаща премахването“.
Адресатът на заповедта е правилно
определен, предвид обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите
на ДНСК - лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на
заповедта : "Адресат/адресати на заповедта" са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж.”. Със заповедта задължението е
вменено на съсобственик на имот, в който, ведно с друг имот е осъществен
незаконен строеж, като е възможно задължението да бъде вменено и на извършителя
на строежа – жалбоподателят не отрича да е извършител, предвид съдържанието на
възражението против КА /Решения №№ 14527/2019г., 16857/2019г. и др., ВАС, Второ
О./ и представените заявления за узаконяване - Г. е собственик на строежи,
извършени от него незаконно в УПИ №
515, кв.424 по плана на Първа гр.част-Пловдив и отчасти в съседния имот –
общинска собственост. В реда на изложеното следва извод за правилно определен
адресат на заповедта.
2. При насрочване на делото са
отправени указания към страните по доказателствата и доказателствената
тежест, л.50. Уважени са доказателствени искания на
жалбоподателя за разпит на свидетели, за представяне на писмени доказателства и
е назначена служебна СТЕ /чл.171 ал.2 АПК/.
2.1. Ответникът представи
доказателства, заявени от жалбоподателя и допълни преписката /л.59 и сл./, като
по отношение заявления за узаконяване от 2004г., 2006г. и 2013г. заяви, че предвид
отсъствие на данни по заявленията да е издаден акт за узаконяване, следва да
бъде прието, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ : Със заявление вх.№
94012-7712 от 04.11.2013г., Ст.Г. е уведомил гл.архитект на район
Централен-Община Пловдив за това, че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от ПИ 1624 по КККР на гр.Пловдив в съсобственост с
община Пловдив и в ПИ е извършил без разрешение строежи преди 31.03.2001г.,
които желае да бъдат узаконени /§127 ал.2 ЗИДЗУТ, респект. § 184 ЗИДЗУТ/ -
едноетажна сграда/постройка с площ около 60 кв.м., южно от северната имотна
граница; пристройка към съществуваща жилищна сграда, разположена северно от
сградата; постройка-допълващо застрояване със стопанско предназначение,
разположена източно от жилищната сграда; плътна ограда с височина над 0.6м, изцяло
в имота. Заявено е, че през 2004г. при други обстоятелства /други действащи РП
и ЗП/ Г. е инициирал производство по узаконяване на горните строежи и декларирал,
че желае това производство да бъде прекратено /тоест, производството от 2004г.
да се прекрати/.; заявление от 28.12.2006г. относно писмо на район Централен с
изх.№ 9400-11398/25.02.2004г. /л.62/ в производство по узаконяване на незаконни
строежи, по §184 ПЗР ЗИДЗУТ – посочено е, че Г. е собственик на строежи,
извършени от него незаконно в УПИ № 515, кв.424 по плана на Първа
гр.част-Пловдив и отчасти в съседния имот – общинска собственост. Това
заявление е по повод писмо от 14.01.2004г. с поставени в същото изисквания,
предвид което са представени документи по опис.; В отговор изх. № 9400-11398 от
25.02.2004г. от район Централен е посочено, че касае декларирано незаконно
строителство от Ст.Г. по реда на § 184 ПЗР ЗИДЗУТ и са описани необходимите
документи, които да бъдат представени от лицето.; В заявление вх.№
9400-11398/14.01.2004г. /л.63/, Ст.Г. е декларирал строежи, на които е
собственик и които са извършени от него незаконно в УПИ № 515, кв.424 по плана на Първа гр.част-Пловдив и отчасти в
съседния имот – общинска собственост. Три от тях са идентични с описаните в
заявлението от 04.11.2013г., като различен е строеж по т.4 „Помещение за склад
– преустроена част от съществувала постройка за гараж”. Заявено е искане за
узаконяване на строежите и започване на производство по узаконяването им. За
частта от строежите, на който лицето е собственик и строител – попадащи не в
собствения му имот, взаимоотношенията ще бъдат уредени на основание чл.72, 73 и
74 ЗС.; Разрешение за строеж № 38/30.05.1984г. е с предмет – гаражна клетка в югоизточната
част от дворното място с размери 3,50 х 5,50м и височина – 2,20м, при спазване
корекциите в одобрен архитектурен проект, с адресати – Ст.Г., З. и Н.Г.,
съобразно одобрени проекти на 28.04.1984г. за преустройство на жилище в имот
пл.№ 515, кв.424 по плана на Първа гр.част, ***, л.64; Акт за узаконяване № 97
/ 20.12.1984г. – относно отклонение от одобрен архитектурен проект за ремонт и
реконструкция на жилищна сграда, като е узаконено – „Завишаването на етажната
височина на жилищна сграда на 2,50м, отводняването на покрива задължително да
се отведе в собств. имот….”., л.65.; Протокол № 38 /
05.12.1984г. на съвета за ТСУ при ОбНС-Пловдив, т.4 –
1. Приема завишаването на етажната височина на жилищната сграда на 2,50м.; 2 –
отводняването на покрива задължително да се отведе в собствения имот; 3 –
Отменя визата за гараж, до изготвяне на ЧКР от IV РНС „Д.Благоев”. ; Текстова и
графична част на Заповед № ОА-1739/07.09.1993г., с която е одобрен застроителния и регулационния план, заедно с кадастралната
основа и напречни профили на улиците на Първа гр.част-Пловдив, като корекциите
на регулацията и застройката са с лилав цвят, застройката е нанесена с черен,
червен и кафяв цвят, а регулацията – с червени и сини линии, надписи и цифри
/л.67 и сл.; л.74/, графичните части са за застрояване и регулация. ;
ситуационен план – извадка от улична и дворищна регулация, утвърдени със
Заповед № 628/11.02.1959г., л.71; ситуационен план – извадка от улична и
дворищна регулация, утвърдени със заповед № 1606/15.06.1965г., л.72;
ситуационен план – извадка от улична и дворищна регулация, утвърдени със
заповед № 86/24.04.1978г., л.73; извлечение от КР /л.75, 76/ - в ПИ 1624 са
отразени сграда с площ 24 кв.м. – едноетажна жилищна сграда и сграда с площ 6
кв.м. – едноетажна жилищна сграда. ; Заповед
№ СД-130/24.04.1985г. за отчуждение на имот пл.№ 515 с оценка на дворно място и
право на строеж, както и жилищна сграда от 32,34 кв.м., вкл. забележка –
Подобренията, построени с РС № 38/30.05.1984г. не се оценяват, тъй като са
осъществени при условията на чл.148 ППЗТСУ /действал КЗП от 1978г./, л.179 и
сл.; Заповед № СД-69/19.06.1990г., с която се отменя Заповед № СД-159/6.09.1988г.,
с която е отчужден част от имот пл.№ 515, на основание §40 от Закон за
изменение на ЗС – чл.102.
