МОТИВИ към присъда № 24, постановена на 13.05.2019г. по НЧХД № 43/2019г. описа на Районен съд - Търговище
Подсъдимият Т.Й.Й. *** с
ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК за това, че на 13.01.2019г. между
13.00ч. и 17.00ч. в гр.Търговище чрез публикация в социална мрежа „Фейсбук“ – група „Targo –
за проблемите и радостите на Търговище“ е казал думи, унизителни за честта и
достойнството на К.Д.Р., които били
възприети от него, а именно: „потънал
седесар – дезертьор“, „ труп с амбиции, който труп е осмиван от всички“,
„Надали ако беше толкова умен, кадърен,
щеше да си един обикновен тъп и прост таксиметров шофьор – бакшиш.
Самочувствието ти е без покритие на това, което си постигнал и направил. Може
би поради тази причина си масово осмиван и гаврен“, като
обидата е нанесена публично и разпространена чрез интернет.
В настоящото
наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от частния тъжител К.Д.Р. против подс. Т.Й.Й. за сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата.
В с.з.
частният тъжител поддържа обвинението, повдигнато с тъжбата. Намира същото за
доказано и пледира за прилагане на закона с цялата му строгост. Представя
писмено становище от повереника си, в което също се
излагат съображения за доказаност на деянието и неговия
извършител. Според повереника, частното обвинение е
доказано от събрания по делото
доказателствен материал, включително заключенията
на съдебно- техническите експертизи, обясненията на вещото лице в с.з., показанията
на свидетелите М. и П.. Същият счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание,
съгласно предвиденото в закона. Намира, че гражданският иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен в пълен размер, като на тъжителя бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Подс.Й. не се
признава за виновен по частното обвинение и не дава обяснения.
Защитникът на подс.Й. намира обвинението за недоказано. Счита, че по
делото не е доказано авторството на деянието. Сочи, че представените на хартиен носител разпечатки
от „Фейсбук“
не са годно доказателствено средство в процеса и не следва да бъдат
кредитирани от съда, както и че заключението на назначените по делото
експертизи и показанията на свидетелите не доказват обвинението. Пледира за
оправдателна присъда, отхвърляне на предявения граждански иск и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 20.06.2011г. в социална мрежа „Фейсбук“ била създадена
група „Targo – за проблемите и радостите на Търговище“. Частният тъжител бил неин член, като бил
регистриран с името „К.Р.“. Същият участвал
активно при обсъждането на различни въпроси в групата, която била от затворен тип и включвала
хиляди членове. На 12.01.2019г. в
21.58ч. в групата била публикувана споделена от потребителя „Н.Н.“ статия от „BUL.BG.BLOGSPOT.COM“, озаглавена
„Идват избори според ГРАО – населението на България расте“. Тази статия станала
повод за коментари от страна на участниците в групата, включително и от
тъжителя. На 13.01.2019г. с коментар се включил и потребител с име “Т.Й.“,
който в диалог с тъжителя, го нарекъл: „потънал седесар – дезертьор“, „труп с
амбиции, който труп е осмиван от всички“. Написал по негов адрес и :
„Надали ако беше толкова умен,
кадърен, щеше да си един обикновен тъп и прост таксиметров шофьор – бакшиш…
Самочувствието ти е без покритие на това, което си постигнал и направил. Може
би поради тази причина си масово осмиван и гаврен“. Тъжителят
прочел въпросните публикации и ги
възприел като унижаващи честта и достойнството му. Публикациите, които били достъпни
и за останалите членовете на групата, били прочетените и от свидетелите Г.М. и С. П.. Написаното от потребителя „Т.Й.“ станало повод за образуване на настоящото
дело, към момента на разглеждане на което публикациите, а по –късно и споделената
статия били изтрити.
Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след анализ на събрания
по делото доказателствен материал:
заключенията на назначените по делото първоначална и допълнителна съдебно
– технически експертизи /СТЕ/, показанията
на св.Г.М. и св.С. П. и останалите писмени материали по делото.
На първо място съдът прие за
безспорно установено съществуването на група „Targo – за проблемите
и радостите на Търговище“ в социална мрежа „Фейсбук“. Съгласно
заключението на СТЕ, което е обосновано и компетентно изготвено, посочената група е била създадена на 20.06.2011
г. Към момента на изготвяне на експертизата, групата
имала един администратор и трима модератори,
а общият брой на членове в нея бил 16 261.
От заключението на експерта се
установява, че групата била от „затворен“
тип т.е. комуникацията в нея била видима само за настоящите й членове. По делото е установено, а и не се спори, че частният тъжител бил член на въпросната
група с името „К.Р.“, като бил такъв и в
периода 12.01.2019 г. - 13.01.2019 г. От заключението на допълнителната СТЕ ,
което съдът също
кредитира, се установява, че в
групата е имало и потребител с име „Т.Й.“
с идентификационен номер ID във „Фейсбук“ 100002224920135, но към момента на изготвяне на заключенията такъв потребител в нея вече липсвал. От заключението на експерта, както и от показанията на свидетелите М. и П., които съдът намира, че са
дадени добросъвестно и следва да бъдат кредитирани, се установява, че на 12.01.2019г
потребителят „Н.Н.“ е споделил в групата статия от „BUL.BG.BLOGSPOT.COM“, озаглавена - „Идват избори според ГРАО –
населението на България расте“, която станала повод за коментари от членовете
й. Съдът прие за установено и
обстоятелството, че по повод на тази статия, на 13.01.2019г. от профила „Т.Й.“ са били публикувани коментари
с текст : „потънал
седесар – дезертьор“, както и „ труп с амбиции, който труп е осмиван от
всички“, а също и „Надали ако
беше толкова умен, кадърен, щеше да си един обикновен тъп и прост
таксиметров шофьор – бакшиш... Самочувствието ти е без покритие на това, което
си постигнал и направил. Може би поради тази причина си масово осмиван и гаврен“. При формиране на изводите си в тази насока
съдът взе предвид показанията на двамата свидетели, които потвърдиха, че лично
са прочели въпросните текстове, публикувани в групата на 13.01.2019г. Тези показания подкрепят, респ. сочат достоверност
и на представените от тъжителя разпечатки от група „Targo – за проблемите и радостите на Търговище“ /л.8- 9/, съдържащи
въпросните публикации. Изводът, че разпечатките
отразяват обективно и пълно проведения диалог следва и от съответствието
им с отразените в Приложение № 2 към експертизата /л.69/
публикации в групата от
13.01.2019г. по повод споделената статия.
При съпоставка на данните от
разпечатките /л.8-9/ с публикациите,
отразени от вещото лице в Приложение №2
/л.69/ е видно, че наличните
в разпечатките и респ. лисващи в Приложение № 2
текстове, са смислово и логично
свързани с предходния и следващия ги диалог, развил се именно между „К.Р.“ и „Т.Й.“. Предвид изложените обстоятелства, въпреки,
че към датата на изготвяне на заключението по първоначалната СТЕ посочените
коментари вече са били изтрити, съдът
прие, че към 13.01.2019г. същите са били
налични в групата и са били прочетени от нейни членове.
Съдът прие за установено и обстоятелството, че профилът „Т.Й.“ е
принадлежал на подсъдимия. Това
обстоятелство се установява от
показанията на св.М., който обясни, че
бил приятел с него във „Фейсбук“ и лично си бил
контактувал с подсъдимия посредством този профил, включително си били уговаряли и срещи чрез него. Свидетелят посочи, че друг
потребител с такова име в групата не е срещал. Обясни също, че
профилът „Т.Й.“ включвал и снимки
на подсъдимия и негова лична информация, което кореспондира и с информацията, достъпна от личната страница на потребителя с
име „Т.Й.“ - ID във Фейсбук
100002224920135, отразена в Приложение №1 и Приложение № 3 към допълнителната СТЕ.
Същевременно обаче при разпита си, проведен в
с.з. на 18.03.2019г. св.М. уточни, че си
е писал с подсъдимия посредством профила му „Т.Й.“ преди месеци, преди края на
2018г., след което контактите между
двамата били преустановени. Следователно от неговите показания не може да се
направи безспорен извод, че именно подсъдимият
е продължил да ползва регистрирания на негово име профил и след този период.
Според показанията на двамата свидетели, процесните коментари са били адресирани
към тъжителя. Този извод се
подкрепя и от факта, че в тях се съдържа
следния текст: „ надали ако беше толкова умен, кадърен, щеше да си един
обикновен тъп и прост таксиметров шофьор – бакшиш..“, а съгласно показанията на св.П., тъжителят упражнявал
именно професията на таксиметров шофьор. Данните, предоставени от свидетелите
кореспондират и с представените от тъжителя разпечатки от „Фейсбук“
групата /л.8- 9/, които по изложените
по-горе съображения, съдът кредитира и които отразява диалога, развил се именно
между „К.Р.“ и „Т.Й.“.
Несъмнено изразите „потънал седесар – дезертьор“, както и „
труп с амбиции, който труп е осмиван от всички“, а също и
„Надали ако беше толкова умен,
кадърен, щеше да си един обикновен тъп и прост таксиметров шофьор – бакшиш...
Самочувствието ти е без покритие на това, което си постигнал и направил. Може
би поради тази причина си масово осмиван и гаврен“ характеризират
отрицателно и негативно личността от гледна точка на обществения морал т.е.
същите са унизителни за честта и
достойнството на тъжителя.
За да е налице „обида” по смисъла на НК, чл.146, ал.1 от НК от обективна страна изисква деянието да е
извършено в присъствие на пострадалия. Съдебната теория /напр. „Престъпления против личността”
част ІІ –Ал.С. –изд.”Св.Кл.Охридски”/ и съдебната
практика /напр. Р.№ 664/30.12.72г. по н.д.№ 652/72г. на І н.о. на ВС/ са единни и
категорични, че под „присъствие на пострадалия” трябва да се разбира
възможността последният да възприеме обидните думи или действия. Престъплението е довършено, когато въпросните думи
бъдат възприети от него, когато той ги чуе или прочете. Последното в случая е
безспорно установено. Предвид това, съдът прие, че по описания начин – чрез
публикуването на изразите във „Фейсбук“ групата „Targo – за проблемите и радостите на Търговище“, които тъжителят
е прочел, на същия е била нанесена обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК. Обидата е била разпространена чрез интернет и
е била нанесена публично, доколкото се установи, че написаното е станало достояние освен на
тъжителя и на други лица - членовете на
групата, включително свидетелите М. и П..
При тези данни съдът прие, че от обективна страна е осъществено престъплението
по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
По отношение субекта на престъплението обаче,
не са ангажирани категорични доказателства,
съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК и не е доказано по несъмнен
начин, че процесните публикации са написани именно от
подсъдимия. Следва да се посочи, че
твърденията, изложени в тъжбата по своя характер не са доказателствени
средства, а само очертават предмета на доказване в
наказателния процес, респ. подлежат на проверка и доказване с всички процесуални
способи, като всяка обвинителна теза. Тежестта да се
докаже обвинението по дело, образувано по тъжба на пострадалия лежи върху частния
тъжител, който в конкретния случай не представи необходимите убедителни доказателства
относно авторството на деянието. Въпреки, че от страна на съда бяха кредитирани
както показанията на посочените от тъжителя свидетели, така и заключенията на
назначените по неговото искане експертизи и представени разпечатки,
същите не доказват
авторството на деянието. Събраният доказателствен материал установява единствено,
че обидните публикации изхождат от „Фейсбук“ профила на подсъдимия,
но не и че именно той ги е публикувал
/написал/ в групата. Никой от
свидетелите не е видял подсъдимия да ги изписва и публикува във „Фейсбук“ групата. Пред
никой от тях той не е споделил да е сторил това. Обстоятелството, че изхождат от неговия профил не значи непременно, че той е техния автор. Не се установи в реалния живот между подсъдимия и тъжителя
да са били налице отношения или ситуации, които да свързват подсъдимия с
написаното. Самото съдържание на публикациите също не дава сведения за автора
им.
Поради обстоятелството, че към момента на провеждане на настоящото производство
процесните коментари /а по –късно и споделената от „Н.Н.“
статия, както и диалозите по повод същата/,
бяха изтрити от групата, съдът уважи искането на тъжителя за изискване
на справка по електронен път от централата на „Фейсбук“,
което искане впоследствие бе оттеглено.
Запитванията бяха изпратени по
електронен път и факс, но отговор не бе получен. Въпреки,
че изисканата информация не бе предоставена,
въпросите във връзка с които бе отправено запитването до централата на „Фейсбук“ /л.122/ и /л.183/, както бе посочено и по-горе, бяха
изяснени по делото посредством други
доказателствени средства. Единствено не се установи IP адреса, от
който са били направени обидните публикации.
Дори обаче същият да бе установен и да бе доказано, че този адрес, респ. устройството, което той идентифицира са на подсъдимия,
тези обстоятелства сами по себе си не
биха могли да доведат до категоричен и безспорен извод, че подсъдимият е автор и
на процесните обидни изрази. Вещото
лице обясни, че един и същ „Фейсбук“ профил може да се ползва от различни лица, при
наличие на информация за идентификационните данни /парола, потребителско име/. Това означава,
че профилът на подсъдимия би могъл да е използван
и от трето лице. В съответствие с разпоредбата на чл.115, ал.4
от НПК, подсъдимият се възползва от
правото си да не дава обяснения в хода на съдебното следствие. От този
отказ обаче не могат да се правят изводи в негова вреда.
/чл.103, ал.3 от НПК/. Поради това и с оглед липсата на други доказателствени
средства в тази насока, няма ясен и категоричен отговор на въпроса – кой е
ползвал „Фейсбук“ профила „Т.Й.“ – с ID
100002224920135. Данните, предоставени от св.М., че профилът е ползван от подсъдимия
се отнасят до края на 2018г., но не и
за след това и конкретно за 13.01.2019г. А дори и
подсъдимият да е ползвал профила си към този момент, не е ясно - дали той е бил единствен негов ползвател; имали ли са други лица
достъп до компютъра, телефона му
или друго устройство, от което биха
могли да са направени инкриминираните публикации; предоставял ли е
подсъдимият идентификационните данни за профила си на
трети лица. След като тези възможности
не са изключени посредством събрания по делото доказателствен материал, то не може да се направи категоричен извод, че титуляра на „Фейсбук“ профила „Т.Й.“
е именно физическият и интелектуален автор на обидните публикации.
Събраните
в хода на съдебното производство доказателства – писмени и гласни не водят до
безспорен и категоричен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК / по
аргумент за противното/ не
позволява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвинението не е доказано
по несъмнен начин. Съгласно еднозначната практика на ВКС такава несъмненост е налице, когато обстоятелствата по чл.102 от НПК са установени по начин, който не поражда никакво съмнение относно тяхното действително
осъществяване. Предположенията, хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществуването
на един основен за доказване факт, какъвто е авторството на деянието не могат
да стоят в основата на една осъдителна присъда. Такава може да бъде постановена единствено и
само при безспорна, несъмнена и неразколебана по никакъв начин установеност, че дадено лице е автор на определено престъпно
деяние. В случая, събраните доказателства относно титуляра
на „Фейсбук“ профила и изтриването на процесните коментари пораждат съмнения, че именно подсъдимият е техен автор.
Макар да е много вероятно това да е така,
то съществуването на възможност автор да е и друго лице, разполагащо с паролата
за профила
му, респ. с
достъп до компютърно или мобилно устройство, чрез което профилът му да е бил достъпен без необхоД.ст от въвеждане на такава парола, изключва постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
С оглед изложеното, съдът прие, че
повдигнатото с тъжбата обвинение спрямо подсъдимия за престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 и т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК не е доказано по безспорен начин, поради което го
призна за невинен, в това, че на
13.01.2019г. между 13.00ч. и 17.00ч. в гр.Търговище чрез публикация в социална
мрежа „Фейсбук“ – група „Targo – за проблемите и радостите на Търговище“ да е казал думи, унизителни за честта и
достойнството на К.Д.Р., които да са били
възприети от него, а именно: „потънал
седесар – дезертьор“, „ труп с амбиции, който труп е осмиван от всички“,
„Надали ако беше толкова умен, кадърен,
щеше да си един обикновен тъп и прост таксиметров шофьор – бакшиш.
Самочувствието ти е без покритие на това, което си постигнал и направил. Може
би поради тази причина си масово осмиван и гаврен“ и
обидата е нанесена публично и разпространена чрез интернет и го оправда по
повдигнатото му обвинение.
След
като прие частното обвинението за недоказано, съдът прие за неоснователен и недоказан и предявения от тъжителя граждански
иск, тъй като не се доказа
виновно и противоправно поведение на
подсъдимия. Предвид оправдателната присъда, същият не е деликтно
отговорен, респ. не може да бъде ангажирана
отговорността му по чл.45 от ЗЗД. С оглед изложеното, съдът отхвърли
предявения от тъжителя против
подсъдимия граждански иск за сумата от 7000лв., представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата.
На
основание чл.190, ал.1 от НПК, частният тъжител бе осъден да заплати на подсъдимия
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. /л.35/, а по сметка на РС –
Търговище – сумата от 287, 20лв. /л.104 и л.179/, представляваща направени от
съда разноски за вещо лице.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: