РЕШЕНИЕ
№ 886
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПР. Н. АЛ. от ************т, обл.Ловеч
против Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-22-067/05.08.2021 г.,
издадено от Кмет на Столична община, с което на основание чл.209 а, ал.4 от
Закона за здравето за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се излагат съображения, че в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че в АУАН и НП били описани различни
нарушения, което ограничавало правото на защита на нарушителя. Не ставало
ясно дали защитната маска не е поставена правилно на лицето - така, че да
покрива носа и устата, или изобщо лицето нямало поставена защитна маска.
По този начин били допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Освен това, в текста на съставения АУАН не била посочена
конкретната заповед на Министъра на здравеопазването, която въвеждала
съответните противоепидемични мерки, както и датата на издаване на тази
заповед и срокът й на действие. Едва в текста на издаденото НП се цитирали
1
конкретните заповеди на Министъра на здравеопазването.
По изложените аргументи се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съда е
депозирано писмено становище от жалбоподателя А. по хода и по същество
на делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Танев,
който пледира съдът да се произнесе с решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане нана
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2021 г. била извършена съвместна проверка от служители на
Столичен инспекторат и полицейски служители в търговски обект – магазин
„Джамбо ЕС Б“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул.“Ботевградско шосе“ №
525 относно спазване на противоепидемичните мерки, въведени с действаща
Заповед на Министъра на здравеопазването.
Около 13:30 часа проверяващите лица застанали на входа до касите на
търговския обект, когато забелязали лице от женски пол, чиято предпазна
маска била поставена под брадичката. След това била установена неговата
самоличност – жалбоподателя ПР. Н. АЛ., по представен документ за
самоличност – лична карта.
За така констатираното нарушение св.Ц. М. П. –на длъжност старши
инспектор в Столичен инспекторат към Столична община съставила срещу
********** Акт за установяване на административно нарушение № 21-22-
067/14.04.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.209 а,
ал.1 от Закона за здравето, като в обстоятелствената част на акта описал, че
„лицето П.А., намираща се в магазин „Джамбо ЕС Б“ ЕООД не е изпълнило
въведената противоепидемична мярка със Заповед на Министъра на
2
здравеопазването, като няма правилно поставена защитна маска, покриваща
носа и устата“.
След като се запознал със съдържанието на акта, нарушителят го
подписал с възражение, че „не е съгласен със съставения акт, тъй като
маската била правилно поставена на лицето му.
Писмени възражения срещу акта били депозирани в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН с вх.№ СОА21-ГР94-2134/20.04.2021 г.
След преценка на подаденото възражение като неоснователно, на
05.08.2021 г. от Кмет на Столична община било издадено атакуваното в
настоящото производсво наказателно постановление срещу ПР. Н. АЛ.. В
последното било вписано, че с поведението си на 14.04.2021 г. А. виновно е
нарушила чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка с т.I, 25 от Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД- 01-220/08.04.2021г. във вр т.I,7 от Заповед на
Министъра на здравеопазването № РД- 01-51/26.01.2021 г., тъй като няма
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
покриваща изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.
С наказателното постановление А. бил санкционирана за извършеното
нарушение, на основание чл.209а, ал.4 от ЗЗ с глоба в минималния
установен размер от 300 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 09.08.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН № 21-22-067/14.04.2021 г., възражение с вх.
№ СОА21-ГР94-2134/20.04.2021 г., Заповед № СОА20-РД09-2661/22.10.2020
г., Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. и Заповед № СОА21-РД15-
9320/29.07.2021 г.на Кмет на Столична община, Заповед № РД- 01-
51/26.01.2021 г. и Заповед № РД- 01-220/08.04.2021г. на Министъра на
здравеопазването, длъжностна характеристика на длъжността „старши
инспектор“ в Столичен инспекторат; както и гласните доказателствени
средства–показанията на свидетеля–актосъставител П..
Съдът се довери на изложеното от св.П., че жалбоподателят се е
намирал вътре в търговския обект, без поставена предпазна маска на лицето.
Маската е била поставена под брадичката му, което обстоятелство е наложило
установяване на самоличността му и съставяне на АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу
3
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление и съставения АУАН изхождат от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, предвид разпоредбите на чл.209а, ал.3 и ал.4 от ЗЗ и
приложената към материалите на делото Заповед № СОА20-РД09-
2654/22.10.2020 г. на Кмет на Столична община. Спазена е предвидената от
закона писмена форма, налице е и редовна процедура по връчването им на
жалбоподателя.
На следващо място, съдът намира, че в хода на административно-
наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, въпреки безспорно установения
факт на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя А..
В текста на съставения АУАН изобщо не е посочено с коя Заповед на
Министъра на здравеопазването е въведена сочената за нарушена
противоепидемична мярка и какво точно е нейното съдържание. Освен това в
текста на АУАН не е посочено изрично, че ПР. Н. АЛ. се е намирала на
закрито обществено място – магазин, тъй като е възможно соченият
търговски обект да има и открита площ. По този начин съществено се
ограничава правото на защита на нарушителя, който не е в състояние да
възприеме фактическите и правни рамки на вмененото му във вина
нарушение и адекватно да огранизира своята защита срещу него.
Едва в текста на издаденото НП е посочено, че с деянието си П.А.
виновно е нарушила разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка с т.I, 25 от
Заповед на Министъра на здравеопазването № РД- 01-220/08.04.2021г. във вр
т.I,7 от Заповед на Министъра на здравеопазването № РД- 01-51/26.01.2021 г.
4
По –нататък следва да се отбележи, че както и АУАН, така и в НП е
посочена формата на изпълнително деяние по чл.209 а, ал.1 от ЗЗ, а именно че
с описаното поведение санкционираното лице не е изпълнило въведената
противоепидемична мярка със Заповед на министъра на здравеопазването.
Освен това, съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ изисква привързване към други
конкретни норми, като административно-наказващият орган дължи прецизно
определяне на правната квалификация на деянието и е необходимо да посочи
освен конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена,
какъв е териториалният й обхват на приложение, за какъв срок същата е
въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и изобщо да
посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което
настоящата инстанция установява да не е било сторено в конкретния случай.
Тази нередовност не е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от
административнонаказващият орган, като по този начин е била пренесена и в
обжалваното наказателно постановление.
Посочената в НП норма въз основа на която се налага санкцията -
чл.209а, ал. 4 ЗЗ постановява, че Наказателните постановления се издават
съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция,
директора на съответната областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи и кмета на съответната община, т.е. обосновава
компетентността на Кмета на СО да издаде процесното НП и не може да
служи като основание за налагане на санкция.
Всичко гореизложено води до незаконосъобразност на издаденото НП,
респективно до неговата отмяна, тъй като посочените пороци не могат да
бъдат санирани от съда.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и на чл. 143 АПК, която пък от своя
страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода
на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче
освен, че е поискал присъждането им, не е доказал извършването на такива.
Ето защо, искането на жалбоподателя за присъждане на сторени по делото
разноски следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 и ал.3
5
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-П-21-22-067/05.08.2021
г., издадено от Кмет на Столична община, с което на основание чл.209 а, ал.4
от Закона за здравето за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ на ПР. Н. АЛ. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6