№ 1835
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100510833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №8540 от 26.07.2022 г., постановено по гр. дело №57919 от
2021 г. по описа на Софийския районен съд,176 състав, е признато за
установено по искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД по отношение на Е. К., че на основание чл. 79,ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 3 739,38 лв., представляваща главница за
топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.; сумата от
70, 22 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за
периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №19509/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 176 състав, като са отхвърлени исковете за главница
за топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 3 905,68 лв. и иск по чл. 86 за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия в размер на 446,49 лв. и за периода от 15.09.2019 г. до
19.03.2021 г. и мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение в размер на 12 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от Е. К., с която същото се обжалва като неоснователно и необосновано
в уважителната част. В жалбата се поддържа, че исковете не са доказани по
основание и размер, тъй като не е установено ответницата да е потребител на
1
топлинна енергия в процесния имот, респективно да е собственик или вещен
ползвател, както и количеството реално потребление на топлинна енергия в
процесния период, като се оспорва и наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорват се и акцесорните искове за мораторна лихва, тъй
като ищецът не е поканил длъжника да изпълни задължението си за главница.
По отношение на задължението за главница за дялово разпределение се
поддържа, че същото се дължи на топлинния счетоводител, като по делото не
било доказано, че ищецът е платил сумата за дялово разпределение на
топлинния счетоводител.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивна жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна и се моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага се
становище, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
Не е постъпило становище от третото лице- помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, в която
исковете са отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е
предмет на настоящото въззивно производство.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
2
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран от ищцовото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда
на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ, вр.
чл. 86 ЗЗД срещу ответницата Е. К..
По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането е погасено. По иска за обезщетение забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай основният довод, изложен от въззивницата, е че
ищецът не е изпълнил задължението си за доказване на наличието на
облигационна връзка между страните, тъй като не било доказано, че
ответницата е собственик на процесния имот. Видно от приложените писмени
доказателства по делото, в това число нотариален акт №7 от 28.11.2008 г., том
IX, н. дело №1481 от 2008 г. за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който ответницата Е. А. К. е придобила недвижим имот,
представляващ Апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „******* от
продавачите О. Д. и Б.И.. Този извод се подкрепя и от приложен по делото
нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот от 28.11.2008
г., по силата на който процесният имот е ипотекиран в полза на банката-
кредитор „Емпорики Банк – България“ ЕАД. Следователно ответницата се
3
явява собственик по смисъла на чл.153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се
установява наличие на облигационно правоотношение с ищцовото
топлофикационно дружество.
По отношение на количеството потребена топлинна енергия и нейната
стойност по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, кояро съсъдт
кредитира като обективна и професионално изготвена, съгласно която
стойността на потребената енергия за процесния период възлиза на сумата от
3 739,38 лв., а услуга дялово разпределение на сумата от 70,22 лв.
Съдът не следва да се произнася по оплакването на въззивницата за
недължимост на акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като
първоинстанционното решение се обжалва само в уважителната част, а
исковете по чл. 86 ЗЗД са изцяло отхвърлени с първоинстанционното
решение.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен
договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване
върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество
те дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно действащата
нормативна уредба не се изисква съгласие на всички етажни собственици, а
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа
на решение на общото събрание на етажната собственост при сключен писмен
договор между производител и потребител (чл.138 ал.1 ЗЕ), а прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата
(чл.153 ал.2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата (чл.153 ал.6 ЗЕ).
Неоснователно е оплакването, че ответницата не дължи на ищеца
главница за дялово разпределение, а на топлинния счетоводител. Съгласно
чл. 12 от ОУ на ищцовото дружество, които са задължителни за
потребителите на топлинна енергия, съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, клиентите са
длъжни да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
Разпоредбата на чл. 22 ОУ предвижда, че дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл. 61 и сл.
от НТ или чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС. Клиентите
заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях Търговец.
По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че
исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част, а
подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение.
4
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има въззиваемата страна. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25
от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на въззиваемия следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8540 от 26.07.2022 г., постановено по гр.
дело №57919 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд,176 състав в
обжалваните части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. *******, сутерен да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* сумата от 100 лв. /сто лЕ./ – юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5