РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120105518 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. против против П. М. Р., ЕГН
********** от ***, С. П. П., ЕГН ********** от *** и М. П. Ч., ЕГН ********** от ***, в
качеството им на наследници на И. Г. Р. за осъждане на всеки от ответниците да заплати на
ищеца по 425.70 лева главница, дължима по договор за кредитна карта на физически лица от
03.10.2008г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, по
19.99 лева възнаградителна лихва за периода от 16.01.2020г. до 31.10.2020г. и по 185.39 лева
лихва за забава за периода от 01.11.2020г. до 24.08.2022г.
Твърди се в исковата молба, че на 03.10.2008г. банката и И. Г. Р., са сключили
договор за кредитна карта на физически лица, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1000 лева,
при месечен лихвен процент от 1.2%. Крайният срок за погасяване на кредита е до
31.10.2010г., а в последствие е продължен до 31.10.2020г., след която дата кредитът се счита
за изцяло изискуем. Кредитополучателят не е заплатил вноските за януари, февруари и март
2020г., поради което това е станало основание за обявяване вземането на банката за изцяло
предсрочно изискуемо. На 18.06.2020г. ищецът е изпратил до Р. уведомление за
предсрочната изискуемост на дълга, но пратката се е върнала неполучена с удостоверяване,
че лицето е починало. На 30.10.2020г. е изтекъл и крайният срок за погасяване на
задължението и вземането на банката е станало изцяло просрочено и изискуемо.
Наследниците на починалата са нейните съпруг и дъщери, които дължат по равно от
1
задълженията, т.е. по 1/3 всеки от тях. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответниците са представили отговори, идентични по своето съдържание, като само
отговорът на П. М. Р. е в срока по чл.131 ГПК. В отговорите се заявява, че срокът за
ползване на кредитната карта е бил до 31.10.2010г. Според чл.10.2 от ОУ ищецът има
правото еднократно да удължи срока на договора за нов двугодишен период. Този период е
изтекъл на 31.10.2012г. Договорът не може да се удължава за нови периоди. Ето защо се
прави възражение за погасяване на сумите по давност, която е изтекла на 31.10.2015г.
Ищцата е починала през 2019г. и би трябвало още тогава сметката във връзка с кредитната
карта да бъде блокирана. Договорът трябва да се счита за автоматично прекратен по
чл.10.3.2. от ОУ. Въпреки липсата на плащания и блокираната сметка и въпреки смъртта на
лицето банката е начислявала месечни и годишни такси и е изпращала покана за доброволно
изпълнение до починал длъжник. Не е ясно какви суми са били усвоени, кога и какви са
начислените лихви, какво точно включва сумата от 1277.11 лева и какви суми са погасявани.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира следното:
Между банката-кредитор и кредитополучателя И. Г. Р. е сключен договор за
кредитна карта за физически лица № 2202/03.10.2008г., според който на длъжника е
предоставена кредитна карта с разрешен кредитен лимит от 1000 лева, при размер на
фиксиран месечен лихвен процент от 1.2%. Минималната погасителна вноска е 30 лева.
Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.10.2010г. В рамките на
договорения кредитен лимит, с картата могат да се извършат финансови операции, а именно
плащания на стоки и услуги в търговски обекти, теглене на суми от АТМ и на каса. Според
чл.6.2. оправомощеният държател ползва картата по време на периода на клиентски
плащания /ПКП/. Част от усвоените през този период суми, представляващи минимална
дължима сума са изискуеми и оправомощеният държател е длъжен да възстанови до или на
15-то число от всеки месец, следващ текущия ПКП и до изтичане на срока по т.4. А срокът
по т.4 е срокът за ползване на кредитния лимит. Според чл.10.1 договорът се сключва за
срок на действие до датата по т.4 и поражда действието си след изпълняване на условията
по т.5. Договорът се прекратява от датата на изтичане на посочения срок, в случай, че
същият не бъде продължен при условията на чл.10.2. Според чл.10.2 в случай, че
оправомощеният изрично писмено не поиска прекратяване на договора и е бил изправен в
изпълнението на задължението си по него, по съществуващи други договори за кредит и
погасяване на дължимите суми, такси и лихви, банката може по своя преценка да продължи
действието на договора автоматично за нов двугодишен период.
Договорът е надлежно подписан от представител на банката и от
кредитополучателката, поради което е обвързал страните и между тях е възникнала
облигационна връзка по повод ползването на кредитния лимит.
Банката е изпратила на кредитополучателката покана за доброволно изпълнение и
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга, но писмото не е било
връчено, тъй като Р. е починала.
Видно от представеното удостоверение от Община Бургас, лицето е починало на
22.12.2019г. и е оставило за наследници съпруга си П. и дъщерите си С. и М., които са
ответници по делото.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че по картата са усвоени
общо 5678.01 лева, от които 5420 лева чрез теглене от банкомат и 258.01 лева такси по
тегленето. За периода от 14.11.2008г. до 10.12.2019г. по кредитната карта са погасени
задължения от общо 6785.40 лева. Последната платена сума е от 10.12.2019г. С платените
6785.40 лева са погасени 4257.08 лева главница, 258.01 лева такси по усвояване, 1629.11
лева договорни лихви и 644.20 лева такси по договора. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че се касае за такси за ползване на кредита, поради което БРС намира, че това са
такси за годишно обслужване на картата по чл.7.2 от договора, които действително се
дължат. Според експертизата, след извършените плащания, са останали неплатени 1165.92
2
лева за главница и 59.96 лева за възнаградителна лихва за периода от 31.09.2009г. до
31.10.2020г.
Съдът намира, че договорът за кредитна карта не е бил прекратен на 01.11.2010г.,
какъвто е първоначалният му срок, а по силата на чл.10.2 е бил продължен от банката
неколкократно за нов двугодишен срок. Това е така, доколкото според експертизата
кредитополучателката е теглила суми от кредитната карта, респ. е плащала с нея и след
2010г., чак до 2019г., когато е починала. Неправилно е виждането на ответниците, че срокът
на договора може да се удължава само еднократно, но не и за последователни периоди.
Текстът на чл.10.2 от договора гласи, че банката може по своя преценка автоматично да
продължи действието на договора за нов двугодишен срок. Не е казано, че това
продължение може да е само еднократно. Използваният израз нов двугодишен срок навежда
на извод, че този срок може да бъде продължаван повече от веднъж, както е и сторено в
случая. Следователно, договорът е бил продължен на няколко пъти за период от по две
години, като последното продължаване е било на 31.10.2018г. и след тази дата, през 2019г.
кредитополучателката е ползвала кредитния лимит.
В последствие, доколкото плащанията са спрели поради смъртта на Р. /последното
плащане е от 10.12.2019г., а тя е починала на 22.12.2019г./, банката е изпратила писмо-
покана за плащане на всички задължения, които са счетени вече от нея за предсрочно
изискуеми. Следователно, явна е волята на кредитора за в бъдеще да не продължава за
пореден път договора за кредитна карта. Това е заявено и в исковата молба, която е в
смисъл, че е изтекъл крайният срок за погасяване на задълженията, а именно 31.10.2020г.
Съвсем ясно е при това положение, че договорът не подновен и срокът му е изтекъл на
31.10.2020г. Според разпоредбите на чл.6.2 вр чл.4.2, до тази дата е следвало да се върнат и
всички ползвани, но неплатени суми. С други думи, от деня, следващ тази дата –
01.11.2020г. те са станали изискуеми и съответно се дължат от наследниците на Р., за които
няма данни, нито твърдения да са се отказали от нейното наследство. Те отговарят по силата
на чл.5 и чл.9 ЗН за нейния дълг, в равни части.
Неоснователно е възражението, че дългът е погасен по давност. След като
изискуемостта е настъпила на 01.11.2020г., то оттогава тече и давността, но тя е прекъсната
със завеждане на исковата молба на 29.08.2022г. и съответно не е изтекла нито за
главницата, нито за възнаградителната лихва. Вземанията не са погасени по давност.
Що се отнася до възражението, че договорът е бил автоматично прекратен със
смъртта на ищцата, то БРС намира, че в него не се съдържа такава изрична разпоредба. В
чл.13.1.6 макар и непрецизно е записано, че при смърт на държателя на картата
наследниците остават солидарно задължени. Но дори и договорът да се счита за прекратен
със смъртта на Р., нейните задължения остават непогасени и за тях трябва да отговарят
наследниците й, които не са се отказали от наследството.
Както беше установено от експертизата, неизплатената главница по кредитната
карта е в размер на 1165.92 лева. Всеки от наследниците дължи по 1/3 от нея, а именно по
388.64 лева. Възнаградителната лихва е в размер на 59.96 лева, или всеки от наследниците
дължи на кредитора по 19.99 лева.
По иска за мораторната лихва:
Длъжницата-наследодател е починала на 22.12.2019г. Според експертизата
последното плащане по кредитната карта е на 10.12.2019г. Следователно длъжницата е
заплащала сумите докато е била жива и смъртта й е причината за спиране на плащанията.
Според чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. БРС намира, че
случаят е такъв. Трябвало е да се заплати поредна вноска през януари 2020г., но когато
падежът й е настъпил, длъжницата вече е била починала. Ето защо наследниците й, за да
изпаднат в забава, е трябвало да бъдат поканени да платят. Няма данни те да са получили
такива покани преди завеждане на делото, ето защо не са изпаднали в забава и не дължат
мораторно обезщетение за периода преди подаване на исковата молба.
Предвид горното, следва решение, с което всеки от ответниците бъде осъден да
заплати на банката-ищец сумата от по 388.64 лева главница, ведно със законната лихва от
3
подаване на исковата молба до изплащането, сумата от по 19.99 лева възнаградителна лихва
за периода от 16.01.2020г. до 31.10.2020г., като се отхвърлят исковете за горницата над
388.64 лева до 425.70 лева главница и изцяло исковете за по 185.39 лева лихва за забава за
периода от 01.11.2020г. до 24.08.2022г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца
се полагат общо 484.37 лева за разноски, които следва да се разпределят между ответниците
и така всеки от тях следва да се осъди да заплати по 161.46 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника
Р. разноски съразмерно на отхвърлената част от иска от 141 лева, а на ответниците П. и Ч. –
по 105.75 лева разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. М. Р., ЕГН ********** от ***, в качеството му на наследник на И. Г. Р.
да заплати на ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. сумата от 388.64 лева /триста осемдесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ главница, дължима по договор за кредитна карта за физически
лица от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 29.08.2022г. до изплащането, сумата от 19.99 лева /деветнадесет лева и деветдесет и
девет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 16.01.2020г. до 31.10.2020г., както и
сумата от 161.46 лева /сто шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 388.64 лева главница до целия
претендиран размер от 425.70 лева и изцяло иска за сумата от 185.39 лева лихва за забава за
периода от 01.11.2020г. до 24.08.2022г.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН ********** от ***, в качеството й на наследник на И. Г. Р.
да заплати на ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. сумата от 388.64 лева /триста осемдесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ главница, дължима по договор за кредитна карта за физически
лица от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 29.08.2022г. до изплащането, сумата от 19.99 лева /деветнадесет лева и деветдесет и
девет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 16.01.2020г. до 31.10.2020г., както и
сумата от 161.46 лева /сто шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 388.64 лева главница до целия
претендиран размер от 425.70 лева и изцяло иска за сумата от 185.39 лева лихва за забава за
периода от 01.11.2020г. до 24.08.2022г.
ОСЪЖДА М. П. Ч., ЕГН ********** от ***, в качеството й на наследник на И. Г. Р.
да заплати на ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. сумата от 388.64 лева /триста осемдесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки/ главница, дължима по договор за кредитна карта за физически
лица от 03.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 29.08.2022г. до изплащането, сумата от 19.99 лева /деветнадесет лева и деветдесет и
девет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 16.01.2020г. до 31.10.2020г., както и
4
сумата от 161.46 лева /сто шестдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 388.64 лева главница до целия
претендиран размер от 425.70 лева и изцяло иска за сумата от 185.39 лева лихва за забава за
периода от 01.11.2020г. до 24.08.2022г.
ОСЪЖДА ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. да заплати на П. М. Р., ЕГН ********** от ***
сумата от 141 лева /сто четиридесет и един лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. да заплати на С. П. П., ЕГН ********** от ***
сумата от 105.75 лева /сто и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ”Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от А. Т. и Ц. Г. М. да заплати на М. П. Ч., ЕГН ********** от ***
сумата от 105.75 лева /сто и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5