Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 14372 по описа за 2019 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. А. А., против А.П.Ш., ЕГН**********, адрес: ***, действащ чрез адв. С.Н., установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за постановяване на съдебно
решение, с което съдът със сила на пресъдено нещо да прогласи недействителността на договора за дарение, сключен между
страните, обективиран в нотариален акт №***/*** г. по описа на нотариус Д. С.,
в частта, с който е дарена от ищеца чрез пълномощника адв. Ж. М. на ответника
1/6 ид. ч. от собствената на ищеца жилищна сграда, находяща се на адрес гр. В.,
ул. „Х. Г.“ („К.“) № *, подробно описана в този нотариален акт за дарение,
поради липсата на представителна власт, учредена от ищеца-дарител в полза на адв.
Ж. М..
Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на одобрен от съда съдебно – спогодителен протокол по гр. д.
№ 2753/1990 г. на ВРС, вписан с № *, рег. №* г. в АВп-В., в дял и изключителна
собственост на родителите на ищеца – Н. Ж. М. и И. П. М. – била поставена
жилищна сграда, находяща се на адрес гр. В., ул. „Х. Г.“ („К.“) № *. На дата
22.06.1993 г. бащата на ищеца починал и оставил за наследници съпругата си и
двете си деца, едното от които ищеца. Така чрез съдебна спогодба и наследяване
ищецът придобил собствеността върху 1/6 ид. ч. от постройката. Твърди още, че
едва през м.08.2017 г. узнал, че на 04.10.1993 г. бил изготвен и сключен
договор за дарение, обективиран в НА №***/*** г. на нотариус Д. С.. С него
ищецът, чрез пълномощника адв. Ж. М., бил дарил в полза на ответника
собствената си 1/6 ид. ч. от горепосочената сграда. Ищецът обаче твърди, че не
познава лице с имената Ж. М. и никога не е подписвал пълномощно, с което М. да
го представлява пред някого, още по-малко за разпореждане със собственост на
ищеца върху горепосочената сграда. Конкретно посоченото в края на самия НА №
***/*** г. пълномощно № *г. категорично възразява да носи подписа на ищеца П.Н.Ж.,
като упълномощител. По тези причини счита договорът за дарение за недействителен,
поради липсата на надлежно учредена представителна власт в полза на адв. Ж. М..
Моли същият да бъде прогласен за нищожен на това основание. Претендира и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В него той не оспорва допустимостта на
иска, но възразява изцяло срещу основателността му. Твърди, че има годни титули
за собственост на сградата и на терена върху нея, а отделно ги е придобил и по
давност. Твърди, че няма налични доказателства за липсата на съгласие на ищеца
за пълномощието, напротив-след като пълномощното било представено пред
нотариуса, било проверено от него и било описано в самия НА за дарение от * г.,
то било валидно и породило законовия му ефект. Счита и за житейски нелогични
твърденията на ищеца да е узнал за дарението близо 25 години по-късно, след
като ищецът бил поддържал, че е живял там, като ответникът твърди, че ищецът
живял в чужбина. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Моли и за съдебни
разноски.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично, като чрез адв. А.
поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Н. поддържа отговора си и моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност
и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От представения съдебно – спогодителен
протокол, съставен по гр. д. № 2753 по описа за 1990 г. на РС-В., надлежно
вписан в СВ-В., се установява, че в дял и изключителна собственост на
родителите на ищеца – Н. Ж. М. и И. П. М. – е поставена жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, антре-салон, стая с кухненска ниша, избено антре и
две изби, барака в двора, заедно с 49% ид. ч. от правото на строеж върху
държавно дворно място, цялото от 180 кв. м., представляващо парцел * в кв. * по
плана на *-ти подрайон на гр. В., ул. „Хр. Г.“ № *,
заедно с подобрения и насажденията.
Видно от представеното
удостоверение от Община В. имотът е придобит по време на брак, доколкото Н. М.
и И. М. през 1945 г. са сключили граждански брак, за който е съставен акт № *
от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Д..
Видно от удостоверението
за наследници /л. 27/ след смъртта на Н. М. през 1993 г. същият е оставил за
наследници И. М. – преживяла съпруга и две деца – Й. П. и ищецът П.Ж..
Видно от представения
нотариален акт № *, том *, дело № * от * г. по описа на Д. С. – нотариус при
РС-В., И. М. е прехвърлила в полза на А.Ш. 4/6 ид. ч. от жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, антре-салон, стая с кухненска ниша, избено антре и
две изби, барака в двора, заедно с 49% ид. ч. от правото на строеж върху
държавно дворно място, цялото от 180 кв. м., представляващо парцел *-* в кв. * по плана на * подрайон на гр. В., ул.
„Хр. Г.“ № *, заедно с подобрения и насаждения при граници: улица и парцели: *, срещу задължението на А.Ш. да гледа и издържа праводателя до края на живота
му при запазване на правото на ползуване в полза на И. М..
От нотариален акт № *,
том *, дело № * от * г. по описа на Д. С. – нотариус при РС-В., се установява,
че Й. П. и ищецът П.Ж., действащ чрез адв. Ж. М., даряват А.Ш. с по 1/6 ид. ч.
от гореописаната жилищна сграда, които идеални части са наследени от покойния Н.
М.. Видно от приложната част на нотариален акт № *, при изповядването на
договора за дарение пред нотариуса е представено процесното пълномощно № * г.
Видно от писмото
депозирано от СВ-гр. В., нотариално дело № */* г., изготвено при съставянето на
нот. акт № * е унищожено и не се съхранява в СВ-гр. В..
От писмото на ВАдвС се установява, че към 05.10.2020 г. в Регистъра на
българската адвокатура, не се установява вписване на адвокат с имена Ж. М..
Видно обаче от писмото на председателя на Съвета на АК-В., Ж. М. е била вписана
в АК-В. за периода от 24.07.1972 г. до 04.07.2004 г.
В хода на съдебното
дирене са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на К. Д. – съсед на
ищеца – се установява, че ищецът от дълги години – от около 1980 г. – живее и
работи в чужбина заедно със семейството си. Установява се, че ищецът и
ответникът са били в близки и добри отношения. От показанията на свид. Д. С. – нотариусът изповядал процесното дарение на
1/6 ид. ч., се установява, че пълномощникът задължително се легитимира, за да
се изповяда сделката от името и за сметката на упълномощителя, т.е. нотариусът,
удостоверява учредената представителна власт и личността на упълномощеното лице
преди да удостовери разпореждането. Свидетелят сочи, че се извършва проверка и
на спазването на формата на пълномощното. Констатира се, че адв. Ж. М. често се
явявала в нотариата в качеството си на пълномощник и по други сделки.
Установява се, че пълномощното също подлежи на вписване в деловодството – „в
голямата тетрадка“. Сочи, че след удостоверяване подписа на упълномощителя от
нотариуса, технически вписването на упълномощителната сделка се извършва в
деловодство от деловодителя. При изповядването на разпоредителната сделка е
било достатъчно в нотариалния акт да се впише номерът и датата на пълномощното,
като самото вписване може да бъде както в титулната част на нотариалния акт,
така и в приложната. От показанията на свид. Й. П. –
сестра на ищеца и майка на ответника – се установява, че след смъртта на Н. М.
около м.септември 1993 г. ищецът, свидетелката и тяхната майка са посетили
кантората на адв. Ж. М.. Сочи, че документите във връзка с договора за дарение
са изготвени от адв. М.. Не си спомня точно какви документи е подписала. Сочи,
че не е присъствала при изготвянето на упълномощителната сделка, тъй като е
трябвало да отиде на работа, но е оставила майка си и ищеца при адв. М. във
връзка с документацията по дарението. Свидетелката поддържа, че при
изповядването на самата сделка в съда пред държавния нотариус адв. М. е
представила процесното пълномощно и въз основа на него е представлявала ищеца.
Сочи, че ищецът е трябвало да замине за Г. във връзка с работата си и заради
това е упълномощил адв. М. да го представлява пред нотариуса досежно разпоредителната
сделка. От показанията на свид. Н. Ш. – брат на
ответника и племенник на ищеца – се потвърждава, че ищецът от дълги години
живее и работи извън пределите на Република Б., както и че страните са били в
добри отношения.
От обясненията на ищеца,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че с ответника последно се
видели през 2017 г., като със същия са говорили на мястото на процесната сграда
да построят кооперация. Ищецът често се прибирал в Б., което се установява и от
приобщеното удостоверение от ГД „Гранична Полиция“, като сочи, че когато е в Б.
отсядал на ул. „К.“ № *, който адрес е неговият постоянен, видно и от
удостоверенията за актуален адрес.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 42, ал. 2
от ЗЗД, доколкото ищцовата страна излага подробни доводи, за това че адв. Ж. М.
го е представлявала пред нотариус Д. С., без да е изрично овластена от него. Въпреки
че при доклада по чл. 146 от ГПК съдът е квалифицирал иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, имайки предвид, че доказателствената
тежест е правилно разпределена, то не е ограничено правото на защита и на двете
страни в процеса на доказване, поради което не следва да се отменя
определението, с което е дадено ход на устните състезания.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания на ВКС, обективирани в ТР № 5 по описа за 2014 г. на
ОСГТК, постановено на 12.12.2016 г., договор, сключен от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни).
Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът,
сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД – от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал.
2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора.
Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно – аргумент за това са и разпоредбите на чл. чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания
(чл. 61, ал. 1 ЗЗД).
Ако се възприеме тезата, че договорът сключен чрез мним представител,
неразполагащ с представителна власт, е абсолютно нищожен и че на тази нищожност може да се позове и насрещната страна по договора, както и всяко друго трето лице, тъй като те имат правен интерес от това, включително
– за да преодолеят неограниченото със законов срок състояние на несигурност до момента на потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, това в много случаи би довело до абсурдния резултат на осуетяване на тази възможност за потвърждаване, установена от закона единствено в интерес на мнимо представлявания.
За да бъде
прогласена недействителността на договора за дарение касателно наследените от ищеца 1/6 ид. ч. от процесната жилищна сграда, последният
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения
установителен иск: сключването на твърдения договор
за дарение, с предмет собствената на ищеца 1/6 ид.ч.
от процесната жилищна сграда, в това число обективирането му в сочения НА; факта, че при
дарението волята на дарителя е изразена
чрез пълномощника адв. Ж. М., без да е учредена в нейна полза представителна власт от ищеца-дарител.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявил за безспорно по
делото, че към 22.06.1992 г. и към
04.10.1993 г. ищецът е бил титуляр на 1/6 ид. ч. от жилищна сграда в гр. В.,
ул. „Х. Г.“ („К.“) № *, съставляваща Дял 1-ви от одобрен от съда съдебно
– спогодителен протокол по гр. д. № 2753/1990 г. на РС-В., вписан с № *, рег. №
*/* г. в АВп-В., както и обективирането в НА №***/*** г. по описа на нотариус Д. С. на договор за дарение от ищеца
чрез пълномощника адв. Ж. М. в полза на ответника с предмет 1/6 ид. част от
сградата.
Основният
спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
дали адв. Ж. М. е била нарочно овластена от ищеца да се разпорежда от негово
име и за негова сметка с наследените от него 1/6 ид. ч. от процесния недвижим
имот.
Видно от писмените
документи /л. 122/, лице с имената Ж. М. е упражнявало адвокатска професия за
периода от 1972 г. до 2004 г. Този факт се потвърждава и от показанията на свид. Д. С.. От депозираните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите, част от които са
ценени при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед възможната заинтересованост на свид. Й. П. и свид. Н. Ш., имайки
предвид роднинските им връзки със страните, по несъмнен начин се установява, че
ищецът и ответникът до 2017 г. се намирали в много близки и добри отношения.
Ищецът от около 40 години е живеел и работил извън страната, където се
установил със своето семейство. От неговите обяснения и от представените
удостоверения се установява, че същият се прибирал в Република Б., където е
регистриран и неговият постоянен адрес ***. Месец септември 1993 г. – 40 дни
след смъртта на Н. М. – ищецът заедно с майка си и сестра си е посетил
кантората на адв. М. във връзка с разпоредителната сделка и доколкото се е
налагало за пореден път да напуска страната е упълномощил адв. М. да го
представлява във връзка с разпоредителната сделка, което пълномощно е
представено от същия пред нотариус Д. С., която преди да изповяда сделката е
проверила самоличността на упълномощеното лице и удостоверила учредената в
негова полза представителна власт. Съдът намира показанията на свидетелите за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
доказателствената съвкупност.
Наред с изложеното,
нотариалният акт е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, включително и досежно факта на
представяне на пълномощното пред нотариуса, изповядал сделката и проверка на
същото, в това число и формата му.
Крайният извод на съда е
за неоснователност на предявения положителен установителен иск за прогласяване
недействителността на договора за дарение, с който ищецът чрез адв. М. през
1993 г. е дарил ответника с наследените от него 1/6 ид. ч. от процесната
сграда.
При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер, видно от
представения списък по чл. 80 от ГПК, възлиза на 430.00 лева, от които 400.00
лева – адвокатски хонорар, съобразно договора за правна помощ и съдействие,
имащ характера на разписка – арг. от т. 1 от ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 30.00 лева – депозит за призоваване на свидетел.
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Н.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** против А.П.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за дарение, сключен между страните, обективиран в
нотариален акт №***/*** г. на нотариус Д. С., в частта, с който ищецът чрез пълномощника
си адв. Ж. М. е дарил ответника с 1/6 ид. ч. от жилищна сграда, състояща се от
покрит вход, антре-салон, стая с кухненска ниша, избено антре и две изби,
барака в двора, заедно с 49% ид. ч. от правото на строеж върху държавно дворно
място, цялото от 180 кв. м., представляващо парцел * в кв. * по плана на * подрайон на гр. В., ул. „Хр. Г.“ № *, заедно с подобрения и
насаждения при граници: улица и парцели: *, поради липса на представителна власт,
учредена от ищеца в полза на пълномощника адв. Ж. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, П.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.Ш., ЕГН **********, адрес: *** сумата в общ
размер от 430.00 лева /четиристотин
и тридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: