№ 2132
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110123206 по описа за 2024 година
Предявени са от ТС“ ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ИЕ, със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу Х. Ф. З., ЕГН ********** и адрес: гр. София,
ЖК ., бл.22, ет.10, ап.39, действащ чрез особен представител адвокат Т. В. С., със съдебен
адрес: гр. София, ул. ..... № 26, за установяване в отношенията между страните на основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумите 270,55 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 102,35 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г., сумата от 2,09
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 0,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.01.2021 г. до 15.11.2023 г. – иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. ж.к. Дружба
бл. 23, вх. Д, ет. 4, ап. 82, аб.№ 47806 за периода от 01.05.2020 г. до 31.11.2020 г.,
включително. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената в
имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна чрез особен представител, е подала в срока по чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба, като изразява становище за допустимост на исковата молба.
Оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството на ответника като потребител на
1
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Навежда доводи, че част от Наредбата за
топлоснабдяване е отменена от ВАС и същата противоречи на Директивата за енергийната
ефективност № 2012/27 на ЕС. Твърди, че претендираната от ищеца сума не е за реално
потребена топлинна енергия, което е в нарушение на чл. 13 от Директива 32/2006 (ЕО) и чл.
9 от Директива 2012/27 на ЕП и СЕ. Оспорва между страните да е възникнало валидно
облигационно правоотношение. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
Моли съда да отхвърли иска като изцяло неоснователен.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Д“ ООД с предишно наименование „Б“ ООД, не
оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 65729/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответника. Поради
ненамиране на длъжника на известните по делото адреси, липса на месторабота и адрес на
упражняване на търговска дейност, съдът е дал указания на ищеца по реда на чл. 415 от ГПК
за възможността за установяване на вземането по исков ред. Това обуславя правния интерес
на ищеца от водене на настоящото производство срещу ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът е закупил чрез
законния си представител процесния топлоснабдяем имот на 18.07.1995 г. (Нотариален акт
№ 103, том LXVI, дело № 13041/1995 г.). На 14.12.2020 г., чрез пълномощник, ответникът е
учредил вещно право на ползване в полза на Марияна Стойнева Фончева и е продал
собствеността върху имота на Моника Яворова Янкова (Нотариален акт № 5, том III, рег. №
7241, дело № 354 от 2020 г.). Представено е и Заявление-Декларация от 02.08.2012 г. за
откриване на партида за имота. Посочен е предишен потребител – Милан Петров Пенев, за
който е представен Препис-извлечение от акт за смърт от 28.12.2008 г.
Изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-техническа
експертиза установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса,
където се намира процесният топлоснабдяем имот, се измерва и отчита, съгласно ЗЕ от
средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът
се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез
преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Б“ ООД, която е извършвала
разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период
фирмата за дялово разпределение е посетила имота на 21.05.2021 г. по време на годишния
отчет. В процесното жилище имало монтирани три отоплителни тела и 3 броя топломери, а
потреблението на топлата вода се отчитало по водомер за топла вода. Установено е от
експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия е 441.67 лв.,
в това число за сградна инсталация 16.60 лв., за отопление на имота – 155.24, за подгряване
на вода – 269.83 лв.
2
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца сумата за периода не е погасена. Вещото лице е взело предвид
погасени чрез прихващане суми и ги е отразило в заключението. Непогасената главница за
периода възлиза на 270.55 лв. за топлинна енергия, лихвите за периода върху тази главница
възлизат общо на 102.35 лв., такса за дялово разпределение в размер на 2.09 лв., а лихва
върху таксата за услугата дялово разпределение в размер на 0.64 лв.
Съдът приема за установена като дължима главницата в размер, установен от вещото
лице по ССЕ, което е установило, че е имало прихващания с извършени плащания за имота с
процесния абонатен номер.
Констатациите на вещите лица се подкрепят и от писмените документи, представени
от ТЛП.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответника се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответникът е бил собственик на
топлоснабдяемия имот през периода, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, те се явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като
договорът за доставка на такава е сключен при общи условия, публично известни и
одобрени от КЕВР. Лицето само е подало молба-декларация за разкриване на партида при
ищцовото дружество, поради което е било наясно със задълженията си по този договор.
Оспорването на ответника и наведените доводи за липса на реално доставена топлинна
енергия в имота му се явяват неоснователни.
Следва да се извърши проверка относно възражението за погасяване на вземанията
по давност. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, с което е спряна давността на
29.11.2023 г., а исковият период, за който съдът установи, че сумите са доказани и дължими,
е от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., включително. Следва да се извърши проверка дали част от
вземанията са били погасени по давност, съобразявайки и периода по време на обявеното в
страната извънредно пандемично положение, във връзка с което давностните срокове са
спрени със Закона за извънредните мерки от 2020 г. за периода 13 март – 20 май 2020 г. Тъй
като се касае за периодично вземане, то същото се погасява с кратката тригодишна давност,
предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а всяко вземане става изискуемо 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, съгласно Общите условия на ищцовото дружество.
Относно исковия период, при горните предпоставки, вземанията, които биха били
погасени по давност, са за период преди месец юни 2020 г., поради което съдът приема, че
погасени по давност са вземанията, претендирани за месец май 2020 г., а именно главница в
размер на 21.12 лв. Останалата част от претендираната главница в размер на 249.43 лв.
Дължима остава и таксата за дялово разпределенение, която е начислена през месец ноември
в размер на 2.09 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
3
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
При този изход от спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
заповедното производство в общ размер на 75.00 лв., а в исковото – за държавна такса 25
лв., депозити за вещи лица в размер на 500 лв., 400 лв. депозит за особен представител на
ответника и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо в двете производства ищецът е направил
разноски в размер на 1100 лв. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца следва
да се присъди сумата от 773.63 лв. Ответникът не е направил разноски, същият е
представляван от особен представител, поради което такива не му се следват.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „ТС“ ЕАД, ЕИК ....,
представлявано от ИЕ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, и Х. Ф.
З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ., бл.22, ет.10, ап.39, действащ чрез особен
представител адвокат Т. В. С., със съдебен адрес: гр. София, ул. ..... № 26, по предявените
обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че
ответникът Х. Ф. З. с ЕГН: ********** дължи на ищеца “ТС” ЕАД, ЕИК ...., сумите, както
следва: сумата от 249.43 лв. (двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 29.11.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 2.09 лв. (два лева и девет стотинки),
предствляваща дължима такса за разпределение за периода, като отхвърля исковете за
останалите претендирани суми, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 65729/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Ф. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ., бл.22, ет.10, ап.39,
да заплати на “ТС” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. .
№ 23Б, представлявано от ИЕ, сумата от 773.63 лв. (седемстотин седемдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки) за разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно
на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „„Д“ ООД с предишно наименование
„Б“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5