Р Е Ш Е Н И Е
№
39
гр.Пирдоп, 25.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Паралеева гр.д. № 370 по описа на съда
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството
е образувано по искова молба, предявена от Ц.Г.Ц., ЕГН:********** и А.В.Ц.,
ЕГН: **********, последният починал в хода на производството и заместен от
наследниците си по закон – Ц.Ц. (съпруга) и В.А.Ц., ЕГН:********** и С.А.Ц.,
ЕГН:********** (дъщери). Исковата молба е предявена срещу Д.П.Д..
След уточнения, с крайния
формулиран петитум на исковата молба се
иска от съда да осъди ответницата Д.П.Д. да заплати на ищците сумата от 24 000 лв., представляваща цената, с
която се е увеличила стойността на УПИ III-373 в
кв.33 по регулационния план на с.Душанци - в
следствие на подобрения, които ищците претендират да са направили в имота.
В
исковата молба е описано, че дворно място в с.Душанци, община Пирдоп,
представляващо УПИ-III-373 в кв.33 по регулационния план на
с.Душанци е придобит по наследство от ищцата Ц.Ц. и сестра й Катинка Станчева, като ищцата
прехвърлила своя дял на дъщеря си В.Ц., на чието име бил направен архитектурен
проект, а Катинка Станчева учредила суперфиция. Описано е още, че през 1980г. ищците започнали строеж в имота и със
свои средства и труд построили къща на етаж и половина със застроена площ от 52
кв.м., както и гараж от 22.5 кв.м. и масивна ограда с височина 0.80м., а също и
навес. При завършване на сградата закупили и дървена дограма, за чийто монтаж
заплатили. Заплатили още водната и електроинсталация на къщата, както и
измазването. От 1980г. ищците живеели в този имот, владели го и единствени
събирали плодовете от засадените култури. За описаните строежи заплатили около
48 000 лв. По гражданско дело между дъщеря им В.Ц. и Д.Д. РС-Пирдоп
признал половината от имота за собственост на ответницата.
С
допълнителните молби ищците са посочили, че именно ищците винаги са били
владелци на имота и че е имало разбиране между двете сестри Ц. и Катинка, че Ц.
и съпругът й ще владеят този имот, ще го
обработват и ще построят къща, навес, ограда и гараж на името на В.- тяхна
дъщеря. Катинка не само не се била противопоставила на подобренията в имота, а
дала и съгласие в писмен вид, на което Цветеви основали владението си. Ищците
сочат, че са закупили строителните материали, заплатили на майстори да изградят
къщата, закупили прозорци, врати, ел. и ВиК материали и заплатили на майстори
да изградят инсталациите. Закупили плочки, цимент, пясък и платили на майстори
да положат плочки и да на направят мозайка в банята. Сочи се, че всичко
построено в имота е направено от семейство Цветеви - къща, навес, гараж,
посадени дървета, като това е извършено 1980-та
година с пари и труд на двамата съпрузи Цветеви.
Сочи се, че къщата е завършена 1980-та година, оградата е изградена през
1981-ва година, навесът е изграден 1980-та година, а гаражът е изграден 1982
година. Къщата била построена на етаж и половина със застроена площ от 52 кв.м.
Основите били бетон, а носещите стени – тухли четворки. Материалите за
изграждане на къщата били пясък, чакъл, желязо, цимент. Заплатено било за
закупуване на материалите и на майсторите. Също ищците закупили материалите и
платили на майсторите за изграждане на ВиК и ел. инсталацията. Със свои
средства заплатили дограмата и монтажа на вратите и прозорците. Закупили
плочки, пясък, цимент и мозайка за банята и платили
поставянето на мозайката. Оградата се сочи, че е от желязобетон на 80 см.
височина, а нагоре от метални тръби и метални железни платна. Навесът
представлявал дървена конструкция за съхранение на строителни материали.
Гаражът представлявал желязобетонна конструкция на един етаж със застроена площ
22.5 кв.м. Сочи се, че преди застрояването, направено от ищците, имотът не е
бил застроен, нямало е насаждения, дори огради. Застрояването увеличило
стойността на имота със стойността на подобренията. В една от молбите на ищците е посочено, че те
не са в състояние да посочат по видове и количества материалите и сумите. В
последната уточнителна молба е посочено, че сумата по претенцията е половината
от оценката на вещото лице по делото за делба и че половината от дължимата им
сума е получена от ЧСИ по изпълнителното дело, затова те претендират
половината.
