№ 2339
гр. ..., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20211110172618 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Н. Д. П. е подал молба до Софийски районен съд против ... и ... за установяване
спрямо ответниците на трудов стаж за положения от него труд в периода ... г. – ... г.
като служител в ... /с предходни наименования ... и .../ на длъжност „звукооператор“
при 8-часов работен ден. Сочи, че положеният от него труд му е бил заплащан в брой,
като за това били издавани сметки за хонорари. Твърди, че работодателят му не е
прекратил дейността си, но е предал ведомостите за заплати и другата документация,
доказваща трудов стаж, за периода ... г. – ... г. за съхранение на ..., като за процесния
период ищецът не фигурирал в разплащателните ведомости. Ето защо ищецът
предявява иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ с искане да се признае трудовият му стаж за
горепосочения период и работодател. Претендира разноските в производството.
Ответникът ... оспорва иска.
Ответникът ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено следното:
Предмет на настоящото производство е установяването на времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 ... 1999 г.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, на основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1,
т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Производството по делото е допустимо, доколкото съгласно изискването на чл.
1
5, ал. 2 ЗУТОССР, ищецът е представил Удостоверение от 11.05.2020 г., издадено от
НОИ – ТП – ... – Град, видно от което работодателят ... е предал за съхранение на ...
разплащателните ведомости за времето от ... г. до ... г., като за претендирания от ищеца
Н. Д. П. стаж в периода ... г. – ... г. липсват писмени данни в архивното стопанство.
Под „установяване на трудов стаж” се разбира определяне на неговото наличие
и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване
и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Когато определен правен
субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и да удостовери по
съответния ред този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен
спор /така ТР № 2/ 2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/ 2015г. на ОСГК/.
По делото е представена в заверен препис стр. 13 от трудовата книжа на ищеца,
видно от която в периода от ... г. до ... г. Н. П. е полагал труд като служител в ... при 8-
часов работен ден с месечна заплата от 150 лева до ... г. и от 165 лева, считано от ... г.,
на длъжността „звукооператор“. На основание чл. 179, aл. 1 ГПК, отразеното в
трудовата книжка има материална доказателствена сила, която не е опровергана в
настоящия процес, като в този смисъл съдът приема за доказан удостоверения в
рамките на работодателската правоспособност на управителя на ... период от време на
съществуване на трудовото правоотношение, съответно и за установен трудовия стаж,
вписан в трудовата книжка.
Съгласно удостоверение на л. 112 от делото, издадено от Министерството на
културата на Република България, ..., учредено на ... г., е правоприемник на ..., ..., ....
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебно
– счетоводна експертизи от 22.01.2025 г., в Регионален архивен център към ... в с. Н. се
съхранява електронен осигурителен архив, в който вещото лице, след проверка на
място, е установило, че Н. П. фигурира помесечно с дни и суми във ведомостите за
работни заплати на ..., освен за част от месеците, за които се съдържа удостоверяване в
трудовата му книжка, и за месеците ... и ... на ... г. и ... на ... г.
Липсата на ведомости за другата част от месеците, за които се съдържа
удостоверяване в трудовата книжка на ищеца, обуславя необходимостта в настоящото
производство чрез анализирането на съдържанието на трудовата книжка и на другите
приобщени доказателства и доказателсвени средства, да се формира допустим и
положителен извод за наличие на трудов стаж и за периода, за който има вписване в
трудовата книжка без налична ведомост.
По делото е представен писмен документ „сметка за хонорар“ на ... от ... г. за
извършена работа от ищеца на хонорар, но по делото не се установява връзката на този
документ с работодателя ..., в смисъл да е издаден от последния, така че да установява
придобит трудов стаж за този месец при същия.
По делото са ангажирани гласни доказателства средства чрез разпит на
2
свидетеля Е. М., като изнесените от същата сведения относно трудовия стаж на ищеца
за периодите от време, за които няма писмени доказателства, съдът не следва да взема
предвид при формиране на изводите си, доколкото в тази им част показанията не са
допустимо доказателствено средство по аргумент от нормата на чл. 6, ал. 3 ЗУТОССР.
В останалата си част, показанията на свидетелката потвърждават установеното по
делото от приетите писмени доказателства и доказателствени средства.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен отчасти, като основателен и доказан, като съдът приеме наличие на трудов
стаж на ищеца за месеците ... и ... на ... г. – 2 месеца, и за периода от ... г. до ... г. – 48
месеца. За останалите периоди искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси. А съгласно чл. 9, ал. 3
ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и разноски от
ищеца, поради което държавна такса не следва да бъде определяна от съда.
При прилагане на общите правила на ГПК, съгласно чл. 10 ЗУТОССР,
ответниците следва да заплатят поравно по бюджетна сметка на Софийски районен съд
264,08 лева – за възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от иска.
Съобразно изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете
страни.
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на такива, а именно - сумата 300 лева, представляваща заплатено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 2/ 2015 г., постановено по ТД №
2/ 2015 г. по описа на ВКС, ОСГК, в производството по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /какъвто именно е
предявеният в настоящото дело иск/ са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на ищеца разноски в размер на 105,63
лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника ... юрисконсултско възнаграждение в размер на 64,79 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 3 във
вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
3
съдебен ред, по отношение на ... и ..., ЕИК ..., гр. ..., трудовия стаж на Н. Д. П., ЕГН
**********, работил петдесет месеца /... и ... на ... г. и от ... г. до ... г. включително/ в ...
/правоприемник на ..., ..., .../, на длъжността “звукооператор”, на пълно работно време,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на трудов стаж в периодите ... г. – ... г., ...
г. – ... г., .... г. – ... г. и ... г. – ... г.
ОСЪЖДА ... и ..., ЕИК ..., гр. ..., ДА ЗАПЛАТЯТ ПОРАВНО на Н. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 105,63 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
представителство в производството по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 64,79 лева, представляваща
юрисконсутлско възнаграждение за осъществено представителство в производството
по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ... и ..., ЕИК ..., гр. ..., ДА ЗАПЛАТЯТ ПОРАВНО по бюджетна
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 264,08 лева,
представляваща платено възнаграждение на вещото лице по уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4