2.2. Жалбоподателят представи и са
приети без възражения : Писмо от Благоевградски народен съвет – Пловдив, ИК до
СД ИСС, Пловдив от 28.05.1985г. /л.89/, в което е посочено, че по молба от
26.04.1985г. са представени за одобрение архитектурно-строителни проекти по
дадена виза за основен ремонт на съществуваща жилищна сграда с пристройка към
нея за тоалетна и баня в източна посока и временен гараж, съгл. чл.148 ППЗТСУ
със забележка „без да се събаря общия калкан и без да се надзижда”.
Виза е издадена на 25.01.1984г. Въз основа на издадената виза и одобрените
проекти е издадено РС № 38/21.05.1984г. за строителството в имота в ***, в
което е пропуснато да се отбележи условието на чл.148 от ППЗТСУ, както и по
дадената виза.; виза от 25.01.1984г. за временен гараж съгласно чл.148 ППЗТСУ,
л.90. Представени са и : геодезическо заснемане на
постройки в имот 515, кв.424 по плана на Първа гр.част, л.91 и сл.; Акт за
непълноти и грешки /07.06. 2012г. относно нанасяне на два нови ПИ – 1623 и 1624
и коригиране границите на ПИ 1393, л.98, л.134 ; Решение от 16.11.1989г. на ПОС
по дело № 5751/1989г. – за изменение на Заповед № СД-159/6.09.1988г. в частта
за оценката на имот пл.№ 515, кв.424 по Плана на Първа гр.част, гр.Пловдив, ***,
собственост на Ст.Г.Г. и Н. Ст.Г. /жилищна сграда и
право на строеж, подобрения в жилищната сграда и ГАРАЖ/, л.99, 100; заповед №
СД-159/06.09.1988г. по чл-95 вр. с чл.98 ЗТСУ за
отчуждаване на част от имот пл.№ 515 в кв.424 по плана на Първа гр.част –
Пловдив, на ***, собственост на Ст.Г.Г. и на Н.Ст.Г.,
със съответните стойности на частите им от имота, за което ще бъдат обезщетени
с тристаен апартамент и с един ГАРАЖ /тричленното семейство на Ст.Г./, респект.
едностаен апартамент, с отразена оценката на имота, с вписана Забележка – „Тъй
като строителното разрешение № 38 от 30.05.84г. е дадено при условията на
чл.148 ППЗТСУ и не е изтекъл 5 годишния срок, не следва да се оценяват сградата
и гараж”, и е цитирано решение на ПРС по гр.д.№ 3573/85г. по повод
предшестващото отчуждаване на имота, л. 101, 102; вх. номер на декларирани недвижими имоти от 26.05.1998г. ; скица
на ПИ 1624 от 20.08.2012г., в която са отразени две сгради в имота със
застроена площ 24 кв.м. и 6 кв.м., на южната граница на имота, л.133;
декларации по чл.14 ЗМДТ – от 26.05.1998г. – със сграда и гараж, за които е
отразена година на построяване – 1984г. /л.138, 139/, като гаражът е с площ 21
кв.м. и собственик – жалбоподателя; от 26.06.2017г. – сграда и гараж от 21 кв.м. площ и година на
построяване – 1984г. /л.135 и сл./; приходни квитанции за данък недвижими
имоти, ТБО за земя и сграда /л.146 и сл./ от 2018г. – плащане за 2017г., 2019г.
– плащане за 2018г., 2017г. – плащане за 2017г., за 2009г., за 2010г., за
2008г.; от 2012г.; удостоверение за наследници, л.186; удостоверения за наличие
или липса на задължения /л.187 и сл./ от 2020г.; писмено уведомление от район Централен до Ст.Г. от 01.09.2000г. /л.188/,
в което е посочено, че по постъпила жалба в РДНСК – Пловдив, е извършена проверка
в имота – гр.Пловдив, *** – имот пл.№ 515, кв.424 по плана на Първа гр.част,
при която е констатирано извършено строителство в нарушение на чл.55 ЗТСУ – на
гараж със застроена площ 69 кв.м. ; скица от 1972г. и др., повторно представени
в съдебно заседание с ход по същество /л.215-л.73; л.214-л.90; л.213-л.134/.
2.3. Свидетели :
- Е. К. Б. е била главен архитект на
Община Пловдив в периода от 1999г. до 2007г. Заяви по твърдения на
жалбоподателя /съдебно заседание от 27.02.2020г./, че никога не е работила по
описания от оспорващото лице начин. Посочено бе във вр.
с данните, на които се позова жалбоподателя, че случаят е имал отношение към
кадастъра, който не е в обхвата на компетенциите на гл.архитект. Жалбоподателят
не конкретизира документ, съдържащ подпис на свидетеля, за да може да бъде отговорено на въпрос, тъй като въпроси всъщност не бяха
отправени.
- Т. Д.П. бе заличен като свидетел
поради невъзможност да бъде открит на двата адреса /настоящ и постоянен по
справка НБД/, въпреки множество потърсвания, както и предвид останалите събрани
доказателства и отсъствие на представен от жалбоподателя документ – спогодба,
по отношение на който да бъде изслушан свидетелят.
Свидетелските показания не допринесоха
за изясняване твърденията на жалбоподателя относно постигната спогодба с Община
Пловдив във вр. с гаража. Не бяха потвърдени заявени
от оспорващото лице факти и обстоятелства. Отсъстват свидетелски показания в конкретиката на спора, които да бъдат съпоставени с
писмените доказателства, събрани в съдебното производство, както и с картния
материал.
2.4. СТЕ /л.114 и сл./ е изготвена
след проучване на доказателствения материал по
делото, оглед и заснемане на строежа на място – в присъствие на жалбоподателя,
посещение на техническата служба – район Централен, проверка на КК на
гр.Пловдив и представяне на графични извлечения към експертизата, отразяващи
предвижданията на действащия ПУП и предходните планове с отразен обхвата на
строежа по констативния акт, вкл. представяне на извлечение от КК за двата
имота, в които е разположен строежа, като ПИ 1623 е заличен в момента, но са
отразени границите му по предходно местоположение :
Оглед на място и заснемане : Сградата
е едноетажна, изпълнена с носеща стоманобетонова
конструкция от греди и колони и стоманобетонова
покривна плоча, върху която частично е изградено таванско помещение. Същото
заема западната страна на плочата е и оградено с дъски, като покрива е с
дървена двускатна конструкция. Стоманобетоновите
колони от първия етаж продължават над горния ръб на плочата с фусове, заложени като за надстрояване. На първия етаж
сградата се ползва в по-голямата си част като гараж с монтирана стоманена
врата. Ограждащите стени на първия етаж са от тухлена зидария. Сградата е
преградена в южната си част на първия етаж с плътна стена от юг. Светлата
височина на гаража е 2,70м.билото е на 4,20 м. от тротоара. В имота има още
една едноетажна жилищна сграда в южната част, с продължение с чупка от север до
опиране в процесната сграда. От изток на едноетажната
сграда е построена помещение като стопанска постройка, разположено до плътна
ограда. Според СТЕ техническите данни на обекта – предмет на премахване са : ЗП
= 75,47 кв.м., а таванското помещение е с площ 37,17кв.м. Заснемането е
отразено в Приложение № 1 към СТЕ.
Констатации от проучване на действащия
ПУП и КК : Действащ ПУП – ПРЗ /ЗРП/ е одобреният със Заповед № ОА-1739/07.09.1993г.
– кадастрален /КП/, регулационен /РП/ и застроителен
план /ЗП/. По РП единият имот има кадастрален номер 515 /от юг/, а другият –
516 /от север/, като и двата имота попадат изцяло в отреждане за улица от
кв.424 по плана на Първа гр.част-Пловдив. Имот № 516 е заличен от кадастралната
основа на плана и неговата площ е присъединена към площта на улицата. По
предвижданията на ЗП в територията на „процесния
имот” е предвидено изпълнението на улица, паркоместа
и озеленена площ. Процесната сграда НЕ Е показана в
кадастралната основа на плана от 1993г. като съществуваща и заема части от ПИ
515 и части от ПИ 516 /заличен, сега представляващ имот за улица/. В Пр.№ 4 и №
5 към СТЕ е отразен процесния строеж с обхват от
заснемане на място върху извлечения от РП и ЗП.
Предходни планове за двата имота : РП,
одобрен със Заповед № 86/24.04.1978г.
– по този план сградата попада в ПИ 515 и ПИ 516, които са в отреждане за УПИ I
– Зеленина. Гаражът НЕ Е показан в кадастралната основа на плана като
съществуващ. На мястото му са отразени две сгради в имот 515 – „пс” и „пж” и една сграда в имот
516 със сигнатура „пж” в южната страна на този имот.
В Пр.№ 6 върху извлечение от РП / 78г. е отразен гаража в обхвата му от
заснемане на място. На графичното приложение – извлечение от КРП е показан
обхвата на одобреното преустройство на жилищна сграда в имот 515, допуснато с
РС № 38/21.05.1984г. /л.64/ и одобрени проекти на 27.03.1984г. Показано е и
местоположението на гараж с размери 3,50м./5,50м., означен в скица с виза за
проектиране, издадена на 25.01.1984г. /л.90/ и допуснат също с РС № 38/21.05.1984г.
Процесният гараж е очертан в розов цвят, а гаражът по
РС № 38/1984г. – с оранжев, при което
видимо ясно двата обекта нито се припокриват, нито имат допирателни, л.125.
В СТЕ е посочено съответно на данните по делото, че за визата е налице Протокол
№ 38/05.12.1984г. /л.66/ на Съвета за ТСУСА при ОбНС-Пловдив,
с който тя е отменена за гаража – до изготвяне на ЧКР от IV РНС „Д.Благоев”. Отмяната
на визата е вписана и в издадения Акт за узаконяване № 97/20.12.1984г. „Така, както е означен на визата
/копие от действалия към момента РП/, гаражът попада в отреждане за улица.
Обектите, за които има издавани строителни книжа, са показани върху
извлечението от РП – 1978г.: визата, РС и акта за узаконяване /АУ/ са издавани
при неговото действие /л.125/.; РП, одобрен със Заповед № 1606/15.06.1965г. – по този план сградата попада в
имоти 515 и 516, които са в отреждане за обществени дейности „За детско
заведение и общинско учреждение”. В кадастралната
основа на плана са отразени същите сгради в двата имота, показани в плана от
1978г. /Пр. № 7/.; РП, одобрен със Заповед № 628/11.02.1959г. – по този план сградата-гараж попада в имоти 515 и 516,
които са в отреждане за „Озеленяване”. В кадастралната основа на плана, в двата
имота – на мястото на гаража, са показани 4 едноетажни паянтови жилищни сгради
– 3 бр. в имот 2 и 1 бр. в имот 1 /Пр. № 8, л.127/.
КК : КК е одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК,
като за ПИ 1624 е одобрено изменение със заповед № КД-14-16-927/31.07.2012г., а
за ПИ 1623 /ведно с ПИ 1791/ със заповед № 18-10957/21.10.2019г. В ПИ 1623 няма
отразени сгради. В ПИ 1624 /стар номер 515, в който съсобственик е
жалбоподателя/ са отразени в КК две сгради – 1624.1 и 1624.2 – жилищни
едноетажни, с площ – 24 кв.м. и 6 кв.м. Гаражът не е отразен в КК от 2009г.,
нито в изменението от 2012г. – Пр. № 2 към СТЕ. Експертът е посочил двете геодезически заснемания – част от доказателствата : от
15.02.2019г. с възложител Община Пловдив /л.30-40/ и от м.06.2006г. с
възложител жалбоподателя /л.91-97/, върху които е ситуиран
гаражът – Пр. №№ 3 и 9.
По отношение приложените по делото
строителни книжа /описани по-горе/ : В.Л. е описало данните за ПИ 1624 – имот
515 /за ПИ 1623 не са издавани строителни книжа за нови сгради или
преустройства на съществуващи сгради/ : на 25.01.1984г. е издадена скица с виза
за Преустройство и основен ремонт на съществуващата жилищна сграда с пристройка
към нея за тоалетна и баня в източна посока и временен гараж, съгл. чл.148
ППЗТСУ, като имот 515 попада в п.I – зеленина. Визата е издадена при действието
на КРП от 1978г. На 27.03.1984г. са одобрени проекти по части Архитектура и
Конструкции, съхранявани от жалбоподателя, които обхващат само преустройството
с основен ремонт на жилищната сграда с пристройка към нея за тоалетна и баня и
НЕ обхващат временния гараж. Тук се отбелязва, че част от посочената проектна
документация бе представена в съдебно заседание с ход по същество, л.217-223.
РС № 38/21.05.1984г. включва преустройство
на жилище и разрешаване на гаражна клетка в югоизточната част на дворното
място, с размери 3,50 х 5,50м. и височина 2,20м. Поради допуснати отклонения от
одобрения проект за ремонт и реконструкция на жилищна сграда по време на
строителството, от собствениците е внесен проект за узаконяване, приет с
Протокол № 38/05.12.1984г. на СТСУСА при ОбНС –
Пловдив. Експертният съвет приема завишението на етажната височина на жилищната
сграда, налага изискване за отводняването на покрива – в собствения имот и
отменя визата за гараж. Издаден е Акт за узаконяване № 97/20.12.1984г. за
Завишаването на етажната височина на жилищната сграда на 2,50м. Актът за
узаконяване отменя визата за гараж до изготвянето на ЧКР.
Отчуждителните процедури по отношение на имот № 515 вр. с реализацията на бул.6-ти Септември /старо име в
участъка Бранислав Велешки/ са след издадените РС и
АУ. Със Заповед № СД-130/24.04.1985г. са отчуждени имот 516 и ½ ид.ч. от имот 515. Със заповед № СД-159/06.09.1988г. е
отчуждена ½ ид.ч. от имот 515. Тази заповед е
обжалвана в частта за оценката и с Решение от 16.11.1989г. по д.№ 5751/89г.,
заповед № СД-159/06.09.1988г. е изменена с допълнителни позиции в заповедта.
Със заповед № СД-69/19.06.1990г. е отменена заповед № СД-159/06.09.1988г. – за
отчуждената ½ ид.ч. от имот 515. Заповед №
СД-69/19.06.1990г. е вписана в КР /л.75, 76; л.224/ като документ за
собственост на идеални части от имот 515 /1624 по КК/ - ¼ ид.ч. за жалбоподателя и ¼ ид.ч.
за Н.Г., като останалата ½ ид.ч. е за община
Пловдив.
Описани са в хронология подаваните от
жалбоподателя заявления за узаконяване – 14.01.2004г. по реда на § 184 ПЗР ЗИД
ЗУТ от 2003г. с отговор – изискани документи – от 25.02.2004г., по който
отговор е подадено заявление от 28.12.2006г., като отсъстват писмени
доказателства за по-нататъшно процедиране на преписката и няма данни за издаден
краен административен акт. Последвало е заявление от 04.11.2013г. за
узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗУТ от 2012г. и §184 от ЗИД ЗУТ от 2003г.
- отсъстват писмени доказателства за по-нататъшно процедиране на преписката и
няма данни за издаден краен административен акт.
- При съпоставка между издадените
строителни книжа и обектът – предмет на оспорената заповед, в.л. е представило
обективно проверената информация : Визата за допуснат гараж в отреждане за
улица по действал КРП от 1978г., е отменена с акта за узаконяване.
Ремонтираната /преустроена жилищна сграда с баня и тоалетна, вкл. допуснатия с
визата гараж /отм./ - се намират в южната част на имот 515 /ПИ 1624/ - процесната сграда – масивен гараж не е с местоположение,
еднакво с това на сградите по издадените строителни книжа. Гаражът се намира на
север от тези сгради и заема части от ПИ 1624 и от ПИ 1623. На Пр. № 6 са
означени в цвят гаража и обхвата на строежите, за които са издадени строителни
книжа – те са разположени на различни места.
- По отношение период на построяване според
описанието на строежа : Експертът е цитирал посочения период във възражението
против КА – преди 1990г., тоест повече от 30 години, за който е отговорено - огледът на място показва, че такъв период на
съществуване на сградата не може да бъде категорично потвърден, въпреки, че е
възможен. „Възможно е годината, посочена от жалбоподателя да е точна при добро
поддържане на сградата във времето, но е възможно изпълнението да е в по-късни
години и добрият вид да се дължи на краткото физическо съществуване на
строежа”.
- При изслушване на СТЕ в.л. поясни,
че гаражът не е изграден по нова технология и с нови строителни материали –
тухлите, с които е изграден, се произвеждат и в момента. Изпълнението е традиционно
– монолитно с тухлена зидария. Експертът потвърди, че според писмените
доказателства, в действащия КРП и в КК гаражът не е нанесен. Не е нанесен и в
предходните планове. В.Л. заяви въз основа на доказателствата, че оценения
гараж в пари и завишената оценка на имота по съдебното решение нямат нищо общо
с гаража, за който е издадена заповедта. За обекта – разпореден
за премахване, няма строителни книжа в архива на район Централен.
- СТЕ се цени като компетентно
изготвена с приложени специални знания. Фактическите изводи на експерта
произтичат от обективен анализ на доказателствения
материал.
3. Административната процедура съответства на
установените в ЗУТ правила. Кметът на район Централен - община Пловдив се е
позовал на констативния акт, поради което фактическите установявания в същия
следва да се приемат като част от мотивите на заповедта. Според теорията,
съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
разпореждането за премахване. От данните по делото не произтича извод в тази
насока.
А / Съобразява се, че непрецизни размери в план - схема или
окомерна скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като факта не е относим към незаконност на строежа. Разпоредбата
на чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя,
като условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица – в случая жалбоподателят
е запознат с КА, тъй като е налице удостоверяване на получаването му на 26.02.2019г.,
л.13. Подадено е възражение против КА от Ст.Г., отразено в заповедта. Констативният
акт има доказателствена
сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, което подлежи на
опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Възприето е, че дори
при нередовно съставен констативен акт и
неизясняване в пълнота на относимите факти и
обстоятелства, свързани с индивидуализацията на строежа като ситуиране, те не са толкова съществени, че да опорочават
административния акт до степен нищожност, вкл. не водят и до
незаконосъобразност на заповедта /Решение № 1410/18г., ВАС, Второ О./. В
допълнение се отбелязва, че фактическите установявания в КА, съставен при оглед
на място, представляват огледен протокол в
административното производство, затова същия се преценява не по реда на чл.193
и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. КА съдържа
технически характеристики, потвърдени от СТЕ /площ по КА – 75 кв.м.; площ по
СТЕ – 75,47 кв.м./, което е от значение за индивидуализацията на строежа. СТЕ
потвърждава местоположение – частично в двата ПИ 1624 и 1623 /имоти с предходни
номера 515 и 516/, вид на строежа и материали, от които е изграден – отразени в
КА. СТЕ потвърждава и описание на строежа в частта за монтираната стоманена
врата и скатния покрив. Вярно е, че в КА не е описано
изрично таванското помещение, но е посочена стоманобетоновата
плоча и скатния покрив, между които се намира
таванското помещение. Непълнотата в описанието спрямо СТЕ не е съществена, тъй
като не променя вида, местоположението и площта на строежа, вкл. не се отразява
върху ясното волеизявление на административния орган.
Б / Категорията на строежа е от
значение за материалноправната компетентност на
административния орган. Категорията е посочена в заповедта правилно - пета /чл.137
ал.1 т.5 б.”в” ЗУТ/, по отношение на която кметът на района е компетентен
административен орган.
3.1. Правно значимите обстоятелства за
законосъобразност на оспорената заповед са действителното местоположение на
строежа, техническите му характеристики и липсата на разрешение за изграждането
му, които факти правилно са установени от административния орган. Масивният
гараж е строеж от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ, който факт не е спорен. Не е
спорно и местоположението на строежа. Същият е индивидуализиран в достатъчна
степен по местоположение, строителни материали, от които е изграден, вкл. с
предназначение.
Твърдението за построяване на
гаража преди 1990г. не е конкретизирано, но предвид данните за съществували
планове от 1959г., 1965г. и 1978г., вкл. 1993г се съобрази, че масивният гараж
– предмет на премахване с оспорената заповед, не е отразен в кадастралните
основи на одобряваните в хронологична последователност ЗРП, включително в
действащия от 1993г. Фактът е установим при преглед на графичните части от
плановете. Според графичните части на посочените заповеди по отношение
местоположението на гаражът, няма предвидено основно или допълващо застрояване,
на което да съответства обектът, попадащ в два имота частично. Имотите са били
в обхвата на отреждане „за озеленяване” – 1959г., „за детско заведение и
общинско учреждение” – 1965г., „за зеленина” – 1978г.
и за „улица, паркоместа и озеленена площ” -1993г. Застрояването
следва отреждането, поради което при липса на предвиждания за допълващо
застрояване в предходните и в действащия план от 1993г., не следва извод за
търпимост на строежа. Дори строежът да е изпълнен в периода по §127 ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ, това не е предпоставка за квалификация „търпим”, тъй като вр. с предвижданията на действащия ПУП / ЗРП от 1993г. няма
данни за изменения или ЧКЗР, вкл. за виза. В конкретиката
на фактите виза е била издадена за гаражна клетка с размери 3,50 х 5,50м и
височина – 2,20м, в югоизточната част на имот № 515, на основание чл.148
ППЗТСУ, която виза е отменена с акта за узаконяване. Масивният гараж – предмет
на заповедта за премахване, не се намира в югоизточната част на имот № 515 /ПИ
1624/. Дори гаражната клетка по отменената виза да е построена въз основа на РС
№ 38/1984г., което съответства на декларацията по ЗМДТ от 26.05.1998г. за
сграда и гараж, за които е отразена година на построяване – 1984г. /л.138,
139/, като гаражът е с площ 21 кв.м. и собственик – жалбоподателя, масивният
гараж с площ от 75 кв.м. е с местоположение - различно от гаража по
строителното разрешение. За гаражната клетка по РС № 38/1984г. не е установено
да се намира в имот 515 – към момент на оглед от в.л., поради което независимо,
че е оценена от съда, макар невключена в отчуждителната
заповед с арг. от чл.148 ал.2 пр.2-ро ППЗТСУ /отм./ : „Ако във връзка
със запланувано строителство строежите бъдат отчуждени в срок до 5 години от
издаване на разрешението за строеж, те не се заплащат, като собствениците им са
длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите.”, следва, че
отсъства идентитет между същата и масивният гараж за
премахване.
Гаражът не е отразен и в КК
от 2009г., респект. посредством изменението от 2012г. за ПИ 1624. Относно
отсъствието на отразен масивен гараж в кадастралните основи на плановете, одобрявани
в режим на ЗТСУ отм. /КРП, ЗРП/, се отбелязва, че нанасянето на строеж в
действаща кадастрална карта, респект. КП няма отношение към търпимостта. Извън
това - отразен в кадастъра обект би бил факт, който да ориентира достоверно към
период на изграждането му, когато това е спорно.
Според писмените доказателства –
издадените строителни книжа /описани по-горе и отразени в СТЕ/, се установи, че
за гаражът – предмет на оспорената заповед, не са издавани строителни книжа.
Визата за допуснат гараж по КРП от 1978г. е отменена с акта за узаконяване.
Жилищната сграда с баня и тоалетна, вкл. допуснатия с визата гараж /отменена/ -
се намират в южната част на имот 515 /ПИ 1624/. Следователно и както бе
посочено, масивният гараж не с местоположение, идентично с това на сградите по
издадените строителни книжа. Гаражът се намира на север от тези сгради и заема
части от ПИ 1624 и от ПИ 1623. Освен това, допуснатият с визата гараж е с
различни параметри / Пр. № 6 към СТЕ, л.125/.
Според данните от отчуждителните
процедури, гаражът – предмет на премахване не е в обхвата на обезщетението при
отчуждаването. Със заповед № СД-159/06.09.1988г. е отчуждена ½ ид.ч. от имот 515. Тази заповед е обжалвана в частта за
оценката и с Решение от 16.11.1989г. по д.№ 5751/89г., заповед №
СД-159/06.09.1988г. е изменена с допълнителни позиции в заповедта, вкл. за
гаражната клетка по РС № 38/30.05.1984г., която е с размери 3.50 х 5.50м. и се
намира в югоизточната част на имот № 515. Масивният гараж се намира в северната
част на имот 515 и в част от южната част на имот 516. Със заповед № СД-69/19.06.1990г.
е отменена заповед № СД-159/06.09.1988г. – за отчуждената ½ ид.ч. от имот 515.
При действие на ЗТСУ /отм./ и на ЗПИНМ
/отм./ е било предвидено застрояването да се извършва съобразно одобрените застроителни планове – чл.52 ЗПИНМ отм., чл.55 ЗТСУ отм., арг. от чл.97 ППЗТСУ отм.; § 181, § 187, § 189 – адресат на
РС; § 191 – изискуеми документи за издаване на РС за второстепенни постройки,
вкл. за временни постройки – облекчен режим;195 – задължително изискване за РС
– ППЗПИНМ /отм./. Съгласно чл. 224 ППЗТСУ /отм., обн.
- ДВ, бр. 62 от 1973г./, строежи на държавата, кооперации, обществени
организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от
органите на народните съвети. Подобно е положението при изменението от 1996г.
Разрешение за строеж не се е издавало при условията на чл.225 ал.2 ППЗТСУ /отм.
бр.62 от 1973г./ - Не се изисква разрешение за външно боядисване на сгради и
постройки, подменяване на покривни материали и за
вътрешни преустройства, с които не се изменят конструкцията на сградата,
вътрешното й разпределение и предназначението на помещенията.
3.2. Липсата на одобрени проекти и
издадено РС не е основание да се отрече търпимостта на строеж. По дефиниция
търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа.
Отсъствието на посочен в заповедта
период на изграждане на строежа не е съществен пропуск, тъй като съдът дължи
установяване на това обстоятелството, което е от значение за преценка по
прилагане норма за търпимост, предвид наличие на четири отделни периода според
действащия ЗУТ и при съобразяване липсата на обратно действие, придадено на §
127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Търпимостта е с правоизключващо
премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на
заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и
настъпване на благоприятни правни последици. В тази вр.,
във възражението против КА жалбоподателят е заявил построяване на гаража преди
1990г., което обстоятелство поддържа в хода на съдебното производство /съдебно заседание
от 30.01.2020г., л.156 и сл./.
Предвид
неуточнен конкретен период /година/ преди 1990г., се съобразиха данните от ЕГН
на жалбоподателя /**********/ и твърдението, заявено в заявленията за
узаконяване – той е собственик и извършител на декларираните сгради, вкл.
декларирана година на построяване на гаража в декларацията по ЗМДТ – 1984г. Периодът
попада в обхвата на § 16
ал. 1 изр. 1 ПР ЗУТ : строежите, изградени до 7 април 1987г. без строителни
книжа, но допустими по действуващите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Предвид картния материал и поддържаният
период на изграждане на масивния гараж, Законът за благоустройство на
населените места не е приложим, поради отмяната му през 1950г. Не следва да е
приложими и Законът за планово изграждане на населените
места /отменен 01.06.1973г./. Приложими са Правила и нормативи за планиране на населените места – чл.25 т.2 б.”ж”
гаражи и паркинги – 3,80 кв.м. : „Най-благоприятните нормативи, по които се
оразмеряват терените за жилищно изграждане за обслужващи учреждения
и заведения и за други обществени нужди при планиране на нови жилищни
микрорайони, са посочени в следващата таблица”, ЗТСУ /обн.
ДВ бр.29 от 10.04.1973г.; отм. 31.03.2001г./,
ППЗТСУ отм. – чл.115 ал.1 :” При застрояване на административни, културни,
битови, жилищни и други сгради от юридически лица се изграждат паркинги и
гаражи за леки моторни коли в самите сгради или в непосредствена близост до
тях, съобразно правилата и нормативите за планиране на населените места и
нормативите за комплексно обществено обслужване на различните по функция
населени места и другите действуващи разпоредби, като
се държи сметка за безопасността, както и за спокойствието на гражданите.
Паркингите и гаражите се изграждат от инвеститора на строежа за негова сметка.”
/вкл. чл.116 ал.2 вр. с чл. 112 ал. 4 ППЗТСУ
отм./, Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство /обн. ДВ, бр. 69
от 2.09.1977 г. и бр. 70 от 6.09.1977г., отм. 26.07.1995г./ - чл.92 т.3 :
„самостоятелно разположени в дворната част на парцели, застроени с жилищни или
обществени сгради;”; Чл. 95. (1) Съобразно
разположението им спрямо уличнорегулационната линия паркингите и гаражите се
изграждат: 1. на уличнорегулационната линия - когато улицата е с второстепенно
значение или с ограничено движение по нея или когато поради особености на
терена или разположението на съществуващите сгради достъпът на коли в двора не
е възможен или е значително затруднен; 2. на външната застроителна
линия - когато жилищната сграда в същия парцел, респ. външната строителна
линия, е на определено разстояние от уличнорегулационната линия и не са налице
условията по предходната точка. (2) Паркингите и гаражите по предходната алинея
се изграждат в части и по улици на населеното място, определени от главния
архитект на окръжния (градския) народен съвет, въз основа на заключение на
съвета за архитектура и благоустройство в пълен или намален състав, като се
държи сметка за безопасността на движението по улиците.; Чл. 96.
Паркингите и гаражите се изграждат въз основа на кварталнозастроителен
и силуетен план или кварталнозастроителна
разработка, придружени при необходимост и от вертикални разрези. Те се съставят
в съгласие с действуващите застроителни
и силуетни планове, с които е решена жилищната
застройка.; Чл. 97.
Надземни гаражи, свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в
дворната част на застроените с жилищни сгради парцели в частите за малоетажно застрояване във вилните зони, в курортните места
и в курортните части на населените места, могат да се разполагат: 1. най-малко
на 3,00 м от регулационните линии към съседите; 2. най-малко на 1,50 м от
южната, югоизточната или югозападната (до 45 градуса отклонение от южната
посока) регулационна линия към съседите; 3. на самите регулационни линии към
съседите, ако калканната им стена се покрива напълно
от калканна стена на заварена сграда или от
съществуваща плътна ограда, съответно от съществуващ или създаден с
изграждането на гаража подпорен зид с височина, не по-малка от височината на
гаража и отговаряща на най-високото ниво на терена на съседния терен,
непосредствено до регулационната линия; 4. на самите регулационни линии към
съседите, когато при значителна денивелация на терена има разлика между нивата
на съседните парцели - при непълно покриване на калканните
стени във височина, само въз основа на кварталнозастроителен
и силуетен план за гаражите, придружен със съответно
необходимите вертикални разрези; 5. на самите регулационни линии към съседите,
ако с кварталнозастроителна разработка или кварталнозастроителен и силуетен
план се предвиди застрояване на гаражи или второстепенни постройки и в съседния
парцел, така че калканните стени да се покрият
напълно или да не се покриват напълно във височина, но при условията и
изискванията на предходната точка; 6. на самите регулационни линии - когато те
разграничават селищната от извънселищната територия.;
чл. 117. Временни гаражи
могат да се изграждат само при наличие на условията по чл. 148 - 151 включително от Правилника за прилагане
на Закона за териториално и селищно устройство .”.
Местоположението
на масивния гараж не съответства на цитираните норми, дори да се приеме
строежът да е в хипотеза на чл.148 ал.1 ППЗТСУ /отм./, която теза съдът на
възприема с арг. от чл.151 ППЗТСУ /отм./ във вр. с разрешена гаражна клетка на същото правно основание
през 1984г. За двата обекта се установи, че имат различно местоположение –
л.125, СТЕ. През 1984г. е действал планът, одобрен със заповед от 1978г.,
според предвижданията на който имоти 515 и 516 попадат в отреждане „за зеленина” и отсъства информация за
осъществена възможността, предвидена в чл.208 ал.1 ЗУТ вр.
с § 70 ПЗР ЗИД ЗУТ /вр. и с Т.Р. № 4 от 02.11.2016г.
на ВАС/. За масивния гараж не е одобрявана и частична квартална
разработка, нито пък е издава виза за проектиране. Разположението му на място –
частично в два имота с пресичане на странична регулационна линия, противоречи
на правилата и нормативите по ЗТСУ
/отм./ - цитирани по-горе; и по сега действащия ЗУТ - в нарушение на чл. 97 т. 3 и
т.5 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ /Д. в. бр. 69/1977г.,
отм. Д. В. бр. 48/1995г./, като масивният гараж не покрива напълно калкана на
съществуваща в съседния ПИ сграда, което е нарушение и на чл. 42 ал. 2,
пр. 2-ро ЗУТ. Освен това, в имот 516 /ПИ 1623/ няма застрояване и не
е предвидено такова, предвид отреждането на плана и към момента този имот е
част от улица по КК /в тази насока Решение № 4961 от 3.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 9357/2018г., II о.; Решение № 4888 от 17.04.2018г.
на ВАС по адм. д. № 1295/2017г., II о. и др./.
Извършването на част
от строежа в чуждия съседен имот е в противоречие с правилата и нормите по ЗТСУ
/отм./ и ЗУТ - основание да не се приема за търпим по §16, ал.1 ПР на ЗУТ.
Ако
се приеме, че строежът е от 1995г. във вр. с писмено уведомление от район Централен
до Ст.Г. от 01.09.2000г. /л.188/, в което е посочено, че по постъпила жалба в
РДНСК – Пловдив, е извършена проверка в имота – гр.Пловдив, *** – имот пл.№ 515,
кв.424 по плана на Първа гр.част, при която е констатирано извършено
строителство в нарушение на чл.55 ЗТСУ – на гараж със застроена площ 69 кв.м.,
търпимостта може да се отрече на основание, че гаражът не е бил деклариран пред
одобряващите органи до края на 1998г. - ал. 2 на § 16
ПРЗУТ. Липсата
на декларация от собственика на незаконния строеж пред одобряващите органи „до
31 декември 1998г.“ изключва възможност за квалифицирането му като търпим
строеж, което е относимо и за § 16 ал.3 ПР ЗУТ.
В тази хипотеза данните биха ориентирали към гараж само в имот 515, при което
обстоятелство следва извод за разширяване на обекта след 2000г. с навлизане в
имот 516.
В допълнение се отбелязва, че не е
налице и изпълнение на изискването на СПН - IХа.
Гаражи за моторни коли : § 63а /нов - Изв., бр. 28 от 1960г./, ал.1 /изм. -
Изв., бр. 4 от 1961 г., ДВ, бр. 13 от 1965г./ - В частите за малоетажно застрояване, във вилните зони, в курортните
места и курортните части на населените места се разрешава в първия етаж и в зимничните помещения на жилищни, съответно вилни сгради да
се изграждат малки гаражи за една или две леки коли. Гаражите се разрешават въз основа на проучване по идейния застроителен план или въз основа на отделно частично
проучване за сградите и помещенията в квартали, в които е допустимо да има
гаражи. Гаражите могат да се разполагат на уличната регулационна линия
или на известно разстояние от нея по улици с второстепенно значение или
ограничено движение или когато поради особеностите на терена или разположението
на заварените сгради достъпът на коли в двора не е възможен или е значително
затруднен. ; § 63д /нов - Изв., бр. 4 от 1961г., изм., ДВ, бр. 13 от 1965г./ :
В дворната част на парцели за средно и многоетажно застрояване могат да се
изграждат гаражи за една лека кола или за повече леки коли (разделени на
клетки) въз основа на кварталнозастроителна разработка, одобрена от
главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, като се държи
сметка за санитарно-хигиеннитеизисквания,
спокойствието на гражданите и сигурността. ; § 63е /нов - Изв., бр. 4 от
1961г./. Няма данни за съобразяване и с тези норми.
Гаражът
би бил допустим строеж в хипотеза на съответствие с правилата и нормативите,
установени в чл. 97 т. 3
и т. 5 от
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
/обн. Д. в. бр. 69/1977г., отм. 1995г./, респ. на чл. 41, ал. 2
и чл. 42, ал. 1
и 2 ЗУТ.
Разпоредбите на чл. 97, т. 3
и т. 5 от
цитираната Наредба № 5 ПНТСУ, допускат изграждане на надземни гаражи
в дворната част на застроени с жилищни сгради парцели, на самата регулационна
линия към съседите, при положение, че калканната им
стена се покрива напълно от калканна стена на
заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, съответно подпорен зид с
височина, не по-малка от височината на гаража. Аналогични са изискванията за
разполагане на надземни гаражи и по чл. 41 ал. 2
и чл. 42 ал. 1
и 2 от
действащия ЗУТ - свързано с постройки на допълващо застрояване в
съседния урегулиран поземлен имот /УПИ/, при положение, че калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради.
По делото обаче не бе установена посочената хипотеза.
-
Противоречието на строежа с разпоредбите, действали в периода на построяването
му, както и по ЗУТ, разкрива едновременното отсъствие на всяка от предпоставките
за признаване на търпимостта като юридически факт с изключващо възможността да
се разпореди премахването му действие. При отсъствието и на строителни книжа,
което не е спорно, обектът е незаконен по см. на чл. 225 ал. 2
т. 2 ЗУТ. Липса
на съгласие на собственика на имот 516 /ПИ 1623/ не е с правна последица за
търпимостта /изграждането на строеж в чужд имот не е отрицателна предпоставка
от фактическите състави за търпимост - този см.
Решение № 781/18г., Решение № 3283/2016г. – ВАС, Второ О. /, тъй като е необходимо при издаване
на РС.
Със ЗИД ЗУТ /обн.
ДВ, бр. 82 от 2012г./ е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127
ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва
и преходна разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и
да придава обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест, налице са
норми – едновременно и самостоятелни по изисквания, регламентиращи режима на
търпимост, с визирани в тях конкретни предпоставки, според периода на
изграждането на незаконния строеж. За прилагане хипотезите за търпимост
приоритет е придаден на периода на изграждане на незаконния строеж и поради
липса на обратно действие на §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ – в разглеждания случай е
приложима нормата на ал. 1 или ал.2, § 16 ПР ЗУТ. В хипотезата на ал.2 от § 16
ПР ЗУТ е съобразена възможността за узаконяване по реда на ЗТСУ, ППЗТСУ /отм./
за строежите, изградени в периода, както и нормата на § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. За
строежи, изградени в периода от ал.2 на §16 ПР ЗУТ е установена възможност
както да бъдат узаконени, така и да бъдат квалифицирани на търпими /арг. от § 27 ПЗР ЗИД ЗТСУ – ДВ, бр. 89 от 1998г. – срок до
31.12.1998г. във вр. с период на изграждане на
строежа при §16 ал.2 ПР ЗУТ, при което по отношение на тези строежи е била установена
възможност за узаконяване, каквото се има предвид в §16 ал.2 ПР ЗУТ, и с която
норма от ЗУТ тези строежи отново са в благоприятен режим, изискващ обаче
декларирането им пред одобряващите органи; Преходна
Разпоредба към Постановление № 256 на Министерския съвет от 23 ноември 1998г.
за изменение и допълнение на ППЗТСУ - ДВ, бр. 140 от 1998г. : § 20 ал.1 и ал.2;
чл.224, чл.225 ал.1 т.7, чл.162 ЗТСУ вр. с чл.312,
респект. чл.320 ППЗТСУ отм. – Търпими строежи /. В тази вр.
- отсъства информация за подадена молба - декларация за узаконяване на строежа
на основание § 27 ал. 1
ПЗР на ЗИДЗТСУ /Д.В. бр. 79/1998г./, по която да е налице
произнасяне от компетентния орган, в 1-месечния срок по чл. 220, ал.
4 от ППЗТСУ /отм./ към който препраща чл. 312 ал. 6
от ППЗТСУ /ред. ДВ бр. 140 от 1998г./, респ. в 6-месечния срок по § 20 ал. 2 от
ПР на ПМС № 256/23.11.1998г. за изменение и допълнение на ППЗТСУ. Няма
данни за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, ал.1, ал.10. Тук се
отбелязва, че със заявление вх.№ 94012-7712 от 04.11.2013г., Ст.Г. е уведомил
гл.архитект на район Централен-Община Пловдив за това, че е собственик по
наследство на ½ ид.ч. от ПИ 1624 по КККР на
гр.Пловдив в съсобственост с община Пловдив и в ПИ е извършил без разрешение
строежи преди 31.03.2001г., които желае да бъдат узаконени /§127 ал.2 ЗИДЗУТ,
респект. § 184 ЗИДЗУТ/ - вкл. е заявено, че през 2004г. Г. е инициирал
производство по узаконяване на горните строежи и декларирал, че желае това
производство да бъде прекратено /тоест, производството от 2004г. да се прекрати/.
По заявлението от м.11.2013г., както и по това от 2004г. - не е налице информация
за произнасяне от компетентния административен орган, при което е налице
мълчалив отказ. Жалбоподателят не поддържа да е обжалвал мълчалив отказ по
заявленията за узаконяване, поради което следва извод за влязъл в сила мълчалив
отказ – преди образуване на административното производство по издаване на
оспорената заповед. Ведно с посоченото, според обозначаването на разпореденият за премахване гараж във всички извлечения от
плановете – приложенията към СТЕ, гаражът не се идентифицира с останалите
строежи, предвид което – същият не попада в обхвата на заявленията за
узаконяване.
По отношение прилагане
разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ се съобрази, че
същата не изключва приложението на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, като новият период
касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. /влизане в
сила на ЗУТ/. В хипотеза
на изграждане на гаража през 2000г. или през 2001г., преди 31.03.2001г., не са
съобразени нормите на чл.120 – чл.123 от Наредба № 5/17.05.1995г. за правила и
норми по териториалното и селищно устройство, както и чл.116 ал.2 вр. с чл.112 ал.4 ППЗТСУ отм.
3.3. Описанието
на строежа в заповедта позволява идентификацията му, а заключението на СТЕ без
съмнение се отнася до същия обект. Разпореденото задължение не е обективно
неизпълняемо – описанието на строежа в достатъчна степен индивидуализира
същия. Доколкото
целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство,
следва, че намесата на общинската администрация в случая е пропорционална на
предвидената в закона цел. Принципът на съразмерност
е приложим при осъществяване на евентуално принудително изпълнение и не е относим към законосъобразността
на заповедта, доколкото разпореденото
с нея задължение не е обективно неизпълняемо
или несъразмерно с целта, за която е издадена. Незаконният строеж не е с
жилищно предназначение, макар част от същия да е с таванско предназначение,
като не е твърдяно жилищната сграда в ПИ 1624, кв.414 по плана на Първа
гр.част-Пловдив да е единствено жилище на жалбоподателя, поради което не е
дължима преценка за съответствие на заповедта с чл. 8 § 1 КЗПЧОС.
По изложените съображения жалбата се
приема за неоснователна, като се съобрази, че не е заявено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.Г.Г.,***, против Заповед № РД-19-229 от 15.03.2019г. на Кмета
на Район Централен - Община Пловдив.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :