Определение по дело №524/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 555
Дата: 19 юни 2018 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20172100900524
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 555                                                           19.06.2018г.                                                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                        гражданска колегия

в закрито заседание на деветнадесети юни

през две хиляди и осемнадесета година                                                                  в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов

                                                                                        Членове:                                                                                                         

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело      524   по описа

за   2017   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от от ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД(,,ПИБ“АД), със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Драган Цанков“№37, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар Александров Попов, Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор Костадинов Слаев - управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева Терзиева - юрисконсулт против Н.Г.К., ЕГН **********,*** и П.А.М., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сума в общ размер  от 32442.33 лева  по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода  от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

       При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на Н.Г.К., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ,,ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД (,,ПИБ“АД), сумата от 32442.33 лева  по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода  от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

       Към исковата молба са приложени писмени доказателства.  Направени са доказателствени искания.

        В дадения срок по чл.367 от ГПК, ответниците депозират  писмен отговор, в който поясняват, че са поръчители по договор № 002LD-M-000043/ 30.11.2011г. (непредставен от страна на банката), но не и по приложения към исковата молба договор за кредит № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. Навеждат се доводи, че с Анекс № 1 от 23.02.2011г. е бил изменен непредставения от ищеца договор - прекратен с изтичане на крайния срок (20.11.2011г.), а съвсем различен - № 00LD-M-000043/ 10.12.2009г. Сключеният между ответниците и банката договор за поръчителство,  обезпечавал изпълнението на задължението на  главния длъжник - ,,Телегейт“ООД, по съвсем друг договор за банков кредит. Дори да се приемело, че П.А.М. и Н.Г.К. са поръчители по процесния договор, се посочва, че по отношение претендираните от банката вземания за главници в общ размер на 11683.80 лева, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.08.2016г. (неплатени месечни погасителни вноски), преклузивният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване на горните претенции, бил изтекъл. Навежда доводи за изтекъл срок и за  акцесорните претенции, представляващи просрочена договорна лихва в размер от 6000 лева, начислена за периода от 05.05.2012г. до 05.08.2016г. и дължима лихва за просрочие- 11000лева. Цитирана е съдебна практика в тази насока (ТР № 4/1 8.06.2014г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 89 от 31.07.2017г. по т.д.№ 907/2016г. на ВКС; Решение № 44 от 05.06.2017г.по гр.д.№ 60073/2006г., ІІІг.о.). Развиват се съображения, че поръчителството, както всички обезпечения, имало акцесорен характер. В конкретния случай, процесният анекс бил сключен между кредитора и главния длъжник, неподписан от двамата ответници, поради което не обвързвал последните. В този смисъл, нищожна се явявала всяка уговорка, залегнала в договора за поръчителство, с която поръчителят   предварително е дал своето съгласие. Посочва се като такава т.8 от договора за поръчителство. Същата била нищожна и поради противоречие с чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като с нея се въвеждало неравноправно положение на икономически по-слабата страна по договора. Твърди се, че крайният срок на действието на договора за поръчителство изтекъл на 20.11.2011г.                   Навеждат се доводи, че вземанията на банката  за главници, с настъпил падеж  на плащане, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. общо 25 месечни вноски, както и за акцесорните претенции, представляващи: просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., а също и вземанията за дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г., били погасени с изтичането на общата петгодишна давност. Като погасени по давност се посочват и претенциите за просрочена   договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., както и дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. Излага становище в тази насока, цитирайки ТР № 3 от 18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС  относно ,,периодичните плащания“ по смисъла на чл.111,б.,,в“ от ЗЗД. Изложени са възражения срещу начина на формиране на акцесорните претенции от страна на банката. Претендираната лихва за просрочие  в размер на 11482.22 лева, начислена за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г. не съществувала като вземане в полза на кредитора. В конкретния случай е било налице несъответствие между заявеното от банката вземане  в заповедното производство и вземането, предявено с исковата молба.

     Развити са съображения във връзка с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, като ответниците намират същия за недопустим. Ангажират се доказателства претендират се разноски.

     В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна искова молба, в която изложи доводи за неоснователност на твърденията и възраженията, наведени с отговора на исковата молба. На първо място посочва, че поръчителството (договор за поръчителство от 23.02.2011г.) се поемало с цел обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от договор за кредит № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., ведно с анекс № 1 към него. Твърдението, че поръчителите обезпечили съвсем друг договор за кредит, с различие в номера и датата на сключване, не е било подкрепено с доказателства. От съдържанието на Анекс № 1 от 23.02.2011г., чл.3 и чл.5, както и от извлечението от счетоводните книги ставало ясно, че кредита във връзка, с който се подписвал анекса, се е обслужвал  по същата банкова сметка - *** ***. В конкретния случай се касаело за неточно цитиране номера на договора № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. и неговата дата в договора за поръчителство и в Анекс № 1 от 23.02.2011г. Горното несъответствие не можело да послужи като аргумент за отхвърляне на ищцовата претенция. Основание за възникване на вземането бил не номера на договора за банков кредит, а самият банков кредит и Анекс № 1 към него, като идентичността на двата документа се установявала с наличието на една и съща банкова сметка.  ***ите, че отделни вноски били погасени по давност. Оспорва наведените в тази насока аргументи, подкрепени с  цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД, шестмесечният срок  започвал да тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че тълкуване на цитираната норма било дадено в следните съдебни актове, постановени от ВКС: Решение № 58/ 15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 130/ 27.10.2009г. по т.д.№ 139/2009г., І-во т.о. на ВКС; Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№ 481/2012г. ІІІ-то г.о.на ВКС; Решение № 40/ 17.06.2015г.по т.д.№ 601/2014г., І-во т.о. на ВКС; Решение № 132/ 02.10.2015г. по т.д.№ 1907/2014г.,І-во т.о. на ВКС. Изложени са аргументи и във връзка с наведените от ответната страна доводи, че удължаването на срока за погасяване на кредита, нямало действие спрямо поръчителите.  Видно от текста на чл.114 от ЗЗД, давността започвала да тече  от деня, в който вземането е станало изискуемо. Отделната вноска нямала характер на отделно вземане, поради което нейният падеж бил ирелевантен за приложението на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Това, че вземането се погасявало чрез  множество погасителни вноски (частично изпълнение чрез погасителен план), не означавало, че задължението се трансформирало в множество вземания. Падежът на отделната вноска не бил падеж на  вземането. Плащанията по договора за кредит имали характер на престация с продължително изпълнение и не се погасявали с кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Разви съображения във връзка с направените от ответниците доказателствени искания.

                      

 Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото. Внесена е дължимата държавна такса. Исковата молба е заведена в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, видно от приложените копия от ч.гр.д.№ 1834/17г. по описа на РС-Бургас.

   Възражението на ответника за недопустимост на предявения при условията не евентуалност осъдителен иск, съдът намира за неоснователно и не следва да бъде уважено. Разглеждането на осъдителния иск е обусловено от изхода по делото по главния иск, след преценка на неговата основателност. С оглед разрешението, обективирано в т.11,б.,,б“ от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 14/2013г. на ОСГТК на ВКС, предявеният осъдителен иск се явява процесуално допустим.

    Исковете са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 от ГПК.

По делото от ищеца с исковата молба са приложени писмени доказателства под опис (л.4), вкл. квитанция за довнесена държавна такса, а към допълнителната искова молба и пълномощно.

Към отговора на исковата е  приложено  адвокатско пълномощно.

На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът предлага и проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от ,,Първа инвестиционна банка“АД (,,ПИБ“АД), със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Драган Цанков“№ 37, вписано в ТР с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Неделчо Василев Неделчев, Светозар Александров Попов, Васил Христов Христов, чрез пълномощниците им Виктор Костадинов Слаев - управител на ,,ПИБ“АД – клон Бургас и Мариана Георгиева Терзиева- юрисконсулт против Н.Г.К., ЕГН **********,*** и П.А.М., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на сума в общ размер  от 32442.33 лева  по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода  от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

      При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на Н.Г.К., ЕГН ********** и П.А.М., ЕГН **********, да заплатят солидарно на ,,Първа инвестиционна банка“АД (,,ПИБ“АД), сумата от 32442.33 лева  по договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 23.02.2011г.по описа на кредитора, от която: 13672.74 лева главница; 6603.72 лева просрочена договорна лихва за периода  от 05.05.2012г. до 05.02.2017г.; 11482.22 лева, представляваща дължима лихва за просрочие за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г.; 683.65 лева дължима комисионна за управление за 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 16.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноски в размер на 698.85 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

       Според изложеното в исковата молба, по силата на  договор за банков кредит по програмата за микрокредитиране № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., кредиторът ,,ПИБ“АД предоставил на кредитополучателя ,,Телегейт“ООД, кредит в размер на 20000 лева. Съгласно раздел ІІІ, т.5 от договора, главницата по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на базовия лихвен процент на банката за лева плюс надбавка в размер на 9 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита е бил 20.11.2011г.   С Анекс № 1 от 23.02.2011г., към договора за кредит, страните договорили промяна в крайния срок за погасяване на кредита- 05.02.2017г., съобразно Погасителен план – Приложение № 2, неразделна част от договора. На  23.02.2011г., е бил сключен договор за поръчителство между банката и Тони Венциславов Радулов, П.А.М., Н.Г.К., като последните се задължили да отговарят солидарно за изпълнение на задължението (в сроковете и по начина, предвидени в договора). Предоставеният кредит е бил изцяло усвоен на 18.12.2009г. по сметка, открита на името на кредитополучателя. Въпреки поетите ангажименти, длъжникът (кредитополучател) и поръчителите (солидарно отговорни), не извършили плащания  за погасяване  на задълженията по кредита, чийто падеж настъпил  на 05.02.2017г. на основание Анекс № 1/ 23.02.2011г.  към договор № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. Просрочени били 61 кредитни вноски по главница. Разпореждането за незабавно изпълнение, постановено със заповед № 1096/ 17.03.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1834/2017г. по описа на Бургаския районен съд, е било обжалвано с частна жалба от всеки от ответниците. С Определение ІV-2029, постановено на 17.11.2017г., Бургаският окръжен съд е потвърдил обжалвания съдебен акт. Посочено е, че на 16.03.2017г. ,,Първа инвестиционна банка“АД, в качеството си на кредитор, е депозирала заявление вх. № 10271/ 16.03.2017г. пред Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на банката, по силата на който кредитополучателят ,,Телегейт“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Райна Княгиня“ № 9 и поръчителите Тони Венциславов Радулов, П.А.М., Н.Г.К., да заплатят солидарно на кредитора сумата от 32442.33 лева. На 16.10.2017г., ищецът получил съобщение от Районен съд - Бургас относно направено възражение на основание чл.414 от ГПК от длъжниците П.А.М., Н.Г.К., като се указвала въможността на кредитора да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен срок. Предвид изложеното, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В депозирания от ответниците писмен отговор, е изложено становище относно предявените искови претенции. Пояснява се, че ответниците били поръчители по договор № 002LD-M-000043/ 30.11.2011г. (непредставен от страна на банката), но не и по приложения към исковата молба договор за кредит №0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. Навеждат се доводи, че с Анекс № 1 от 23.02.2011г. е бил изменен не представения от ищеца договор - прекратен с изтичане на крайния срок (20.11.2011г.), а съвсем различен - № 00LD-M-000043/ 10.12.2009г. Сключеният между ответниците и банката договор за поръчителство, е обезпечавал изпълнението на задължението на  главния длъжник- ,,Телегейт“ООД по съвсем друг договор за банков кредит. Дори да се приемело, че П.А.М. и Н.Г.К. са поръчители по процесния договор, се посочва, че по отношение претендираните от банката вземания за главници в общ размер на 11683.80 лева, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.08.2016г. (неплатени месечни погасителни вноски), преклузивният срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за предявяване на горните претенции, бил изтекъл. Изтекъл е и срокът за  акцесорните претенции, представляващи просрочена договорна лихва в размер от 6000 лева, начислена за периода от 05.05.2012г. до 05.08.2016г. и дължима лихва за просрочие - 11000лева. Цитира се съдебна практика в този смисъл (ТР № 4/ 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 89 от 31.07.2017г. по т.д.№ 907/2016г. на ВКС; Решение № 44 от 05.06.2017г.по гр.д.№ 60073/2006г., ІІІг.о.). Развиват се съображения, че поръчителството, както всички обезпечения, имало акцесорен характер и в конкретния случай процесният анекс бил сключен между кредитора и главния длъжник, неподписан от двамата ответници, като не обвързвал последните. В този смисъл нищожна се явявала всяка уговорка, залегнала в договора за поръчителство, с която поръчителят   предварително е дал своето съгласие. Посочва се като такава т.8 от договора за поръчителство. Същата била нищожна и поради противоречие с чл.143 от Закона за защита на потребителите, тъй като с нея се въвеждало неравноправно положение на икономически по- слабата страна по договора. Твърди се, че крайният срок на действието на договора за поръчителство изтекъл на 20.11.2011г.  Излагат се аргументи, че вземанията на банката  за главници, с настъпил падеж  на плащане, дължими за периода от 05.02.2012г. до 05.02.2014г., общо 25 месечни вноски, както и за акцесорните претенции, представляващи: просрочена договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., а също и вземанията за дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г., били погасени с изтичането на общата петгодишна давност. Като погасени по давност се посочват и претенциите за просрочена   договорна лихва за периода от 05.05.2012г. до 05.02.2014г., както и дължима лихва за просрочие, начислена от 05.02.2012г. до 05.02.2014г. В подкрепа е цитирано ТР № 3 от 18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС  относно ,,периодичните плащания“ по смисъла на чл.111,б.,,в“ от ЗЗД. Възразява се  срещу начина на формиране на акцесорните претенции от страна на банката. Претендираната лихва за просрочие  в размер на 11482.22 лева, начислена за периода от 05.02.2012г. до 15.03.2017г. не съществувала като вземане в полза на кредитора. В конкретния случай е било налице несъответствие между заявеното от банката вземане  в заповедното производство и вземането, предявено с исковата молба.

  Развиват се съображения във връзка с предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, като ответниците намират същия за недопустим. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

   В срока по чл.372 от ГПК, ищецът подаде допълнителна искова молба, в която изложи доводи за неоснователност на твърденията и възраженията, наведени с отговора на исковата молба. На първо място посочва, че поръчителството (договор за поръчителство от 23.02.2011г.) се поемало с цел обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от договор за кредит № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г., ведно с анекс № 1 към него. Твърдението, че поръчителите обезпечили съвсем друг договор за кредит, с различие в номера и датата на сключване, не е било подкрепено с доказателства. От съдържанието на Анекс № 1 от 23.02.2011г., чл.3 и чл.5, както и от извлечението от счетоводните книги, ставало ясно, че кредитът във връзка, с който се подписвал анекса, се е обслужвал  по същата банкова сметка - *** ***. В конкретния случай се касаело за неточно цитиране номера на договора № 0021.D-M-000043/ 30.11.2009г. и неговата дата в договора за поръчителство и в Анекс № 1 от 23.02.2011г. Горното несъответствие не можело да послужи като аргумент за отхвърляне на ищцовата претенция. Основание за възникване на вземането бил не номера на договора за банков кредит, а самият банков кредит и Анекс № 1 към него, като идентичността на двата документа се установявала с наличието на една и съща банкова сметка.  ***ите, че отделни вноски били погасени по давност. Оспорва наведените в тази насока аргументи, подкрепени с  цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.147,ал.1 от ЗЗД, шестмесечният срок  започвал да тече от момента, когато главното задължение е станало изискуемо изцяло, а не от падежа на всяка отделна погасителна вноска. Твърди, че тълкуване на цитираната норма било дадено в следните съдебни актове, постановени от ВКС: Решение № 58/ 15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 130/ 27.10.2009г. по т.д.№ 139/2009г., І-во т.о. на ВКС; Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№ 481/2012г. ІІІ-то г.о.на ВКС; Решение № 40/ 17.06.2015г.по т.д.№ 601/2014г., І-во т.о. на ВКС; Решение № 132/ 02.10.2015г. по т.д.№1907/2014г.,І-во т.о. на ВКС. Излага аргументи и във връзка с наведените от противната страна доводи, че удължаването на срока за погасяване на кредита, нямало действие спрямо поръчителите.  Видно от текста на чл.114 от ЗЗД, давността започвала да тече  от деня, в който вземането е станало изискуемо. Отделната вноска нямала характер на отделно вземане, поради което нейният падеж бил ирелевантен за приложението на чл.147, ал.1 от ЗЗД.  Това, че вземането се погасявало чрез  множество погасителни вноски (частично изпълнение чрез погасителен план), не означавало, че задължението се трансформирало в множество вземания. Падежът на отделната вноска не бил падеж на  вземането. Плащанията по договора за кредит имали характер на престация с продължително изпълнение и не се погасявали с кратката погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Развива съображения по някои от направените от ответниците доказателствени искания.

              

   Не се признават права. Не са налице обстоятелства, по които да не се спори. Към настоящия момент не са налице обстоятелства, за които да съществува установено от закона предположение, да са общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.

    Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.

   Искането на ищеца за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза е допустимо и следва да бъде уважено, като вещото лице отговори на поставените в исковата молба задачи. В молбата в достатъчна степен са конкретизирани задачите към вещото лице. Вещото лице следва да отговори и на поставените от ответниците задачи, тъй като съдът намира последните за относими към предмета на спора.

  Ищецът е поискал, на основание чл.192 от ГПК, да бъде задължено неучастващо в настоящото производство лице - ,,ТЕЛЕГЕЙТ“ООД, да представи намиращ се у него документ - договор № 00LD-M-000043/ 10.12.2009г. Съдът намира горното искане за допустимо.

  Ответниците са направили доказателствено искане, за задължаване другата страна да представи намиращи се у нея документи (л.75). Съгласно изискването на чл.190 от ГПК, следва да се обясни значението за спора на исканите документи, което не е сторено от ответната страна. Предвид изложеното, съдът ще се произнесе по направеното искане в насроченото открито съдебно заседание.

  Страните съобразно чл.154 ал.1 от ГПК, следва да докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че разполага против ответника с валидно и изискуемо парично задължение в твърдения размер, както и сумите по дължимата лихва и такса по кредита. Ответникът трябва да докаже, че е платил дължимите по договора суми или е налице обстоятелство, освобождаващо го от заплащането им.

 Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПРИЕМА представените приложения от ищеца под опис (л.4), вкл. квитанция за довнесена държавна такса, приложено към допълнителната искова молба пълномощно, както и от ответниците - адвокатско пълномощно; изисканото ч.гр.д.№ 1834/2017г. по описа на РС-Бургас, като доказателства по делото.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Генко Генов, който да отговори на поставените задачи след внасяне на предварителен депозит в размер на 140 лв. от ищеца и 100 лв. от ответника, в седмичен срок по депозитна сметка на ОС-Бургас.

ЗАДЪЛЖАВА ,,ТЕЛЕГЕЙТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ул.,,Райна Княгиня“№ 9, представлявано от Тони Венциславов Радулов на основание чл.192 от ГПК, за първото по делото заседание да представи договор № 00LD-M-000043/ 10.12.2009г.

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.

НАСРОЧВА делото за 19.07.2018г. от 14.30 ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се връчат преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителното писмено становище на ответника. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.

 

 

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: