РЕШЕНИЕ
№ 3841
гр. Варна, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Д.а
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110110814 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени
обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на
евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Я. И. И. твърди, че на 30.08.2019 г. сключил договор за
потребителски кредит Microcredit № 9001-00000689 с „М. К.“ АД, въз основа
на който му е отпусната сума в размер на 3283.50 лева при годишен лихвен
процент от 40.48 % и годишен процент на разходите от 48.90 %. Сочи, че
наред с това между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към
договора за кредит, по силата на който ищецът дължи сума в общ размер от
3219.48 лева.
Поддържа, че договорът за допълнителни услуги е нищожен поради
противоречието му с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда
доводи, че същият е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като
такъв се явява нищожен поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност поддържа, че договорът е нищожен поради заобикаляне на
закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че договорът е нищожен поради противоречие с
чл. 10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия,
1
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.
Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като счита, че таксата е необосновано
висока.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез договора за
допълнителни услуги се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава
нормативно предвиденият размер на ГПР.
Счита, че договорът за допълнителни услуги накърнява добрите нрави,
тъй като чрез него се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации на страните, а именно – между размера на таксата и предоставената
услуга, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с
цел извличане на собствена изгода от кредитора.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00000689 от 30.08.2019 г.
поради противоречие със закона, в условията на евентуалност – поради
заобикаляне на закона, в условията на евентуалност – поради накърняване на
добрите нрави, както и за осъждане на ответното дружество да му заплати
сумата от 500 лева, представляваща платена без основание такса по Договор
за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00000689 от 30.08.2019
г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата
молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В проведеното на 04.10.2024 г. открито съдебно заседание е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличаване от сума в
размер на 500 лева на сума в размер на 2086.70 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е депозирало писмен
отговор.
С депозирано преди първото съдебно заседание становище ответникът
оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Към исковата молба са приложени сключени между страните договор за
потребителски кредит и договор за допълнителни услуги към същия /л. 8/, от
съдържанието на които се потвърждава наличието на облигационно
отношение между тях. Видно от съдържанието на договора за кредит,
ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 3283.50 лева,
при уговорен фиксирана лихва от 40.48 %. В договора е отбелязано, че ГПР по
кредита възлиза на 48.90 %. Съгласно договора за допълнителни услуги „М.
К.“ АД се е задължило да предостави на кредитополучателя пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за
2
сметка на клиента по банкова сметка на „М. К.“ АД, безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „М. К.“ АД, безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване,
право на участие в специални промоции. За пакета от допълнителни услуги
кредитополучателят се е задължил да заплаща месечна вноска в размер на
178.86 за срок от 18 месеца, т.е. сума в общ размер от 3219.48 лева. Видно от
погасителните планове по двата договора, падежите на вноските по договора
за заем и по този за допълнителни услуги съвпадат.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Доколкото договорът за допълнителни услуги има
несамостоятелен характер, а предметът му е неразривно свързан с този на
заемното правоотношение, безспорно последният също следва да е съобразен
с императивните изисквания, съдържащи се в ЗПК.
Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. „Допълнителни услуги“ по смисъла на цитираната разпоредба са
такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата, като например
издаването на референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение и пр. Изрично чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същевременно,
изброените по-горе действия, включени в т. нар. пакет от допълнителни
услуги, по същество касаят предоставянето и събирането на заемната сума. В
този смисъл същите са свързани именно с усвояването и управлението на
кредита. Поради изложеното следва да се приеме, че договарянето на подобна
такса е недопустимо и договорът, в който същата е предвидена, е нищожен
поради противоречие със закона.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за
основателен предявения иск за прогласяване нищожността на Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00000689 от 30.08.2019 г.
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Предвид
извода за основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани
предявените в условията на евентуалност искове.
Предвид извода за основателност на предявения иск за нищожност на
договора за допълнителни услуги всички суми, заплатени за погасяване на
задълженията по него, подлежат на връщане като недължимо платени на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 69/,
което съдът кредитира в пълнота като обективно, компетентно изготвено и
аргументирано, става ясно, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 2086.70
лева по договора за допълнителни услуги. Именно за този размер е предявена
и претенцията на ищеца, поради което и предявеният осъдителен иск следва
да бъде уважен.
3
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които включват
заплатената държавна такса в общ размер от 212.25 лева, както и внесения
депозит за съдебно-счетоводната експертиза в размер на 200 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева във връзка с осъществената правна защита и съдействие в
производството, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Посоченият размер съдът
намира за съответстващ на правната и фактическа сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН поради противоречието му със закона
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00000689 от
30.08.2019 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на Я. И. И., ЕГН
**********, от с. *******, срещу „М. К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. *********.
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на Я. И. И., ЕГН **********, от с.
*******, СУМАТА ОТ 2086.70 лева /две хиляди осемдесет и шест лева и
седемдесет стотинки/, представляваща платена без основание такса по
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9001-00000689 от
30.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране
на исковата молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ на Я. И. И., ЕГН **********, от с.
*******, СУМАТА ОТ 412.25 лева /четиристотин и дванадесет лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща извършени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК-П., със
служебен адрес: гр. **********, СУМАТА ОТ 400 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
4
УКАЗВА на ответника „М. К.“ АД, ЕИК *******, че може да заплати
сумите, присъдени в полза на ищеца Я. И. И., ЕГН **********, чрез пощенски
запис.
УКАЗВА на ответника „М. К.“ АД, ЕИК *******, че може да преведе
сумата, присъдена в полза на процесуалния представител на ищеца, адв. Д. В.
М., по банкова сметка с IBAN BG************.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5