Мотиви
по НОХД № 2667/10год. по описа на ПОС
Срещу
подсъдимия Я.Г.П. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.
149 ал. 5 т. 4 във вр. с ал. 2 предложение първо и четвърто във вр. с ал. 1 от
НК затова, че в периода от началото на месец **** 2009год. до ****.2010
год., в гр. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – И.Я.П.,
ЕГН **********, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване,
използване на положение на зависимост и надзор, и представлява особено тежък
случай.
В
хода на съдебното следствие по искане на назначения особен представител на
малолетната пострадала И.П., тя е конституирана като частен обвинител в
наказателното производство.
Съдебното следствие се проведе по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, по процедурата на чл. 371 т. 2 от НПК, по искане на
подсъдимия и неговия защитник, със съгласие и на представителите на държавното
и частното обвинение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че с оглед направеното от
подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, които се подкрепят напълно и от събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на
назначените експертизи, налице са основанията визирани в разпоредбата на чл.
303 ал. 2 от НПК, поради което подсъдимият Я.П. следва да бъде признат за
ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение. Уточнява, че некоректно в диспозитива на
обвинението е пропуснато да се посочи пълното словестно и цифрово изражение на
квалификацията по чл. 26 ал. 1 от НК – тъй като се касае до осъществени няколко
сходни деяния, в рамките на визирания в обвинителния акт период, засягащи
половата неприкосновеност на едно и също пострадало лице; осъществени не само
при еднородност на вината, но и при една и съща фактическа обстановка; като
всяко от предходните е предпоставка за осъществяване на последващото и обуславя
възприемането им като едно продължаващо във времето престъпление. В този
аспект, прави искане при постановяване на съдебния акт, с оглед направеното от
подсъдимия признание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, тъй като тези
обстоятелства са подробно описани като факти в обстоятелствената част на
обвинителен акт, съдът да прецизира повдигнатото обвинение и да признае
подсъдимия Я.П. за ВИНОВЕН за извършено при условията на чл. 26 ал. 1 от НК
престъпление по чл. 149 ал. 5 т. 4 във вр. с ал. 2 предложение първо и четвърто
във вр. с ал. 1 от НК. По отношение наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, представителят на държавното обвинение е на становище, че то трябва
да се определи при спазване императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК,
по реда на чл. 58а ал. 1 от НК. Счита за справедливо на подсъдимия да бъде
определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при условията на чл. 54 от НК - в размер на 6 години Лишаване от свобода, което
да се редуцира с 1/3, съобразно изискванията на чл. 58а ал. 1 от НК. На
становище е, че от така наложеното наказание Лишаване от свобода следва да се
приспадне периода на предварително задържане на подсъдимия по ЗМВР и НПК,
поради наличието на основанията по чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Прави
искане, на подсъдимия П. да се възложи заплащането на направените по делото
разноски.
Особеният
представител - повереник на малолетната частна обвинителка И.П. моли съда, да
се съобрази със становището на прокурора по отношение на правната квалификация
на престъплението, за което да бъде признат за ВИНОВЕН подсъдимият Я.П. и да му
се наложи справедливо наказание, съответстващо на значително по – високата
степен на обществена опасност на конкретното инкриминирано деяние в сравнение с
други сходни такива, което да надвишава по размер предложеното от представителя
на държавното обвинение.
Подсъдимият
Я.П. признава вината си по повдигнатото обвинение, включително и описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, въз основа на които са
направени правните изводи, относно квалификацията на престъплението, за което е
предаден на съд. Изразява съжаление за извършеното и моли съда за снизхождение.
Защитата
на подсъдимия е на становище, че събраните в хода на досъдебното производство,
при спазване процесуалните изисквания доказателства, напълно подкрепят
направеното от доверителя й по реда на чл. 371 т. 2 от НПК признание на фактите
и обстоятелствата описани в обвинителния акт. Счита обаче, че неправилно
деянието е квалифицирано по по – тежко наказуемия състав на чл. 149 ал. 5 т. 4
от НК. Излага съображения, че независимо от високата степен на обществена
опасност на конкретното престъпление, не са налице останалите визирани в
нормата на чл. 93 т. 9 от НК предпоставки, касаещи личността на подсъдимия,
които да дават основание за приложение на кваликацията „особено тежък случай”.
В този аспект, моли съда, да признае подзащитния й за ВИНОВЕН за извършено
престъпление по чл. 149 ал. 2 предложение първо и четвърто от НК, за което да
му определи наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
под минималния размер, предвиден в закона за това престъпление, съобразявайки
се и с разпоредбите на чл.373 ал. 2 от НПК и чл. 58а ал. 1 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
обсъди по отделно и в съвкупност събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, в контекста на направените от подсъдимия признания по реда на
чл. 371 т. 2 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият
Я.Г.П. е роден на ***г***, жител и живущ ***. Той е българин, български
гражданин. Има завършено основно образование и до задържането си за нуждите на
настоящото наказателно производство не е работил по трудово правоотношение,
въпреки че е полагал труд като строителен работник на различни обекти в
страната. Не е женен, но от съвместното си съжителство със С. В. М., с ЕГН **********
има малолетно дете – пострадалата И.Я.П. родена на ***г*** за отглеждането и
възпитанието, на която до момента на задържането му е полагал грижи съвместно с
майка си и втория й съпруг, с които живее в общо домакинство. Не е осъждан за извършени
престъпления, като няма данни за други противообществени прояви и
криминалистични регистрации.
На
***2010 год. в дежурната на V РУП – П., чрез Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – П-, е постъпил СИГНАЛ от живущи в блок № *** /л. 2-гръб и л. 78 от дос.
пр./, съдържащ
данни за оказван системен физически, психически и сексуален тормоз от
подсъдимия Я.П. спрямо малолетната му дъщеря – свид.И.П. Направено е искане да се
предприемат необходимите действия за предотвратяване на по - нататъшно бъдещо
насилие спрямо детето. Към Сигнала е приложена Официална информация от Дирекция
„Социално подпомагане”, съдържаща данни за получен сходен устен сигнал от съседи - още на ****2010г..
За проверка на изнесената в
Сигнала информация, по реда на чл.212 ал. 2 от НПК е предприето извършване на
процесуално – следствени действия – разпити на свидетели – очевидци, в това
число и на малолетната пострадала – свид. И.П. /л. 3 -
4; л. 18 – 19; л. 75 от дос. пр./, както и на майката на подсъдимия – И.А.П./л. 5 и л. 21 - 22 от дос.
пр./.
Установено
е, че малолетната И.П. е родена на *** год., а скоро след раждането й майка й –
С. М., с която подсъдимият Я.П. живял във фактическо съжителство в продължение
на 1 година, го напуснала, изоставяйки детето си. Това наложило ежедневните
грижи по отглеждането и възпитанието на детето да бъдат поети от бащата –
подсъдимия Я.П. и живеещите с него в едно домакинство – негова майка и баба на
детето – свид.И.П. /л.
5 и л. 21 - 22 от дос. пр./ и вторият й съпруг – свид. Г.Г.П. /л. 95 от дос. пр./. Същите обитавали
апартамент находящ се на етаж *** – последен, във вход „*”, на бл. ***, в ж. к.
„***” – гр. П.
Напускането
на семейното жилище от майката на малолетното дете било посрещнато изключително
болезнено от подсъдимия П., като с течение на времето, чувството му за неудовлетвореност
рефлектирало във формиране на негативни нагласи, намиращи явно проявление към
неговите близки и съседи, което естествено довело и до нарушаване на нормалното
социално функциониране на семейството. Въпреки продължителният период изминал
от момента на раздялата с майката на детето си, подсъдимият не създал трайна
връзка с друга жена, което отключило подсъзнателните му сексуални влечения, демонстрирани
пред съседки от блока чрез директно отправени предложения за интимна близост.
Предизвикателните погледи и намеци към непълнолетните и малолетните им деца не
останали незабелязани от съседите, а проявеното нескрито полово желание,
станало причина за нанасяне на побой на подсъдимия от засегнати бащи.
Сексуалната неудовлетвореност и неконтролируемост на подсъдимия прерастнала в
демонстрирана проява на засягане на половата неприкосновеност и желание за
сексуална близост и спрямо родната му майка – свид.И.П.
Болезнената
нараненост на подсъдимия П. от поведението на жената, с която живял във
фактическо съжителство, отключила и агресията му към роденото от това
съжителство дете – малолетната И. Детето растяло в атмосфера на непрекъснати
викове и скандали между баща му и баба му, както и втория й съпруг, резултат на
почти непрестанната неконтролируема консумация на алкохол от подсъдимия П.
Отношението му към детето се изразявало в непрекъснато отправяне на обиди,
псувни, съпроводени със закани за нанасяне на побой, дори и в присъствието на
съседи и негови приятелчета на публични места – най – често на улицата. На
покрива на блока, подсъдимият имал гълъбарник, в който отглеждал гълъби. Дори и
при незначителни провинения той наказвал малолетното си дете като за назидание
го заключвал вътре в гълъбарника. Подсъдимият водел детето непрекъснато със
себе си във времето, в което не било заето с посещение на учебни занятия, което
често било свързано с престой до късно през нощта по кръчмите в квартала. При
отправени му забележки от съседите за лошото отношение към детето, подсъдимият
просто заявявал, че детето си е негово и ще прави с него каквото си иска. В продължителен
период от време, реакцията на съседите от блока се изразявала единствено в
афиширане на състрадание към детето, като реални действия за защитата му не
били предприети от никой. Властният характер на подсъдимия, който демонстрирал
и в отношенията си с майка си – свид. И.П. и втория й съпруг – свид. Г.Г.,
реално изключвал възможността за тяхната ефективна намеса, с оглед закрилата на
малолетното пострадало дете.
Това
негативно агресивно поведение на подсъдимия, малолетната пострадала И.П. понасяла
стоически мълчаливо и безпрекословно се подчинявала на безчинствата и
издевателствата над личността й от собствения й баща. Именно такова поведение, според
представите на детето, било гаранция за физическото му оцеляване, поради което
то дори не правело опити да се противопоставя на издевателствата на баща си, за
да не предизвика по – голяма агресия, а и не желаело да споделя за страданията
си пред съседите, които проявявали интерес.
Подсъдимият
Я.П. и малолетната пострадала И.П. спели в спалнята на апартамента на отделни
ъглови легла. Една нощ, в началото на м. декември 2009год., когато детето все
още не било навършило дори и 10-годишна възраст, то се изпуснало и станало, за
да се преоблече. Събуло гащичките си и легнало на леглото на подсъдимия П. В
този момент, той бил само по бельо, поради което от допира на тялото на детето,
се възбудил и започнал да търка еректиралия си член в тялото и в областта на
половите органи на детето, без обаче да прави опити за проникване във
влагалището му. След това първо посегателство върху половата неприкосновеност
на детето си, подсъдимият П. започнал да използва случаите, в които майка му и
вторият й съпруг отсъствали от апартамента – обикновено съботно – неделните
дни, когато ходели на вилата си в с. С., област П., и осъществил над 10 подобни
посегателства, като всеки опит за несъгласие от страна на детето, бил
съпроводен с нанасяне на удари по тялото и отправяне на нови закани за
физическа саморазправа. Свикнала да се подчинява на често незаслужената агресия
на баща си, малолетната И. се примирила и с посегателствата над половата й
неприкосновеност. За да не провокира друга ответна агресивна реакция, изпълнявала
безпрекословно желанията на подсъдимия, без дори да прави опити и да търси
начин да се защити – споделяйки с баба си или с други свои приятели, или познати
съседи за тези си преживявания. Внушеното й от подсъдимия чувство за
зависимост, допълнително въздействало върху психиката на детето да търпи и
понася тези страдания. Дори и да спяла, ако подсъдимият П. решал, че следва да
задоволи половите си желания, той я събуждал, започвал да опипва тялото й,
галейки я и по интимните части, след което не рядко мастурбирал и пред очите на
детето, карайки го да опипва и целува еректиралия му полов орган. Извратените
си потребности, подсъдимият най – често задоволявал с търкане на члена си в
областта на половите органи на детето, включително и с опити за проникване в
ануса му, частично вкарване на пръстите си във вагината й и извършване на
движения с тях.
На
****2010год. свид. Н. А. /л.
11 и л. 39 от дос. пр./,
приятел на подсъдимия, го поканил на гости, за да се почерпят. Както обичайно
подсъдимият завел и дъщеря си, и след като двамата със свид. А. изпили
наличното количество алкохол, решили да се преместят в жилището на подсъдимия. По
това време майка му и вторият й съпруг отсъствали. До полунощ подсъдимият и
свид. А. консумирали и допълнително закупения алкохол, като гледали филми,
излъчвани по еротичните канали. Свид. А. останал да пренощува в жилището на
подсъдимия и легнал да спи в хола - преходен със спалнята, в която спели подс. Я.П.
и детето. Детето легнало по – рано и дори заспало, но когато подсъдимият влязъл
в спалнята, повлиян от консумираното количество алкохол, легнал в леглото на
дъщеря си, събудил я и поискал да правят секс. Опитът на детето да му се
противопостави бил последван от нанасяне на удар с шамар по лицето му, след
което подсъдимият го накарал да стане и навел тялото му напред, правейки опити
за проникване в ануса му с еректиралия си полов орган. В просъница, около 02,30
часа, свид. Н.А. чул писъците на детето и умолителните реплики: „Тате, не ме
пипай вече, моля те”, които идвали от спалнята. В този момент, свидетелят
разпознал гласа на приятеля си: „Млъкни, и ти ли като майка си ще ставаш?”,
последван от репликата на детето: „Татко, моля те, недей, боли ме!” съпроводена
от плач. Свидетелят А. станал и светнал лампата в хола и в този момент,
виждайки светлината от съседната стая, подсъдимият отворил междинната врата.
Свидетелят видял, че е облечен само със слипове, а на леглото лежала
пострадалата съблечена, с преметнат през главата й чаршаф, като се чувал плачът
й. Сцената била потресаваща, въпреки замъгленото съзнание на свид. А. от
изпития алкохол, който обладан от възмущение от абсурдната ситуация, на която
станал неволен свидетел, напуснал по възможно най – бързия начин жилището на
подсъдимия, забравяйки дори и обувките си. Не предприел каквито и да е
действия, за да окаже помощ на детето.
На
следващия ден, подс. П. отишъл заедно с пострадалата – свид. И.П. на риболов по
поречието на р. Марица, където изведнъж в съзнанието му изплувал образът на
майката й. От тези мисли, половият му орган се възбудил, след което подсъдимият
мастурбирал пред очите на детето си. Междувременно, подс. П. предупредил детето
да не споменава на никой за случилото се, в това число и на съда, като след
този момент до момента на предприемане на действията от органите на полицията,
няма данни да е осъществявал блудствени действия с малолетната.
Със
Заповед рег. № *****2010г. издадена от Началника на V РУП – П. /л. 76 от дос. пр./, в хода на започнатото
досъдебно производство, на малолетната пострадала И.П. е предоставена
полицейска закрила и тя е настанена в „Кризисен център” – гр. П. в ДДЛРГ „О. С.”,
за което са уведомени родителите й, както и Дирекции „Социално подпомагане” –
гр. П., гр. А., гр. Р. и Районна прокуратура – П. /л. 51 от дос. пр./. Впоследствие, след изтичане
на срока й, със Заповед № *****2010год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. П. /л.
53 и л. 80 от дос. пр./
пострадалата е настанена временно в Кризисен център към ДД „О. С.” – гр. П., а
със Заповед № ****2010год. /л. 22 от съд. следствие/ е преместена и временно настанена в Дом за деца „Д.
Б.” в гр. К., тъй като е преценено, че връщането на детето в семейството на
нейните баба и дядо по бащина линия не може да осигури и да гарантира
сигурността му, при несъществуващи възможности за настаняване в семейство на
роднини и близки, и поради липса на утвърдени приемни семейства в гр. П., които
да поемат грижите по отглеждане на дете преживяло насилие.
След
настаняване на пострадалата И.П. *** е изготвен СОЦИАЛЕН ДОКЛАД /л. 81 – 84 от дос. пр./ от социален работник в отдел
„Закрила на детето”, съгласуван с Началника на отдела, в който е препоръчано за гарантиране сигурността и
развитието на детето, с оглед специфичните му нужди от проследяване на
здравословното и психичното му състояние, предвид упражняваното в продължителен
период от време психическо, физическо и сексуално насилие от бащата, да бъде
временно настанено в Кризисен център, съобразен с възрастта, който може да му осигури
възможност не само за задоволяване на базовите нужди от храна, облекло, лична
хигиена, здравни и образователни нужди, но и за оценяване на индивидуалните
потребности и оказване на необходимата специализирана психологическа подкрепа
за адаптация и социализация и успешното вграждане в група от връстници.
В
изготвената ПСИХОЛОГИЧНА
ХАРАКТЕРИСТИКА на малолетната И.П. от психолог в ДДЛРГ „О. С.” – П. /л. 85 от дос. пр./ е посочено, че по данни на
детето бащата системно е злоупотребявал с алкохол и е упражнявал физическо
насилие над нея. Констатирана е
емоционална лабилност и много висока степен на тревожност, с нисък самоконтрол
на поведението – проява на вербална и физическа агресия при възникване на конфликтни
ситуации. Въпреки констатираната липса на добри социални умения, е
установено свободно общуване на детето с връстници и възрастни от дома, при
съществуващи затруднения в адаптацията му към новата среда. Те са отдадени на
факта, че детето никога до този момент не се е отделяло от близките си, с които
е съжителствало в едно домакинство.
В хода на разследването е
назначена СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА
на пострадалата И.Я.П., от заключението на която, неоспорено от страните по
делото /л. 43
- 44 от дос. пр./,
се установява, че при извършеното й освидетелстване на ***.2010год. след
последните блудствени действия, за които свидетелства Н. А., е констатирана
запазена цялост на девствената ципа на детето. Експертът е изразил становище,
че степента на развитие на половите органи на пострадалата определена от
възрастта й, не дава възможност за осъществяване на полов акт, без да останат
видими и трайни травматични следи. Такива не са установени по време на
прегледа. В заключението е отразено, че не са констатирани и следи от
проникване с ръце или други предмети в ануса на детето, с цел извършване на
блудствени действия. В този смисъл, също изрично е отразено становището, че
анатомичното устройство на органите не позволява извършването и на анален полов
акт, без да се получат сериозни разкъсвания в областта на входното отверстие.
В
заключението на ДОПЪЛНИТЕЛНАТА СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена от експерта
извършил и освидетелстването на пострадалата /л. 68 – 69 от дос. пр./ след запознаване с
приложените към делото доказателства, събрани в хода на предприетото
наказателно производство, неоспорено от страните по делото, е отразено, че
девствената ципа на малолетната пострадала И.П. е със запазена цялост и има пръстеновидна
форма, с диаметър 10мм. Според вещото лице, е възможно проникване на полов
член или пръсти единствено в предверието на влагалището, тъй като
анатомичното състояние на половите органи на детето не позволява проникване
през девствената ципа в самото влагалище, без разкъсване. По отношение на
липсата на констатирани травматични увреждания при освидетелстването в областта
на аналното отвърстие, в тази експертиза е посочено, че ако е имало нараняване,
то би довело до образуване на разкъсна рана, а след зарастването й оставя ръбец
/цикатрис/. Въпреки, че такива промени не са установени, вещото лице е
конкретизирало, че продължителността на оздравителния процес при подобен род
наранявания е около 10 – 15 дни. Уточнено е, че в резултат на мануално, по –
грубо опипване в областта на външните полови органи и аналния отвор или при
натиск, или триене с възбуден полов член, е възможно да бъдат получени и друг
вид травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядания, които обичайно
отзвучават в границите от една до две седмици. По отношение на този вид
наранявания, изрично е посочено, че репаративните процеси не остават видими
морфологични промени и след посочения обичаен оздравителен период – 1 – 2
седмици, не остават открити следи, които могат да дадат насока за извършването на
подобни блудствени действия.
От
заключението на назначената в хода на разследването, КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО
ПСИХИАТРИЧНА – ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на малолетната пострадала И.П.
/л. 87 – 92 от
дос. пр./,
неоспорено от страните по делото, се установява, че тя не страда от
психиатрично заболяване и не се води на диспансерен учет в ОДПЗС – П. При проведеното
психологично – психиатрично интервю с пострадалата на ***010г. в Кризисен
център – П. при ДДЛРГ „О. С.”, експертите са установили, че детето е с правилно биологично, физическо и
психическо развитие, съответно на възрастта му. Отглеждано е във
фрустрираща семейна среда – изоставена от майката, при разделени родители,
живееща с бащата и неговите родители, лишена от майчини ласки, нуждаеща се от
обич, опора, сигурност и внимание. Според вещите лица, желанието на детето да
се върне да живее заедно с бабата и нейния съпруг, които са помагали при
отглеждането му, свидетелстват за изградената позитивна емоционална връзка
между тях. Констатирано е добро приспособяване на пострадалата към условията и
средата в Кризисния център, в който е настанена в хода на разследването,
поддържане на добри контакти с персонала и останалите деца. Според експертите,
детето не проявява интерес към обучението в училище и изразява нежелание да
чете и учи, но демонстрира влечение към рисуването и играта на футбол. Не са констатирани невротични оплаквания,
както и депресивни изживявания, въпреки трудното емоционално преживяване на
случилото й се. Установени са прояви на вербална и физическа агресия на
малолетната пострадала при попадането й в конфликтни ситуации. По време на психологичното
изследване е констатирана леко затруднена фиксация, ретенция и репродукция на
възприеманата нова информация, въпреки нормалните граници на фикционната
зрителна памет. Установен е беден речников запас, с ясни затруднения при
обобщенията и образуване на понятия, с неустойчиво внимание и ниво на
интелектуално развитие в долната граница на нормата.
Според
експертите, изготвили това заключение, пострадалата И.П. е
емоционално чувствителна и лабилна, с нисък самоконтрол на поведение, а голяма
част от отговорите й разкриват действително преживени случаи, с адекватно
фантазно богатство.
Въпреки това, е направен категоричен извод, че резултатите от изследването
разкриват достоверност на отговорите, без склонност към лъжа и преувеличаване
на фактите около инкриминираното деяние. Ясно разбиране, че случилото се в инкриминирания
период засяга сексуалната й сфера, с преценка като нещо нередно, „много лошо” и
срамно. Пострадалата е разказвала с чувство на неудобство за извършеното
сексуално насилие от баща й и не е скрила преживения страх при неизпълнение на
сексуалните му пориви и желания.
Въз
основа на тези констатации, експертите са направили извод, че към
инкриминирания период, пострадалата въпреки малолетието си, е била в ясно
съзнание, с адекватни и целесъобразни действия при създадените ситуации.
Правилно е възприемала обективната действителност и събитията и може да
възпроизвежда фактите от значение за делото като дава достоверни показания за
тях, ако желае, както и да участва пълноценно в наказателното производство като
свидетел. Изрично в заключението е посочено, че възникналият
вътрешен конфликт между обичта към баща си - като единствен родител, и страхът
от проявите му на сексуално насилие е неразрешен и след предприемане на
наказателното преследване спрямо него, и продължава да се преживява от
детето като психотравма, със съответен емоционален пълнеж, като единствено
бягството от психотравмената обстановка и своевременното отреагиране на
негативните чувства на детето, са препятствали развитието на пост-травматично
стресово разстройство. Становището на експертите е, че тази психотравма на този етап – „засега”, не се е отразила
негативно върху психичното и здравословно състояние на детето, тъй като то е успяло да отреагира на негативните си
чувства след отделянето от баща си. Категорично е мнението, че детето не следва да
бъде върнато отново при баща си, въпреки проявеното желание да живее заедно с
баба си и дядо си.
От
заключението на назначената, също в хода на досъдебното производство, СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА
на подсъдимия Я.П. /л.
47 – 49 от дос. пр./,
неоспорено от страните по делото, се установява, че той не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата, въпреки констатираната Алкохолна
зависимост – вредна употреба и не се води на диспансерен учет в ОДПЗС – гр. П. Установена
е фамилна обремененост – баща с алкохолни проблеми. Въз основа на данните,
съдържащи се в доказателствата по делото, както и събраните в проведеното
психиатрично интервю на подсъдимия, експертът е изразил становище, че при
осъществяване на блудствените действия с малолетната му дъщеря, подсъдимият П.
е бил алкохолно повлиян, но в ясно съзнание, със запазен спомен за случилото
се, всестранно ориентиран по отношение на време, място, обстановка, проведени
разговори, отсъстващи и присъстващи личности в дома, което му е позволило да опише
с подробности начина на осъществяване на инкриминираното деяние. Вещото лице е установило
връзка между преживяванията на подсъдимия и ориентацията му в конкретната обективна
ситуация, като не е констатирана загуба на контакта с обкръжаващата среда. Въз
основа на тези данни, експертът е направил извод, че към инкриминирания период
в поведението на подсъдимия липсва печат на нереалност; данни за психотични
изживявания и отклонения, включително и за промени в поведението му –
налудности, сетивни измами, илюзии, което определя границата на лека степен на
обикновено алкохолно опиване. В заключението е уточнено, че това състояние – на
лека степен на обикновено алкохолно опиване - не води до качествени изменения в
психическата дейност, но се характеризира с повишена решителност, понижена
самокритичност и отговорност, снизени морално – етични норми на поведение и
разтормозени нагони. Направен е категоричен извод, че в това състояние, при
липса на абнормно мислене и психотично поведение, на база на запазените
интелектуално паметови функции /нисък вариант/, подсъдимият Я.П. е могъл да възприема фактите от обективната
действителност, да разбира свойството и значението на извършваното и да
ръководи постъпките си, включително и да ги възпроизвежда като дава достоверни
обясния, ако желае. Интелектуалното му ниво позволява да разбира
противозаконността и наказуемостта на извършеното. При подсъдимия е установена характерова структура от хистрионния кръг,
за която са присъщи – лесната
раздразнителност; избухливост и склонност към афективно – агресивни реакции,
засилващи се от влиянието на приетия алкохол.
Съдът
кредитира при постановяване на съдебния си акт изготвените в хода на
досъдебното производство експертизи, като обстойни, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, съобразени с приложените в
хода на разследването доказателства.
Така описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от направените от
подсъдимия, в хода на съдебното следствие, признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК на описаните релевантни факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства
– обясненията на подс. Я.П. /л. 30 - 31 и л. 100 – 101 от дос. пр./, дадени в присъствието на
назначения му служебен защитник пред органа водещ разследването, които са годно
доказателствено средство след изменението на разпоредбата на чл. 279 от НПК /ДВ бр. 32/2010год. в сила
от 28.05.2010г./,
показанията на разпитаните свидетели – малолетната пострадала И.П.; съседите - Г.Х.
/л. 6 от дос.
пр./, Ж. К. /л. 7 от дос. пр./, Д.П. /л. 8 - 9 и л. 27 от дос.
пр./, Я.К. /л. 15 и л. 25 от дос. пр./, Н. А. /л. 11 и л. 39 от дос. пр./; служителят на V-то РУП
провел беседа с подсъдимия, непосредствено след образуване на досъдебното
производство - С.Ф. /л.
40 от дос. пр./,
както и на неговите близки родственици – сестра му Е.О. /л. 10 от дос. пр./ и родителите му - И.П. и Г.П.,
преценени в контекста на съдържащата се информация в приложените писмени
доказателства – писмен сигнал от живущи в блок *** в ж. к. „***” до Директора
на Дирекция „Социално подпомагане” – П., ведно със съпроводително писмо,
изпратени по компетентност на Началника на V РУП – П. /л. 2 и л.77 – 78 от дос.
пр./; Заповед
за задържане на подсъдимия Я.П. по ЗМВР, считано от ****2010год. в 20,00 ч. /л. 12 от дос. пр./; Уведомително писмо от
Началника на V РУП – П. за предоставяне на полицейска закрила на дете /л. 51 от дос. пр./; Заповед № ****2010год. на
Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” – П. за временно настаняване на
пострадалата И.П. в Кризисен център към ДД „О. С.” – П. /л. 53 и л. 80 от дос. пр./; актуална справка за
подсъдимия П. от АИС „БДС” и за полицейски регистрации /л. 54 – 56 от дос. пр./; характеристична справка
за подсъдимия /л.
57 от дос. пр./;
справка съдимост за подсъдимия /л. 59 от дос. пр./; Съобщение за предоставяне на полицейска закрила
на дете /л. 76
от дос. пр./;
Социален доклад, изготвен от социален работник в Отдел „Закрила на детето” – П.
за малолетната пострадала И.П. /л. 81 – 84 от дос. пр./; Психологическа характеристика на малолетната И.П.,
изготвена от психолог в ДДЛРГ „О. С.” – П. /л. 85 от дос. пр./; заверено копие от Заповед № ****2010г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. П. за временно настаняване
на малолетната И.П. ***1
– 22 от дос. пр./,
както и на експертните становища, съдържащи се в заключенията на назначените по
делото експертизи.
При
преценката на гласните доказателства, съдът взе предвид, че като източник на
преки доказателства за релевантните факти могат да се ползват освен обясненията
на подсъдимия и направените от него признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК,
показанията на пострадалата И.П., както и тези на свид. Н. А. Между тези
доказателствени източници не съществува каквото и да било противоречие във
възпроизведените данни, включени в предмета на доказване. Същите са ясни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират помежду си и излагат в хронологична
последователност събитията в инкриминирания период съобразно степента им на
участие. В проведените 3 последователни разпита на пострадалата И.П. – на ***2010г.
/л. 3 - 4 от
дос. пр./; на ****2010г.
/л.18 – 19 от
дос. пр./ и на
****2010г. /л.
75 от дос. пр./
в присъствието и на психолог, изключително логично и според възможностите й,
обусловени от възрастовите особености и степента й на интелектуално развитие, тя
е посочила периода, в който подсъдимият е упражнявал спрямо нея насилствени
действия, засягащи половата й неприкосновеност, разграничавайки ги ясно от
останалите му обичайни агресивни действия, и пряко свързвайки ги със състояния
след консумацията на алкохол, в отсъствието на останалите съжителстващи с тях –
нейните баба и дядо по бащина линия – „В
събота баба и дядо почти винаги ходят на село. Когато оставахме с татко сами в
апартамента когато бях в трети клас /т. е. миналата година/ докато спях, и татко
ми беше пиян, ми бъркаше отзад в дупето с един пръст и идваше лягаше до мен на
леглото, по слипове и по тениска и казваше, че сега ще правим секс.” „От тогава
до момента /случилото се преди около 2 седмици/... това нещо се случваше ... почти
всяка седмица, когато баба и дядо ги нямаше в къщи.” /л. 3 -гръб от дос. пр./; „След като баба му се скара, оттогава той не
ме е пипал и не ме е ебал. Баща ми ме е предупреждавал да не казвам никога на
никой, да не казвам на баба си, че ме е ебал. Той ме бие, но не за лоши оценки,
а когато не е в настроение и когато е пиян – бие ме с шамари.”, „Не мога да определя колко пъти ме е ебал, но
смятам, че са повече от 10 пъти” /л. 4 от дос. пр./, „Баща
ми прави с мен нещо, което не трябва, прави секс. Този секс започна когато бях
в трети клас.”, „В четвърти клас това нещо продължи.”, „За трети и четвърти
клас това нещо общо се случи повече от 10 пъти. Той за повече от тези 10 пъти
винаги беше пил алкохол. Нямаше случаи когато да е бил трезвен.” /л. 18 от дос. пр./, „Страх ме е от татко, защото ако научи ще ме
пребие. Аз искам да живея с него, защото така. Аз обичам баща ми. Срам ме е
като прави такива работи с мен.”, „Аз се усетих какво прави татко с мен, когато станах по – нагоре в 4-ти
клас започнах да се усещам какво прави с мен. Тогава започна по – често да
иска.”
/л. 19 от дос.
пр./. Тези твърдения не само, че не се оспорват от
подсъдимия, но намират подкрепа и в дадените от него обяснения, непосредствено
преди приключване на разследването – в проведения му разпит на ****2010 год. /л. 100 – 101 от дос. пр./ - „Започнах да проявявам сексуален интерес към
дъщеря си И. *** 2009 год. – винаги е било под влияние на алкохола.” /л. 100 от дос. пр./. Пълен синхрон между
заявеното в показанията на пострадалата свид. И.П. и обясненията на подсъдимия
има и относно поведението му в деня, следващ посещението на свид. А. в дома им
– задоволяване на половите му желания чрез мастурбация, осъществена в
присъствието и пред погледа на детето.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, по
отношение на твърденията, че блудствените действия извършени с малолетната му
дъщеря в рамките на целия инкриминиран период са били само 2 и че такива не е осъществил
в нощта когато в дома им е преспал свид. Н. А. По отношение на тези факти,
съдът възприема и кредитира именно показанията на пострадалата, както и на
свид. А., които са обективен източник на информация, с оглед косвената им
подкрепа от останалите събрани в хода на разследването гласни доказателства –
показанията на разпитаните съседи, в които по непротиворечив и категоричен
начин е посочено, че именно споделеното от свид. А. е станало повод за сезиране
на Дирекцията „Социално подпомагане” и на полицията, както и заявеното от свид.
С.Ф., снела писмени обяснения от подсъдимия и провела беседа с него, в хода на
предприетото наказателно преследване. Нещо повече, направените от подсъдимия
признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК на описаните в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, реално опровергават възприетата първоначално в хода
на разследването явна защитна позиция, целяща да омаловажи степента на
обществена опасност на извършеното, като смекчи и наказателната му отговорност.
Въз
основа на така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка, неоспорена в хода на съдебните прения и от страните по делото,
съдът прие, че подсъдимият Я.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на вмененото му във вина престъпление по чл. 149 ал. 5
т. 4 във вр. с ал. 2 предложение първо и предложение четвърто във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК - затова, че в периода от началото на месец ****
2009год. до ****2010 год., в гр. П., при условията на продължавано престъпление,
е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – И.Я.П., ЕГН **********,
като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване, използване на
положение на зависимост и надзор, и представлява особено тежък случай.
В
събраните по делото доказателства не съществува каквото и да било противоречие
относно периода на осъществяване на блудствените действия, както и че се касае
за сходно поведение на подсъдимия – при еднородност както на вината, а така
също и на обстановката, осъществено нееднократно – над десет пъти, насочено спрямо
половата неприкосновеност на пострадалата негова малолетна дъщеря И.П. В този
аспект, съдът възприе становището на представителя на държавното и частно
обвинение, и прецизира състава на престъплението, за което призна за виновен
подсъдимия, включвайки и разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като този факт
е залегнал в описаната фактическа обстановка в обвинителния акт – „В следващият период, когато свидетелите Г.П.
и И.П. отсъствали от жилището, обв. П. осъществил над десет посегателства над дъщеря си, като всеки опит за
несъгласие бил санкциониран с удари по тялото и отправяне на закани.” – стр. 2 от обв. акт, л. 3 от съд. следствие, и макар и неточно в
словесната част на диспозитива на обвинението е отразено, че престъплението е
извършено в инкриминирания период.
Същото не е от категорията на продължените престъпления, чието извършване трае
непрекъснато във времето, а и с оглед начина, по който са описани релевантните
факти в обвинителния акт, признати от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, безспорно и представителят на държавното обвинение е приел, че се касае за
отделни, разграничени във времето деяния, осъществени в непродължителния
инкриминиран период – началото на м. **** 2009год. – ****2010год., които са
засегнали единствено половата неприкосновеност на пострадалата малолетна И.П. В
този аспект, не е налице хипотезата на чл. 26 ал.6 предложение първо от НК,
която изключва приложното поле на продължаваното престъпление по отношение на извършени
от едно и също лице престъпни посегателства засягащи личността на различни
граждани.
Показанията на пострадалата
и обясненията на подсъдимия са непротиворечиви и относно действията, с които са
осъществявани посегателствата върху половата неприкосновеност на детето, както
и тяхната цел – пряката им насоченост не само за възбуждане, но и за
удовлетворяване на половите желания на подсъдимия. Показателен в тази насока е
фактът на продължителното им осъществяване във времето, като заместител на
липсата на други подобни контакти на подсъдимия, ясно очертан и в заявеното в
обясненията му: „Започнах да проявявам
сексуален интерес към дъщеря си И. *** 2009 година.”. Блудството като
формално престъпление е довършено със самото извършване на действие с цел
възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, без да е
необходимо тази цел реално да е била постигната, а в конкретния казус безспорно
съществуват категорични доказателства за реализирането най – малко на първата
от тях. Обективно проявление на блудствените действия на подсъдимия е било
опипването на различни ерогенни зони по тялото на детето – по гърдите, в
областта на половите му органи и дупето, вкарването на пръсти в тях;
съприкосновението между тях и еректиралия му полов орган, съпроводени с опити
за проникване.
Категорично в показанията
на пострадалата се съдържат данни за употреба на сила и заплашване, в случаите
когато е правила опит да откаже да изпълни желанията на баща си свързани с упражняването
на сексуално насилие спрямо нея, въпреки че с оглед на възрастовите й особености
същите са недооценени правилно – „...удари
ми шамар, защото не исках да правя секс.”, „...предупреждавал ме е да не казвам
никога на никой...” /л.
4 от дос. пр./;
„Всеки път му казвах, че не искам...”
/л.18-гръб от
дос. пр./; „Баща ми просто ми каза да се наведа и ме
наведе, като ме хвана за врата и ме наведе към земята.” /л. 19 от дос. пр./. В конкретния казус тези
средства за постигане на съставомерния вредоносен резултат не могат да бъдат
ясно разграничени в сравнение с други сходни деяния и поради наличието на
останалите квалифициращи елементи - безпомощното състояние на пострадалото дете
и положението му на зависимост и надзор от подсъдимия. От една страна
физическите възможности на детето са го лишавали от ефективна възможност за
противодействие, което е категорично доказателство за безпомощното му състояние,
ясно осъзнавано и от дееца, а от друга – в продължителен период от време то дори
не е търсило помощ от други лица, съзнавайки, че баща му е единственият
родител, който се грижи за нея, първоначално приемайки оказваното насилие като
нормално средство за разрешаване на противоречията в отношенията родител –
дете, а впоследствие – за да не се лиши дори и от тези незначителни по обем
грижи и внимание, ясно изразено в хода на досъдебното производство – „Страх ме е от татко, защото ако научи ще ме
пребие. Аз искам да живея с него, защото така. Аз обичам баща ми. Срам ме е
като прави такива работи с мен.”, „Искам да остана и да живея с баща ми. Баща
ми ме обича. Бие ме, когато искам да ходя в парка, а той не ми позволява и
тогава ме бие, когато аз настоявам. Той се грижи за мен като ми купува разни
неща, например сладолед, баница.”, „Не очаквам помощ от никой, за да ми
помогне. Мисля, че това не трябва да става така между татковци и деца. Това според
мен не е нормално. Не знам защо това не е нормално.” /л.19 от дос. пр./.
Престъплението
е извършено от подсъдимия Я.П. с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено –
опасни последици. Той е съзнавал както всички квалифициращи състава елементи, а
така също и противоправността и обществената опасност на действията си. Въпреки
това, не само е целял и искал реализирането на вредоносните последици, но и в
продължителен период от време е използвал престъпното си поведение като
средство за задоволяване на личните си потребности, въпреки нежеланието ясно
демонстрирано от пострадалото дете.
Съдът
не възприема становището на защитата на подсъдимия, че в конкретния казус не са
налице основания за приложение на по – тежко квалифицирания състав на чл. 149 ал.
5 т. 4 от НК. Легалната дефиниция на понятието „особено тежък случай” е дадена
в нормата на чл. 93 т. 8 от НК и изисква кумулативното наличие на изключително
висока степен на обществена опасност както на самото деяние, а така също и на
дееца. Безспорно в конкретния казус по отношение на подсъдимия Я.П. не са
налице данни за предходни осъждания, както и за други противообществени прояви,
наличието на които по принцип дава основание за положителен извод относно по –
високата лична степен на обществена опасност. Този факт сам по себе си обаче,
не е достатъчен, за да изключи приложението на разпоредбата на чл. 93 т. 8 от НК в предвидените в особената част на НК престъпни състави.
В конкретния казус се касае
за едно от най – тежките престъпни посегателства – срещу половата
неприкосновеност на малолетно лице и то едва 10-годишно. Нещо повече, това
посегателство е извършено от биологичен родител, който единствен упражнява
родителските права. От съществено значение не само за степента на обществена
опасност на деянието, но и за личността на подсъдимия е и заявеното в
показанията на пострадалата, че проявите на полово влечение на баща й, са
зачестили с възрастовото й израстване. Тезата на защитата противоречи на категорично
събраните в хода на разследването доказателства за изключително агресивното
поведение на подсъдимия спрямо пострадалото дете, демонстрирано публично, в
присъствието на близки и съседи, което безспорно е показател за конкретната изключително
висока степен на обществена опаност на посъдимия - влияещ определено негативно при
формиране на личността на малолетното му дете, което е засегнало правилното му
психологическо и социално развитие, видно от констатациите на специалистите –
психиатри и психолози, за установени - емоционална лабилност и много висока
степен на тревожност у пострадалата И.П.; нисък самоконтрол на поведение –
проява на вербална и физическа агресия при възникване на конфликтни ситуации;
липса на добри социални умения; беден речников запас, с ясни затруднения при
обобщенията и образуване на понятията, неустойчиво внимание и ниво на
интелектуално развитие в долната граница на нормата. Именно формираните
неправилни представи у детето, в резултат на проявената първоначално трайна
физическа агресия, прерастнала и в сексуална, са довели до невъзможността му
своевременно да реагира като потърси помощ чрез близките си – баба си и дядо
си, както и чрез познатите съседи – оказали се решаващи в конкретния казус,
макар и в по – късен момент, за да се прекрати това насилие. Въпреки липсата на
данни при първоначалното психологическо и психиатрично изследване на пострадалото
дете за посттравматично стресово разстройство, съдът взе предвид отразеното в
експертните становища, че това е последица единствено от прекратяването на
контактите между пострадалата и подсъдимия, вследствие на предприетото
наказателно преследване, и настаняването й в социални заведения, в които да й
се осигури възможност не само за задоволяване на чисто битовите нужди, но и на
адекватна среда за социално развитие, съчетаваща и възможността за наблюдение и
проследяване на състоянието й, както и оказване на необходимата специализирана психологична
и психиатрична помощ за преодоляване на неблагоприятните вредни последици от
тези посегателства върху личността й.
В този аспект, според
настоящия съдебен състав, липсата на предходни осъждания на подсъдимия, както и
обстоятелството, че е поел грижите по отглеждането и възпитанието на детето си
след като биологичната му майка ги е напуснала, не могат да игнорират посочените
по – горе обстоятелства, обуславящи не само изключително високата степен на
обществена опасност на конкретно извършеното престъпление, но и на личността на
подсъдимия, даващи основание за приложението на квалифициращия състав на чл.
149 ал. 5 т. 4 от НК.
Съобразно
правната квалификация на престъплението, за което подсъдимият Я.П. е признат за
виновен, след като се съобрази с императивната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК,
съдът счете, че следва да му бъде определено наказание по реда на чл. 54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 58а
ал. 1 от НК. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
отчете – чистото му съдебно минало, липсата на данни за други противообществени
прояви, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство в хода на
разследването, изразеното критично отношение към извършеното. В противовес,
като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид – значителният
брой на посегателствата, сочещи на трайния престъпен умисъл на подсъдимия;
значителният брой на квалифициращите признаци – деянието е извършено по
отношение на малолетно дете, едва на 10 годишна възраст; чрез употреба на сила
и заплашване, както и чрез използване на положението му на зависимост и надзор
– подсъдимият е единственият родител, който е полагал до този момент грижи по
отглеждането и възпитанието на детето и в този аспект, с оглед възрастовите му
особености, това е била най – сериозната пречка за търсене на адекватна помощ
за прекратяване на сексуалното насилие от страна на пострадалото дете; проявяваното
системно насилие спрямо пострадалата в присъствието на останалите й близки
родственици, включително и пред съседи и познати, довело до усещането й за
безпомощност и липса на реална възможност за промяна. Въз основа на така
отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
настоящият съдебен състав счете, че най – справедливо е на подсъдимия Я.П. да
бъде наложено наказание в размер на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /96
месеца/, което намали съобразно изискванията на чл. 58а ал. 1 от НК с 1/3 /с 32
месеца/, като наказанието, което същият следва да изтърпи е в размер на ПЕТ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /64 месеца/. Именно в такъв размер, съдът
счете, че наказанието би съответствало както на значително по – високата степен
на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление в сравнение с
други сходни деяния, а и успешно би изпълнило целите по чл. 36 от НК и най –
вече на специалната превенция по отношение на бъдещото поведение на подсъдимия.
Съобразно
нормите на чл. 57 ал. 1 във вр. с чл. 60 ал. 1 във вр. с чл.61 т. 2 от ЗИНЗС,
съдът определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия Я.П. наказание ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, от
което ПРИСПАДНА на основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от НК периода на
предварителното му задържане по ЗМВР и НПК, в който спрямо него се прилага
мярката за неотклонение „Задържане под стража”, считано от ***2010 год. до
влизане на присъдата в законна сила.
Причините
за извършване на престъплението са в слабите морално волеви задръжки на
подсъдимия, в незачитането на личността и правата на пострадалото дете и
използването му, главно за задоволяване на собствените му потребности.
В хода
на досъдебното производство са направени разноски в размер на 280 /двеста и
осемдесет/лева, които съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът
възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: