Р Е Ш Е Н И Е № 260029
17.08.2020
г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на
17.07.2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. И. А
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 3506 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В
исковата молба се твърди, че ответника П.Х.К. работи при ЕТ “ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“ като шофьор на
товарен камион, както и че по време на курс за Италия за доставка на стока, при
преминаване през Хърватска му бил съставен акт за нарушение /акт № Р-376/2019/,
връчен му с протокол от 30.04.2019г., с който му е наложена глоба в размер
9 200.40лв.
Твърди
се и че по молба на мъжа, за да не бъде задържан от органите на тази държава
заради неплатена глоба, от ЕТ му изпратили сумата по банков път, като се
уговорили след като се върне в България, да започне да я възстановява, заедно с
платената такса за превод от 89лв., на вноски.
Според
ищеца, ответника направил три вноски от по 100лв., след което преустановил
плащанията; заявил, че други пари няма да даде и депозирал молба за
прекратяване на трудовото му
правоотношение по здравословни причини.
При
това положение ЕТ “ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“
предявява иск да бъде осъден П.Х.К. да му заплати непогасения от него остатък
от 8 989.40лв., ведно със законната лихва, считано от депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Търси и разноски по
делото.
Ответникът
своевременно депозира писмен отговор, в който излага доводи за недопустимост, а
и неоснователност, на иска. Отрича да е задължавал работодателя си да заплаща
наложената му глоба. Счита, че ако все пак дължи, то това не би била сумата,
представляваща цена на иска, а тъй като е бил в трудово-правни отношение с ищцовия ЕТ, ще дължи сума, равняваща се на три негови
работни заплати. Също претендира
разноски.
В
проведените съдебни заседания позициите на страните останаха непроменени.
Съдът, след като обсъди всички
събрани по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 30/ 08.01.2019г., от тази дата П.Х.К. заема
длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12т.“ в ЕТ
“ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“. От този документ се установява и че основното му месечно
възнаграждение е 560лв., а към него се дължи и допълнително- за продължителна
работа- 3.36%.
Въз основа на неоспорено от
ответника ищцово твърдение, както и от представените
в превод на български език документи, съставени в Хърватска: Протокол за
извършен оглед и Акт за нарушение номер 376/2019, съда приема, че на
30.04.2019г. К. е управлявал товарен автомобил /с рег.№ .../, като около
09.00ч. е преминавал СГП Баяково, Хърватия. От двата
документа съда установи също, че от митнически служител е бил извършен преглед
на превозното средство, при който е констатирано, че до стоките в товарното му
пространство може да се достигне без сваляне на митническите маркировки, тъй
като въжето е прерязано в страничната част на полуремаркето,
отдясно, и е свързано с метална катарама. Така също, че в товарното
пространство са били открити 3 лица, граждани на Афганистан, които се опитвали
да влязат нелегално в Хърватия. От митническите органи на Хърватия е наложена
на К. глоба в размер на 50 000 куни /местната
валута/. От съдържанието на Акта е видно, че мъжа трябва да я заплати веднага, а
ако не стори това местния съд по нарушенията ще я замени с мярката лишаване от
свобода; ако пък я заплати, при това само 2/3 от нея, ще се счита, че я е
заплатил изцяло. Всъщност, мотивите на акта налагат извода, че той е съставен и
глобата е наложена, защото е преценено, че К. е виновен като извършител, който
не възпрепятства увреждане или унищожаване или пък повреди или отстрани
средството за идентифициране на стоките в превозното средство.
От документа, наречен Получаване на
пари- копие за клиента, съдържащ логото
WESTRN UNION; от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза и от разпита на свидетелите И. В. И. и Ц. Д. В., съда приема, че с
този документ е бил извършен, на 30.04.2019г., превод от България на сумата 33 694
хърватски куни, които се равняват на
9 200.40лв., чийто изпращач е Ц. Д. В., а получател, в Хърватия, П.К..
Също, че за услугата, осъществена от WESTRN UNION, е заплатена такса от 89лв.
Видно от трудов договор №7/02.10.2012г., изпращача е служител на едноличния
търговец-ръководител транспортна дейност.
От заключението на вещото лице съда
приема, че за този превод е съставен в счетоводството на ЕТ “ВЕЛИКО И. - ВИКИ
45“ мемориален ордер. От събраната от същия експерт информация съда приема и че
търговски дружества могат да изпращат чрез WESTRN UNION пари, но това е услуга,
която не се предоставя в гр.Сливен. Видно от заключението, 1 български лев се
равнява на 3,6622323 хърватски куни.
Заключението, както и свидетелските
показания, съда кредитира, тъй като няма основания да се съмнява в тяхната
достоверност. А е така, защото те установяват идентична фактическа обстановка,
която при това се подкрепя и от трети вид доказателствени
средства - писмени.
Следва да се коментира още, че в
хода на делото бе назначена, по искане на ответника, съдебна експертиза за
изследване на подписите му в три представени от ищеца документи. В последствие
обаче съда отметни нарочното си определение в тази връзка, тъй като
ответната страна не осигури на вещото лице сравнителен материал и по тази причина
не е било възможно да се осъществи исканото изследване, т.е. не може да се
изготви заключение. В резултат на това съда трябва да обяви, че проведеното от
ответника оспорване истинността на три касови ордера не бе успешно проведено, а
поради това съда ще цени документите като годно доказателствено
средство. Въз основа тях: приходен касов ордер №1 от 09.05.2019г.; приходен
касов ордер №2 от 27.05.2019г. и приходен касов ордер №5 от 12.06.2019г.,
приема че К. е извършил три плащания в полза на ЕТ “ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“ и те са за предназначени за
погасяване на негова глоба. Впрочем, този извод се налага и от признанието на
ищеца на тези факти.
При така установената фактическа
обстановка съда прави следните правни изводи:
Налице са всички предпоставки, за да се приеме, че ответника е длъжник на
ищеца. Така е, защото същия е извършил, като шофьор на камион, нарушение на
законите на Хърватска, за което му е
съставен акт, с който му е наложена глоба в не малък размер. Така също, категорично
се установи, че глобата е заплатена и то в деня на съставянето на акта, а
сумата за това К. е получил чрез превод, осъществен от България, гр.Сливен, чрез
WESTRN UNION, като тя му е предоставена от ЕТ “ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“. Така е,
макар конкретния нейн изпращач да е физическо лице-
свидетелката Ц. Д. В.. Тя е майка на физическото лице, което с цел участие в
търговския оборот е регистрирано като едноличен търговец под горната фирма.
Освен това е негов служител и след като се установи и че WESTRN UNION не
предлага на територията на гр.Сливен услугата превод на суми да се осъществява от
търговци/дружества, съда приема, че превода е извършен от/със сума на ЕТ
“ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“. И нему се дължи, при това се дължи от П.К.. Той отрича
това в писмения си отговор, с възражението, че не е задължавал работодателя си
да заплаща наложената му глоба. Това изявление освен, че не звучи много
толерантно, представлява и признание на факти от ответника- че е допуснал
нарушението, описано в исковата молба и че му е наложена цитираната пак там
глоба. Освен това, трудно мислимо е да се повярва, че работник може да
задължи/принуди работодателя си да предприеме какво да е плащане. Всъщност, в
случая и не става дума за принуда, а за правомерно действие, осъществено от
ищеца в полза на ответника. Така е, защото от официален и диспозитивен
по разбиранията на българското гражданско право документ /акта № 376/2019/ се
установи, че съгласно
законодателството на Хърватия, ако
глобата не е била заплатена, при това веднага, местния съд по
нарушенията е щял да я замени с мярката
лишаване от свобода. Така също, размера на глобата е 50 000куни, но
тъй като е заплатена веднага, достатъчно е било да се заплатят 2/3 от нея.
Лесно може да се изчисли, че две трети от 50 000 се равнява на
33 694, а пък 33 694куни се равняват на 9 200.40лв.- точно
толкова, колкото е размера на твърдяния в исковата
молба и установен по категоричен начин от доказателствата по делото за
осъществен, паричен превод.
Въз основа на горното съда преценя, че иска е основателен.
За размера на вземането: Както съда вече изложи- в първото заседание, с доклада
по делото, предвид твърдяните в исковата молба факти,
а и от съдържанието на писмения отговор и представените по делото документи, се
налага извод, че в случая се касае за имуществена отговорност на работник. Съгласно
чл.203 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, работника отговаря имуществено съобразно
текстовете от същия нормативен акт за вредата, която е причинил на работодателя
си при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Видовете й са
посочени в чл.чл.203 и сл., като тя бива ограничена
или пълна, в зависимост от което работника отговаря до съответен размер. За да
бъде пълна имуществената отговорност, в който случай работника ще отговаря
съгласно гражданското законодателство, т.е. дори и в пълен размер на вредата, е
необходимо тя да е нанесена 1.умишлено или 2. в резултат на престъпление или 3.
не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения- чл.203 ал.2 от КТ.
Тъй като К. е бил в трудово –правни отношения с ищеца, който порази това е
негов работодател, а деянието, за което в Хърватия е съставен акта и е наложена
глобата, е извършено от него шофирайки камион на едноличния търговец, т.е. е осъществявал трудови функции, следващи се
точно от заеманата от него при ищеца длъжност – шофьор на камион, не е възможен
вариант за ангажиране на пълната му имуществена отговорност в последната
хипотеза- защото деянието е осъществено при изпълнение на трудовите задължения.
Не е възможно да се приеме и че настоящия казус изпълва втората от
хипотезите на ал.2 от чл.203 КТ, тъй като нито се твърди по делото, нито пък се
ангажираха доказателства за това, К. да е признат, с влязла в сила присъда, за
виновен в извършването на престъпление, дори въобще каквото й да е
престъпление. Отделно от това трябва да се коментира, че неправилно у ищеца се
е създало убеждението, че, както се твърди в исковата му молба, глобата е
наложена на К., защото при проверка на граница на Хърватия в товарното
помещение на управлявания от него камион са намерени нелегални мигранти. Вярно е, че са намерени три лица, афганистанци,
които при това се опитвали нелегално да влязат на територията на Хърватия, но
глобата е наложена на друго основание, а именно: защото упълномощен митнически
служител, чрез директно извършване на контрол, е установил, че К. не е
възпрепятствал увреждането или отстраняването на средството за разпознаване на
превозваните стоки, поставено съгласно чл.192 от Регламент /ЕС/ номер 952/2013
или пък защото сам е отстранил или повредил средството за идентифициране на стоки.
Т.е., деянието не представлява такова по раздел ІХ, чл.чл.159а-161,
нито пък по чл.280 или чл.281 от Наказателния кодекс на РБългария.
Така остава да се провери първата от хипотезите по чл.203 ал.2 КТ, която
изисква вредата да е нанесена на работодателя умишлено от работника. Според
съда няма доказателства по делото К. да е действал в случая умишлено.
Съставеният от административен орган на Хърватия акт и наложената с него глоба
не навеждат непременно на наличието на умисъл у К.. Така е, защото в акта не се
твърди, че е установено, че точно той е увредил средството за идентификация.
Глобата е наложена в условията на алтернативност:
било защото К. е повредил/унищожил средството за маркировка, било защото не е
предотвратил повреждането/унищожаването.
При горните доводи съда намира, че ответника е отговорен за причинената на ищцовия ЕТ вреда, но отговорността му е ограничена, като е лимитирана до размера на месечното му трудово
възнаграждение-чл.206 ал.1 от КТ /дори не в трикратния размер на трудовото му
възнаграждение, както счита той в писмения си отговор/. При липса на други
доказателства за този размер, съда ще вземе предвид сключения от К. с ЕТ
“ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“ трудов договор, който е част от доказателствения
по делото материал. В трудов договор №
30/ 08.01.2019г. е предвидено, че П.Х.К. ще получава за заеманата от него
длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12т.“ в ЕТ “ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45“, основно месечно
възнаграждение от 560лв., и допълнително- за продължителна работа- 3.36%. Т.е.,
месечното му трудово възнаграждение е 578.81лв. и това е максималния размер, до
който може да достигне имуществената отговорност на ответника към ищеца.
Последният обаче признава, а и ангажира доказателства за това, че е получил
от ответника, преди завеждане на делото, три плащания от по 100лв. с цел
възстановяване на предоставените му от едноличния търговец парични средства за
заплащане на наложената от митническите органи на Хърватия глоба. Ето защо, тази
сборна сума - 300лв., трябва да бъде приспадната от общото задължение, поради
което иска е основателен и доказан в размера 278.81лв. За разликата над него до
пълния претендиран- 8 989.40лв., следва да се
отхвърли.
Този изхода на делото означава, че и двете страни имат право на разноски,
тъй като и двете направиха такива, а и ги претендират: ищеца съразмерно
уважената част от иска- ал.1 на чл.78 ГПК, а ответника- съразмерно отхвърлената
му част- ал.3 на чл.78.
Сторените от ЕТ разноски по делото са общо 1 288.58лв., от тях:
359.58лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото; 779лв.- заплатено
възнаграждение на пълномощника му-адвокат и 150лв.- депозит за вещо лице /по
съдебно-икономическата експертиза/. Ето защо на ищеца се следват разноски от 39.97лв.
Ответникът не направи разноски в това дело, но пък бе представляван от
пълномощник –адвокат. В представеното пълномощно, а и ДПЗС, е записано, че
адвокатската помощ се оказва безплатно. Предоставянето на такава е възможно,
предвид текста на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата. Освен това пълномощника
на ответника иска съда да му присъди възнаграждение, каквато възможност дава
ал.2 на чл.38 от ЗАдв. Размерът му, съгл. последната,
се определя от съда и не може да е по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.2, т. 3
от последната, възнаграждението за процесуално представителство при дела с
материален интерес от 5 000лв. до 10 000лв. /каквото е настоящото/, е 580
+ 3% за горницата над 5 000лв. Поради това съда определя възнаграждение на
адвоката, представлявал ответника в настоящото дело, в размер 677.98лв. и ще
осъди ищеца да го заплати.
При горните съображения Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА, че не бе успешно предприетото от ответника П.Х.К. с ЕГН: ********** и със съдебен адреса***,
офис 6 оспорване истинността, касателно
автентичността на следните представени от ищеца ЕТ”ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45” с ЕИК
*********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- кв.”Б.”…,
ап….. и съставени от негов служител документи: приходен касов ордер №1 от
09.05.2019г. за сумата 100лв.; приходен касов ордер №2 от 27.05.2019г. за
сумата 100лв. и приходен касов ордер №5 от 12.06.2019г. за сумата 100лв.
ОСЪЖДА П.Х.К. с ЕГН: ********** да заплати
на
ЕТ”ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45”
с ЕИК *********, на осн.чл.203 ал.1 във вр. с чл.206 ал.1 от КТ 278.81лв./двеста седемдесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки/, представляващи част от сумата, преведена от
едноличния търговец, чрез служителя му Ц. Д. В. чрез WESTRN UNION, от РБългария на 30.04.2019г., за заплащане на наложена на Кайджиев, от митническите органи на Хърватия, граничен
митнически офис Баяково, глоба с акт за нарушение №
376/2019 от 30.04.2016г., допуснато от мъжа при управлението на товарен
автомобил с рег.№ СН …, както и представляваща част от сумата, заплатена от ЕТ
като такса за превода на сумата, предназначена за погасяване на глобата. Сумата 278.81лв. се дължи ведно със
законната лихва, считано от 28.06.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
разликата над 278.81лв. до пълния претендиран размер-
8 989.40лв.
ОСЪЖДА П.Х.К. с ЕГН: ********** да заплати
на ЕТ”ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45” с ЕИК
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
последния разноски в настоящото дело, съразмерно уважената част от иска- 39.97лв.
/тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/.
На осн.чл.38 ал.2 във вр.
с чл.7 ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение за пълномощника на П.Х.К. с ЕГН: ********** в настоящото дело- адв.М.Д. от СлАК, в размер на
699.88лв., а на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ОСЪЖДА
ЕТ”ВЕЛИКО И. - ВИКИ 45” с ЕИК ********* да заплати на пълномощника на П.Х.К. с ЕГН: **********- адв.Мл.Д. от СлАК, съразмерно
отхвърлената част от иска, предмет на настоящото дело, адвокатско
възнаграждение в размер 677.98лв. /шестстотин седемдесет и
седем лева и деветдесет и осем стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано от всяка от страните, пред Сливенски
окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в двуседмичен срок, течащ от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: