Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151
01.07.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 470 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Щ.Х.Щ., с посочен адрес: ***, против Решение №260063 от 25.03.2021 г., постановено по АНД №97 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в тежест на АНО, като издател на електронния фиш, е да представи достатъчно доказателства, за да докаже по недвусмислен начин всички белези и признаци на нарушението, тъй като електронния фиш сам по себе си не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, следвало да са налице условия, изброени в касационната жалба в няколко точки, като се твърди, че с оглед Тълкувателно решение №1/2014г. на ВАС съдебната практика приемала, че всяко едно от изброените изисквания било императивно, като само при кумулативната им наличност използването на АТСС било законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочавала процедурата и предпоставяла отмяна на наложената санкция. В конкретния случай АНО не представил по делото поисканата от касационния жалбоподател техническа спецификация на мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение TFR1-М, поради което не било възможно да се установи по категоричен начин дали АТСС била използвана според изискванията на чл.6 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На второ място се сочи, че констатираното нарушение, за което бил съставен ЕФ, било извършено на 10.09.2020г. в 13:11ч., като ставало ясно, че служителите на АНО извършвали контрол на скоростта в нарушение на закона – не в определеното им за това в План за работа с техническите средства от служителите на звено Пътен контрол при РУ Свиленград за месец септември 2020г. и разпореждане за разстановка на силите и средствата по контрол на пътното движение, време. Отделно от това, съдът пропуснал да констатира още едно допуснато от АНО нарушение при издаването на ЕФ – в него не било записано точното място на извършване на нарушението. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли да бъде отменено изцяло решението на районния съд и електронния фиш.
Ответникът – ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260063 от 25.03.2021 г., постановено по АНД №97 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г., съдът е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №4335506 на ОДМВР Хасково, с което на Щ.Х.Щ., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният съд приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Посочил е, че наказанието за посоченото нарушение е правилно определено.
Административен съд - Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него електронен фиш.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на Районен съд - Свиленград, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в населено място, с ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви за оставяне в сила на процесния електронен фиш изцяло се споделят от настоящият състав, предвид което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
Ето защо оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание
чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260063 от 25.03.2021 г., постановено по АНД №97 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.