С
отговора на исковата молба ответницата Д.Д. оспорва предявения иск и заявява,
че искът е недоказан, тъй като не се ангажират доказателства в подкрепа на
твърдението, че ищците са извършили подобренията, които твърдят от свое име и
за своя сметка. Сочи се, че ако ищците са имали някакво участие в изграждането
на подобрения в имота, то това е станало в изпълнение на техен морален дълг.
След
уточненията на исковата молба ответницата Д.Д. е подала допълнителен отговор на
исковата молба, с който сочи, че искът за
осъждане на ответницата да заплати половината от цената на претендираните
подобрения е изцяло неоснователен и недоказан. Твърди се, че подобренията в
имота са финансирани от ищцата Ц.Г. и сестра й
Катинка Станчева и нейния съпруг Петър Петров, като последните двама са
заплатили дори повече от половината средства за строителството на сградата,
гаража, и останалите подобрения. Възразява се, че е изтекла погасителна давност
за търсене стойността на подобренията.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото ищците се представляват от адв.Ц.С.,
който в първото заседание пред настоящия състав заявява, че поддържа уточненията
към исковата молба и че претенцията на
ищците първоначално е била за 48 000 лв., но в делбеното дело В.Ц.,
която е участник вече в настоящото дело, е получила половината и затова
претенцията за подобрения остава за сумата от 24 000
лв. Заявява, че неговите доверители са владели целия имот и са извършили
подобренията, като всичките 48 000
лв. са ги заплатили те. Уточнява отново,
че под „подобрения“ има предвид всички сгради, построени в имота, които и към
момента съществуват. Сочи, че оценката на тези подобрения по делбеното дело е
била меродавна. В последното съдебно заседание адв.С. моли съда да уважи
претенцията, като приеме, че освен основателна, е и доказана. Претендира
разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.
В
процеса ответницата Д.Д. първоначално е била представлявана от адв.Ц.З., който
за съжаление е починал и впоследствие представителството е поето от
упълномощената адв.П.Г. от САК, която в първото съдебно заседание пред
настоящия състав заявява, че оспорва иска и след уточненията на ищците твърди, че искът е същият, какъвто е
бил предявен в самото начало. В последното съдебно заседание адв.Г. е била
възпрепятствана да се яви, но е депозирала молба, с която е замолила съда, въз
основа на събраните по делото доказателства и наведените възражения и правни
доводи, да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.72 ЗС вр. чл.59 ЗЗД, заедно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски и представя списък за същите по
чл.80 ГПК.
Съдът
е предоставил срок на процесуалните представители на двете страни за депозиране
на писмени бележки.
В
предоставения срок, вместо писмени бележки, адв.Ц.С. е подал молба с искане за
отмяна на хода по същество на делото и назначаване на повторна оценителна експертиза. Сочи се, че делото не е
изяснено от фактическа страна и не бива да се решава по същество. Тази молба
съдът намира за неоснователна, като мотивите защо не следва да се назначава
нова експертиза съдът ще изложи при обсъждане на доказателствата.
В
предоставения от съда срок по чл.149, ал.3 ГПК за представяне на писмени
бележки, адв.Г. е депозирала писмена защита от името на своята доверителка Д.Д..
В писмената защита са намерили отражение подробни доводи за неоснователност на
исковата претенция. Накратко доводите на адв.Г. са няколко: че ищците не са
имали качеството „владелци“,
а са били само „държатели“ по отношение на процесния имот,
поради което нямат право на подобрения; че искът за подобренията е погасен по
давност; че искът е недоказан по основание и размер.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
По делото,
предвид заявеното, че е настъпила смърт на един от първоначалните ищци- А.В.Ц.,
е приложен препис-извлечение от акт за смърт №46 от 14.01.2019г., от който се установява, че в
хода на процеса- на 12.01.2019г., А.В.Ц. действително е починал. Видно от
приложеното удостоверение за наследници изх. №273/21.02.2019г., издадено от община
Столична, р-н Триадица, А.В.Ц. е оставил за свои наследници Ц.Г.Ц.- съпруга и
двете си дъщери- В.А.Ц. и С.А.Ц.. Именно тези лица са конституирани в процеса
като ищци на мястото на починалия техен наследодател А.В.Ц..
Към настоящото
дело са приобщени множество дела, като следва да се коментират част от тях,
доколкото са пряко свързани с настоящия процес, като дела, водени във връзка
със същия имот, за който се претендират подобрения.
В рамките на
гр.д. №313/2012г.
по описа на Районен съд-Пирдоп е допусната и извършена делба на процесния имот,
за който се твърди, че са сторени подобренията, като делбата е допусната и
извършена не само за УПИ-то, но и за постройките в него, квалифицирани от
ищците като „подобрения“, както следва: С решение от 25.03.2013г. РС-Пирдоп е
допуснал до делба УПИ III-373 в квартал 33
по регулационния план на село Душанци, Община Пирдоп, Софийска област, с площ
от 654.40 кв. метра, заедно с построените в имота двуетажна, еднофамилна,
масивна жилищна сграда със застроена площ от
В делбеното производство са
приложени писмени доказателства, имащи отношение към спорните факти, които
съдът може и следва да обсъди. Така, към гр.д. №313/2012г. по описа на
Районен съд-Пирдоп е представено копие на решение от 15.07.2011г.
постановено по гр. дело № 350/2011г. на Софийски окръжен съд, от което е видно,
че е признато за установено по отношение на Д.П.Д., че В.А.Ц. е собственик на
следните недвижими имоти: 1/2 ид. част от УПИ III-373 в квартал 33
по регулационния план на село Душанци, Софийска област, с площ от 654.40 кв.
метра, ведно с 1/2 ид. част от построените в дворното място двуетажна, еднофамилна,
масивна жилищна сграда със застроена площ от
От горните писмени
доказателства се установяват релевантни обстоятелства.
На основание влязлото в сила решение
по извършване на делбата относно имота, за който се претендират подобрения в
настоящото производство, е образувано изпълнително дело № 20169250400034 пред ЧСИ Радост Горанова-Чолакова. Видно
от приобщения към настоящото дело Протокол за обявяване на купувач и
разпределение на осн. чл.495 ГПК, за купувач на изнесения на публична продан
имот УПИ III-373 в квартал 33
по регулационния план на село Душанци, Община Пирдоп, Софийска област, с площ
от 654.40 кв. метра, заедно с построените в имота двуетажна, еднофамилна,
масивна жилищна сграда със застроена площ от
Към настоящото
дело е приобщено и гр.д. № 196/2016г. по описа на РС-Пирдоп, с решението по което, постановено на
30.03.2017г. и влязло в сила на 07.11.2018г. след инстанционен контрол /по гр.д. № ********на СОС и гр.д. №2130/2018г. на ВКС/, е отхвърлен като неоснователен предявеният
от Ц.Г.Ц. и А.В.Ц. срещу Д.П.Д. и Илчо Петров Дюлгерски иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК вр чл.79, ал.1 ЗС, че УПИ III-373, заедно с построените в него вилна сграда със застроена
площ от 52 кв.м. и разгъната 104 кв.м., масивна ограда на имота, гараж масивен
със застроена площ от 22.4 кв.м. и навес с площ от 7 кв.м., са придобити по
давностно владение и като инвеститори на обектите в този имот.
В хода на процеса са разпитани четирима свидетели- по
двама, доведени от всяка от страните.
Разпитан е Рашко Н. Рашков, чийто баща се явява първи
братовчед на ищцата Ц.Ц.. Според този свидетел Ц. и съпругът й имат имот в
с.Душанци, където построили вила. Къщата сочи, че е построена от Ц. и А.
Цветеви, като свидетелят участвал в докарването на материали и работници. Къщата
и гаражът били строени след 1970г. Други, освен Ц. и А., не бил виждал при
строежа и не били участвали. Твърди, че е присъствал когато леля му Ката-
сестрата на Ц., се отказала да участва в строежа. Казала, че липсват средства и
не може да участва. Тя не била идвала и да обработва мястото. Строежът на къщата
бил осъществен доста отдавна, но не може да каже кога. Данъкът за нея също
Цветеви си го плащали. Оградата и навесът го построили майстори, но всичко в
присъствието на Цветеви, които плащали, а когато ги нямало оставяли пари на
бащата на свидетеля и той плащал каквото трябва.
Разпитан е като свидетел съпругът на ответницата Д.- Илчо
Дюлгерски, който заявява, че познава ищците и процесния имот в с.Душанци,
представляващ дворно място от около 660 кв.м., в което е построена къща от
порядъка на 54-55 кв.м. застроена площ, до нея е залепен гараж и имало
изградени два броя вътрешни навеси допълнително. Оградата от трите страни била
телена, а от лицевата страна- около 70-80 см. бетон и отгоре колци и мрежа.
Свидетелят казва, че за имота каквото знае, го знае предимно от разговори,
водени с тъстовете. Чувал от Катинка Станчева и Петър Петров, че събирали и
дали по-голямата част от сумата, с която е построена вилата. Твърди, че Петър
Петров и съпругата му имали сериозни пререкания, тъй като според Петров дадените
суми за имота надвишавали апартамент в гр.София. Така Петров отказал да дава
повече средства за имота и се наложило свидетелят и съпругата му да подпомогнат
Катинка Станчева. Допълнително Катинка Станчева била взела пари и от нейна
приятелка. От думите на Катинка и Петър знаел, че те са дали пари на сестра й
за строежа. Това се случило през 1980г., тъй като някъде в края на 1980г.
завършил строежът. Не знае обаче дали Катинка Станчева е участвала с труд и
материали или само е дала пари. Знае за делбата между В.Ц. и съпругата си, като
не знае дали В. е получила парите, но те са ги превели по сметката на ЧСИ.
Разпитана е като свидетел Елисавета Николова Ничева,
която познава семейство Цветеви като приятелско семейство и живее в с.Душанци.
Твърди, че нейният съпруг ходил да прави на Цветеви мозайка на терасата и да
лепи плочки в банята. Според свидетелката дворното място било 600-700 кв. и
вътре имало построена малка къща на етаж, етаж и половина. В парцела имало още
гараж и навес. Строителството на гаража, на оградата, на навеса и на къщата
извършили майстори, но всичко плащали А. и Ц.. Освен тях двамата и майсторите,
не била виждала друг в имота. Сестрата на Ц.- Катинка, не я познавала. Не
познавала и Д.Д..
Разпитана е като свидетел и дъщерята на Д.Д.- И.И.Д..
Заявява, че познава имота в с.Душанци и там е ходила с баба си, дядо си, майка
си и баща си. Сочи, че там има дворно място, в което място има къща, гараж и
външни летни пристройки- навеси. Къщата била около 50 кв.м., а мястото- около
600 кв.м. От баба си Катинка Станчева знае, че сградите са построени в
годината, в която свидетелката се е родила- 1980г. и че баба й е финансирала
по-голямата част от строежа, а Ц., която била архитект, съдействала за
направата на архитектурния проект. Знае, че плащането е ставало поетапно- на
различни етапи от построяване на къщата баба й и дядо й давали финансиране.
Знае, че са искали пари и от нейните родители, които тогава са били младо
семейство, но те нямали достатъчно да им дадат, затова намерили от друго място
пари, а дядо й негодувал, че за построяване на къщата са участвали с повече,
отколкото е било необходимо. Баба й Катинка Станчева била решила да строи със
сестра си Ц.Ц.. Майка й Д.Д. наследила имота и съответно- постройките в него,
от майка си Катинка Станчева, която е починала. Свидетелката била чувала, че
сумата, която са дали баба й и дядо й за построяване на къщата, се равнявала на
един апартамент в гр.София и за онова време били много пари.
Към делбеното дело № 313/2012г. на РС-Пирдоп, което е прието като част от
настоящото, е приобщена и представената в настоящия процес Съдебно-техническа
експертиза, оценила имота, за който се претендират подобрения. Експертизата е
направила пазарна оценка на поземления имот, заедно с построените в него
сгради, които биват считани от настоящите ищци за подобрения, към 14.09.2013г.
Именно на оценката на тази експертиза се е базирал съдебният изпълнител при
извършване на публичната продан. Въпреки това, желанието на адв.Ц.С. тази
експертиза да бъде обсъждана като доказателство по делото, не може да бъда
уважено, доколкото фактът, установен с прието заключение на допусната
експертиза, има доказателствено значение само по делото, по което тя е
допусната. Тази експертиза не може да се приобщава и ползва по друго дело /така Решение
№238/15.12.2016 по дело №3961/2016 на ВКС, ГК, I г.о./. Освен това, тази експертиза е дала оценка на пазарната
стойност на имота към датата на делбата, а не на стойността на разходите за
материали и труд, нито за увеличената стойност на имота към датата на
извършване на застрояването.
В настоящото производство, с оглед твърденията и
исканията на страните, съдът е допуснал и приел Съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на въпросите каква е стойността на разходите /за материали и
труд/, направени от ищците във връзка с посочените от тях в исковата молба и
уточненията строително-монтажни работи към момента на извършването им; дали съществуват
посочените подобрения към настоящия момент и с колко се е увеличила стойността
на имота. Въпреки възражението на насрещната страна за недопустимост на това
доказателство в процеса, съдът се е обосновал за противното и е уважил ищцовото
искане, доколкото е било направено в първия възможен процесуален момент след
извършване на коригиран доклад по делото и с оглед на разпределената с
коригирания доклад доказателствена тежест, като предвид неконкретизацията на
самите подобрения, за които е заявена претенция, съдът е отчел, че вещото лице
може да срещне затруднения при изготвяне на така допуснатата експертиза.
Първоначално назначеното вещо лице- инж. Н.Н., е депозирала молба, с която е
посочила, че след запознаване с материалите по делото, в т.ч. представените
писмени доказателства и съблюдавайки професионалните и етични стандарти,
заложени в принципите на работата на вещото лице, счита за невъзможно да
изготви експертно заключение, за което се е обосновала. Посочила е, че първият
въпрос третира извършване на строително-монтажни работи, но след анализ тя не е
успяла да установи какви и от какво естество са те. Посочила е още, че във
втори и трети въпрос се засяга понятието „подобрение“, което предполага
съпоставка на състоянието на недвижимия имот преди и след извършване на
действия или работи, които следват първоначалното му състояние и водят до
неговото стойностно и материално увеличаване, но нямало доказателства, въз
основа на които да се извърши исканото стойностно изчисляване. Предвид
изложеното, инж.Н. е поискала да бъде заменена с друго вещо лице. Макар съдът
напълно да е възприел като обективно заявеното от експерта, е удовлетворил
желанието на адв.Ц.С. за замяна на вещото лице с друго. Назначен е инж. К.М.Н.,
който се е ръководил изцяло от заявеното от ищцовата страна, че третира като
„подобрения“ строежите в имота и след запознаване с имота на място и сумирайки
стойността на всички СМР, които са присъщи за изграждане на процесните сгради, е
дал сумарна стойност на труд и материали за всяка от сградите и в заключение е
посочил, че стойността на имота към момента на извършване на подобренията, се е
увеличила със стойността на трите постройки (двуетажна масивна жилищна сграда,
гараж и навес), а именно – 17 136.60 лв., като тази стойност е
еквивалентна на стойността на всички СМР /труд и материали/, необходими за
изграждането на трите постройки. Инж.Н. е защитил заключението си в с.з. Заявил
е, че го поддържа, но прави уговорка, че е оценил постройките в недвижимия имот,
които според процесуалния представител на ищците представляват „подобрение“, но
дали това е подобрение или не е чисто правен въпрос, по който той не взема
отношение. Вещото лице отново обяснява логиката на експертизата, а именно: че
доколкото ищците не са диференцирали по пера твърдените „подобрения“, той е
съобразил наредба, действала за периода от 1979г. до 1991г. и е оценил
съвкупността от СМР-та за изграждане на сградите. Вещото лице уточнява, че не е
оценил оградата, но нормативната уредба, която е ползвал, не урежда стойността
на оградите /които не са сгради, а строежи/ и няма как да я оцени. Счита и че
няма експерт, който към 1981г. да каже какви са СМР-тата за формиране на една
ограда. Заключението по експертизата е прието, като още в съдебно заседание
съдът е оставил без уважение възражението на представителя на ищците, че
експертизата е непълна. Тук следва да се посочи, че съдът не уважава заявеното
след приключване на делото искане за възобновяване на съдебното следствие, тъй
като не намира основание да ревизира преценката си, че делото е изяснено от
фактическа страна. В действителност, с приетата по делото съдебно-техническа
оценителна експертиза вещото лице не е оценило СМР-тата, извършени за
построяването на оградата на имота, но според съда няма основание за допускане
на повторна експертиза в тази част, тъй като вещото лице К.Н. мотивира
невъзможността да изготви тази оценка. Предвид заявената от двама уважавани
експерти в областта невъзможност да отговорят на въпроса, на който адв.С.
държи, няма основание за търсене на
трето експертно мнение.
Други относими
доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
На първо място, съдът следва да посочи, че е приел
исковата молба за редовна, след като е дал множество указания за уточняване на
фактите и макар същите да не са били уточнени прецизно, защото процесуалният
представител на ищците е заявил, че за ищцовата страна съществува невъзможност
за по-прецизно уточнение на фактите, с оглед изминалия дълъг период от време и
влошеното здравословно състояние на неговите доверители, които не са обективно
в състояние да са по-конкретни. В този смисъл, съдът е извършил преценка, че не
може да отрече правото на ищците да се възползват от процесуалния ред за защита
на своите интереси и е разгледал исковата молба, въпреки че многократните опити
за прецизирането й са останали безрезултатни. Липсата на прецизност обаче
безспорно е затруднила доказването и се е отразила на доказателствената
стойност на събраните доказателства, която ще бъде обсъдена по-надолу в
изложението при обсъждане основателността на иска.
На следващо място, правната квалификация на иска като
такъв по чл.72
ЗС- иск за подобренията, направени от добросъвестен владелец- частен случай на
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, е дадена от съда на основание на твърденията на ищците, че са имали
качество на добросъвестни владелци. От събраните доказателства обаче се
установява, че при построяване на сградите – през 1980г., които третират като
„подобрения“, ищците Ц.Ц. и А.Ц. са имали качество единствено на „държатели“ на
недвижимия имот. Това е така, тъй като с нотариален акт № 184, том III, нот. дело № 1005/1975г. на Пирдопския районен съд, Ц.Г.Ц. е дарила на дъщеря си В.А.Ц. собствената си 1/2 ид. част от следния
недвижим имот: празно дворно място,
съставляващо парцел III-372 в квартал 33
по регулационния план на село Душанци, Софийско, с пространство от
Държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в
него, каквото качество са имали ищците към момента на
извършване на т.нар. от тях „подобрения“, не може да
се ползва от разпоредбите на чл. 71
и 72 ЗС, т.е. такъв един иск би бил неоснователен.
Неговите отношения (на държателя)
със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения, се уреждат в съответствие с договора
между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС
за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и
неоснователно обогатяване - за подобренията /Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/.
Оказва се, че в случая, при разпределение на
доказателствената тежест, настоящият съдебен състав е дал погрешна правна
квалификация на иска, подведен от твърденията на ищците, че имат качеството на
добросъвестни владелци, като обаче е посочил, че се касае за частен случай на
неоснователно обогатяване, което може да се счете, че коригира квалификацията
съобразно реалното фактическо качество на ищците като държатели на имота. Не се
налага ново разпределение на доказателствената тежест, защото съвсем правилно в
съдебното заседание, проведено на 11.04.2019г., предишният съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.
В доклада на съда, инкорпориран в съдебния протокол от 11.04.2019г., на ищците
е указано да докажат своето обедняване, обогатяването на ответницата и
причинната връзка между двете. Повечето от доказателствата в процеса са събрани
именно в изпълнение на тази доказателствена тежест. Единствено
съдебно-техническата експертиза, която настоящият състав е допуснал, е в
изпълнение на разпределена доказателствена тежест за иск по чл.72 ЗС.
Иск по чл.72 ЗС се явява неоснователен само поради
установения и посочен по-горе факт, че ищците не са имали качеството „владелци“.
Следва да се обсъди евентуалната основателност обаче на иска по чл.59 ЗЗД,
какъвто „държателите“ са имали правен интерес да предявят.
Вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД
възниква при наличието на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за
сметка на друго; 2) обедняване на това лице, свързано с обогатяването на
първото; 3) връзка между обедняването и обогатяването; 4) липса на основание за
обогатяването; и 5) липса на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който
обеднелият да се защити. От тук и в исковия процес в тежест на ищеца по иска с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването.
В конкретния случай не съществува друг иск, с който
ищците – държатели на имот, извършили подобрения в него, биха могли да се
защитят. Съдът не намира за доказани обаче останалите предпоставки за уважаване
на иска.
Формата, под която се твърди да е реализирано
обогатяването на ответницата Д.Д. за сметка на ищците Ц.Ц. и А.Ц., е увеличаване
актива на имуществото на Д.
чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на Цветеви. Безспорно активът на едно лице се увеличава с построяване с чужди
средства на сгради, които по силата на приращението по чл.92 ЗС стават негова
собственост, а с извършване на разходите за построяването на съответните сгради
се увеличава пасивът на вложилото средствата лице. В случая обаче, писмени
доказателства в подкрепа на твърдението, че всички сгради и постройки в УПИ III-373 по плана на с.Душанци, са изградени от Ц.Ц. и нейния
съпруг- А.Ц., с техни лични финансови средства, не са ангажирани. Липсват
каквито и да е писмени следи за закупуване на материали и заплащане на разходи
по построяването на имотите. Свидетелските показания на двамата разпитани
свидетели Рашко Рашков и Елисавета Ничева пък не са в състояние да докажат, че
всички средства, с които са построени сградите и постройките в имота, са осигурени
само от сем.Цветеви. Това е така, доколкото тези свидетели установяват, че
Цветеви са се занимавали пряко със строежите, като са поръчвали материали и са
плащали на майстори, но не дават категорична информация дали средствата, с
които са се разплащали, са техни лични. Другите двама свидетели – Илчо
Дюлгерски и И.Д., макар и да пресъздават информация, която са получили от
Катинка Станчева и нейния съпруг, свидетелстват че последните са предоставили
на Ц.Ц., която е осигурила архитектурния проект, значителна сума пари, която и
е станала повод за напрежение между тях. От свидетелските показания по никакъв
начин не се установява, че единствените лица, които са влагали средства в
строежите, осъществени в процесния имот, са именно семейство Цветеви, нито се
изключва възможността, макар Катинка Станчева да не е присъствала лично при
извършване на строежите, да е предоставила средства за реализирането им.
Дори да се приеме за установено, че Ц.Ц. и А.Ц. са
осъществили със свои лични средства цялото строителство в УПИ III-373 по плана на с.Душанци, искът отново се явява
неоснователен. Обогатяването на ответницата Д.Д. /наследница на починалата
Катинка Станчева/, на която е възложен УПИ III-373, заедно с построените в него сгради, дори да е налице, е
до размера на ½ от стойността на строежите. ½ от стойността на
имота, заедно със строежите в него, по оценката, извършена в делбеното гр.д. № 313/2012г. по описа на РС-Пирдоп, Д.Д. е заплатила в
рамките на образуваното пред ЧСИ Радост Горанова-Чолакова изпълнително дело № 20169250400034 на дъщерята на ищците Цветеви- В.Ц.,
която сума е била преведена по банковата сметка именно на майка й- Ц.Ц.. В
рамките на делото, адв.С. признава факта, че ищците чрез дъщеря си В.Ц., са
получили половината от стойността на имота, поради което първоначалната
претенция от 48 000 лв. са намалили до 24 000 лв. Това обаче е била
пазарната стойност на имота (УПИ и строежи в него) към датата на оценката в
делбеното дело- 14.09.2013г. Обогатяването, ако такова е имало, е следвало да
бъде преценено на каква сума възлиза към датата на извършване на строителството,
което според свидетелските показания е осъществено през 1980г. Такава оценка
дава експертизата, изслушана по настоящото дело, изготвена от вещото лице К.Н.,
според която стойността на постройките в поземления имот, които ищците
квалифицират като „подобрения“ /без стомано-бетонната ограда/, е 17 136.60
лв., която стойност е еквивалентна на всички СМР /труд и материали/, необходими
за изграждане на трите постройки. Следователно, тази сума, дори да е била
заплатена само от ищците- сем.Цветеви, е била покрита от получената от тях,
дори след приспадане на тяхната част от разноските пред ЧСИ, сума от
19 206.79 лв. В тази по-голяма сума следва да се счете, че е влязло и
изграждането на оградата, на чието оценяване адв.С. държеше, но то се оказа
трудно изпълнимо, изграждането на която ограда обаче по всяка вероятност не
надвишава сумата от 2000 лв. В този смисъл, получената в рамките на
изпълнителното дело от В.Ц. сума, която ищците признават, че е влязла в техния
патримониум, би покрила стойността на обогатяването на ответницата, а също и на
обедняването на ищците /тъй като разходите за СМР-тата и увеличаването на
стойността на имота според експертизата са една и съща сума/.
Основателно според съда е и възражението на ответницата Д.Д.
за погасяване на предявения иск по давност. В сега
действащата уредба не съществуват специални разпоредби относно давностните
срокове за предявяване на претенции по реда на правилата за неоснователно
обогатяване. Това дава основание в съдебната практика и доктрина единодушно да
се приема, че давностният срок, в рамките на който се погасява вземането по чл.
59 ЗЗД, е петгодишен. Така например в Решение № 229 от 10.11.2014 г. по
гр. д. № 2796 / 2014 г. се казва, че претенцията по чл.59 ЗЗД е претенция за едно общо обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата
5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, а не с 3-годишната давност по чл.111, б.“б“
или б.“в“ ЗЗД. При фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД началото на
петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване
на престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността
на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в имуществото на
обогатилия се съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент.
Това разбиране се застъпва още с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл, погасителната давност за претенцията,
разглеждана по настоящото дело, е изтекла още към края на 1985г., когато е
изтекъл 5-годишен срок от реализиране на застрояването в УПИ III-373 в с.Душанци.
С оглед на гореизложеното, предявената от Ц.Г.Ц. и А.В.Ц. /заместен
от наследниците си по закон – Ц.Ц., В.А.Ц.
и С.А.Ц./ претенция за осъждане на ответницата Д.Д. да заплати на
ищците сумата от 24 000 лв., с която тя неоснователно се е обогатила за
тяхна сметка, ведно със законната лихва от предявяване на иска, следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Ищците са били освободени от заплащане
на държавна такса по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Същите не са
освободени обаче от заплащане на разноски на насрещната страна. Процесуалният
представител на ответницата Д.Д. е приложила списък на разноските по чл.80 ГПК,
сторени от нейната доверителка в размер на 1050 лв. Сумите, отразени в списъка
за разноски, се установява, че са били реално заплатени (видно от договор за
правна защита и съдействие на л.62 от делото, разписка на л.87 от делото,
договор за правна защита и съдействие на л.179 от делото и фискален бон от
„Ромпетрол България“ ЕАД) от ответницата и следва да й бъдат присъдени, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от Ц. ГЕОРГИВА Ц., ЕГН: ********** и А.В.Ц., ЕГН: **********
(починал в хода на процеса и заместен от Ц. ГЕОРГИВА Ц., ЕГН: **********, В.А.Ц.,
ЕГН: ********** и С.А.Ц., ЕГН: **********) за осъждане на ответницата Д.П.Д.,
ЕГН: ********** да заплати на ищците сумата от 24 000.00 лв.,
представляваща половината от стойността на СМР-тата за застрояване на
УПИ III-373 в кв.33 по регулационния план на
с.Душанци, одобрен със заповед № 90 от 1995г. на Кмета на Община
Пирдоп, които ищците считат за „подобрения“ и претендират да са направили в имота и с които считат, че ответницата се е обогатила за тяхна
сметка, ведно със
законната лихва от предявяване на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ц. ГЕОРГИВА Ц.,
ЕГН: **********, В.А.Ц., ЕГН: ********** и С.А.Ц., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.П.Д., ЕГН: **********
сумата от 1050.00 лв. /хиляда и петдесет
лева/ - разноски по
делото.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