Решение по дело №672/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова и уточнителна молба от Р. Б. Д., [ЕГН], ЗО Дебелт, 5-та група, срещу Министерство на правосъдието – София. Посочен е исков период от началото на април 2007 г. до края на януари 2008 г. Иска се ответникът да бъде осъден да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Същите се изразявали в чувство на страх, малоценност, стрес, притеснение, уронване на достойнството, притеснение за здравословното състояние.

Ищецът твърди, че за посочения период бил в задържан в арест в [населено място], закрит към днешна дата. Условията в този арест били нечовешки. Нямало достатъчно жилищна площ за всички задържани, нямало възможност за физическа и емоционална подготовка, както и няма възможност за престой на открито. Нямало достатъчно естествена светлина. Отоплението не работело правилно и ставало непоносимо горещо. Климатикът не работел през лятото. За периода на пребиваване в ареста не му била предоставена възможност за подстригване и бръснене, както за пране на спалното бельо. В спалното имало хлебарки и дървеници. Имало само един санитарен възел за всички задържани, който можели да посещават само по 3 пъти дневно, поради което се налагало да ползва шишета или кофа.

В съдебно заседание, лично, поддържа иска на изложените в исковата молба основания.

Ответникът – Министерство на правосъдието – София, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмен отговор на исковата молба и доказателства. Намира иска за неоснователен и прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че в разглеждания случай следва да се приеме, че вземането на ищеца, за обезщетение за вреди, е станало изискуемо от момента на преустановяването на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията на мястото за изпълнение на мярката „задържане под стража“, арест [населено място]. Този момент е освобождаването на ищеца от ареста. От тази дата започва да тече срока на забавата и от този момент е започнала да тече 5-годишната погасителна давност за реализиране отговорността на държавата. Позовава се на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. На следващо място сочи, че дори да се приеме, че задържането е било непрекъснато, т.е. да няма момент на спиране или прекъсване на давността, тъй като от 08.01.2008 г. ищецът е приведен в Затвор Стара Загора за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 15 г., то според справка – извлечение от Информационната система за „Изпълнение на наказанията“ от 16.05.2024 г. е видно, че Д. е изтърпял наказанието си и е освободен от затвора на 23.12.2015 г. Дори да се приеме, че давността следва да се изчисли от тази дата, то на 23.12.2020 г. тя е изтекла окончателно.

Представено е и становище, в което изцяло се поддържа отговорът на исковата молба и възражението за изтекла погасителна давност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира исковата претенция за неоснователна и недоказана по основание и размер и иска същата да бъде отхвърлена изцяло.

Факти

Исковият период е определен от ищеца по следния начин – от началото на април 2007 г. до края на януари 2008 г., през който период е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” в арест в [населено място]. Ответникът не оспорва, че в този период ищецът е бил задържан в този арест.

Представена е справка, според която на 08.01.2008 г. ищецът е приведен в Затвор Стара Загора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Посочена е присъда № 84/28.01.2008 г., в сила от 06.11.2008 г. Справката съдържа данни и за други наказания, налагани на ищеца.

Правни изводи

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Последният в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал.2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник Министерство на правосъдието – София, което в исковия период е осъществявало пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Съдът намира, че преди да изследва наличието на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва да обсъди възражението на ответника за неоснователност на исковата претенция, поради изтекла погасителна давност.

Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок.

Разпоредбата на чл.203, ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. В приложимия към казуса ЗИНЗС не е уреден въпросът за погасителната давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, уреждащ института на погасителната давност.

Съгласно чл.120 от ЗЗД съдът не прилага давността служебно, но в случая от страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност на претендираното с исковата молба вземане. С оглед направеното възражение съдът следва да се произнесе по въпроса погасено ли е по давност процесното вземане.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. От този момент съгласно цитираното тълкувателно решение започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване.

В случая заявеният исков период е от началото на април 2007 г. до края на януари 2008 г., т.е. самият ищец посочва края на месец януари 2008 г. като момент до който смята, че е търпял вредите.

По делото е представена справка – извлечение от Информационната система за „Изпълнение на наказанията“, от която е видно, че Д. е бил приведен в Затвор Стара Загора на 08.01.2008 г. Тази дата следва да се счита като начална дата, от която започва да тече предвиденият от законодателя давностен период, тъй като от този ден са преустановени евентуалните незаконосъобразни действия и/или бездействия на ответника. В този смисъл най-късната дата, до която ищецът е имал възможност да претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника е 08.01.2013 г. Доколкото настоящата искова молба е подадена на 11.04.2024 г. възражението на ответната страна, че искът е погасен по давност е основателно. Исковата молба следва да бъде отхвърлена.

Поради установената неоснователност на исковата претенция следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Р. Б. Д., [ЕГН], ЗО Дебелт, 5-та група, депозирана срещу Министерство на правосъдието – София, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника за периода от началото на април 2007 г. до края на януари 2008 г.

ОСЪЖДА Р. Б. Д., [ЕГН], ЗО Дебелт, 5-та група, да заплати на Министерство на правосъдието – София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването.